№ 20914
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20211110146876 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Н. А., с ЕГН: ********** срещу
Областна дирекция на МВР-София, с ЕИК: *********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 319.77 лева – възнаграждение за положен извънреден труд
през месец август 2018 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. /датата
на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 93.18
лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.2018 г. до датата на
завеждане на исковата молба;
- сумата от 135.66 лева – възнаграждение за положен извънреден труд
през месец септември 2018 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г.
/датата на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от
38.36 лева – обезщетение за забава за периода от 01.11.2018г. до датата на
завеждане на исковата молба;
- сумата от 290.70 лева – възнаграждение за положен извънреден труд
през месец октомври 2018 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г.
/датата на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от
79.78 лева - обезщетение за забава за периода от 01.12.2018г. до датата на
завеждане на исковата молба;
- сумата от 58.14 лева – възнаграждение за положен извънреден труд
през месец ноември 2018г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 15.45 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.01.2019г. до датата на завеждане на исковата молба.
В съдебно заседание, проведено на 05.12.2023 г., ищецът прави
1
изменение на исковете си, което изменение съдът е приел с протоколно
определение. В тази връзка и исковете са предявени, както следва:
- сумата от 283.20 лева – възнаграждение за положен извънреден труд
през месец август 2018 г. с продължителност от 30 часа, ведно със законната
лихва от 10.08.2021 г. /датата на исковата молба/ до окончателното изплащане
на сумата и сумата от 84.66 лева – обезщетение за забава за периода от
01.10.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба;
- сумата от 217.12 лева – възнаграждение за положен извънреден труд
през месец септември 2018 г. с продължителност от 23 часа, ведно със
законната лихва от 10.08.2021 г. /датата на исковата молба/ до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 63.10 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.11.2018г. до датата на завеждане на исковата молба;
- сумата от 236 лева – възнаграждение за положен извънреден труд
през месец октомври 2018 г. с продължителност от 25 часа, ведно със
законната лихва от 10.08.2021 г. /датата на исковата молба/ до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 66.54 лева - обезщетение за забава за
периода от 01.12.2018г. до датата на завеждане на исковата молба;
- сумата от 28.32 лева – възнаграждение за положен извънреден труд
през месец ноември 2018г. с продължителност от 3 часа, ведно със законната
лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 7.74
лева – обезщетение за забава за периода от 01.01.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ищецът е служител в Областна дирекция
на МВР (ОДМВР)-София като заема длъжността „разузнавач” в група
„Престъпления против собствеността” към Сектор „Противодействие на
криминалната престъпност”, за която длъжност е установен ненормиран
работен ден.
Твърди се, че в посочения по-горе период е положил 83 часа (81 часа
след изменението) труд извън работно време над нормата /до 12 дни/, поради
което и същият не е компенсиран с платен годишен отпуск. Поради това му
се полага заплащане на извънреден труд с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. С тези аргументи се иска уважаване на
исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който
оспорва исковете по основание и размер, като оспорва твърденията за
положен извънреден труд от страна на ищеца. Възразява, че към релевантния
период единствената възможност, която е съществувала при положен
извънреден труд, е извършването на компенсация с допълнителен платен
годишен отпуск в максимален размер от 12 работни дни, което е и било
сторено. Посочва, че няма превишение – доколкото 8 часа извънреден труд не
били приравнени на един ден отпуск, както смятал ищецът /т.е за 96 часа
извънреден труд не се дължали 12 дни отпуск/. Поддържа, че за ищеца бил
приложим съответният специален закон, а не КТ.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
2
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза.
Представени са допълнителни писмени доказателства с молба на
ответника от 26.09.2023 г., както следва: платежни бележки, протоколи за
отчитане на положен извънреден труд, акт за встъпване в длъжност от
23.06.2015 г., заповед от 16.06.2015 г. за преназначаване на държавен
служител, заповеди за полагане на труд извън работно време.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца излага
доводи за уважаване на така предявения иск.
Процесуалният представител на ответната страна не се явява и не излага
допълнително становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, че през процесния период К. Н. А. е
заемал длъжността „разузнавач” в група „Престъпления против
собствеността” към Сектор „Противодействие на криминалната престъпност”
като е бил държавен служител и е полагал труд при ненормиран работен
ден.
По делото е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза като
експертното заключение не е оспорено от страните. От последното се
установява, че през 2018 г. ищецът е положил общо 203.50 часа извънреден
труд. От тях по твърдението на ищеца 96 часа били компенсирани с 12 дни
платен отпуск, а 22 часа били заплатени. Оставали 91.50 часа – нито платени,
нито компенсирани с отпуск.
Досежно процесните месеци са положени следните часове труд по дни,
които часове се твърди да не са компенсирани:
За м. август: на 02.08.2018 г. и 08.08.2018 г. – по 15 часа дневно или
общо 30 часа – некомпенсирани нито с отпуск, нито с плащане;
За м. септември: на 06.09.2018 г. – 15 часа и на 20.09.2018 г. – 8 часа или
общо 23 часа – некомпенсирани нито с отпуск, нито с плащане;
За м. октомври:на 12.10.2018 г. – 15 часа, некомпенсирани нито с отпуск,
нито с плащане /останалите 11 часа извънреден труд през м. октомври са
компенсирани с платен отпуск/.
За м. ноември: на 12.11.2018 г. – 3 часа, некомпенсирани нито с отпуск,
нито с плащане.
От посочените дни – всички дни се падат редовни работни дни от
седмицата - 02.08.2018 г. /четвъртък/, 08.08.2018 г. /сряда/, 20.09.2018 г.
/четвъртък/, 12.10.2018 г. /петък/ и 12.11.2018 г. /понеделник/ с изключение на
06.09.2018 г. – официален празник – Ден на съединението.
Съгласно експертизата за датата 06.09.2018 г. са положени 15 часа
извънреден труд, който не е компенсиран. Поради това и стойността на същия
възлиза на 141.60 лева, а обезщетението за забава на 41.15 лева. Стойността
на извънредния труд е 9.44 лева на час – заплатен при 50 на сто върху
основното месечно възнаграждение.
3
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това заключението не е
оспорено и е изготвено въз основа на документи, съставяни от представител
на ответника, поради което съдът му дава вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал.
6, вр. ал. 5, т. 1 ЗМВР /ред. ДВ бр. 55/03.07.2018г./. В тежест на ищеца е да
докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна през
процесния период; полагането на труд от ищеца през същия извън
установеното за него работно време по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя; размер на трудовото възнаграждение в
чиста сума за получаване от работника.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните от него суми.
По предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадане на длъжника в забава и датата на изпадане в забава, в частност - при
приложение чл. 84, ал. 2 ЗЗД, отправянето на покана до ответника да изпълни.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявеният иск за допустим. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР
служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито
статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден
със Закона за държавния служител (ЗДСл) и служители, работещи по трудово
правоотношение, чиито статут е уреден по Кодекса на труда (КТ).
В процесния случай следва да се приеме, че ищецът е държавен
служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР -
гр. София, тъй като същият е издал заповед за назначаване на ищеца на
горепосочената длъжност. По тези съображения съдът счита, че именно
ОДМВР - гр. София е пасивно легитимирана да отговаря по процесния иск,
доколкото посочената дирекция е самостоятелно юридическо лице и
работодател на ищеца в процесния период. В този смисъл е и трайната
съдебна практика – напр. Решение № 99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018 г.
на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална
легитимация на ОДМВР се съдържат и в Решение № 311/08.01.2019 г. по гр.д.
№ 1144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати
обезщетение за положен извънреден труд.
По основателността:
В процесния случай, доколкото ищецът е държавен служител по ЗМВР,
съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил
държавен служител при ОДМВР София. Това налага извод, че приложимият
4
закон, който урежда този вид обществени отношения е ЗМВР. Последният е
специален закон по отношение на ЗДСл и КТ по аргумент от чл. 142, ал. 2 от
ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения са и допълнително
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта /от 22.00 до
06.00 часа/ - чл. 179, ал. 1 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8 -, 12 - или 24 – часови смени – сумирано за тримесечен
период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
съгласно ал. 5, т. 1 от същия текст /в редакцията му към процесния период/ се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни – за служителите на ненормиран работен ден. Съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал. 6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
В настоящия случай липсва спор, че ищецът е полагал труд при
ненормиран работен ден.
По тези съображения и спрямо ищеца са приложими цитираните
правила за изчисляване на работното време и свързаните с това положения в
закона – относно допълнителното заплащане за извънреден труд – през
почивни и празнични дни съответно за компенсиране на положения
извънреден труд през делнични дни с допълнителен платен отпуск.
Предвид горното и исковата претенция за главница се явява
основателна за датата 06.09.2018 г., когато са положени 15 часа извънреден
труд, който не е компенсиран. Поради това и стойността на същия възлиза на
141.60 лева или 15х9.44 лева/час, а обезщетението за забава на 41.15 лева. В
тази връзка следва да се отбележи, че 06.09. е официален празник, поради
което и полагането на извънреден труд на този ден подлежи на заплащане, а
не на компенсация с отпуск.
За разликата до пълния размер на претенциите същите следва да бъдат
отхвърлени. Това е така, доколкото всички останали дни на положен
извънреден труд са били работни делнични дни от седмицата. В тази връзка и
попадат в приложното поле на първото предложение от цитираната законова
разпоредба. Освен това, както правилно посочва ответникът, липсва правило,
което да предвижда, че 8 часа извънреден труд се компенсират с цял ден или
с 24 платен отпуск, на каквато логика основава претенцията си ищецът.
На последно място и следва да се отбележи, че последователно /към
настоящия момент/ в съдебната практика се застъпва становището, че в
законодателната уредба не е налице твърдяната от ищеца празнота, която
предполага субсидиарно приложение на КТ. В тази връзка според това
5
становище ЗМВР и свързаните с него подзаконови нормативни актове
уреждат изчерпателно служебното отношение, в което се намира ищецът.
Освен това приложимата уредба представлява специален закон и поради това
общите разпоредби на трудовото законодателство не следва да се прилагат
субсидиарно след като липсва изрична препращаща разпоредба, относима
към релевантната за казуса уредба. Съображенията за това са следните:
Статутът на държавните служители в системата на МВР е уреден изцяло
в специалния ЗМВР. В тази връзка в чл.187 ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Това
положение кореспондира на уредбата в чл. 136 ал. 1 от КТ за лицата по ТПО
на нормалната продължителност на работното време – където е предвидено,
че работната седмица е петдневна с нормална продължителност на
седмичното работно време до 40 часа, съответно, съгласно чл. 136 ал. 3 от КТ
нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа.
Съгласно чл. 187 ал. 5 т. 1 от ЗМВР работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд –
при работа на почивни и празнични дни и с отпуск до 12 дни – при работа в
делнични дни. Чл. 187 ал. 7 от ЗМВР предвижда, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
От своя страна текстът на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, да се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В този смисъл вкл. разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по
спора. С оглед изход на делото такива се дължат и на двете страни.
Ищецът претендира 350 лева за адвокатско възнаграждение. От тази
сума съобразно уважената част от исковете се дължи сумата от: 64.83 лева.
Ответникът претендира разноски от 100 лева за юрисконсулт, от която
сума му се дължат 81.49 лева.
В полза на съда ответникът следва да бъде осъден да заплати 64.83 лева
/доколкото сумата се изчислява на база 50 лева държавна такса и 300 лева
депозит за вещо лице/.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-София, с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, ул. Гео Милев № 71 ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. А., с ЕГН:
6
********** и адрес: гр. София, ж.к. С.Р., бл. **** вх. Б, ап. 36, следните суми:
сумата от 141.60 лева – главница, възнаграждение за положен извънреден
труд през месец септември 2018 г. с продължителност от 15 часа /положен на
06.09.2018 г./, сумата от 41.15 лева – обезщетение за забава за периода от
01.11.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 10.08.2021 г. , ведно
със законната лихва върху главницата от 11.08.2021 г. /датата на исковата
молба/ до окончателното изплащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
за следните суми и периоди:
- за сумата от 283.20 лева – възнаграждение за положен извънреден
труд през месец август 2018 г. с продължителност от 30 часа, ведно със
законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 84.66 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.2018 г. до
датата на завеждане на исковата молба;
- сумата от 75.52 лева – възнаграждение за положен извънреден труд
през месец септември 2018 г. с продължителност от 8 часа, ведно със
законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 21.95 лева – обезщетение за забава за периода от 01.11.2018г. до
датата на завеждане на исковата молба;
- сумата от 236 лева – възнаграждение за положен извънреден труд
през месец октомври 2018 г. с продължителност от 25 часа, ведно със
законната лихва от 10.08.2021 г. /датата на исковата молба/ до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 66.54 лева - обезщетение за забава за
периода от 01.12.2018г. до датата на завеждане на исковата молба;
- сумата от 28.32 лева – възнаграждение за положен извънреден труд
през месец ноември 2018г. с продължителност от 3 часа, ведно със законната
лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 7.74
лева – обезщетение за забава за периода от 01.01.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба, поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-София, с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, ул. Гео Милев № 71 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на К. Н. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. С.Р., бл.
**** вх. Б, ап. 36, сумата от 64.83 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА К. Н. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. С.Р.,
бл. **** вх. Б, ап. 36 ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР-София, с
ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ул. Гео Милев № 71 на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на сумата от 81.49 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство съобразно отхвърлената част от
исковете
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-София, с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, ул. Гео Милев № 71 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК по сметка на Софийския районен съд сумата от общо 64.83 лева –
заплатено от бюджета възнаграждение за вещото лице /55.57 лева/ и
7
дължимата държавна такса по уважената искова претенция /9.26 лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8