Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             № 43

 

                                      гр. Русе, 27.01.2020г.

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на 10 януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                        АНТОАНЕТА АТАНАСОВА   

 

при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА                                              и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                           в.  гр. дело №800 по описа         за 2019год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   Г.Т. *** е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр.д.№8565/2018г., с което се е произнесъл по предявените от „Теленор България“ЕАД-София установителен иск по чл.422 ГПК за сумата 157,28лв., присъдена в заповедното производство по ч.гр.д.№7568/2018г. по описа на с.с. и съединените с него искове за заплащане на неустойка в размер на 92,97лв. по договор за мобилен номер *** и лизингови вноски в размер на 388,62лв. за периода м.април-м.август 2018г. по договор за лизинг от 17.09.2016г. за мобилен номер *** както и в частта на присъдените й разноски. Излага оплаквания за недопустимост на решението в частта на осъдителните искове, съединени за съвместно разглеждане с установителния иск по чл.422 ГПК, респ.   за неговата неправилност и моли то да се обезсили в тези части, респ. да се отмени, а предявените искове да се отхвърлят, като й се присъдят направените по делото разноски изцяло, в това число и за адв. възнаграждение за безплатно представлявалия я в процеса адвокат, както и тези за въззивното производство.

                   Ответникът оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава, да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят направените по делото разноски.

                   За да се произнесе по допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба, съдът съобрази следното:

                   Исковото производство е образувано по предявените от „Теленор България“ЕАД-София против жалбоподателката установителен иск по чл.422 ГПК за сумата 157,28лв., представляваща част от присъдената в заповедното производство по ч.гр.д.№7568/2018г. по описа на с.с. сума в размер на 1049,77лв., произтичаща от неплатени далекосъобщителни услуги, и съединените с него искове за заплащане на неустойка в размер на 92,97лв. по договор за мобилен номер *** и лизингови вноски в размер на 388,62лв. за периода м.април-м.август 2018г. по договор за лизинг от 17.09.2016г. за мобилно устройство „Самсунг“ модел J7 2016 Black за  мобилен номер ***.

                   С обжалваното решение районният съд е уважил установителния иск по чл.422 ГПК за сумата 62,60лв., представляваща цена за далекосъобщителни услуги по договор от 09.10.2014г., ведно със законната лихва от 07.11.2018г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК под №4066/08.11.2018г. по ч.гр.д.№7568/2018г. по описа на РРС и е отхвърлил иска като неоснователен в останалата част над тази сума до 157,28лв., осъдил е жалбоподателката да заплати на ищеца сумата 388,62лв. - лизингови вноски за периода м.април-м.август 2018г. по договор за лизинг от 17.09.2016г. за мобилен номер ***, отхвърлил е иска за заплащане на неустойка в размер на 92,97лв. по договор за мобилен номер ***и е определил дължимите от страните разноски за заповедното и исково производства, в т.ч. и адвокатско възнаграждение за адв. Здр. П. – процесуален представител на жалбоподателката, за тези производства. В срока по чл.248 ГПК ищцовото дружество е подало молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските за адв. възнаграждение, по която съдът се е произнесъл с определение №4377 от 25.07.2019г., връчено на адв. П. на 29.07.2019г. По делото няма данни това определение да е обжалвано.

                   Въззивната жалба на Т. е недопустима против решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен установителния иск по чл.422 ГПК за дължимата от нея сума, представляваща цена за далекосъобщителни услуги по договор от 09.10.2014г., ведно със законната лихва от 07.11.2018г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК под №4066/08.11.2018г. по ч.гр.д.№7568/2018г. по описа на РРС над сумата 62,60лв. до 157,28лв., и иска за заплащане на неустойка в размер на 92,97лв. по договор за мобилен номер ***. За нея липсва интерес от обжалване на решението в тези части, поради което образуваното по нея въззивно производство в тези части подлежи на прекратяване. В останалата част въззивната жалба е допустима – подадена от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

                   Решението на районния съд в частта, с която е уважен иска за сумата 388,62лв. - лизингови вноски за периода м.април-м.август 2018г. по договор за лизинг от 17.09.2016г. за мобилен номер ***, е валидно и допустимо. Тази претенция не е била предмет на заявлението, по което е образувано заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№7568/2018г. по описа на РРС. Тя произтича от друго облигационно правоотношение между страните, различно от това по заповедното производство, поради което съединяването за съвместно разглеждане на установителния иск по чл.422 ГПК, предявен след подаденото от жалбоподателката възражение по чл.414 ГПК, с осъдителния иск за дължимата от нея сума за лизингови вноски, е допустимо. Решението в тази част е правилно. То е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и в съотвествие с материалния закон. Страните са сключили договор за лизинг на 17.09.2016г. за мобилно устройство „Самсунг“ модел J7 2016 Black за  мобилен номер ***, по силата на който ищецът е предоставил на жалбоподателката  това устройство на изплащане за срок от 23 месеца срещу поето от нея се е задължила да заплаща за него 21,59лв. месечно съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора. По делото е безспорно установено, че тя не е платила лизинговите вноски за периода м.април – м.август 2018г., поради което дължи на дружеството сумата 388,62лв., до който размер искът се явява основателен и доказан и правилно е уважен от районния съд.

                   Неоснователно е оплакването за неправилност на решението в частта, с която е уважен установителния иск по чл.422 ГПК за сумата 62,60лв., представляваща дължима от жалбоподателката сума за далекосъобщителни услуги по договор от 09.10.2014г., за която е била издадена заповед №4066 от 08.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№7568/2018г. по описа на РРС. В жалбата не се съдържат конкретни оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради което съдът следва служебно да провери неговата допустимост и правилност и съответствието му с императивните материални норми. Искът е предявен след подадено от жалбоподателката възражение по чл.414 ГПК против издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в законния срок, поради което е допустим и съдът дължи произнасяне по него. Разгледан по същество в тази част той се явява основателен и доказан, тъй като събраните по делото доказателство безспорно установяват дължимостта на присъдената сума. В тези части обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, като в полза на насрещната страна се присъдят направените за въззивното производство разноски. Искането в полза на процесуалния представител на жалбоподателката да се присъди адв. възнаграждение се явява неоснователно предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на определение на районния съд по чл.248 ГПК по този въпрос, което не е обжалвано. Предвид цената на съединените искове и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                         Р     Е       Ш      И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение №1038 от 10.06.2019г. на Русенския районен съд по гр.д.№8565/2018г. в частта, с която са уважени предявените от „Теленор България“ЕАД-София установителен иск по чл.422 ГПК за сумата 62,60лв., представляваща дължима от жалбоподателката сума за далекосъобщителни услуги по договор от 09.10.2014г., за която е била издадена заповед №4066 от 08.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№7568/2018г. по описа на РРС и съединения с него иск за заплащане на лизингови вноски в размер на 388,62лв. за периода м.април-м.август 2018г. по договор за лизинг от 17.09.2016г. за мобилен номер ***, както и в частта на разноските.

                   ПРЕКРАТЯВА производството по делото в останалата част.

                   ОСЪЖДА Г.Т. *** да заплати на „Теленор България“ЕАД-София сумата 180лв. разноски по делото.

                   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: