№ 23298
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110115166 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. К. Е. с ЕГН **********, чрез
адв. В. А. срещу *** с ЕИК ***, иск по чл. 128, ал. 2 КТ главен и акцесорен нему по чл. 86
ЗЗД и по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ както следва: по първия главен иск по чл. 128 КТ за
заплащане на сумата 18 000 лева като дължимо за периода 01.02.2023г. – 01.01.2024г.
трудово възнаграждение по Трудов договор *** с ответника и по акцесорния иск сумата
1239,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.02.2023г. – 15.03.2024г. Иска
отмяна на уволнението й, извършено със Заповед *** и възстановяването на преди това
заеманата длъжност „***“. Претендира разноски.
Ответникът, чрез адв. В. Т., оспорва исковете и счита същите за неоснователни.
Алтернативно сочи, че Трудовият договор с ищцата е бил недействителен. Излага подробни
съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски, като прави
възражение за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищцата е
работила по Трудов договор *** като „***“.
Видно от писмо от ИА „Главна инспекция по труда“ – гр. София изх.№ ***. след извършена
проверка по сигнал на ищцата по настоящото дело са изложени констатациите, че не се е
установило да има издадена Заповед по заявление на ищцата по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ,
нито са изплатени начислените трудови възнаграждения за периода м. 02.2023г. – м.
10.2023г. На ответното по делото и по проверката дружество са дадени задължителни
1
предписания от Инспекциятада се издаде заповед за уволнение или друг документ, с който
да се удостовери прекратяването на трудовото правоотношение на Н. Е. с ***. Това
предписание не било изпълнено и следвало да се търси административно-наказателна
отговорност. Впоследствие било поискано от този работодател предварително разрешение
по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата и такова е
отказано от Инспекцията с отделен акт – 66 от делото, тъй като Н. Е. ползва закрилата като
майка на дете до 3-годишна възраст. Според цитираното писмо е представена Заповед *** за
налагане на дисциплинарно наказание – уволнение.
От дадените свидетелски показания съдът приема следното. Първият свидетел – на ищцата –
С., е близък познат на същата. Той не даде показания в категоричен смисъл за нито един
факт, релевантен по делото – нито че Н. Е. е посещавала редовно работното си място, нито
познава новият й партньор и баща на второто й дете – *** на ответното дружество. Бил там
около 10-тина пъти /на адреса на офиса на дружеството/, където ищцата изпълнявала
трудовите си задължения.
Вторият свидетел пък е обвързан с ответното дружество, защото е негов служител. Той дава
общи показания, че не знае дали ищцата е била назначавана и като каква в дружеството.
Знае коя е – майката на детето на ***. Той сочи, че не е виждал Е. да изпълнява трудови
задължения в офиса на фирмата.
Останалите събрани по делото доказателства, макар и допустими, не допринасят
съществено за изясняване предмета на делото, поради което не се дължи детайлното им
обсъждане.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Правото произтича от уважаване на иска за отмяна на уволнението и доказване на
обстоятелството, че съществуващото между страните трудово правоотношение е било
безсрочно. В тежест на ищеца е да докаже, че трудовото правоотношение е било безсрочно.
В тежест на работодателя е да установи законосъобразност на уволнението.
По отделните претенции съдът взе предвид следното.
За законността на прекратяването. В процесния случай работодателят е упражнил
правото си на дисциплинарно уволнение като е констатирал, че служителката не се явявала
последователно 40 дни на работа. Бидейки обаче майка на дете до 3-годишна възраст към
датата на уволнението, същата се ползва със специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ.
Доказано е, че е искано разрешение от ИА „ГИТ“ и такова е отказано. Така извършеното
прекратяване е незаконно – работодателят неправомерно е упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение. Ето защо заповедта подлежи на отмяна. Така основателен е и
предявеният иск за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
2
По исковете по чл. 128 КТ и по чл. 86 ЗЗД.
Съдът намира тези претенции за недоказани. Не се установи нито чрез ССЕ, нито по друг
начин какви записи има при ответника по ведомост по отношение на ползван отпуск и дали
е изплащано възнаграждение за исковия период, респективно дължи ли се мораторна лихва.
Ищецът следваше сам да проведе пълно и главно доказване на тези искове, а по
предоставените процесуални възможности, той не стори това. Има твърдения, че Е. не е
полагала труд, че е отсъствала от работното място, за оборването на които ищцата не положи
никакви усилия. Изслушаният свидетел даде противоречиви и неясни показания, които
съдът не кредитира. В по-голяма степен, но не напълно се кредитират показанията на втория
свидетел, но те отново не доказват с категоричност факта дали служителката е изпълнявала
пряко трудовите си задължения. Отделно тяхното съдържание не бе установено – няма
трудова характеристика, за да може да се направи извод какви задължения точно има
служителката и къде следва да ги изпълнява. Така същите подлежат на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на делото и по направеното искане се следват разноски и на двете
страни.
Ищецът иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева. Ответникът
от своя страна претендира разноски в размер на 3000 лева платено адвокатско
възнаграждение. И двамата адвокати представят договори за заплащане на уговореното „на
ръка“.
На всяка страна се дължат разноски по съразмерност.
По делото възражение за прекомерност от ответника. Съобразявайки, че той самият е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение в по-голям размер – 3000 лева, възражението, че
2700 лева са прекомерни е неоснователно.
И двете страни по резултата на делото си дължат разноски по съразмерност – на ищцата се
дължат 450,00 лева, а на ответника – 500,00 лева.
Ответникът дължи да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху
уважените искове от в размер на общо 160,00 лева /по 80,00 лева за всеки неоценяем иск/,
дължими по сметка на СРС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
дисциплинарното уволнение на Н. К. Е. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, с *** с ЕИК
***, извършено със Заповед ***
3
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Н. К. Е. с ЕГН ********** на
заеманата преди това длъжност „***“.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. К. Е. с ЕГН ********** срещу *** искове по чл. 128 КТ за
заплащане на сумата 18 000 лева като дължимо за периода 01.02.2023г. – 01.01.2024г.
трудово възнаграждение по Трудов договор *** с ответника и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата 1239,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.02.2023г. – 15.03.2024г.,
като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Е. сумата
450,00/четиристотин и петдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. К. Е. ДА ЗАПЛАТИ на *** на сумата
500,00/петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата 160,00 /сто и шестдесет/ лева дължима държавна такса по
уважените искове.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4