Решение по адм. дело №2324/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на на „Солид Монтажи“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 189, партер, представлявано от управителя Д. Д. Д., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323006301-091-001/13.06.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 147/04.09.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени данъчни задължения: 1. за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2022г., м. 03-05.2023г. общо в размер на 18 658 лв. и лихви за просрочие 2 886.50 лв.; и за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2022г. в размер на 1 352.79 лв. и лихва 176.22 лева.

В жалбата по подробно изложени съображения се поддържа, че ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Оспорват се изцяло констатациите на органите по приходите като се твърди, че същите не почиват на обективни факти. Неправилно са ценени събраните по делото доказателства, вследствие на което са направени необосновани изводи, респективно са определени недължими задължения на дружеството-жалбоподател. Конкретно се излагат съображения за всеки един от доставчиците, посочени в РА. Относно доставките от „Алекс релакс 22“ ЕООД се твърди, че както от „Солид монтажи“ ООД, така и от този доставчик, са представени достатъчно доказателства, в това число фактури, договори за изработка на рекламни материали, приемо-предавателни протоколи, които обективират процесните доставки. Сочи се, че приемо-предавателните протоколи са свидетелстващи документи за предаване на стоки, респективно за получаването им от жалбоподателя, и обстоятелството, че представените от доставчика и получателя екземпляри се различават от външна страна не лишава същите от доказателствената им стойност, доколкото те удостоверяват едно и също обстоятелство, а именно изпълнение на сключения между страните договор. Твърди се, че представените от жалбоподателя доказателства се подкрепят от представените такива от доставчика за завеждане и изписване на стоките - конкретно са посочени оборотни ведомости, хронологични регистри и други. Сочи се, че в нарушение на принципа на обективност и служебно начало въз основа на представените от доставчика „Алекс релакс 22“ ЕООД счетоводни справки за движението на стоките и без да се извършат насрещни проверки на „Синева груп“ ЕООД ревизиращите органи са предположили, че липсва доставка. Подчертава се, че жалбоподателят няма откъде да знае за допуснати от доставчика му нарушения или нередности, тъй като липсва публична и общодостъпна информация за това. Доколкото се оспорват изводите и определените данъчни задължения по ЗДДС за този доставчик, се твърди необоснованост и на изводите по отношение на вмененото задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2022 година.

Относно другите двама доставчици също се поддържа, че изводите на ревизиращия орган противоречат на събраните доказателства, респективно това е довело и до постановяване на РА при неправилно приложение на материалния закон. В хода на ревизионното производство от страна на жалбоподателя и доставчиците „Боги груп“ ЕООД и „Мания 1“ ЕООД са представени доказателства, в това число и приемо-предавателни протоколи за извършени СМР, установяващи предаването на резултата от услугите от цитираните доставчици. Обстоятелството, че доставчиците не установяват наличието на кадрова и материална обезпеченост, жалбоподателят счита, че не може да доведе до извода, че същите не са извършили процесните доставки, тъй като това противоречи и на практиката на СЕС. Като допълнителен аргумент в подкрепа на доводите си сочи, че процесните доставки са използвани от жалбоподателя за извършване на последващи такива към неговите възложители „Сигматек“ ЕООД и „Атлантис сънрайз“ ЕООД. Цитирани са няколко решения на СЕС. Подчертава се, че от събраните доказателства не може да се установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на процесните доставки, както е презюмирал органът по приходите. Твърди се, че в конкретния случай сделките по доставки, описани в РА и РД, са реално извършени. Спазени са изискванията на закона за документална обоснованост както от дружеството-жалбоподател, така и от неговите доставчици. В заключение се отправя искане за отмяна на РА и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, от дружеството-жалбоподател, лично чрез представляващия Д. Д., както и чрез пълномощник – адв. В. Д., жалбата се поддържа на изложените основания. По съществото на спора и в допълнително депозирани писмени бележки се отправя искане за нейното уважаване, доколкото събраните по делото доказателства, в т.ч. и неоспореното заключение по приетата ССчЕ, установяват наведените възражения за незаконосъобразност на оспорения РА. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Изложените твърдения се поддържат от жалбоподателя и в представено след отмяна на хода по същество писмено становище. В същото се акцентира, че договорът с „Мания 1“ е подписан от Н. Н., който е и управител на дружеството и лично се е явил по делото като свидетел. Не са контролирали и не са могли да проверят дали работниците от „Мания 1“ ЕООД и „Боги груп“ ЕООД са имали сключени трудови договори, като това обстоятелство се счита и за неотносимо. Сочи се, че в подписаните протоколи между „Мания 1“ ЕООД, „Боги груп“ ЕООД и „Солид монтажи“ ООД са описани конкретно извършени дейности, като бройката и видовете монтирани врати, кореспондират с тези по протоколите обр.19, което установява и от заключението на вещото лице. Считат се за произволни твърденията на ответника за неспазване на безопасни условия на труд от работниците на „Боги груп“, тъй като не са налице и доказателства за трудови злополуки. Категорично се оспорва и твърдението за недобросъвестност и участие в данъчна измама на „Солид монтажи“ ООД.

 

Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в съдебно заседание, чрез процесуален представител – ст. ю.к. Д.М., оспорва жалбата. По съществото на спора поддържа, че същата е неоснователна, като оспорения РА е законосъобразен по вече изложените в потвърждаващото решение мотиви. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В допълнително депозирани писмени бележки поддържа становището си, като допълнително, за първи път /въпреки присъствието в съдебно заседание/ навежда твърдения и възражения за липса на доказателства, за правилността и обосноваността на даденото заключение по приетата ССчЕ, както и за достоверността на свидетелските показания.

Във връзка с тези нововъведени възражения и с оглед спазване принципа на равнопоставеност на страните в процеса /чл.8 ал.1 АПК/, съдът е предоставил възможност на жалбоподателя да изрази становище по тях, респ. да ангажира допълнителни доказателства, в изпълнение на което от същия е депозирано гореописанато писмено становище и са представени доказателства по опис, от които всички, без един документ, са налични по преписката.

 

Съдът след като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

РА е обжалван по административен ред с жалба вх. № 34163/02.07.2024 година. Видно от приложените по делото доказателства потвърждаващото РА Решение на Директор на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 17.09.2024г. /л.9 от делото/, а жалбата до съда е подадена на 30.09.2024г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, поради което, като подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице, пред надлежния съд и в законоустановения срок, същата се явява допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

 

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323006301-020-001/27.10.2023г. /л.5-6 от адм. преписка/, издадена от Н. И. Б. на длъжност началник сектор, с която е определен ревизиращ екип в състав: П. Р. И. – главен инспектор по проходите /ръководител на ревизията/, и И. Д. С. – инспектор по приходите.

Със Заповед № 34-1838/14.12.2023 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на П. И. – ръководител на ревизията, считано от 28.12.2023 година /л.1429/. Със Заповед № Д-2598/20.12.2023 г. /л.1428/ Директорът на ТД на НАП Варна е определил функцията на ръководител на екип в сектор „Ревизии”, отдел „Ревизии”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна, за периода 28.12.2023 г. – 30.11.2024 г. или до провеждане на процедура за избор на ръководител на екип, да се изпълнява от Г. П. П. – главен инспектор по приходите в отдел „Ревизии”, сектор „Ревизии”, ИРМ Силистра.

С Решение № Р-03000323006301-098-001/28.12.2023г. за изземване разпореждането и решаването на конкретен въпрос/преписка /л.1407/, издадена от Н. И. Б. на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Варна, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК е иззето разглеждането и решаването на Р-03000323006301 от П. И. и правомощието по извършване на ревизията е възложено на Г. П. П. в качеството й на ръководител ревизия.

Със ЗВР № Р-03000323006301-020-002/28.12.2023г. /л.7-8/, издадена от Н. И. Б. на длъжност началник сектор, е определен ревизиращ екип в състав: Г. П. П. – главен инспектор по проходите /ръководител на ревизията/ и И. Д. С. – инспектор по приходите. Същата е изменена относно срока за завършване на ревизията със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000323006301-020-003/01.02.2024г. /л.10-11/, издадена от Н. И. Б.. Обхватът на ревизията включва установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., и ДДС за периода от 01.11.2022г. – 30.11.2022г., 01.08.2023г. – 31.08.2023г., 01.03.2023г. – 31.05.2023г., 01.06.2019г.-31.07.2019 година. Лицето, издало посочените заповеди, е надлежно оправомощено да издава ЗВР със Заповеди с № Д-1261/03.07.2023г. /л. 1/ и № Д-10/02.01.2024г. на Директора на ТД на НАП Варна /л. 3/.

За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен доклад /РД/ Р-03000323006301-092-001/17.04.2024г. /л.1203-1278/, връчен на жалбоподателя по електронен път на 22.04.2024 година /л.1202/, срещу който е подадено възражение /л.1285-1291/.

В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден оспореният РА № Р-03000323006301-091-001/13.06.2023г. /л.1298-1309/, с който на дружеството са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2022 г. в размер на главница 3323.00 лв. и лихва 639.33 лв., за д.п.м.03.2023г. в размер на 8065.00 – главница и 1247.54 лв. – лихва, за д.п.м. 04.2023г. в размер на 1600.00 – главница и 232.27 лв. – лихва, за д.п.м.05.2023г. в размер на 5670.00 лв. – главница и 767.36 – лихва, както и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2022 г. в размер на 1352.79 – главница и 176.22 лв. – лихва. Същият е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, който с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 147/04.09.2024г., го е потвърдил изцяло.

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически и правни констатации:

І. По ЗДДС

Относно документираните доставки от „Алекс релакс 22“ ЕООД:

Ревизиращият екип е установил, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 0...51/29.11.2022 г. и № 0...53/30.11.2022 г., издадени от „Алекс релакс 22” ЕООД /л.379, л.377/, които са с предмет „рекламни материали”. Във връзка с доставките жалбоподателят е представил договор за изработка от 30.10.2022г., сключен между „Алекс релакс 22” ЕООД – изпълнител, и „Солид монтажи” ООД - възложител. Съгласно договора е следвало изпълнителят да изработи рекламни материали с обща стойност 16 615.00 лв. без ДДС /л.514-516/.

При извършена насрещна проверка на „Алекс релакс 22” ООД, обективирана с ПИНП № П-22221924002058-141-001/31.01.2024г. /л.807-809/ от дружеството са представени два броя приемо-предавателни протоколи с посочен предмет „рекламни материали” с обща стойност 8300 лв. и 8315 лв. /л.795-796/. При анализ на представените доказателства и съпоставка с тези, представени от жалбоподателя, ревизиращите органи са констатирали, че протоколите са без печат на възложителя, а подписът на възложителя съществено се различава от подписа, положен от него на приемо-предавателните протоколи, представени от „Солид монтажи” ООД /л.376, л.378/. Констатирано е също така, че в протоколите, представени от ревизираното лице, материалите са индивидуализирани, посочен е брой и единична цена, както и че има печат на “Солид монтажи” ООД. Органите по приходите са констатирали, че за една и съща доставка контрагентите представят различни документи, които би следвало да удостоверяват предаването на стоката и да има идентични екземпляри при клиент и доставчик.

При извършената насрещна проверка „Алекс релакс 22” ООД е представило извлечение от сметка 304 “Стоки”, от която органите по приходите са установили, че през м.11/2022 г. дружеството е закупило стоки по опис от „Синева груп” ЕООД по фактури №№ 161 и 162/01.11.2022г. и ги е изписало /л.788/. От представената оборотна ведомост е констатирано, че сметка 304/1/1, по която са заведени и изписани процесните стоки по опис, е с крайно салдо нула лв. /л.801/. Органите по приходите са установили, че е налице противоречие между представените документи: съгласно представените счетоводни регистри „Алекс релакс 22” ООД е закупило от „Синева груп” ЕООД и е продало на ревизираното лице процесните стоки, а съгласно договора – обект на продажба са флаери, торбички, бележници – всичко с логото на фирмата – жалбоподател /л.791-794/. С оглед изложеното органите по приходите са направили извод, че или няма доставка, или брандирането е направено от „Синева груп” ЕООД.

Ревизиращият екип е приел, че не са налице доказателства, удостоверяващи извършеното плащане между контрагентите. Констатирано е, че на фактурите е отбелязано плащане в брой, но липсва касов бон от датата на издаване на фактурата /л.799-800/. От приложения аналитичен регистър на сметка 411 „Клиенти” е видно, че с датата на фактурата, т.е. през м. 11.2022г., е осчетоводено плащане по същата /л.786/. Същевременно от приложените от „Солид монтажи” ЕООД копия на фактури с касови бонове е видно, че маркираните суми са от м. Декември, по-конкретно от 13.12.2022г. и 14.12.2022г. /л.377, л.379/.

Установено е, че по-малко от осем месеца след създаването на дружеството, на 19.06.2023г., дружествените дялове на „Алекс релакс 22” ЕООД са продадени на А. Е. – лице, на чието име са регистрирани десетки фирми с неплатени данъчни задължения.

След анализ на събраните по преписката доказателства ревизиращият екип констатирал, че не са налице такива, удостоверяващи по смисъла на чл.9 от ЗДДС реално извършване на услуга по изработване на рекламни материали от „Алекс релакс 22” ООД на жалбоподателя и на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.70, ал. 5 от ЗДДС, е прието, че за “Солид монтажи” ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3323.00 лв. за д.п.м.11.2022г. по факрури, издадени от „Алекс релакс 22” ЕООД.

Относно документираните доставки от „Мания 1“ ЕООД:

В хода на ревизията е установено, че дружеството-жалбоподател е упражнило право на данъчен кредит по 8 бр. фактури, издадени от „Мания 1” ЕООД с №№ 0...223/16.03.2023г., 0...225/30.03.2023 г., 0...225/30.03.2023г., 0...228/31.03.2023 г., 0...555/05.06.2019г., 0...558/21.06.2019г., 0...562/30.06.2019 г., 0...607/26.07.2019г., 0...609/30.07.2019г. и 0...611/31.07.2019г. /л.495, 486, 480, 447, 440, 438, 435 и 428 от адм преписка/, с предмет: „изработка и монтаж на поддържащи конструкции за врати и монтаж на врати“ и „преправяне на отвори и „монтаж на врати“.

От жалбоподателя са представени копия на процесните фактури, приемо-предавателни протоколи за предаване на СМР, договор за изпълнение на СМР от 23.12.2022г. /л.485, л. 494, л.522-525/ и счетоводни документи, описани на л.22 от РД.

Извършена е насрещна проверка на „Мания 1” ЕООД, обективирана в ПИНП № П-22221424002352-141-001/12.02.2024г. /л.1047-1050/. Дружеството е представило договор за изпълнение от 23.12.2022г. /л.1033-1037/, копия на процесните фактури /л.1025-1032 от адм. преписка/, счетоводни регистри /л.969-1016/, приемо-предавателни протоколи /л.1017-1024/. Органите по приходите са установили, че в нито един от протоколите няма отбелязан обект, на който са извършени услугите. Съгласно договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни със свои сили и средства срещу заплащане, СМР: изработка и монтаж на поддържащи конструкции за монтаж на врати, монтаж на врати, подготовка на отвори за монтаж на врати, свързани с изпълнението на строителните обекти. В него са определени и единични цени за отделните видове работа.

Ревизиращият екип е констатирал, че е налице разминаване между представените документи от жалбоподателя и прекия доставчик, а именно: съгласно представената от РЛ сметка 401 „Доставчици”, като начин на плащане на всички фактури е посочено РКО, т.е. в брой /л.678-686/. От представеното извлечение на сметка 501 „Каса” за периода м.03-05.2023г. липсва осчетоводено плащане на процесните фактури /л.583-584/. Съгласно представената сметка 401 „Доставчици” от „Мания 1” ЕООД е видно, че „Солид монтажи” ЕООД дължи плащане по издадените фактури в размер на 38760 лв. /л.1015/. На фона на това несъответствие са приложени касови бележки за платени суми към всяка от процесните фактури.

Освен това в хода на ревизията е констатирано, че при извършване на насрещната проверка на „Мания 1” ЕООД, не е посочено на кой обект са извършени услугите, не са представени документи, удостоверявящи закупени материали, които са вложени в СМР, както и не са посочени лицата, извършили услугите. Установено е, че „Мания 1” ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 31.05.2023 година. Само през м.05.2023г. са декларирани продажби на обща стойност 438 031.20 лева.

След проверка в информационните масиви на НАП ревизиращият екип е установил, че “Мания 1” ЕООД не притежава кадрови потенциал за извършване на такъв обем доставки, в т.ч. и към дружеството-жалбоподател.

В хода на ревизионното производство жалбоподателят е посочил, че получените услуги са във връзка с договори на дружеството със „Сигматек” ЕООД и „Атлантис сънрайз” ЕООД. Органите по приходите са констатирали, че съгласно представените документи има платени само аванси. При ревизията не са представени само приемо-предавателни протоколи или други подобни документи, удостоверяващи свършената работа от „Солид монтажи” ЕООД през 2023г., във връзка със сключените договори с клиентите си. Не е представена книга за инструктаж, от която да е видно кои хора са работили на обекта и къде се намира този обект. Не е налице документ, от който да става ясно какви са по обем работите, които „Солид монтажи” ЕООД следва да извърши по тези договори.

След анализ на събраните по преписката доказателства, ревизиращите органи са направили извод, че не са налице такива, удостоверяващи по смисъла на чл.9 от ЗДДС, реално извършване на услуга за изработка и монтаж на поддържащи конструкции за врати и монтаж на врати от „Мания 1” ЕООД на жалбоподателя и на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.70, ал. 5 от ЗДДС, е прието, че за „Солид монтажи” ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 323.00 лв. за д.п.м.11.2022г. по фактури, издадени от „Мания 1” ЕООД.

Относно документираните доставки от „Боги груп“ ЕООД:

В хода на ревизията е установено, че дружеството-жалбоподател е упражнило право на данъчен кредит по фактури с №№ 0...47/31.03.2023г. и 0...42/16.03.2023г., издадени от „Боги груп” ЕООД /л.482 и л.497/, с предмет на доставка „изработка и монтаж на поддържащи конструкции за врати и монтаж на врати“.

От жалбоподателя са представени копия на процесните фактури, приемо-предавателни протоколи за предаване на СМР /л.496 и л.481/, договор за изпълнение на СМР от 23.12.2022 г. /л.517-520/ и счетоводни документи, описани на л.23 от РД.

Извършена е насрещна проверка на „Боги груп” ЕООД, обективирана в ПИНП № П-22221924002056-141-001/30.01.2024г. /л.1100-1102/. Дружеството е представило договор за изпълнение от 23.12.2022г. /л.1093-1096/, копия на процесните фактури /л.91-92/, счетоводни регистри, приемо-предавателни протоколи /л.1089-1090/. Органите по приходите са установили, че в нито един от протоколите няма отбелязан обект, на който са извършени услугите.

След проверка в информационните масиви на НАП ревизиращият екип е установил, че дружеството не притежава кадрови потенциал за извършване на фактурираните услуги /л.1196-1197/. Установили са, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 16.01.2023г. и дерегистрирано поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС на 19.05.2023 година.

На „Боги груп” ЕООД е извършена ревизия за периода 16.01.2023г.-19.05.2023г. по приложението на ЗДДС, която е приключила с РА № Р-22221923005600-091-001/01.04.2024г., влязъл в законна сила. Ревизиращият екип е установил, че в РД е констатирано, че „Боги груп” ЕООД декларира недействителни доставки, като през м.03.2023г. покупките са от “Мания 1” ЕООД.

В хода на ревизионното производство жалбоподателят е посочил, че получените услуги са във връзка с договори на дружеството със “Сигматек” ЕООД и „Атлантис сънрайз” ЕООД. Органите по приходите са констатирали, че съгласно представените документи има платени само аванси. При ревизията не са представени само приемо-предавателни протоколи или други подобни документи, удостоверяващи извършената работа от „Солид монтажи” ЕООД през 2023г., във връзка със сключените договори с клиентите си. Не е представена книга за инструктаж, от която да е видно кои хора са работили на обекта и къде се намира този обект. Не е налице документ, от който да става ясно какви са по обем работите, които „Солид монтажи” ЕООД следва да извърши по тези договори.

След анализ на събраните по преписката доказателства, ревизиращите органи са направили извод, че не са налице такива, удостоверяващи по смисъла на чл.9 от ЗДДС реално извършване на услуга за изработка и монтаж на поддържащи конструкции за врати и монтаж на врати от „Боги груп” ЕООД на жалбоподателя и на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС е прието, че за „Солид монтажи” ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 323.00 лв. за д.п.м.11.2022г. по фактури, издадени от “Боги груп” ЕООД.

IІ. По ЗКПО

Предвид изложеното в частта по ЗДДС и от приложените по административната преписка доказателства, органите по приходите са констатирали, че не е установено реално извършване на стопанските операции по процесните 2 бр. фактури, издадени от „Алекс релакс 22“ ЕООД през 2022 година.

Ревизиращият екип е приел, че с процесните фактури, издадени от „Алекс релакс 22“ ЕООД, са документирани стопански операции /доставки на услуги/, каквито не са реално осъществени, поради което е преценил, че отразените въз основа на тях счетоводни разходи не следва да бъдат признати за целите на данъчното облагане. Органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството-жалбоподател със стойностите на осчетоводените разходи по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, във връзка с 2 бр. фактури, издадени от „Алекс релакс 22“ ЕООД.

В хода на задължителния административен контрол горестоящият административен орган /Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП/ е приел, че изпълнението на този тип доставки предполага влагането на труд, предвид което от значение за формиране на извод относно наличието или липсата на реални доставки е наличието на кадрова обезпеченост.

Решаващият орган по чл.152, ал.2 от ДОПК е установил, че „Мания 1“ ЕООД има назначени само 2 лица на длъжност монтажник на дограма, на които трудовите договори са прекратени, считано от 21.04.2023 година. Същевременно част от процесните доставки са извършени на 26.04.2023г., 22.05.2023г., 26.05.2023г. и 30.05.2023г., поради което е извел извод, че доставките са извършени в периода, в който няма назначени лица на трудов договор. Констатирал е също така, че лицата Н. Д. и А. Т., които са били на трудови договори за периода от м.02.2023г. до 21.04.2023г., са изработвали и монтирали поддържащи конструкции за врати и врати, и са преправяли отводи, т.е. СМР, различни от монтаж на дограма, за което са назначени /л.1186-1190/.

По отношение на доставчика „Боги груп“ ЕООД горестоящият административен орган е установил, че има само едно лице, назначено на трудов договор на позиция „дограмаджия“, за периода от 27.01.2023г. до 01.06.2023г. – А. Е. /л.1195-1197/. Констатирал е обаче, че на 16.03.2023г. и на 31.03.2023г. /л.481 и л.496/ са монтирани 67 бр. врати и са изработени и монтирани 62 бр. поддържащи конструкции за врати, като е приел, че този обем от работа е невъзможно да се извърши от един работник, назначен на четиричасов трудов договор. Директорът на Дирекция ОДОП Варна е установил също, че А. Е. е бил зает по трудово правоотношение в „Дар Божи 2022“ ЕООД за периода м.11.2022г. – м.12.2023г., на двучасов работен ден. Констатирал е, че за м.11 и м.12.2022г. и за м.01, м.02 и м.03.2023г. е отработил съответно по 22 дни, 19 дни, 21 дни, 20 дни и 22 дни на двучасов работен ден в това дружество на длъжност „рехабилитатор“. Освен това в същото време, от 06.10.2022г. до 23.06.2023г., е бил управител на „Алекс релакс 22“ ЕООД, т.е. е изпълнявал и управленски и организационни дейности, а предвид липсата на персонал е приел, че е изпълнявал и основната му дейност.

В хода на административния контрол по отношение на „Алекс релакс 22“ ЕООД е констатирано, че има само едно лице, назначено на трудов договор на 4 часа – Ю. М., която е била на длъжност интериорен дизайнер, считано от 08.11.2022г. /л.1137-1138/. Установено е обаче, че на 29.11.2022г. и на 30.11.2022г. /л.378 и л.376/ са изработени 1000 бр. химикалки с лого, 500 бр. настолни бележници, 500 бр. рекламни флаери, 500 бр. PVC чанти и 1000 бр. хартиени торбички, което е приел, че е невъзможно да бъде извършено от едно лице, назначено на 4 часов работен ден.

При анализ на допълнително представените в хода на административното обжалване доказателства Директорът на Дирекция ОДОП Варна е установил, че извършените от жалбоподателя СМР към „Атлантис сънрайз“ ЕООД и към „Сигматек“ ЕООД не могат да се обвържат с процесните услуги, документирани от „Мания 1“ ЕООД и „Боги груп“ ЕООД. Посочил е, че в представените 4 бр. приемо-предавателни протоколи, подписани между „Атлантис сънрайз“ и жалбоподателя и 1 бр., подписан със „Сигматек“ ЕООД, са вписани какви дейности са извършени, на кой обект и в какъв обем, но подписаните с „Мания 1“ ЕООД и „Боги груп“ ЕООД са еднотипни и в тях не е посочен обектът, както и не са конкретизирани монтираните врати.

С оглед на изложеното ответникът е приел, че не са налице доказателства, че по процесните доставки по фактури от „Мания 1“ ЕООД и „Боги груп“ ЕООД са извършени последващи доставки към „Атлантис сънрайз “ ЕООД и „Сигматек“ ЕООД. По отношение на останалите спорни моменти е възприел изцяло изводите на ревизиращите органи и е потвърдил оспорения РА изцяло.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, от чието заключение /л.48-54 от делото/ се установява, че счетоводството на „Солид Монтажи“ ООД е водено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и дава възможност за последващ контрол на счетоводните операции. По отношение на услугите по СМР от „Боги груп“ ЕООД и „Мания 1“ ЕООД и изработката на рекламни материали от „Алекс релакс 22“ ЕООД вещото лице е дало заключение, че услугите са осчетоводени въз основа на първични счетоводни документи – фактури, съпътстващите ги договори и приемо-предавателни протоколи с посочени предмети на доставките /табл. 1, 2 и 3 от заключението/. Експертизата сочи, че от представените документи се установява, че доставките от „Мания 1“ ЕООД са обект на последващи доставки към „Сигматек“ ЕООД и „Атлантис сънрайз“ ЕООД /таб. 4 и 5/. Установило е връзка между получените доставки и последващите продажби в счетоводството на дружеството-жалбоподател. Вещото лице сочи, че по отношение на изпълнението са представени Акт Образец 19 от 02.05.2023г. /табл. 6/. По отношение на доставките от „Боги груп“ ЕООД и „Мания 1“ ЕООД експертизата дава заключение, че са обект на последващи доставки и продажби към „Атлантис сънрайз“ ЕООД /табл. 7, 8, 9 и 10/. Налице е връзка между получените доставки и последващите продажби в счетоводството на дружеството. По отношение на изпълнението са представени Акт Образец 19 от 14.06.2023г., от 01.09.2023г. и от 30.10.2023г. /табл. 11/. Експертът е установил разлика в броя врати по процесните фактури – 205 бр. врати /табл. 12/, а доставените врати на „Сънрайз атлантис“ ЕООД, съобразно Акт обр. 19, са 389 броя /табл. 13/. Вещото лице дава заключение, че фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са включени в СД по ЗДДС. Според експерта в счетоводство на дружеството съществува одитна следа между фактурите, издадени от „Боги груп“ ЕООД и „Мания 1“ ЕООД, и доставките по тези фактури, извършени от „Солид монтажи“ ООД. По отношение на процесните доставки експертът сочи, че е налице отчитане в съответствие със счетоводните стандарти: стопанските операции са намерили отражение в счетоводството на дружеството-жалбоподател. Налице е документална обоснованост на счетоводните записвания, счетоводството е водено синтетично и аналитично и дава възможност за получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път. Вещото лице дава заключение, че по отношение на стопанските операции е налице документална обоснованост: счетоводните записвания са извършени въз основа на първичните счетоводни документи, към които са приложени и съпътстващи документи: договори, приемо-предавателни протоколи и актове обр. 19.

В съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения: При отговора на въпрос № 7 посочените актове обр. 19 са издадени от жалбоподателя и са подписани от съответните получатели на услугата. Експертът посочва, че на стр. 8 от заключението в таблица № 7 е допусната техническа грешка, като вместо „Боги груп“ ООД следва да се чете „Солид монтажи“ ООД. Идентична грешка е допусната и в таблица № 9, където отново вместо „Боги груп“ ООД следва да се чете „Солид монтажи“ ООД. На стр. 6 в таблица № 4 пояснява, че където е посочено проследяване на доставки от „Мания 1“ ЕООД към „Солид монтажи“ ООД и от „Солид монтажи“ ООД към „Сигматек“ ЕООД - това е връзката между фактурите за покупка и следващите продажби. На стр. 4 в първата част на таблица № 2 са посочени доставките на 18 бр. врати от „Мания 1“ ЕООД. Във втората част на същата таблица са посочени общо получените от „Мания 1“ ЕООД доставки, като една част от тях са към „Сигматек“ ЕООД, а другите към „Атлантис сънрайз“ ЕООД. От „Мания 1“ ЕООД към „Солид монтажи“ ООД и от „Солид монтажи“ ООД към „Сигматек“ ЕООД са първите 18 бр. врати. Останалите врати от „Мания 1“ ЕООД към „Солид монтажи“ ООД са към „Атлантис сънрайз“ ЕООД, както и всички доставки от „Боги груп“ ЕООД. На стр. 12, т. 3 вещото лице е посочило, че част от доставките от „Мания 1“ ЕООД към „Солид монтажи“ ООД са реализирани и към „Сигматек“ ЕООД и към „Атлантис сънрайз“ ЕООД. Експертът, сочи че от счетоводните данни може да се направи извод, че доставките от „Мания 1“ ЕООД към „Солид монтажи“ ООД са обект на последващи доставки към „Сигматек“ ЕООД и „Атлантис сънрайз“ ЕООД, а доставките от „Боги груп“ ЕООД са обект на последващи доставки от страна на „Солид монтажи“ ООД само към „Атлантис сънрайз“ ЕООД.

В депозирано писмено уточнение /л.65/ вещото лице М. С. пояснява, че в таблица 3 от заключението по фактура № 51/29.11.2022 г. са посочени 400 броя бележници вместо 500 броя, вследствие на което е посочена обща сума в размер на 7 810 лева, вместо 8 300 лева. Експертът посочва, че доколкото сумата не участва в последващи операции, разликата не оказва влияние върху резултатите от заключението. В уточнението е изготвена таблица за съпоставка между количествата на артикулите, посочени в приемо-предавателния протокол от 29.11.2022 г. и в договора, които са различни.

Експертното заключение не е оспорено от страните по делото в хода на съдебното производство. Едва с писмените бележки процесуалният представител на ответника прави възражение, че същото е необосновано в частта, в която е дадено заключение за действително извършени дейности във връзка със сключения договор между жалбоподателя и „Атлантис сънрайз“ ЕООД, както и на този с „Сигматек“, тъй като както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство не са представени цитираните на стр.7, 9 и 10 от заключението приемо-предавателни протоколи обр.19, удостоверяващи извършената работа.

Така направеното възражение за отсъствие на цитираните документи от преписката, съдът намира за неоснователно, доколкото същите са представени още с жалбата срещу РА по административен ред и са част от административната преписка /л.1388-1383, л.1358-1351/. Независимо от това същите отново са представени от жалбоподателя с молбата от 19.08.2025г.

Предвид горното, съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено и безпристрастно изготвено, кореспондиращо с останалия доказателствен материал, наличен по делото.

Останалите възражения по писмените бележки ще бъдат обсъдени по-надолу в мотивите на решението.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите Н. С. Н. и Х. Н. Г., двамата без родство с представители на страните, чиито показания се възприемат от съда като непосредствени, обективни, непротиворечиви и логични.

В показанията си Н. Н. - управител на „Мания 1“ ЕООД, сочи, че през март 2023 г. е извършвал монтаж на врати в Бургас за „Солид монтажи“ ООД. Договорът за извършените услуги е сключен през декември 2022 година, като са монтирани 8 врати в промишлено хале, както и на жилищни кооперации. Промишленото хале се е намирало до Бургаското езеро, а жилищните кооперации до мола в Бургас – 5-етажни и 8-етажни блокове. Работата се е изразявала в поставяне на касите и монтиране на вратите, като вратите в жилищните сгради са били с махане на универсалния ключ и поставяне на клиентски ключ, включително и механизмите на бравите. Свидетелят сочи, че не е подписвал никакви документи, тъй като е подизпълнител. Предаването се е осъществявало от „Солид монтажи“ ООД чрез приемо-предавателни протоколи. Н. пояснява, че неговата фирма само е монтирала вратите, а доставянето на вратите и вишката, с която са монтирани на обекта, е осъществявано от „Солид монтажи“ ООД. Вратите не са били на обекта, а са докарани впоследствие. Свидетелят е имал наети две лица – Н. и А., на граждански договор, които са монтирали вратите. Н. твърди, че заедно с А. са вършили тежката работа, а Н. се е занимавала с дозавиване на винтове и почистване. Двете наети лица са пътували от с.Маринка, където са били настанени в къщата на приятел на свидетеля, до обектите в Бургас. Наетите лица не са били командировани. Н. Н., сочи че не разполага със складове за съхранение, цехове или офиси на фирмата. Инструментите, които са: хилти, шестограм, флекс, заваръчен апарат, съхранява в колата си. На обектите, на които са монтирали врати, е имало охрана, на която са обяснявали за какво са там и те са ги пускали. Нямали са лични пропуски. Свидетелят твърди, че в интернет е видял обява, че „Солид монтажи“ ООД си търсят монтажници, и е позвънил на управителя на дружеството. Лично той е подписал договора със „Солид монтажи“ ООД в гр. Бургас.

В показанията си Х. Г. сочи, че в началото на 2023г. – между януари и април, е работил на граждански договор за „Боги груп“ ЕООД, като е извършвал монтаж на метални конструкции и врати на обект в гр.Бургас, находящ се близо до МОЛ – Бургас. Обектът представлявал жилищна сграда „Атлантис“ с 5 входа по 8 етажа, като на същия по това време още една фирма е извършвала монтаж на врати. Заявява, че от „Боги груп“ ЕООД освен него са работели собственикът - Б. и едно момче - А.. Тримата заедно са извършвали монтаж на поддържащите профили - метална конструкция, винкелни профили /касите на вратите/, при който са използвали винтове и крепежни елементи. Заявява, че профилите са били разпределени предварително по етажите, според броя на вратите. Спомня си, че на самите врати е имало стикер с надпис „Диере Италия“. Заявява, че като защитни средства е използвал каска и обувки с бомбе, които са си негови. Сочи, че през този период не е бил на квартира, а е пътувал, като сам е поемал разходите си. Не е имал командировъчни. На обекта е имало охрана, но те самите не са били проверявани. Няма спомен дали му е извършван инструктаж по безопасност на труда.

 

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията, в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК, като определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА е издаден в изискуемата от закона писмена форма /аргумент от чл.120, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект.

Подробни констатации във връзка с доставките се съдържат в РД, който е неразделна част от РА съгласно чл.120, ал.2, изречение първо от ДОПК. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма.

Развитите от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на РА в основната си част изразяват по същество оспорване на материалната законосъобразност на същия, а при извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА само на това основание. Ревизиращите органи са извършили редица процесуални действия, обективирани в разписаните от закона документи и подробно описани в РД, като са събрали допустими и относими доказателства.

При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

По ЗДДС:

Основният спорен въпрос между страните по делото е налице ли са реално осъществени доставки на услуги по издадените от „Алекс релакс 22“ ЕООД, „Боги груп“ ЕООД и „Мания 1“ ЕООД фактури, които да послужат като основание за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от страна на „Солид монтажи“ ООД.

За възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се установи действителното извършване на доставките, по които то се претендира. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът, регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за получени стоки или услуги по облагаеми доставки, както и извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка /чл.68, ал.1, т.2 от ЗДДС/. Разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл.71, т.1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – аргумент от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Доказването на получена стока или услуга по облагаема доставка по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС е свързано с установяване на действия по изпълнение на конкретна сделка, както и счетоводното й отразяване. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички, събрани по делото, доказателства.

В случая правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с изводи за неправомерно начислен във фактурите данък, поради липса на доказателства относно реалното осъществяване на доставките на услугите, водещи до извод за липса на данъчно събитие по смисъла на чл.9 от ЗДДС. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

Относно документираните доставки от „Алекс релакс 22“ ЕООД:

Доказателствата за реалното извършване доставката на услуга могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на остойностяване като количествено-стойностни сметки и други.

Не е спорно между страните, че има извършени доставки на рекламни материали. Спорен е въпросът дали фактурираните доставки на услуги са извършени от посочения във фактурите доставчик.

Несъмнено издадените фактури сами по себе си не доказват реалността на обективираните в тях доставки. В тежест на ревизираното лице, което упражнява право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т.33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s.r.o.: „Данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчно задълженото лице. От друга страна, именно данъчно задълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчно задължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)“. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т.37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К).

В разглеждания казус в хода на ревизията, както и в хода на административното оспорване, са представени както процесните фактури, така и вторични счетоводни и съпътстващи документи, установяващи реалното изпълнение на доставките на услуги, фактурирани от „Алекс релакс 22“ ЕООД. Доказано е, че между страните е сключен договор за изработка, съдържащ конкретно описание на възложените дейности – изработване на конкретно посочени в чл.1 от договора рекламни материали. В проведеното на 21.05.2025г. съдебно заседание представляващият дружеството-жалбоподател дава обяснения относно извършваната от „Алекс релакс 22“ ЕООД услуга, като конкретизира, че дружеството е купувало бележници и им е печатало логото, което те предварително са дали на електронен носител. Предаването и приемането на резултата от услугите е отразено в приемо-предавателни протоколи, съставени в предвидения в чл.2 от договора за изработка от 30.10.2022 година срок, и подписани от представители на съответния доставчик и на получателя, в които също се съдържа подробно описание на съдържанието на приетите дейности. Този извод се подкрепя и от изслушаното, неоспорено в тази част и кредитирано от съда заключение по ССЕ /табл. № 3 от заключението и депозираното от вещото лице уточнение/. Предвид горните констатации и с оглед динамиката на търговския оборот, съдът счита, че различното оформление на приемо-предавателните протоколи от жалбоподателя /л.376 и л.378/ и от доставчика /л.795 и л.796/, не представлява обстоятелство, което да промени изводите за реални доставки на услуги, още повече, че съдържанието им /дата на съставяне на протоколите, вид и стойност на извършените услуги/ е идентично и същите носят подпис и печат на страните по сключения договор за изработка от 30.10.2022 година.

По отношение на формираните в решението изводи за нереалност на доставката поради липса на кадрова и материална обезпеченост на прекия доставчик, съдът счита, че при наличие на неоспорени доказателства за извършване на доставките материалната и кадровата обезпеченост не е относима към реалността на спорните доставки. Практиката на Съда на Европейския съюз и на ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. за бездействията, на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките (в този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С- 285/11, С-324/11, С-18/13 на Съда на Европейския съюз). За да упражни правото на приспадане на данъчен кредит, получателят по доставка е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. За всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост /техническа, материална и кадрова/, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, е недопустимо да се вменява в доказателствена тежест на получателя по доставката (в същия смисъл са решение № 3556 от 13.04.2022г. по адм. дело № 8226/2021г. на ВАС, решение № 5378 от 27.04.2021г. по адм. дело № 12271/2020г. на ВАС и решение № 2972 от 18.03.2015г. по адм. дело № 6097/2014г. на ВАС). Като са се концентрирали в изследването на обезпечеността на доставчика, ревизиращите органи незаконосъобразно са отказали право на приспадане на данъчен кредит на дружеството-жалбоподател по издадените от „Алекс релакс 22“ ЕООД фактури за доставки на рекламни материали.

При преценката относно наличието на реални доставки следва да се съобрази и даденото от вещото лице М. С. заключение по ССЕ за редовно водено счетоводство от жалбоподателя и за съответствие на счетоводните записвания с наличните по делото доказателства. В експертното заключение е установено, че счетоводството на „Солид монтажи“ ООД е водено синтетично и аналитично и дава възможност за аналитична и обобщена информация по счетоводен път, както и че по отношение на стопанските операции е налице документална обоснованост, доколкото счетоводните записвания са извършени въз основа на първични счетоводни документи, към които са приложени съпътстващи документи. При преглед и анализ на счетоводните записвания при жалбоподателя от вещото лице по отношение на издадените от „Алекс релакс 22“ ЕООД фактури е установено, че същите са надлежно осчетоводени съответно по дебита на сч. сметка 453-1 и на сч. сметка 601-10 и по кредита на сч. сметка 401-111.

Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури, което е извършено в брой видно от приложените към фактурите копия на фискални бонове. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и оспорващия като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай – като заплащане на договорената цена във връзка с процесните доставки (в същия смисъл е Решение № 7548 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 2667/2020 г.). Плащането на цената по спорните фактури само по себе си не е елемент от фактическия състав, обуславящ реалността по доставките, но наличието на такова представлява, допълнителна индиция, че процесните доставки действително са извършени, тъй като същото се явява лишено от икономическа логика при твърдение за липса на реални доставки.

От всичко изложено дотук се налага извод за реално осъществени доставки по издадените от „Алекс релакс 22“ ЕООД фактури, поради което правото на приспадане на данъчен кредит по тях е правомерно упражнено от „Солид Монтажи“ ООД. Оспореният РА в тази част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Относно документираните доставки от „Мания 1“ ЕООД и „Боги груп“ ЕООД:

Доставките от тези двама доставчици са с предмет различни видове СМР – изработка и монтаж на поддържащи конструкции за врати и монтаж на врати, преправяне на отвори и монтаж на врати и изработка и монтаж на поддържащи конструкции за врати и монтаж на врати.

В случая между страните по делото не се спори, че има извършени доставки на СМР. Спорен е въпросът дали доставките на услуги са извършени от посочените във фактурите доставчици. Както бе отбелязано по-горе в настоящото изложение, в тежест на ревизирания данъчен субект е да установи реалното извършване на услугите именно от посочения във фактурата доставчик.

Във връзка с фактурираните от „Мания 1“ ЕООД и „Боги груп“ ЕООД доставки на услуги, освен копия на процесните фактури, в хода на ревизията от жалбоподателя и от неговите доставчици са представени и вторични счетоводни и съпътстващи документи, установяващи реалното изпълнение на доставките на услуги. Доказано е, че между страните /„Солид Монтажи“ ООД от една страна и доставчиците „Мания 1“ ЕООД и „Боги груп“ ЕООД – от друга/ са сключени договори, съдържащи конкретно описание на възложените дейности. Предаването и приемането на резултата от услугите е отразено в съставени приемо-предавателни протоколи за предаване на СМР, подписани от представители на съответния доставчик и на получателя /оспорващото дружество/, в които също се съдържа подробно описание на съдържанието на приетите дейности. Съгласно легалното определение, протокол/Акт (Образец19) за извършени СМР е документ, с който се документират извършени строително монтажни работи на съответен етап на строителство. В практиката се е наложило, че реквизитите на същите не са нормативно регламентирани и се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно. В случая Приемо-предавателните протоколи са представени още в хода на ревизията и не са оспорени от ответния административен орган в съдебното производство. Същите съдържат описание на извършените услуги, количество, единична цена и стойност на всяка услуга, т.е. описаните в тях услуги са конкретизирани в достатъчна степен. При съпоставка между данните в приемо-предавателните протоколи и в Приложение № 1 – Единични цени – Количествено-стойностна сметка към договорите за изпълнение на СМР се установява съвпадение в дейностите, количествата и цените, което е потвърдено и от заключението по изслушаната по делото ССЕ. Обсъдени поотделно и в съвкупност помежду им, съпътстващите документи не налагат различни изводи и дават достатъчно конкретна информация за доставените услуги.

От представените от жалбоподателя счетоводни документи е видно, че фактурираните от „Мания 1“ ЕООД и „Боги груп“ ЕООД доставки на услуги са заведени в счетоводството на „Солид Монтажи“ ООД, което според заключението на вещото лице по ССЕ е водено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и дава възможност за последващ контрол на счетоводните операции. Осчетоводяването е извършено въз основа на първични счетоводни документи – фактури, и съпътстващите ги документи /договори и приемо-предавателни протоколи/. Дебитирани са сч. сметка 453-1 и сч. сметка 602-6 и е кредитирана сч. сметка 401, като процесните фактури са включени в подадените от „Солид Монтажи“ ООД справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди, което се установява и от приетото без оспорване от страните по делото експертно заключение.

В подкрепа на горните изводи за реалното предаване на стоките и получаването им от оспорващото търговско дружество са и показанията на разпитаните по делото свидетели. Свидетелят Н., който е управител на доставчика „Мания 1“ ЕООД, подробно разясни механизма на извършване на доставките, като потвърди извършването на монтажа на врати в промишлено хале и в жилищни кооперации в гр. Бургас. От това гласно доказателство се установяват работниците на дружеството – пряк доставчик, извършили услугите, чиито имена напълно съвпадат с установяванията на приходните органи относно наетите от „Мания 1“ ЕООД през процесния период на трудов договор лица. Свидетелят Х. Г., работил за „Боги груп“ ЕООД, също дава съвсем конкретни обяснения за обекта в Бургас, за извършвания монтаж, за условията и начина на работа, както и че дейността е извършвал заедно с още две лица, едно от които е управителят на дружеството.

От своя страна по съществото на спора управителят Д. твърди, че след 2017г. са установили, че излиза икономически неефективно да поддържат монтажен персонал, поради което и са започнали да ползват подизпълнители, какъвто е и конкретния случай. Самите подизпълнител имат изискване да им се плаща в брой. Съставяли са необходимата документацията - акт обр. 19 - между дружеството и клиента, а с подизпълнителите са подписвани договори и приемо-предавателни протоколи.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че предмет на договорите е не само монтаж, но и изработка на поддържащи конструкции, като за последните няма доказателства. Съгласно дадените от представляващия дружеството обяснения в депозираното на 19.08.2025г. писмено становище, изработката на поддържащи конструкции се състои в затварянето на метални профили един към друг в П-образна или Н-образна форма. Изработката се прави на място на обекта и за същата не са необходими големи специални съоръжения, нито складови площи, а само заваръчен апарат и електроди. В случая металните профили са предавани на „Мания 1“ ЕООД и на „Боги груп“ ЕООД директно на обектите. За изпълнението им представя и снимков материал.

Съдът намира дадените обяснения за напълно логични и обосновани от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

С докладваното писмено становище е представена и количествено – стойностна сметка – Оферта от 17.06.2022г. към договора със „Сигматек“ ЕООД, която също установява идентичност на договорените и предадените СМР.

При наличие на доказателства за приемо-предаване на услугите от доставчиците на получателя, т.е. за реалното извършване на преките доставки, неоснователно данъчните органи са аргументирали липса на такива с непредставяне на доказателства от доставчиците, респ. с несъответствия и пропуски в представените от тях документи. Нееднократно в свои решения ВАС е изразявал становище, че действията, съответно бездействията на доставчиците, не може да се вменяват в тежест на получателя и това да се отразява отрицателно върху неговото право на приспадане на данъчен кредит. Това становище е в съответствие с константната практика и на Съда на Европейския съюз, който в своите решения поддържа тезата, че Директива 2006/112/ЕО не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задължено лице правото да приспадне от ДДС, поради това, че издателят на фактурата за доставка е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки – решения по дело С-324/11, съединени дела С-80/11 и С-142/11 и други. В този смисъл са Решение № 6196 от 27.05.2020 г. по адм. дело № 13523/2019 на ВАС, Решение № 2922 от 04.03.2021 г. по адм. дело № 9663/2020 на ВАС и много други.

Съобразно горното и с оглед константната практика на Съда на Европейския съюз и на ВАС относно доказване на реалността на доставките следва да се приеме, че при доказано извършване и предаване на услугите /в случая различни видове СМР/ на получателя без значение за признаването на разходите за данъчни цели са обстоятелствата, свързани с поведението на доставчиците, воденето на счетоводна отчетност, и/или липсата на техническа и кадрова обезпеченост, дали са сключвали и какви договори с работниците, които могат да бъдат основание за непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит, но само въз основа на обективни данни, че оспорващият е знаел за тази измамна практика, участвал е в данъчна измама. В случая по делото няма данни и органите по приходите не са ангажирали преки доказателства за това в процеса, че доставчиците по процесните фактури са участвали в данъчна измама, а също така, че оспорващият е знаел или е имало данни, от които е можел да разбере, за такова поведение на неговите доставчици, свързано с процесните доставки.

В практика на Съда на Европейския съюз и на ВАС безпротиворечиво се приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията, на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките (в този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С- 285/11, С-324/11, С-18/13 на Съда на Европейския съюз). За да упражни правото на данъчен кредит, получателят по доставка е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. За всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост /техническа, материална и кадрова/ да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, е недопустимо да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва.

При преценката относно наличието на реални доставки следва да се съобрази и даденото от вещото лице М. С. заключение по ССЕ за последващата реализация на услугите по спорните фактури, издадени от „Мания 1“ ЕООД и „Боги груп“ ЕООД. Експерт-счетоводителят установи, че счетоводството на оспорващото търговско дружество е организирано и водено в съответствие със счетоводното законодателство, като от него се установява, че доставките на услуги от посочените двама доставчици са обект на последващи доставки от „Солид Монтажи“ ООД към „Сигматек“ ЕООД и към „Атлантис сънрайз“ ЕООД. При изслушване и приемане на заключението в открито съдебно заседание вещото лице пояснява конкретните услуги от всеки доставчик към кое дружество са реализирани впоследствие, като заявява, че от счетоводните записвания при жалбоподателя може да се направи извод, че доставките от „Мания 1“ ЕООД към „Солид монтажи“ ООД са обект на последващи доставки към „Сигматек“ ЕООД и „Атлантис сънрайз“ ЕООД, а доставките от „Боги груп“ ЕООД са обект на последващи доставки от страна на „Солид монтажи“ ООД само към „Атлантис сънрайз“ ЕООД. Налага се извод за влагането на услугите по фактурите от „Мания 1“ ЕООД и „Боги груп“ ЕООД в осъществяваната от „Солид Монтажи“ ООД независима икономическа дейност, поради което е изпълнено изискването на чл.69, ал.1 от ЗДДС за използване на услугите за целите на извършваните от ревизираното дружество облагаеми доставки.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за реалното осъществяване на доставките е извършването на разплащане по фактурите, за което още в хода на ревизионното производство са представени доказателства – фискални бонове. Както бе посочено по-горе относно доставките по фактурите от „Алекс релакс 22“ ЕООД, плащането на цената по фактурите, макар да не е водещо за признаване реалното осъществяване на доставките, разгледано съвкупно с останалите доказателства, е индиция за действително реализирани доставки – в случая на различни видове СМР услуги.

Предвид констатацията на заключението на вещото лице С. – лицензиран експерт счетоводител, за редовност на воденото счетоводство на ревизирания търговец и с оглед извършените осчетоводявания във връзка с процесните фактури, следва да се приеме, че представените писмени доказателства имат за достоверна дата тази, посочена в тях, доколкото въз основа на тях има извършени счетоводни записвания в книгите на търговеца. Да се приеме обратното означава, че няма редовно водено счетоводство, което противоречи на установяванията по делото. Във връзка с това следва да се има предвид разпоредбата на чл.182 от ГПК, според която вписванията в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. В същия смисъл е и нормата на чл.51 от ДОПК, съгласно която вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. При това положение не следва да има съмнение, че въпросните документи могат да служат като годни доказателства в подкрепа на становището на оспорващия търговец за реалност на извършените доставки.

По изложените съображения и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по фактурите, издадени от „Мания 1“ ЕООД и „Боги груп“ ЕООД, с предмет на доставка различни видове СМР услуги /изработка и монтаж на поддържащи конструкции за врати и монтаж на врати, преправяне на отвори и монтаж на врати и изработка и монтаж на поддържащи конструкции за врати и монтаж на врати/, по които ревизираното лице е декларирало право на приспадане на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая са представени достатъчно доказателства в подкрепа на тезата на оспорващото дружество за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Достигайки до противоположен извод, органите по приходите са издали незаконосъобразен ревизионен акт в тази част, в която същият следва да бъде отменен.

По ЗКПО:

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Тоест за да се признае за целите на данъчното облагане, отразеният в счетоводния документ разход следва да е извършен по реална сделка или да е отразяващ вярно стопанската операция, както е посочено в разпоредбите на ЗКПО. Категорично е установено по делото, че „Солид Монтажи“ ООД е осчетоводило разходи по издадените от „Алекс релакс 22“ ЕООД фактури, като имайки предвид направените констатации в частта по ЗДДС за реалност на осъществените доставки на рекламни услуги, тези разходи се явяват документално обосновани по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗКПО. Противно на приетото от приходните органи разходите не са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като са налице доказателства, които установяват по безсъмнен начин, че разходите по процесните фактури, с които е увеличен финансовият резултат на оспорващия търговец, са действително извършени, и че са свързани с реално осъществени доставки. При наличието на представени по делото доказателства, обосноваващи по категоричен начин извод за реално извършени доставки и възникнали стопански операции, документирани съгласно изискванията на ЗСч, необоснован се явява изводът на данъчните органи, че отчетените въз основа на процесните фактури разходи се явяват недоказани, с което е нарушен принципът на документална обоснованост по смисъла на чл.10, ал.1 вр. чл.26, т.2 от ЗКПО, поради което неправилно и незаконосъобразно на основание чл.26, т.2 вр. чл.16, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗКПО е преобразуван в посока увеличение счетоводният финансов резултат на жалбоподателя за процесната 2022 година. Оттук следва, че в частта относно установените допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО ревизионният акт подлежи на отмяна поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби на чл.26, т.2 вр. чл.10, ал.1 и чл.16, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗКПО.

Налага се краен извод за материална незаконосъобразност на РА, тъй като фактическите констатации в него не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което същият следва да бъде отменен.

При този изход на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. С оглед направеното своевременно искане и на основание чл.161, ал.1, изречение първо от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните със списък по чл.80 от ГПК разноски по делото, за чието извършване са представени доказателства, в общ размер на 3 550 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 50 лева /л.15/, заплатен депозит за вещо лице в размер на 800 лева /л.43/ и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 700 лева /л.73/.

Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000323006301-091-001/13.06.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 147/04.09.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на „Солид Монтажи“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 189, партер, представлявано от управителя Д. Д. Д., са определени данъчни задължения: 1. за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2022г., м. 03-05.2023г. общо в размер на 18 658 лв. и лихви за просрочие 2 886.50 лв.; и за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2022г. в размер на 1 352.79 лв. и лихва 176.22 лева.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Солид Монтажи“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 189, партер, представлявано от управителя Д. Д. Д., сумата от 3 550 /три хиляди петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.