РЕШЕНИЕ
№ 260218/16.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №4667/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление
№03-012295 от 29.01.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2, вр.
чл.270, ал.3 КТ на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1500.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно
и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва да е
извършил нарушението, за което е санкциониран. Сочи, че в НП липсва ясно
описание на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които то се счита
за извършено, както и че не са посочени доказателствата, които според наказващия
орган го потвърждават. Сочи, че в НП липсват мотиви за отхвърляне на подаденото
възражение срещу АУАН. Излага и становище за маловажност на нарушението с
твърдение за липса на виновно поведение, доколкото изплащането на заплатите е
съобразено исканията на работниците за изпълнение от най-старите дължими, без
да се прескачат периоди. Моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното
НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
В периода от
15.01.2020 г. до 23.01.2020 г. служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свидетелите П.Е.
и П.Б. извършили проверка на въззивното дружество по
спазване на трудовото законодателство, при което било установено, че трудовите
възнаграждения в предприятието се изплащат до 25-то число на следващия месец,
както и че въззивникът не е изплатил заплатите за м. ноември
2019 г. на общо 135 работници и служители в общ размер 70036.70 лв, като нарушението е извършено на 30.12.2019 г. в гр. Варна.
Констатациите
от проверката били отразени в Протокол №ПР2001243 от 23.01.2020 г., съдържащ и задължително
предписание да се изплатят заплатите на работниците за м. ноември 2019 г. в
срок до 19.03.2020 г. Препис от протокола бил връчен на изп.
директор на въззивното дружество на 23.01.2020 г.
За
констатираните обстоятелства срещу въззивното
дружество бил съставен АУАН №03-012295 от 23.01.2020 г. за нарушение по чл.128,
т.2, вр. чл.270, ал.3 КТ, извършено на 30.12.2019 г.
в гр. Варна и изразяващо се в неизплащане на трудовите възнаграждения за м. ноември
2019 г. на 135 работници и служители, в това число на лицето Диляна Маринова
Хаджиева. Актът бил надлежно предявен и връчен на изп.
директор на въззивното дружество, който в срока по
чл.44 ЗАНН депозирал писмено възражение.
На 29.01.2020
г. наказващият орган издал процесното НП, с което
възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.1 КТ наказание
имуществена санкция в размер към
минималния установен – 1500.00 лв.
Визираната
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите П. Е. и П. Б.,
така и от приобщените документи – НП №03-012295 от 29.01.2020 г., АУАН №03-012295 от 23.01.2020 г., известие за доставяне на
НП, писмо изх.№12295 от
19.02.2020 г., становище от
Богомил Л. Николов относно постъпило възражение по съставен
АУАН №03-012295 от 23.01.2020 г., възражение
изх.№20006773 от 24.01.2020 г., писмо
вх.№14.03.2018 г., протокол №ПР2001243 от 23.01.2020 г., идентификационна
карта на „Ч.м.“ АД, справка заплати на „Ч.м.“
АД за м. юни - м. ноември 2019 г., призовка по чл.45, ал.1 АПК, Заповед №0280
от 03.08.2010 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Макар и твърде лаконични, описанието на твърдяното
нарушение както в АУАН, така и в НП съдържа фактически твърдения, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника
нарушение – неизплащане в срок на заплатите за м. ноември 2019 г., посочени са дата
и място на нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са
посочени и доказателствата които подкрепят наведените твърдения. Нормата на
чл.128, т.2 КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените
срокове трудово възнаграждение, а тази на чл.270 КТ определя начините за
плащане. Действително, в НП липсват изрични мотиви защо възражението срещу АУАН
не е било възприето от наказващия орган, но това не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото формалните реквизити на НП са
изчерпателно посочени в нормата на чл.57, ал.1 ЗАНН и там не фигурира изискване
за излагане на мотиви по оправени възражения, а и в производствата с наказателен
характер защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу становища и
аргументи.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
По същество,
въззивникът не оспорва и дори потвърждава направената
в АУАН и в НП констатация, за неплащане на трудовите възнаграждения на общо 135
работници и служители за м. ноември 2019 г. към датата на техния падеж – 30.12.2018
г., което обстоятелство съдът приема за несъмнено установено и от приобщения
документ - справка за заплати м.06.2019-м.11.2019 за „Ч.м.“ АД. Но, при тази
констатация, настоящият съдебен състав счита, че работодателят не е изпълнил
това свое основно трудово задължение не еднократно спрямо всички 135 работници
и служители, а многократно спрямо всеки един от тях по отделно. Изискването по
чл.128, т.2 КТ се счита за нарушено при неплащане в срок на всяко отделно трудово
възнаграждение за всеки отделен работник, защото трудовото възнаграждение е
индивидуална ежемесечна престация от работодателя към
всеки един работник. В този смисъл, ако работодателят не плати на даден
работник повече от едно възнаграждение, отделно нарушение ще е налице и за
всяко просрочено възнаграждение. Затова, всяко отделно нарушение срещу даден
работник подлежи на отделно санкциониране с предвиденото наказание в чл.414,
ал.1 КТ. Противното би довело до санкциониране на даден работодател с идентично
по размер наказание, както за неизпълнено задължение към един работник, така и
за неизпълнение спрямо значително голям брой (стотици или хиляди) работници.
Подобно драстично несъответствие противоречи на принципа за самостоятелно
санкциониране на всяко отделно неизпълнение на нормативно регламентирано
административно задължение.
При изтъкнатите
аргументи, съдът намира, че с процесното НП наказващият
орган е стигнал до неправилен и незаконосъобразен извод за наличие само на едно
нарушение, вместо на 135 отделни нарушения. В резултат на тази
незаконосъобразна констатация, наложеното само едно наказание, макар да
съответства на предвиденото за съответния вид нарушение, не може да се счита за
правилно и законосъобразно, защото няма как да се прецени, за кое измежду
всички отделни 135 нарушения спрямо конкретни, но неустановени и неиндивидуализирани
работници и служители, се отнася. Така изтъкнатите съображения, сочат
материално-правна незаконосъобразност на оспореното НП, поради което същото
следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-012295 от 29.01.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2, вр.
чл.270, ал.3 КТ, на „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1500.00 лв, на основание
чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: