Решение по дело №682/2021 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№  527

 

гр.Плевен, 25.10.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                         КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                          

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 682 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството e образувано по касационна жалба на  И.К.Д.в качеството му на мл. ПИ в РУ – Белене при ОД МВР - Плевен, подадена чрез пълномощника гл. юрк. П.Б. -  Ф., против Решение № 62/15.07.2021 год., постановено по АНД № 191/2021 год. по описа на РС – гр. Левски.    

         С горното решение е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 241336 от 03.06.2021 г., издадена от И.К.Д.–  мл. ПИ в РУ – Белене при ОД МВР – Плевен, с която за срок от 24 часа е задържан М.И.К., ЕГН ********** ***, поради това, че е заподозрян в извършване на престъпление от общ характер по чл.194, ал.3 от НК, ЗМ-49 – 03.06.2021 год.

         Със същото решение първостепенният съд е осъдил ОД МВР – Плевен да заплати на  М.И.К., ЕГН **********,  адрес ***, сумата от 420 лв., представляващи направени в производството разноски.

         В касационната жалба се излагат доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно РС – Левски е приел, че в оспорената заповед не е посочено правното основание за задържането, че същото е достатъчно конкретизирано в текстовото съдържание на същата, с което не е допуснато накърняване правото на защита на задържаното лице. Оспорват се доводите на първостепенния съд, че процесната заповед не е мотивирана и в нея не са отразени фактическите основания за задържането и се твърди, че този извод е немотивиран и е в разрез със събраните по делото доказателства. Сочи се, че мотивите и фактическите основания се съдържат в друг документ, който е изготвен преди издаването на заповедта и който е посочен в нея, а именно ЗМ № 49/03.06.2021 год., както и че в заповедта изрично се сочи чл.194 НК, конкретизиращ извършеното престъпление, за което е задържан К., а освен това по делото е приложена и Докладна записка рег. № ЗМ-49/03.06.2021 год. във връзка със задържането, поради което се изразява становище, че в тези два документа са описани подробно фактическите основания за издаване на заповедта. Оспорва се и размера на присъдените от първостепенния съд  разноски. Излагат се твърдения, че делото не е от правна и фактическа сложност, поради което неправилно не е било уважено възражението за прекомерност.

         В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Постъпил е писмен отговор от ответника по касационната жалба, подаден чрез адв. Б., в който се изразява становище, че същата е допустима, но неоснователна. Излагат се подробни доводи, че оспорената заповед не съдържа част от императивно предвидените от закона реквизити, вкл. и фактическите основания за осъщественото задържане, което е довело до нарушаване правото на защита на ответника по касационната жалба. Оспорват се доводите от касационната жалба, свързани с твърдението, че мотивите се съдържат в друг акт, тъй като този друг акт не изхожда от същия административен орган, който е издал оспорената заповед и освен това не е доведен до знанието на задържания до образуване на съдебното производство. Навеждат се съображения за противоречие на издадената заповед с материалноправните разпоредби, тъй като в преписката не съществуват данни, от които да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило престъплението. Сочи се и несъответствие на оспорената заповед с целта на закона, във връзка с което са развити подробни доводи. В заключение се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и е направено искане същата да не бъде уважавана.

В съдебно заседание  касаторът се представлява от гл. юрк. П.Б. -  Ф., която поддържа доводите от касационната жалба. Прави искане за отмяна на решението на РС – Левски и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, за които представя списък.

Ответникът се представлява от пълномощника адв. Б., който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че оспорената заповед е материално и процесуално незаконосъобразна, поради което правилно е отменена от първостепенния съд. Претендира присъждане на разноски в полза на доверителя си в размер на 400 лв., за които представя списък по чл.80 ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В обжалваното решение е налице извършен анализ на приложимите в настоящето производство разпоредби на материалния и процесуалния закон и са изложени съображения за твърдените с подадената жалба нарушения. Съдът е обсъдил относимите към правния спор доказателства и е дал отговор на направените с жалбата оплаквания.

Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е и разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.

За пълнота следва да се посочи следното:

В производството не се спори, че заповедта е издадена от компетентен орган и в рамките на предоставените му правомощия. В разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР е налице изчерпателно изброяване на случаите, при които полицейските органи имат право да задържат лице. В оспорената заповед несъмнено не е налице цифрово изписване на някоя от хипотезите по т.1 – 7, както правилно е констатирал първостепенният съд, а словесното описание на основанието също не отговаря буквално на разписаното от закона, но дава основание да се приеме, че се касае за хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че издадената заповед не отговаря на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. В текстовото описание на основанието е налице позоваване на ЗМ – 49 – 03.06.2021 год. Горната преписка обаче не е представяне пред първостепенния съд, поради което няма как да се направи извод въз основа на какво е прието, че са налице данни К. да е извършил престъпление. В представената пред РС – Левски докладна записка /л.71-73/, номерът на която не се чете, но предполагаемо същата е по ЗМ – 49 – 03.06.2021 год., се съдържат твърдения, че охранителите на взломения обект, сред които и ответникът по касационната жалба, не са изпълнявали съвестно задълженията си, поради което се изказва предположение, че „дори с бездействието си могат да са съпричастни към извършеното престъпление“. В заповедта е посочена правна квалификация на престъплението по чл.194 НК, т.е. кражба, изпълнителното деяние на което обаче не може да се осъществи чрез бездействие. Ето защо, дори да се приеме тезата на касатора, че мотивите и фактическото основание се съдържат във въпросната докладна записка, то тези мотиви са очевидно несъстоятелни.

Неоснователни са и възраженията, свързани с присъденото на първа инстанция адвокатско възнаграждение. Първостепенният съд е съобразил правната и фактическа сложност на производството, както и обстоятелството, че договореният адвокатски хонорар е към минимума, предвиден в чл.8, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., с които доводи настоящият съдебен състав е съгласен.

При тези съображения решението на РС- Левски е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да се присъдят направените разноски за производството пред настоящата инстанция, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/15.07.2021 год., постановено по АНД № 191/2021 год. по описа на РС – гр. Левски.    

ОСЪЖДА ОД МВР – Плевен да заплати на  М.И.К., ЕГН ********** ***, сумата от 400 лв., представляващи направени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.