Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000
гр. Първомай, 31.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на четвърти
ноември две хиляди двадесет и втора година с
Председател: София Монева
при участието на
секретаря Петя Монева,
след като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 429 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищецът Х.Е.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Г.И.Г., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ******, моли съда да осъди
ответника Р.Ф.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.С.Д.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ******, да й заплати
по банкова сметка ***: ***,
разкрита в „Б.Д.” АД с титуляр Г.И. Г.-Н., сумата от 6 510, 00 (шест хиляди
петстотин и десет) лева – обезщетение за лишаването й за периода от 01.03.2018
г. до 30.09.2020 г. вкл. от ползване на съсобствения помежду им недвижим имот, представляващ
апартамент № * с площ от **, ** кв. м., находящ се в ****, съразмерно на дела й
в съсобствеността, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 09.10.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Исковата претенция се обосновава с фактически
твърдения, че страните съжителствали съпружески в придобитото от тях в
съсобственост жилище на гореуказания адрес. На 14.12.2017 г. ищцата го
напуснала по повод упражняван спрямо нея физически тормоз и в продължение на
два месеца пребивавала в дома на своя приятелка, а от 01.03.2018 г. до момента
заедно със сина си Октай Р. Сали обитавала таванска стая с площ от ** кв. м. в
гр. Първомай на адрес: ****, срещу заплащане на месечна наемна цена от 120, 00
лева. Въпреки многократните й опити да ползва процесния имот ответникът не я
допускал до него и отказвал да удовлетвори устните й претенции да й заплаща
обезщетение за лишаването й от тази възможност и за делба, поради което ги
отправила писмено с покана, връчена му чрез куриерски услуги.
Релевира се, че размерът на дължимото се
обезщетение се равнява на ½ от средномесечния пазарен наем на имота от
420, 00 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 261209/10.12.2020
г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва иска. Навежда,
че в края на 2017 г. или началото на 2018 г. ищцата напуснала съвместно
обитаваното с него процесно жилище, което впоследствие не е изявяла желание да
ползва, а в поканата й, която получил на 23.07.2020 г., се изисквало плащане на
обезщетение, считано от 2017 г., но не и за бъдеще време, поради което като
надлежна такава следвало да се приеме исковата молба. Сочи се, че размерът на
иска е прекомерно завишен с оглед пазарните равнища на наемните цени.
Страните претендират и присъждане на сторените от тях съдебноделоводни
разноски.
В открито съдебно
заседание ищцата лично и чрез довереника си поддържа исковата претенция, а
ответникът чрез пълномощника си – депозирания отговор.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
В
съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК, съсобствеността се характеризира като
правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно
свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ поражда
помежду им специфични вътрешни отношения по повод нейното използване, които са
регламентирани в чл.
31 от ЗС. Текстът на ал. 1 на разпоредбата гласи, че всеки съсобственик може
да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а ал. 2
предвижда, че когато същата се използва лично само от някои от тях, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.
Уредено като коректив при настъпилото неоснователно
разместване на блага между правните сфери на съпритежателите, имущественото
право по чл. 31, ал. 2 от ЗС принадлежи на този от тях, който поради
поведението на друг е лишен от възможността да си служи фактически с общата
вещ, като я употребява за постигане на цели и за задоволяване на интереси и
нужди, съвместими с нейната природа и нормално предназначение, без да
разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й.
Елементите на уредения в чл. 31, ал. 2 от ЗС фактически
състав, тежестта за чието доказване по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК се
носи от ищеца, включват наличие на съсобственост върху конкретен обект,
отправено от неползващия до ползващия съсобственик писмено поискване и продължаващи след получаването му
възпрепятстващи или ограничаващи първия да ползва общата вещ според дела си действия или бездействия на втория, изразяващи се
алтернативно в: 1) лично или чрез член на семейството пряко и непосредствено
служене с цялата обща вещ за задоволяване на лични или на семейството
потребности при незачитане на конкурентните права на претендиращия, или 2) без пряко
и непосредствено служене с цялата вещ, но недопускане на претендиращия да си
служи с нея (напр. като се държи ключа), или 3) допускане на трето за съсобствеността
лице да ползва общата вещ на безвъзмездно основание (в този смисъл Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК).
Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
от ГПК фактическо съвпадение и приобщените писмени доказателства се установява, че с Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен с Нотариален акт № 85, том ІІІ, рег. № 2194, дело № 440/2004 г.
от 24.06.2004 г. по описа на Нотариус Н. К. с район на действие Районен съд –
Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, страните закупили
апартамент № *** с площ от *** кв. м.,
състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна, находящ се в ******, ведно с
избено помещение № *** с площ от *** кв. м., таванско помещение № *** с площ от
***кв. м. и **** идеални части от общите части на сградата, и
съжителствали съпружески в него до раздялата си в края на 2017 г., когато
ищцата го напуснала, а ответникът продължавал да го обитава и до момента.
По силата на продажбената
сделка страните са придобили жилището в съсобственост, дяловете им от която
следва да се считат равни по необорената презумпция на чл. 30, ал. 2 от ЗС.
С Покана от 10.07.2020 г., връчена му на 23.07.2020 г., съгласно издадена от „Е. Е.” Обратна разписка № ******,
ответникът бил приканен от ищцата чрез пълномощника й адв. Р.Д.Д. към
доброволна подялба на апартамента, както и да й заплати дължимата й се сума от
5 400, 00 лева за периода, в който го ползвал и неоснователно не я
допускал да упражнява пълноценно притежаваното от нея право на собственост,
считано от 2017 г., когато отношенията помежду им се влошили, до момента на
поканването.
Така отправената
покана следва да се третира като надлежно писмено поискване по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС без оглед на обстоятелството, че претендираното с нея
обезщетение е за фиксиран период.
Съдебната
практика на ВКС, уеднаквена с Тълкувателно
решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, Тълкувателно решение №
5/24.06.2017 г. по тълк. д. № 5/2016 г., ОСГК, Решение № 491/28.06.2010 г. по гр. д. № 363/2009 г., IV г. о., Решение № 544/23.07.2010 г. по гр. д. №
736/2009 г., IV г. о., Решение № 741/30.12.2009
г. по гр. д. № 3186/2008 г., II г.
о., Решение № 783/08.04.2011 г. по
гр. д. № 1286/2009 г., IV г. о., Решение № 696/26.09.2009 г.
по гр. д. № 1685/2008 г., I г.
о., Решение № 466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г., IV г. о., Решение № 240/21.06.2011 г. по гр. д. №
1390/2010 г., III г. о., Решение №
351/13.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г., III г. о., Решение № 352/13.07.2010 г. по гр. д. №
618/2009 г., III г. о., Решение № 294/13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008
г., I г. о., Решение № 51/27.04.2015 г. по гр. д. №
4829/2014 г., II г. о., Решение №
130/15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., I г. о., и др., константно поддържа, че по естеството си писменото
поискване по чл.
31, ал. 2 от ЗС представлява едностранно волеизявление на лишения от
ползване участник в имуществената общност, адресирано до ползващия и
обективиращо претенция за парично възмездяване за ползата, от която е лишен,
като веднъж отправено, се разпростира
неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването, и е равнозначно на покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – от момента на
получаването му адресатът изпада в забава и дължи обезщетение, но само за периода,
през който на искащия е била отнета възможността да си служи с общата вещ съответно
на своята част. Респективно, ако последният отказва да я приеме, макар да му се
предоставя от ползващия, или отхвърля предложението му за споделено използване,
не придобива притезание, защото тогава се касае не за лишаване, а за нежелание
за ползване.
Нормативни изисквания към съдържанието на поканата не се поставят, поради
което не е необходимо да е нарочна, да назовава квотата на правоимащия, да индивидуализира задължението по размер
и период на дължимост, както и да изразява воля за реално ползване на
съсобствената вещ. Предназначението й се
изчерпва с довеждане до знанието на ползващия съсобственик на желанието на
неползващия съсобственик да получи компенсация за ползите, от които е лишен (в
този смисъл Решение № 741/30.12.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 3186/2008 г., II г. о.).
Приложената
писмена покана в достатъчна степен обслужва тази цел. Следователно за периода от
23.07.2020 г. – датата, на която я е получил, до 30.09.2020 г. (погрешно в
исковата молба е посочено 31.09.2020 г., какъвто ден липсва в календарния месец
септември), през който е ползвал изцяло процесния имот за жилищно обитание и по
този начин е препятствал възможността на ищцата да си служи с него съразмерно
на дела си в съсобствеността, ответникът й дължи парична компенсация. Размерът
й се изчислява на база средномесечното пазарно наемно възнаграждение на вещта,
което според заключението на
назначената и кредитирана от съда като обективна и компетентна съдебно-оценителна
експертиза се равнява на 295, 00
лева.
Съразмерно на
притежаваната от ищцата квота от ½ идеална част вземането й за периода
от 23.07.2020 г. до 30.09.2020 г. възлиза на 337, 80 лева, до който размер с
оглед липсата на доказателства за извършени погашения искът следва да се уважи,
ведно със законната лихва от завеждането на процеса –
09.10.2020 г., до окончателното издължаване, а за разликата над присъдения до пълния предявен размер
и за периода от 01.03.2018 г. до 22.07.2020 г. вкл. – да се отхвърли.
За пълнота следва да се спомене, че в хода на съдебното дирене са разпитани
свидетелите В. А. К.и М. А. А., но
показанията им са повърхностни, не почиват на преки впечатления и преразказват
заинтересовани твърдения на посочилите ги страни, поради което не се
кредитират.
Предвид разрешението на
спора налице са условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да
възстанови съразмерно на уважената част от претенцията съдебноделоводните разходи
на насрещната страна от общо 67, 50 лева, от които: 50, 00 лева – внесена държавна
такса за разглеждане на делото, 12, 50 лева – възнаграждение на вещо лице за
изготвена съдебно-оценителна експертиза, и 5, 00 лева – адвокатско
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита, заплатено в полза на адв. Р.Д.Д.,
съгласно Договор за правна помощ от 01.10.2020 г., в размер на 100, 00 лева от
уговорения такъв от 500, 00 лева.
Ответната страна, макар
и правоимаща за разноски, не доказва сторени такива.
Водим
от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Ф.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ******, да заплати на Х.Е.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. Г.И.Г., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ******,
по банкова
сметка ***: ***,
разкрита в „Б.Д.” АД с титуляр Г.И. Г.-Н., сумата от 337, 80 (триста тридесет и
седем лева и осемдесет стотинки) – обезщетение за лишаването й за периода от 23.07.2020 г. до 30.09.2020 г. от ползване на съсобствения помежду им
недвижим имот, представляващ апартамент № 9 с площ от 73, 66 кв. м., находящ се
в ****, съразмерно на дела й в съсобствеността, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 09.10.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 67, 50 лева (шестдесет и седем лева и петдесет
стотинки) – съдебноделоводни разноски за държавна такса за разглеждане на иска,
изготвяне на съдебно-оценителна експертиза и квалифицирана процесуална защита
от адвокат, съразмерно на уважената част от претенцията, като за периода от 01.03.2018 г. до
22.07.2020 г. вкл. и за разликата над
присъдения до пълния предявен размер от 6 510, 00 (шест хиляди
петстотин и десет) лева ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението чрез
процесуалните им пълномощници.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му.
СМ/ЕД
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)