Р
Е Ш Е Н И Е
№ …………./…...07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА К.А
мл.съдия НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията К.а
въззивно търговско дело № 615 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна
жалба с вх. № 21792/25.03.2019 г. на „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. Люлин, Търново, бл. срещу блок № 817, чрез
пълномощника адв. Д.Я., срещу решение № 788/25.02.2019 г., постановено по гр.
дело № 12009/2018 г. по описа на ВРС, 50-ти състав, с което е отхвърлен предявения от „КНМ ГРУП“ ЕООД срещу К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** – партер
(вътрешен двор), осъдителен иск за заплащане на сумата от 460 лв.,
представляваща получена от ответника цена по Договор за цесия от 08.02.2015 г.,
сключен между „КНМ Груп“ ЕООД – цедент и „Интейк“ ЕООД – цесионер, чрез
пълномощника за цедента адв. К.Т., по силата на който цедентът е прехвърлил
вземане в размер на 490 лв., представляващо присъдени разноски по гр.д. № 11305/2014 г. по описа на Районен
съд - Варна, за процесната цена от 460 лв., предадена на и задържана до
настоящия момент от пълномощника адв. К.Т. без основание, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба –
06.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и е осъдено „КНМ
ГРУП“ ЕООД да заплати на адв.
П.Ч.Г. сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в полза на ответника – адв. К.Д.Т., съгласно чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА.
В жалбата си въззивникът, обосновава
подробно оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в цялост.
Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал в съвкупност
целия събран по делото доказателствен материал, включително изслушаните
свидетелски показания, като подчертава и нарушаване на забраната за допустимост
на свидетелски показания за определени обстоятелства, както и допускане на
такива за правно ирелевантни обстоятелства. Излага тезата, че
първоинстанционният съд е излязъл извън предметните предели на делото и сочи,
че същите са ясно очертани. Твърди, че
ответникът по силата на предоставените му пълномощия е подписал процесния
договор за цесия, като последиците от това действие са възникнали директно за
представлявания от момента на подписване на договора. Счита, че в този момент
цедентът е станал собственик на платената цена, а за пълномощника е възникнало
задължение да предаде получената сума на упълномощителя си, което той не е
изпълнил своевременно. Намира, че запазването на паричните средства в държане
на ответника е по същество превратно упражняване на представителната му власт,
а възраженията му, че не се е обогатил за сметка на упълномощителя, тъй като е
предал сумата на трето, неучастващо в процеса лице са неоснователни.
На първо място сочи, че уговорката в
чл.2 от Анекса относно финансирането на гр.д.№ 11305/2014 г. по описа на ВРС е
невъзможна за изпълнение, тъй като исковата молба е била предявена пред ВРС на
04.09.2014 г., а дружеството „ИНТЕЙК“ ЕООД е вписано в ТС-АВ на 10.09.2014 г. В
тази връзка излага, че представения от ответника Анекс от 08.02.2015 г. е
нищожен, поради невъзможен предмет/липса на основание, а доказателства за
изпълнение на уговорката по чл.2 от Анекса така и не са били представени.
Представения анекс жалбоподателят счита за нищожен, поради липса на предмет и
на още едно основание – същият бил подписан на 08.02.2015 г., а съдебното
решение по гр.д.№ 11305/2014 г. на ВРС е било постановено на 09.02.2015 г.,
т.е. не само не е влязло в законна сила, но още не е било и произнесено. Сочи,
че договорите за прехвърляне на несъществуващи и неопределяеми вземания са
нищожни, поради невъзможен предмет. Също така, допълва, че процесният анекс е
нищожен и като договорен във вреда на представлявания, за което се аргументира
като се позовава на т.3 от ТР № 5/ 12.12.2016 г. по т.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК на
ВКС и сочи, че в процесния случай цесионната цена е намалена от 460 лева до 5
лева. Така продажната цена е почти 100 пъти по-ниска от размера на
прехвърляното вземане, което обосновава според въззивника не само обективния,
но и субективния фактор по чл.40 ЗЗД. Сочи, че по делото е било безспорно
установено, че Д.А. – управител и собственик на „ИНТЕЙК“ ЕООД, е била същевременно и личен адвокатски
сътрудник на ответника по делото, т.е. пълномощникът на „КНМ ГРУП“ ЕООД е
договарял с лице, с което е бил в служебни взаимоотношения още към началото на
На следващо място, въззивникът твърди
недействителност на Анекса от 08.02.2015 г. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
поради заобикаляне на закона /противоречие с добрите нрави. Цитирани са Решение № 1291/03.02.2009 г. по гр.д.№
5477/2007 г. ВКС, ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК,
Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.№ 1106/2003 г., на ВКС, II-ро г.о., Определение №
326/03.04.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 4588/2008 г., IV -то г.о., Решение №
1291/03.02.2009 г. по гр.д.№ 5477/2007 г. на ВКС, за аргументиране на връзката между
явната и значителна нееквивалентност на насрещните престации, преследваната
цел/интерес и противоречието с добрите нрави. Сочи, че от свидетелски показания
на Ивелин Ганчев следва извод, че
изначалната цел и намерение е била дружеството „КНМ ГРУП“ ЕООД да се ползва
като паразитно дружество, да образува и води дела без да реализира печалба,
като ако делото приключи в полза на ищеца, сумите да се събират, след като
бъдат прехвърлени на друго дружество, но на крайно занижени цени, а ако
евентуално делото приключи с негативен резултат то „КНМ ГРУП“ ЕООД да носи
последиците. Обобщава, че в крайна сметка „ИНТЕЙК“ ЕООД консолидира печалбите
при съмнително ниски цени по договори, които се „пазят в тайна“ и се изготвят,
само за да бъдат използвани при нужда – ако „КНМ ГРУП“ ЕООД изгуби съдебни дела
по вземанията на абонатите и „Енерго-Про Продажби“ АД реши да събира
присъдените по тях разноски. Сочи още, че ответникът К.Т. изцяло е контролирал
„ИНТЕЙК“ ЕООД, като чрез дружеството е извършвал скрита търговска дейност.
Твърди, че с привидно законови средства ответникът, цялото му адвокатско
дружество и „ИНТЕЙК“ ЕООД са целяли постигане на незаконосъобразен резултат, а
именно извършване на прикрита стопанска дейност, целяща увреждане на интересите
на „КНМ ГРУП“ ЕООД и едноличния му собственик. Счита, че процесният Анекс е
антидатиран и изготвен изцяло за защита на ответника в производството, като към
08.05.2015 г. не е съществувал, поради което и въззивникът не разполага с
подобен анекс. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго решение, с
което да се уважи въззивната жалба, респ. да се отмени обжалваното решение и да
се уважи исковата претенция, както и да се присъдят извършените съдебни
разноски за двете инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1
от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна К.Д.Т., чрез
пълномощника адв. Г., е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, че по делото е било установено сключването на
допълнителен анекс между жалбоподателя и „ИНТЕЙК“ ЕООД, като въпреки
оспорването действителността на анекса, то не се опровергава факта на предаване
на сумата от ответника на „ИНТЕЙК“ ЕООД. Излага, че в тази част анекса има
характера на разписка за извършено плащане. Сочи, че доколкото му е била
учредена представителна власт да сключва договори за цесия, то същата следва да
се тълкува в смисъл, че е имал пълномощия и за по-малкото, а именно да изменя
вече сключени договори за цесия. Възраженията в обратния смисъл намира за
неоснователни, като се обосновава с липсата на оспорване подписа на П. К. в
представеното пълномощно. Излага, че Анексът не е безвъзмездна сделка, тъй като
„ИНТЕЙК“ ЕООД е встъпил в правата на длъжника по договора за цесия с
първоначалния цедент /абонат на „Енерго-Про Продажби“ АД/ и се е задължил да му
престира дължимата от „КНМ ГРУП“ ЕООД парична сума. Твърди още, че
юрисконсултите на „КНМ ГРУП“ ЕООД са получавали заплати именно от „ИНТЕЙК“
ЕООД, докато са протичали делата през 2014-
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът „КНМ ГРУП“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д.Я., моли
съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло решението на
Варненския районен съд по съображенията, изложени във въззивната жалба. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззиваемият К.Д.Т.,
чрез процесуалния си представител адв. П.Г., оспорва
жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският
окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен от „КНМ Груп“ ЕООД срещу К.Д.Т. осъдителен
иск, квалифициран като такъв по чл. 59 ЗЗД,
за заплащане на сумата от 460 лв., представляваща получена от ответника
цена по Договор за цесия от 08.02.2015 г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД –
цедент и „Интейк“ ЕООД – цесионер, чрез пълномощника за цедента адв. К.Т., по
силата на който цедентът е прехвърлил вземане в размер на 490 лв., представляващо
присъдени разноски по гр.д. № 11305/2014 г. по описа на Районен съд - Варна, за
процесната цена от 460 лв., предадена на и задържана до настоящия момент от
пълномощника адв. К.Т. без основание, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 06.08.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е титуляр на
вземане срещу “Енерго-Про Продажби“ АД, за което било образувано гр.д. №
11305/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, 33 с-в, като с решение от
09.02.2015 г. предявеният осъдителен иск бил уважен и били присъдени съдебни
разноски в полза на ищеца „КНМ Груп“ ЕООД в размер на 490 лв. Поддържа, че на
08.02.2015 г. (т.е., преди постановяване на съдебното решение) „КНМ Груп“ ЕООД
прехвърлило вземането си за разноски по посоченото гражданско дело на „Интейк“
ЕООД със сключен Договор за прехвърляне на вземане от тази дата, действащо чрез
пълномощника си адв. К.Т.. Сочи се, че съгласно т. 3 от договора цесионерът е
заплатил на цедента цесионната цена по вземането на стойност 460 лв. към
момента на сключването му, която цена е изплатена в брой на пълномощника адв. Т.,
като е отбелязано изрично, че договорът служи и за разписка за извършеното
плащане. Твърди се, че нямало основание да бъде задържана сумата от адвоката,
напротив – тя следвало да се върне на цедента, но до настоящия момент сумата не
била върната от адвоката. Поради тези съображения моли ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 460 лв. и се претендират сторените в производството
съдебни разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника К.Д.Т., който
счита предявения иск за изцяло неоснователен. Не се оспорват заявените от ищеца
обстоятелства, че ищецът е бил титуляр на вземане, за което било образувано
гр.д. № 11305/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, 33 с-в, че с решението
по делото предявеният иск бил уважен и били присъдени в полза на „КНМ Груп“
ЕООД съдебни разноски в размер на 460 лв., че на 08.02.2015 г. „КНМ Груп“ ЕООД
е прехвърлило на „Интейк“ ЕООД вземането за тези съдебни разноски, както и че
цесията била сключена от името на „КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощника
адв. К.Т., който получил и цената по цесията в същото качество. Възраженията на
ответника за неоснователност на предявения иск се основават на твърдения, че с
отделен анекс от 08.02.2015 г. към договора за цесия от същата дата, цедент и
цесионер валидно се договорили реалната цена на цесията да се измени на 5 лв. С
анекса още било прието, че адв. Т. бил върнал на цесионера „Интейк“ ЕООД
първоначално договорената цена от 460 лв. Така адв. Т. не дължал нищо на „КНМ Груп“
ЕООД. Отделно с анекса към цесията двете дружества признали и че отношенията
между тях са привидни и реално са организирани и финансирани изцяло от адв. Т..
Освен това между адв. Т. и „КНМ Груп“ ЕООД нямало договор за поръчка, за да има
адвоката задължения за връщане на пари към „КНМ Груп“ ЕООД. Моли да се
отхвърлят исковете и да се присъдят направените от него съдебни разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени
му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е
постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и
допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269,
ал. 1,
изр.второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Както е посочил и
първоинстанционния съд, между страните по делото е прието за безспорно, че ищецът
е бил титуляр на вземане, за което било образувано гр.д. № 11305/2014 г. по
описа на Районен съд – Варна, 33 с-в, че с решението по делото предявеният иск
бил уважен и били присъдени в полза на „КНМ Груп“ ЕООД съдебни разноски в
размер на 490 лв., че на 08.02.2015 г. „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило на
„Интейк“ ЕООД вземането за тези съдебни разноски, както и че цесията била
сключена от името на „КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощника адв. К.Т.,
който получил и цената по цесията. Тези обстоятелства се установяват и от
представените по делото писмени доказателства – договор
за прехвърляне на вземане от 08.02.2015 г. и решение
№ 630/09.02.2015 г., постановено по гр.д. № 11305/2014 г. по описа на Районен
съд – Варна.
Същевременно от представения от ответника анекс от 08.02.2015 г. към договор
за прехвърляне на вземане от 08.02.2015 г. между „КНМ Груп” ЕООД и „Интейк”
ЕООД се установява, че на датата на сключване на процесния договор за цесия е
подписан цитираният анекс между „КНП Груп” ЕООД, чрез пълномощника си адв. К.Т.
и „Интейк” ЕООД, чрез управителя на дружеството Д.Т.А., според който двете
дружества признават, че отношенията между тях реално са организирани и
финансирани изцяло от адв. К.Т.. Видно от същия страните уговарят различна цена
по цесията – 5 лв. Установява се и че ответникът, в качеството си на
пълномощник на „КНМ Груп” ЕООД, е върнал на „Интейк” ЕООД платената сума от 460
лв., като анексът в тази част по своята правна същност има характера на
разписка за върнатата на цесионера сума, представляваща цена по договора за
цесия.
С оглед на така изложените в исковата
молба и установените по делото факти, първоинстанционният съд е квалифицирал
предявения иск като такъв по чл. 59 от ЗЗД, като е приел, че нито ищецът, нито
ответникът твърдят изрично, че между тях съществува договор за поръчка. Задължение
на съда е да определи правната квалификация въз основа на посочените в исковата
молба факти, като от ищеца не може да се изисква да посочи как точно се
квалифицират правоотношенията, произтичащи от тези факти. В случая в исковата
молба е посочено, че ответникът е бил пълномощник на ищеца като е сключил от
негово име и за негова сметка договор за прехвърляне на вземане от 08.02.2015
г., по който е получил и уговорената цена. Както е посочено в решение № 338/27.03.2018 г., постановено по
гр.дело № 706/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV
г.о.,
овластяването на едно лице да извършва правни действия от името и за сметка на
друго лице може да възникне било по силата на закона, било чрез упълномощаване.
Упълномощаването е най-често срещания способ за учредяване на представителна
власт. По своето същество то представлява едностранна сделка на упълномощителя,
която се нуждае от получаване от пълномощника, което обаче не е равнозначно на
приемане. Тъй като никой не може да бъде задължен чрез едностранно изявление да
извършва действия, то узнаването на упълномощаването не създава правно
задължение за упълномощения да извършва действие. Чрез упълномощаването се
създава само представителна власт на пълномощника, но не се задължава
представителя да извършва правни действия и да упражнява представителната
власт. Затова неговото бездействие не може да увреди упълномощителя.
Задължението на представителя да извършва правни действия от името и за сметка
на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между
тях договор. Затова, когато упълномощаването се извършва чрез едностранна
сделка, то почти винаги се съпровожда от договор, който най-често е договор за
поръчка. Самото представителство включва както вътрешни, така и външни
отношения. Вътрешни са тези между упълномощителя и представителя, а външни –
тези между упълномощителя и третото лице, между което лице и представителя се
разменят изявления /при прякото представителство/ или между представител и
третото лице /при косвеното представителство/. Упълномощаването определя
съдържанието на външните отношения, а вътрешните се определят от договора.
Представителната власт се упражнява за изпълнение на задълженията по договора,
като от начина на това упражняване зависи дали задълженото лице ще изпълни
задълженията си по договора. Самото упълномощаване не представлява предложение
за сключването на такъв договор, но с упражняването на представителната си
власт пълномощникът може да се обвърже от договор за поръчка със съдържание
според извършените в рамките на упълномощаването действия, доколкото с
конклудентните си действия изразява воля за това, която съвпада с изразената от
упълномощителя воля. Самото упълномощаване обаче може да бъде конклудентно
действие, с което се приема предложението за сключване на договор за поръчка.
Когато е упражнена представителната власт, пълномощникът действа в качеството
на довереник и е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да
пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да
му даде сметка, да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с полученото в изпълнение на
поръчката в свой или чужд интерес, пълномощникът не изпълнява задължението си
по договора за поръчка, поради което носи отговорност за неизпълнение. Предвид
на даденото с това решение тълкуване и описаните в исковата молба факти и
действия на страните по делото, следва, че отношенията между страните следва да
се квалифицират като такива по договор за поръчка по чл. 280 и сл. от ЗЗД. В
този договор ответникът К.Д.Т. има качеството на довереник, поради което е
длъжен по силата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД да даде на доверителя - „КНМ ГРУП“
ЕООД сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Поради това предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 284,
ал. 2 от ЗЗД, а не като такъв по чл. 59 от ЗЗД, както е приел
първоинстанционния съд. Извършването на тази преквалификация е възможно, тъй
като не се налага преразпределение на доказателствената тежест между страните
за твърдяните от тях факти и извършването на допълнителни процесуални действия
в тази насока.
Във въззивната жалба се навеждат
доводи за недействителност на сключения анекс от 08.02.2015 г. към договора за
прехвърляне на вземане от същата дата.
За да се приеме недействителност на анекса от 08.02.2015 г. на
посочените във въззивната жалба основания, трябва да бъде приета
недействителност и на самия договор за цесия.
Първото твърдение, че „Интейк“ ЕООД е било вписано в ТР на
10.09.2014 г., т.е. след предявяването на иска по гр.д. № 11305/2014 г. на ВРС,
няма никакво отношение към недействителността както на цесията, така и на
анекса. Без значение за тяхната действителност е кой е финансирал и водил
производството по посоченото дело.
Второто твърдение за недействителност
е поради липса на предмет. Анексът е подписан на 08.02.2015 г., докато
решението по посоченото дело е постановено на 09.02.2015 г., т.е. не само не е
било влязло в сила, но дори не е било обявено. Ако анексът е нищожен на това
основание, с още по-голямо основание би трябвало да се приеме, че е нищожен и самия
договор за цесия, който е от същата дата. В този случай се касае за вземане за
разноски по гр.д. №
11305/2014 г. по описа на ВРС, което ще възникне при евентуално решение в полза
на цедента, т.е. прехвърля се вземане под условие, че вземането за разноски ще бъде
присъдено със съдебното решение, с което същото ще бъде индивидуализирано и
като размер. Самото вземане обаче ще е под условие – влизане на решението в
сила, а прехвърлянето на условно вземане е възможно, т.е. не е налице
твърдяната липса на предмет.
С оглед на изложеното, твърденията на
въззивника „КНМ ГРУП“ ЕООД за нищожност на анекса от 08.02.2015 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
са неоснователни.
Второто наведено от „КНМ ГРУП“ ЕООД възражение е за недействителност на анекса от 08.02.2015 г. на основание чл. 40 от ЗЗД. В тази
връзка следва да се има предвид, че клаузата в пълномощното от 04.07.2014 /л. 62 от делото на ВРС/, въз основа на което
е сключен договора за цесия, а в последствие и анекса от 08.02.2015 г.,
предвиждаща, че същото следва да се тълкува в полза на упълномощения, не дава
предимство на интересите на пълномощника пред интересите на упълномощителя.
Същата касае случаите, когато във връзка с упражняването на правата по
пълномощното пълномощника следва да извърши допълнителни действия, които не са
изрично посочени или са посочени по такъв начин, че са неясни и съществува спор
дали може да ги извърши. В тези случаи съгласно посочената клауза в
пълномощното следва да бъде прието, че пълномощника има право да извърши и тези
допълнителни действия. Посочената клауза обаче не може да отмени задължението
на пълномощника да действа с оглед защита на интересите на упълномощителя. При извършване на действията пълномощника
следва да се ръководи не от своя собствен интерес, а от интереса на
упълномощителя. При това, дори и в пълномощното да е посочено, че може да
сключва сделки при каквито условия намери за добре и на каквато цена намери за
добре, не означава непременно, че той може да определи тези условия по
собствено усмотрение. Обстоятелството дали е налице споразумяване във вреда на
представлявания, се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В
конкретния случай е сключен договор за цесия от 08.02.2015 г., с който е договорена
цена от 460 лв., която цена е била изплатена изцяло и в брой на пълномощника от
цесионера. Без да са посочени конкретно основание и причина, същият ден между
пълномощника и ответника е сключен анекс към договора, с който се уговаря нова
цена от 5 лв. за прехвърленото вземане като изрично е посочено, че сумата от
460 лв. се връща/предава на „Интейк“ ЕООД от адв. К.Т. при подписване на
анекса, като същия служи за разписка за извършеното плащане. От това следва, че
както пълномощника на цедента, така и цесионера по анекса знаят, че има
предшестващ договор за цесия, по който цената е била платена. Затова те са
наясно, че със сключването му се променя договора за цесия като се определя
цена почти 100 пъти по-ниска от първоначалната такава. Т.е. налице е увреждане
на цедента, без да това да се сочи каквато и да е основателна причина.
Посоченото в т. 2 от анекса за това кой е финансирал производството и за какво,
касае факти, които са съществували и към момента на сключването на договора за
цесия и са могли да бъдат съобразени при сключването му. В случай, че се касае
за факти, които са възникнали след сключването на договора за цесия, то с оглед
техния характер ще следва извода, че анекса е съставен не на посочената в него
дата, което също сочи на намерение за увреждане на цедента. Що се отнася до
показанията на разпитания в производството пред първата инстанция свидетел И.П.Г.,
евентуално съществуващите вътрешни отношения между „КНМ ГРУП“ ЕООД, пълномощника
адв. К.Т. и „Интейк“ ЕООД, за които е разпитван свидетеля, нямат конкретно
отношение към договора за цесия. Същите могат да бъдат уредени чрез съответните
правни способи. Поради това не може при вече сключен договор за цесия, който е
породил действие за цедента, въз основа на съществуващите вътрешни отношения,
които са съществували и към момента на сключването му, този договор да бъде
изменян във вреда на упълномощителя въз основа на същите вътрешни отношения. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 40 от ЗЗД по отношение на анекса от 08.02.2015 г., който е недействителен по
отношение на цедента – упълномощител „КНМ ГРУП“ ЕООД, поради което и
пълномощника следва да отчете сумата по договора за цесия. Обстоятелството, че
той я е върнал на цесионера, е без значение, тъй като това връщане се дължи на
негово поведение, в какъвто смисъл е и цитираното по-горе решение на ВКС.
С оглед на всичко гореизложено, така
предявеният иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 460 лв.
Върху главницата следва да бъде
присъдена законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 06.08.2018
г. до окончателното изплащане.
Изложеното налага обжалваното решение
на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло, като се постанови друго
такова, с което предявените искове да бъдат уважени.
По
отношение на разноските по делото
С оглед изхода на делото, в полза на
ищеца следва да бъде присъдени разноските в производството в пълен размер. Пред първа инстанция ищецът е представил списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за надлежното им извършване /л. 67 и 68 от делото на ВРС/, като е
направил искане за присъждане на разноски в общ размер на 350,00 лв., от които 50,00 лв. - държавна такса и 300,00 лв. - адвокатски
хонорар. Във въззивното производство разноските са в размер на 25,00 лв. - внесена държавна такса. Следователно
общият размер на направените „КНМ Груп“ ЕООД разноски в производство пред двете
съдебни инстанции е 375,00 лв.,
които ответника следва да бъде осъден да му заплати, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Въз основа на
изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдебният състав на
Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №
788/25.02.2019 г., постановено по гр. дело № 12009/2018 г. по описа на ВРС,
50-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** – партер
(вътрешен двор), ДА ЗАПЛАТИ на „КНМ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. Люлин, Търново, бл. срещу
блок № 817, на основание
чл. 284, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 460,00 лв.
/четиристотин и шестдесет лева/, представляваща получена, но неотчетена
цена по договор за цесия от 08.02.2015 г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД –
цедент и „Интейк“ ЕООД – цесионер, чрез пълномощника за цедента адв. К.Т., по
силата на който цедентът е прехвърлил вземане в размер на 490,00 лв.,
представляващо присъдени разноски по гр.д. № 11305/2014 г. по описа на
Районен съд - Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска – 06.08.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** – партер (вътрешен двор), ДА ЗАПЛАТИ на „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. Люлин, Търново, бл. срещу блок № 817,
сумата от 375,00
лв. /триста
седемдесет и пет лева/,
представляваща направените разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.