Р Е Ш Е Н И Е
№260345/8.2.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, на осми януари
две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от
районния съдия гражданско дело № 4301 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на С.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с която
против ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление:***, се претендира осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: 70 лева – частичен иск от претенция в размер на 72,98
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 9071,10 лева,
начислено за периода от 31.05.2018 г. до 28.06.2018 г., както и сумата от 70
лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 73,52 лева, представляващ
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху сумата от 5889,28
лева, начислено за периода от 29.06.2018 г. до 12.08.2018 г. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права.
На 21.02.2018 г. ищецът и
ответникът сключват застрахователен договор, обективиран в застрахователна
полица №*** за застраховка „Каско“, с клауза на покритие „Пълно каско“ за
собствения на ищеца лек автомобил „С.Ф.“ с рег. № *, със срок на действие от
01.03.2018 г. до 28.03.2019 г. Сумата, за която е застрахован автомобилът е
9810 лева, а застрахователната премия е в размер на 680,41 лева, като същата е
разсрочена на четири вноски, първата от които е заплатена при сключване на
договора.
На 04.05.2018 г., в гр В., между
собствения на ищеца лек автомобил и друго МПС настъпва ПТП, при което
участващите автомобили са увредени. Водачите съставят двустранен констативен
протокол за произшествието. Ищецът уведомява ответника за настъпилото застрахователно
събитие, който на 08.05.2018 г. извършва оглед на автомобила, изготвя снимков
материал и съставя опис-техническа експертиза по щета № 0020-090-0693/2018 г.
На 09.05.2018 г. е съставен допълнителен опис, като са установени нови увредени
елементи. Ответникът изплаща застрахователно обезщетение в размер на 3181,82
лева, което ищецът намира, че е недостатъчно да покрие щетите, поради което
предявява иск, въз основа, на който е образувано гр. д. №12218/2018 г. по описа
на ВРС. С постановеното решение по делото, потвърдено с решение по в.т.д.
№616/2019 г. по описа на ВОС, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
5889,28 лева, ведно със законната лихва считано от 13.08.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът обосновава претенцията си
с извършения на дата 09.05.2018 г. втори оглед на автомобила, при който
застрахователят не е поискал представяне на допълнителни документи, поради
което намира, че от тази дата е започнал да тече срокът по чл.497, ал.1, т.1 КЗ. Сочи, че ответникът му дължи лихва за забава, в размер на 72,98 лева,
начислена за периода от 31.05.2018 г. до 28.06.2018 г. – датата на изплащане на
сумата от 3181,82 лева. Твърди, че ответникът му дължи и сумата от 73,52 лева –
обезщетение за забава, начислено върху сумата от 5889,28 лева, за периода от
29.06.2018 г. до 12.08.2018 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявения иск. Оспорва изложените фактически твърдения. Сочи, че с решенията
на ВРС и ВОС е прието, че е налице тотална щета, като застрахователното
обезщетение е определено съгласно чл.390, ал.2 КЗ, но ищецът не е представил
доказателства за прекратена регистрация. Поради непредставяне на такъв
документ, ответникът не е изпаднал в забава и същият не дължи законна лихва.
Заявява, че при тотална щета на МПС, застрахователят изпада в забава едва след
като застрахованият представи доказателство за прекратяване на регистрацията на
МПС, което е и условие за изплащане на обезщетението съгласно чл.390, ал.2 КЗ. Намира, че не е изпаднал в
забава нито към 31.05.2018 г., нито към 29.06.2018 г. Твърди, че с писмо №
99-4908/06.07.2020 г. е уведомил СПП – ОДМВР – В. и ищеца, че регистрацията на
процесното МПС следва да бъде прекратена. Заявява, че в производствата пред ВРС
и ВОС е прието, че застрахователят не е доказал каква е стойността на
запазените части, поради което са приспаднати само 225,60 лева за скрап.
В съдебно заседание, ищецът, чрез
пълномощник, поддържа претенцията си. Ответникът, редовно призован, не изпраща
законен представител, не се представлява.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа и правна страна, следното:
Предявените искове намират правно
основание в разпоредбите на чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.497, ал.1, т.1 КЗ Същите са
допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно основателността им.
С решение № 402 от 04.02.2019 г.
по гр. д. №12218/2018 г. по описа на ВРС, потвърдено с решение №683/18.07.2019
г. по в.т.д. №616/2019 г. по описа на ВОС, ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление:*** е
осъден да заплати на ищеца С.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
5889,28 лева, представляваща
дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие от 04.05.2018 г. по застрахователен договор „Каско“ със застрахователна полица № *** от 21.02.2018 г. на лек автомобил „С.Ф.“ с рег. № *, ведно със законната лихва от
датата на подаване на
исковата молба – 13.08.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Настъпилите имуществени вреди, с покрит риск по
застраховка „Каско“ при ответника са установени със сила на пресъдено нещо,
поради което е и ангажирана отговорността на застрахователя да заплати
обезщетение в горепосочения размер. По делото не се представят доказателства, че
ответникът е определил и изплатил в полза на ищеца, обезщетение за забава.
Разпоредбата на чл.497 КЗ свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва за забава с настъпване на
по-ранната от двете дати – датата на изтичане на 15-дневен срок /работни дни/
за представяне на изискуемите по чл.106, ал.3 КЗ доказателства или датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя. Страните не
спорят, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие,
като на 08.05.2018 г. е извършен оглед и опис, а на 09.05.2018 г. е извършен
допълнителен оглед на автомобила. Ответникът не твърди, а и не представя
доказателства, от ищеца да са били изискани допълнителни документи, които той
да не е представил.
Неоснователно е възражението на
ищеца, че е налице тотална щета, поради което обезщетение за забава не се
дължи. Фактът, че на 28.6.2018 г. застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение за имуществени вреди на части от застрахования автомобил, като сам
е определил размера на същото въз основа извършена оценка, сочи, че той не е
намерил, че е налице тотална щета, поради което не е и издал удостоверение,
което да послужи за дерегистрация на превозното средство.
Видно от заявеното с отговора на
исковата молба, ответникът уведомява Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР – В., че за
процесния автомобил е налице тотална щета по чл.390 КЗ, поради което същият
следва да бъде дерегистриран, едва на 06.07.2020 г. - след получаване на препис
от исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело - 08.06.2020
г.
За да се прекрати регистрацията
на МПС поради тотална щета, собственикът на автомобила следва да представи уведомление
от застрахователя, че предстои изплащане на обезщетение за тотална щета.
Съгласно чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., в редакцията на
разпоредбата, действаща до отмяната ѝ на 01.07.2019 г., прекратяване на
регистрация на МПС поради тотална щета се извършва след получаване на писмено уведомление
от застрахователя, че е взето решение за изплащане на застрахователно
обезщетение при тотална щета. Такова уведомление ответникът не отправя преди
06.07.2020 г.
С решение № 402 от 04.02.2019 г.
по гр. д. №12218/2018 г. по описа на ВРС, потвърдено с решение №683/18.07.2019
г. по в.т.д. №616/2019 г. по описа на ВОС, съдът е намерил, че общият размер на
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 9071,10 лева,
3181,82 лева, от която са платени на 28.06.2018 г., поради което е и осъдил
ответника да заплати на ищеца сумата от 5889,28 лева.
При данни, че вторият опис е
извършен от застрахователя на 09.05.2018 г., като от ищеца не е изискано
представяне на каквито и да е документи, а определеното от ответника
застрахователно обезщетение е изплатено на 28.06.2018 г., като не е определено
и изплатено обезщетение за забава, то следва извод, че лихва за забава се дължи
от застрахователя, като началната дата за начисляването ѝ следва да се
определи съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ - 31.05.2018 г. Застрахователят дължи
обезщетение за забава в изплащане на пълния размер на застрахователното
обезщетение - 9071,10 лева, за периода от 31.05.2018 г. до 28.06.2018 г.
/датата на изплащане на сумата от 3181,82 лева/ и върху сумата от 5889,28 лева,
за периода от 29.06.2018 г. до 12.08.2018 г. /един ден преди подаването на исковата молба, по която е
образувано гр.д. №12218/2018 г. на ВРС/. Изчислени от съда, с лихвен
калкулатор, на основание чл.162 ГПК, обезщетенията за забава са в следните
размери – за първото обезщетение за забава, начислено върху главница от 9071,10
лева, за периода от 31.05.2018 до 28.06.2018 г. – 73,08 лева и за второто
обезщетение за забава, начислено върху сумата от 5889,28 лева, за периода от
29.06.2018 г. до 12.08.2018 г. – 73,62 лева.
При горните доводи предявените от
ищеца частични искове се явяват основателни, поради което същите следва да
бъдат уважени в претендираните размери.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски в общ размер на 410 лева, от които: 50 лева – държавна такса и 360
лева - адвокатско възнаграждение.
С определение №262808/03.11.2020
г. съдът е указал на ищеца да довнесе държавна такса в размер на 50 лева, след
отчитане на държавната такса, внесена с исковата молба. Ищецът не представя
доказателство за внасяне на дължимата държавна такса в пълен размер, поради
което същият следва да бъде осъден да заплати сумата от 50 лева, по сметка на
Районен съд – В., на основание чл.77 ГПК. В хипотеза на невнесена дължима от
ищеца държавна такса, която е следвало да бъде събрана при предявяване на иска,
принудителното ѝ събиране по чл.77 ГПК с постановеното по делото решение
не е обусловено от изхода на спора, като в тази хипотеза ответникът, при
неблагоприятен за него изход на делото, не дължи на ищеца разноски по чл.78,
ал.1 ГПК за невнесената от него, но присъдена в полза на бюджета държавна такса
– Определение №104/09.02.2015 г. по ч.т.д. № 112/2015 г. на ВКС, I т.о.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.“ АД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на С.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 70 лева –
частичен иск от претенция в пълен размер на 72,98 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 9071,10 лева, начислено за периода от
31.05.2018 г. до 28.06.2018 г., както и сумата от 70 лева – частичен иск от
претенция в пълен размер на 73,52 лева, представляващ обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху сумата от 5889,28 лева, начислено за периода от
29.06.2018 г. до 12.08.2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на С.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в общ размер на 410 лева,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – В., държавна такса в размер
на 50 лева, на основание чл.77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: