№ 3192
гр. София, 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Частно търговско дело №
20221100901429 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 679 ТЗ, образувано по искане на кредитора У.К.
ЕООД (кредитор на „**Б.“ ЕООД /н./ в открито производство по несъстоятелност по т.д. №
8992/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в) за отмяна на решението на проведеното
на 22.07.2022 година събрание на кредиторите на дружеството – за определяне
окончателното възнаграждение на синдика да е в размер на 14 % от реализираната продажна
цена на осребреното имущество на длъжника, за която цена е издадено постановление за
възлагане на недвижими имоти.
Кредиторът възразява, че с посоченото решение съществено се ощетяват част от
кредиторите на **Б. ЕООД (н.), с оглед получаваното текущо месечно възнаграждение,
липсата на дейност на дружеството, включително и при съпоставяне размерите на
гласуваното окончателно възнаграждение и на приетите вземания на кредитора Национална
агенция за приходите. Счита, че е налице съществено ощетяване на кредитора У.К. ЕООД,
тъй като при разпределението на реализираните суми този кредитор би получил по-голяма
сума за удовлетворяване на вземането си, както и че се ощетяват хирографарните кредитори
на длъжника.
Кредиторите С.С.Т. и П.Д.* ЕООД намират искането за неоснователно, тъй като
решението било взето при спазване законовите изисквания и е въпрос на целесъобразност,
която не подлежи на съдебен контрол. Намира и че няма ощетяване на част от кредиторите.
Синдикът намира искането за неоснователно, като излага подробни мотиви в
представеното писмено становище и в о.с.з., но следва да се отбележи, че същите не могат
да бъдат съобразени по същество на спора, тъй като той не е страна в производството, което
касае решение на друг орган в производството по несъстоятелност.
От несъстоятелния длъжник или друг кредитор на дружеството /кредиторите са
уведомени със съобщение по чл. 679, ал. 3 ГПК, публикувано в неофициален раздел на
Държавен вестник, бр. 67 от 19.08.2022г./ становище не е постъпило.
1
От приетите писмени доказателства по делото и съдържанието на актовете, обявени
по партидата на несъстоятелния длъжник (общоизвестни съгласно чл. 23, ал. 4, вр. чл. 34,
ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ), се установява, че процесното събрание на кредиторите е свикано с
постановено от съда определение и поканата с дневния ред е обявена в ТР по партидата на
дружеството. Установява се и че жалбоподателят е кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност.
Искането е допустимо, като подадено в срока по чл. 679, ал. 2 ТЗ и от кредитор с
прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ.
Не се твърди събранието да е проведено при формални нарушения на закона, поради
което съдът не извършва тази проверка служебно, а предмет на настоящото производство са
единствено възраженията на един от кредиторите, които в случая се ограничават до
твърдения за това, че процесното решение на събранието на кредиторите води до
същественото им ощетяване.
На 22.07.2022 г. е проведено събрание на кредиторите при обявен в Търговския
регистър дневен ред и с мнозинство от повече от 50 % от приетите вземания е взето решение
по направено предложение, а именно- определено е окончателното възнаграждение на
синдика да е в размер на 14 % от реализираната продажна цена на осребреното имущество
на длъжника, за която цена е издадено постановление за възлагане на недвижими имоти.
Критериите по нормата на чл. 679, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решението на
кредиторите, е да има ощетяване, то да е съществено и да засяга само част от кредиторите,
т.е. решението на събранието да е явно несправедливо за едни за сметка на други кредитори.
Предварително и изрично следва да се уточни и че извън правомощията на съда в
производството по чл. 679 от ТЗ е да преценява целесъобразността на взетото от събранието
на кредиторите решение, поради което възраженията в тази насока не могат да бъдат
обсъждани.
В случая, взетото решение попада в хипотезата на чл. 679, ал. 1 ТЗ по следните
мотиви.
Съгласно нормата на чл. 677, ал. 1, т. 5 от ТЗ, в правомощията на събранието на
кредиторите е определяне размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото
изменение, както и размера на окончателното възнаграждение на синдика, като според чл.
661, ал. 1 ТЗ, решението за определяне на окончателното възнаграждение може да бъде
взето преди приключване на дейността на синдика.
Съгласно чл. 661, ал. 4 от ТЗ, окончателното възнаграждение на синдика се определя
в зависимост от определени показатели и може да се определи и като процент от
имуществото, с което е попълнена масата на несъстоятелността, и/или като процент от
стойността на осребрените активи /чл. 661, ал. 5 от ТЗ/, както и в случая. Възнаграждението
на синдика, независимо дали е текущо или окончателно, подлежи на изплащане като
разноски от масата по несъстоятелността (чл. 723, т. 2 от ТЗ), с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ - преди публичноправните вземания на
2
държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност по т. 6 и съответно вземанията на останалите хирографарни кредитори
по т. 7-9. Принципно, дейността на синдика по формирането на масата на
несъстоятелността и осребряването на активите ползва всички кредитори и цели
удовлетворяване на техните вземания и всички те дължат участие при възмездяване на
синдика за осъществената работа. Определяне на предвиденото в закона окончателно
възнаграждение, обаче, от 15 % от събраните при осребряването суми обуславя извод за
ощетяване на хирографарните кредитори и кредиторът с публични вземания, тъй като
посочената част от събраните суми при тяхното разпределение няма да послужи за
удовлетворяването им, а за заплащане на окончателното възнаграждение. Само за пълнота
следва да се посочи и че съгласно чл. 4 от Наредба от 23.10.2003 година на БНБ за
възнаграждението на синдика на банка в несъстоятелност, след шестия месец от датата на
назначаването се определя като процент от общата сума от осребреното имущество и
събраните вземания по пера, при максимален праг от 0.7%, който би бил надскочен над 20
пъти при възнаграждение от 15% и сочи на извод за съществено ощетяване на част от
кредиторите.
По изложените съображения съдът намира, че молбата по чл. 679 от ТЗ, подадена на
кредитора НАП, се явява неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, длъжникът дължи разноски за държавна такса от 25 лева по сметка на Софийски
градски съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 679 ТЗ, по молба на кредитора У.К. ЕООД (кредитор на
„**Б.“ ЕООД /н./ в открито производство по несъстоятелност по т.д. № 8992/2016г. на
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в) единственото взето решение на проведеното на
22.07.2022 година събрание на кредиторите на дружеството **Б. ЕООД /Н/, с което е
определено окончателно възнаграждение на синдика да е в размер на 14 % от реализираната
продажна цена на осребреното имущество на длъжника.
ОСЪЖДА „**Б.“ ЕООД /н./, ЕИК: **** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 25 лева за държавна такса и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от определението да се изпрати за прилагане по т.д. № 8992/2016г. на
СГС, ТО, VІ-2 с-в.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3
4