№ 94
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000679 по описа за 2022 година
С решение №492/23.10.2017г., постановено по търг.дело №418/2016г. по
описа на о.с. П., е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в производството по
несъстоятелност на „Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност – гр.П., ЕИК *********
за съществуващо предявеното вземане на „Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК
********* за следните суми:
1. суми, дължими на основание сключен между дружествата Договор за
банков кредит от 10.03.2009г, ведно с Анекси към него, а именно: 915
648,16лв. – главница, 146 424,54лв. – договорни лихви 9,50% за периода
20.01.2013г. – 12.12.2013г. вкл., 31393,95лв. – лихва за забава 19.50% за
периода 28.01.2013г. – 12.12.2013г. вкл., 1165,83лв. – застраховки съгласно
чл.7.02 от Договора и 3626,15лв. – дължими такси съгласно чл.1.08 от
Договора;
2. сумата от 171 263,59лв., представляваща законната лихва върху
дължимата по т.1 главница от 915 648,16лв. за периода от 13.12.2013г. до
15.10.2015г. и сумата от 8 919,94лв., представляваща законната лихва върху
дължимата по т.1 главница от 915 648,16лв. за периода от 15.10.2015г. до
18.11.2015г. вкл., както и дължимата законна лихва върху главницата по т.1
1
до окончателното ѝ изплащане;
3. сумата от 130 429,20лв. – разноски по предприетите принудителни
действия от „Б.-А.К.Б.” АД за събиране на вземанията му по Договора за
банков кредит от 10.03.2009г., ведно с Анекси към него, като е отхвърлен
искът за лихви за забава за разликата от 31393,95лв. до пълния предявен
размер от 35825,15лв., като неоснователен.
„Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност – гр.П., ЕИК ********* е осъдено да
заплати по сметка на ПОС държавна такса от 14 088,74лв., дължима от масата
на несъстоятелността.
„Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК ********* е осъдено да заплати по сметка
на ПОС държавна такса от 50лв.
„Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност – гр.П., ЕИК ********* е осъдено да
заплати от масата на несъстоятелността на „Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК
********* сумата от 18 591,53лв. за извършени съдебни разноски по делото
по съразмерност.
Решението е постановено при участието на синдика на „Р.К.” ЕООД – в
несъстоятелност – гр.П., ЕИК ********* – А. К..
Така постановеното решение е обжалвано в срок от ответника „Р.К.”
ЕООД – в несъстоятелност в частта, с която установителните искове са
уважени.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното производство – „Б.-А.К.Б.” АД, с който
отговор въззивната жалба се оспорва изцяло.
Не е постъпил отговор по така подадената въззивна жалба от синдика.
По така подадената въззивна жалба от „Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност
е образувано в.т.д. №730/2017г. по описа на ПАС.
С определение №45/31.01.2018г. производството по в.т.д. №730/2017г.
по описа на ПАС е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по т. д. №481/2014г. по описа на П.О.С. /образувано по иск по
чл.422 от ГПК между същите страни за вземането, предмет на иска по чл.694
от ТЗ/.
С определение №260230/18.10.2021г. производството по в.т.д.
№730/2017г. е възобновено. Едновременно с това въззивното производство е
2
прекратено и делото е върнато на о.с. П. за поправяне на очевидна фактическа
грешка в решение №492/23.10.2017г., постановено по търг.дело №418/2016г.
С решение №260030/01.02.2022г., по реда на чл.250 от ГПК, е
допълнено решение №492/23.10.2017г., постановено по търг.дело
№418/2016г. по описа на о.с. П. – а именно, че всички вземания, предмет на
установителния иск са обезпечени с договорна ипотека, учредена с конкретно
посочени нотариални актове.
Делото е изпратено на ПАС за произнасяне по подадената от „Р.К.”
ЕООД – в несъстоятелност въззивна жалба срещу решение №492/23.10.2017г.,
постановено по търг.дело №418/2016г. по описа на о.с. П. и е образувано
настоящето в.т.д. №679/2022г.
С оглед описаното развитие на производството на страните е дадена
възможност да изразят становище по по-нататъшния ход на настоящето
въззивно производство.
С молба вх.№9358/29.11.2022г. жалбоподателят „Р.К.” ЕООД – в
несъстоятелност е изразил становище, че първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено с оглед влязлото в сила решение по т.д.
№481/2014г. по описа на П.О.С..
С молба вх.№9331/22.11.2022г. въззивяемата страна - „Б.-А.К.Б.” АД, е
изразила становище, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Изразено е становище, че в случай че настоящето производство не приключи
с акт по същество, разноските не следва да бъдат възлагани в тежест на
въззиваемата страна.
Синдикът В. Г., редовно призован, не изразява становище по въззивната
жалба.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок и от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Основното оплакване на жалбоподателя е, че обжалваното решение е
частично недопустимо и частично неправилно. Основанията за
недопустимост са аргументирани с идентичност на производството по т.д.
№481/2014г. и производството по иска по чл.694 от ТЗ. По отношение на
решението в частта, с която е прието за установено съществуване на вземане
за сумата от 130 429,20лв. – разноски по предприетите принудителни
3
действия от „Б.-А.К.Б.” АД за събиране на вземанията му по Договора за
банков кредит от 10.03.2009г., е изразено становище, че същото е частично
недопустимо, поради произнасяне плюс петитум – за сумата над
103 967,55лв. до 130 429,20лв. На самостоятелно основание се твърди, че
решението в тази част е необосновано, тъй като съдът не е изложил никакви
аргументи относно основателността на иска за посочената сума. Изложени са
подробни съображения, като са коментирани представените от ищеца
писмени доказателства относно претенцията за разноски по предприетите
принудителни действия. Въведено е оплакване, че съдът не обсъдил
въведеното от страната възражение за съдебно прихващане, което се
поддържа с въззивната жалба. Иска се обжалваното решение да бъде
обезсилено или отменено, като предявеният установителен иск да бъде
отхвърлен.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.270 и
чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Исковото производство по търг.дело №418/2016г. по описа на ПОС е
образувано по предявена на 29.06.2016г. искова молба от „Б.-А.К.Б.” АД
срещу „Р.К.“ ЕООД, с която е предявен иск по 694 ал.2, т.2 от ТЗ. Ищецът
основава претенцията си на качеството си на кредитор в производството по
несъстоятелност на „Р.К.“ ЕООД, което е открито с решение от 15.10.2015г.
по т.д. №639/2014г. по описа на ПОС. В срока по чл.685 от ТЗ ищецът е
предявил вземането си пред съда по несъстоятелността, произтичащо от
договор за банков кредит от 10.03.2009г. и анекси към него /както и по
договор за кредитна линия от 09.07.2008г./. По подадено възражение от
длъжника „Р.К.“ ЕООД – Н, в производство по чл.692 от ТЗ, съдът по
несъстоятелността е одобрил списъка с приетите предявени вземания, обявен
в ТР на 05.02.2016г., като е изключил от този списък вземанията на ищеца,
произтичащи от договор за банков кредит от 10.03.2009г. и анексите към
него, както следва: 915 648,16лв. - главница, сумата от 179 201,50лв. – законна
лихва върху главницата, считано от 13.12.2013г. до 18.11.2015г., лихва за
забава за периода 28.01.2013г. – 12.12.2013г. в размер на 35 825,15лв.,
договорна лихва за периода 20.01.2013г. – 12.12.2013г. в размер на 146
424,54лв., застраховка в размер на 1 165,83лв., дължими такси в размер на 3
4
626,15лв., 103 967,55лв. – разноски. Изложени са подробно факти, свеждащи
се до позоваване на клаузи от договора, развитието на правоотношенията
между страните по договора за банков кредит и сключени анекси,
неизпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на
месечните вноски, доводи за настъпила предсрочна изискуемост на
20.11.2013г., евентуално – 11.07.2014г. Искането, с което е сезиран съдът, е да
се постанови решение, с което да признае за съществуващо вземане, което е
включено в списъка с неприети вземания в производството по
несъстоятелност за „Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност по т.д.№639/2014г. по
описа на ПОС, за следните суми, дължимостта на които произтича от
сключен между дружествата Договор за банков кредит от 10.03.2009г., ведно
с Анекси към него, а именно: 1. сумата от 915 648,16лв. – главница; 2. сумата
от 179 201,50лв. – законна лихва за периода 13.12.2013г. – 18.11.2015г. вкл; 3.
сумата от 35 825,15лв. – лихва за забава за периода 28.01.2013г. –
12.12.2013г. вкл; 4. сумата от 146 424,54лв. – договорни лихви за периода
20.01.2013г. – 12.12.2013г. вкл; 5. сумата от 1 165,83лв. – застраховки
съгласно чл.7.02 от Договора; 6. сумата от 3 626,15лв. – дължими такси
съгласно чл.1.08 от Договора; 7. 103 967,55лв. – разноски по предприетите
принудителни действия от ищеца за събиране на вземанията му.
Ответникът „Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност е изразил становище за
недопустимост на иска, тъй като за същите суми и на същото основание е
налице висящо производство между страните по т.д.№481/2014г. по описа на
ПОС по предявен иск на основание чл.422 от ГПК. Изразил е становище и за
неоснователност на иска.
Синдикът А. К., задължителен участник в производството, съгласно
разпоредбата на чл.694 ал.4 ТЗ, не е изразил становище по така предявения
иск.
При така посочените твърдения и възражения на участниците в
производството, въззивната инстанция намира за установено следното:
С решение №555/15.10.2015г., постановено по т.д. №639/2014г. по описа
на ПОС е обявена неплатежоспособността и е открито производство по
несъстоятелност на „Р.К.” ЕООД. /С решение №399/06.10.2016г. длъжникът е
обявен в несъстоятелност./ Ищецът в настоящето производство - „Б.-А.К.Б.”
АД /БАКБ АД/ е предявил вземането си пред съда по несъстоятелността,
5
произтичащо от договора за банков кредит от 10.03.2009г., на 20.11.2015г.
Същото е включено в изготвения от синидка списък на приетите предявени
вземания по чл.686 ал.1, т.1 от ТЗ, обявен в ТР на 05.02.2016г. С определение
№1331/17.06.2016г. съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на
приетите предявени вземания, като е изключил вземанията на БАКБ АД,
произтичащи от договора за банков кредит от 10.03.2009г. в горепосочените
размери и 103 967,55лв. – разноски. Определението е обявено в ТР на
22.06.2016г. Исковата молба е предявена в преклузивния 7-дневен срок по
чл.694 ал.1 от ТЗ /преди изм. ДВ бр.105/2016г./ - на 29.06.2016г.
Искът по чл. 694 от ТЗ е специален установителен иск, предоставен в
полза на кредиторите и на длъжника, за защита на правото им да искат
включване или изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по
несъстоятелността. Целта е да бъдат установени по съдебен ред
съществуването или липсата на конкретно задължение на длъжника към
конкретен кредитор. Касае се за установителен иск относно съществуването
или несъществуването на релевантно за несъстоятелността вземане. Този иск
е под режима на общия исков процес и по отношение на него важат правилата
на състезателното исково производство. В производството по иска по чл.694
от ТЗ /при всички визирани хипотези/ съдът трябва да провери, както
допустимостта на иска, така и съществуването или несъществуването на
материалното право, тъй като от това зависи възможността на кредитор да се
ползва от механизма на универсалното принудително изпълнение. Т.е. в
производството по чл.694 от ТЗ изпълняемото право се установява със сила на
пресъдено нещо. Като всяко исково производство и исковото производство по
чл.694 от ТЗ се подчинява на процесуалните изисквания за допустимост на
иска, включително и на изискването – отрицателна процесуална
предпоставка, за непререшаемост на разрешен правен спор, като за наличието
на положителни и отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки
съдът следи служебно във всеки етап от развитието на исковото
производство.
В случая, както се посочи, исковото производство по чл.694 ал.2, т.2 от
ТЗ, във въззивната му фаза, е спряно, на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК и
като по-късно заведено дело, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по т. д. №481/2014г. по описа на П.О.С.. Последното е
образувано по иск по чл.422 от ГПК между същите страни за вземането,
6
предмет на иска по чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ, произтичащо от договора за банков
кредит от 10.03.2009г. /Производството по т.д. №481/2014г. е спряно с
определение №2159/30.10.2015г. и е възобновено с определение
№1619/03.08.2016г. при хипотезата на чл.637, ал.3, т.2 от ТЗ./ Единствената
разлика в предмета на двата иска се извежда от момента на предсрочната
изискуемост, на института на която ищецът се е позовал, както в заповедното
производство и продължаващото го исково производство по чл.422 от ТЗ,
така и в специалното производство по чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ. Развитието на
исковото производство по чл.422 от ГПК по т.д. №481/2014г. по описа на
ПОС е следното: С първоинстанционното решение от 03.02.2017г.,
постановено по т.д. №481/2014г. установителният иск по чл.422 от ГПК е
отхвърлен за сумите: главница в размер на 468 163,47 евро, произтичаща от
договор за банков кредит от 10.03.2010г. и анекси към него, ведно със
законната лихва за периода 13.12.2013г. до окончателното плащане;
договорна лихва за периода 20.01.2013г. - 12.12.2013г. в размер на 74 865,68
евро; лихва за забава за периода 20.01.2013г. - 12.12.2013г. в размер на
18 317,11 евро; застраховка в размер на 211,14 евро съгласно чл.7.02 от
договора, такса в размер на 1 854,02 евро съгласно чл.1.08 от договора – като
неоснователността иска е обоснована с липса на предсрочна изискуемост
/поради липса на субективния елемент за настъпване предсрочната
изискуемост – надлежно уведомяване на длъжника/. С въззивно решение
№80/07.03.2019г., постановено по в.т.д. №620/2017г. по описа на ПАС,
първоинстанционното решение частично е отменено и установителният иск е
уважен за сумите: главница в размер на 58 583,65 евро, произтичаща от
договор за банков кредит от 10.03.2010г. и анекси към него, ведно със
законната лихва за периода от 13.12.2013г. до окончателното плащане;
договорна лихва за периода 20.01.2013г. - 12.12.2013г. в размер на 74 865,68
евро; лихва за забава за периода 20.01.2013г. - 12.12.2013г. в размер на
18 317,11 евро; застраховка в размер на 211,14 евро съгласно чл.7.02 от
договора; вземане за такса в размер на 1 854,02 евро съгласно чл.1.08 от
договора. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е
потвърдено – за разликата над 58 583,65 евро до 468 163,47 евро главница. С
решение №60009/02.06.2021г., постановено по т.д. №2891/2019г. на ВКС,
въззивното решение е отменено в частта, с която е потвърдено
отхвърлителното решение на ПОС - за разликата над 58 583, 65 евро до 468
7
163, 47 евро, т. е. за сумата 409 579, 82 евро – главница и е признато за
установено съществуването на вземането в размер 409 579, 82 евро – главница
по договор за банков кредит от 10.03.2009г. и анекси към него, заедно със
законната лихва върху следните суми: върху 6 757,34 евро, считано от
20.12.2013г.; върху 6 810,84 евро, считано от 20.01.2014г.; върху 6 864,76
евро, считано от 20.02.2014г.; върху 6 919,11 евро, считано от 20.03.2014г.;
върху 6 973,89 евро, считано от 20.04.2014 г.; върху 7 029,10 евро, считано от
20.05.2014г., върху 7 084, 5 евро, считано от 20.06.2014г.; върху 361 140,03
евро, считано от 11.07.2014г., като законната лихва върху посочените суми се
дължи до окончателното им плащане.
При това положение със сила на пресъдено нещо в друго производство
е установено съществуването на вземането по договора за банков кредит от
10.03.2009г. – предмет и на установителния иск по чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ,
както следва: главница в размер на 468 163,47 евро – с левова равностойност
915 648,16лв.; договорна лихва за периода 20.01.2013г. - 12.12.2013г. в размер
на 74 865,68 евро – с левова равностойност 146 424,54лв.; лихва за забава за
периода 28.01.2013г. - 12.12.2013г. в размер на 18 317,11 евро – с левова
равностойност 35 825,15лв. /с първоинстанционното решение тази искова
претенция е уважена до размера на сумата от 31 393,95лв., като в
отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила/;
застраховки съгласно чл.7.02 от Договора 211,14 евро – с левова
равностойност 412,95лв. /курс евро – лев 1.95583/ /Исковата претенция по
иска по чл.694 от ТЗ е за сумата от 596,08 евро, с левова равностойност 1
165,83лв. Или силата на пресъдено нещо по иска по чл.422 от ГПК не се
разпростира върху разликата от 412,95лв. до 1 165,83лв., т.е. за сумата от
752,88лв./; такса в размер на 1 854,02 евро съгласно чл.1.08 от договора, с
левова равностойност 3 626,15лв.
С решението по установителния иск по чл.422 от ГПК със сила на
пресъдено нещо е установено и съществуването на акцесорното вземане
върху главницата от 915 648,16лв. /468 163,47 евро/, както следва: върху
главницата от 58 583,65 евро - считано от 13.12.2013г. /по силата на
въззивното решение по в.т.д. №620/2017г. по описа на ПАС/; върху 6 757,34
евро, считано от 20.12.2013г.; върху 6 810,84 евро, считано от 20.01.2014г.;
върху 6 864,76 евро, считано от 20.02.2014г.; върху 6 919,11 евро, считано от
20.03.2014г.; върху 6 973,89 евро, считано от 20.04.2014г.; върху 7 029,10
8
евро, считано от 20.05.2014г., върху 7 084, 5 евро, считано от 20.06.2014г.;
върху 361 140,03 евро, считано от 11.07.2014г. Установителната искова
претенция по иска по чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ е за сумата от 91 624,27евро, с
левова равностойност 179 201,50лв. за периода 13.12.2013г. – 18.11.2015г.
вкл. Изчислена с начална дата по горепосочения начин върху отделните суми
до18.11.2015г., законната лихва се явява в размер на 136 032,46лв.
Установителното исково производство по чл.422 от ГПК – по т.д.
№481/2014г. по описа на ПОС се е развило и приключило при условите на
възобновено производство по смисъла на чл.637 ал.3 от ТЗ. Действието на
решението по всяко от двете производства - по чл. 422 от ГПК и по чл.694
ал.2, т.2 от ТЗ, е еднакво - установително действие в отношенията на
длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността по аргумент на
чл.637 ал.4 и на чл.694 ал.8 /ал.4 преди изм. ДВ бр.105/2016г./ от ТЗ. С
приключване на по-рано заведеното исково производство с правно основание
чл.422 от ГПК с влязло в сила решение вземанията са установени със сила на
пресъдено нещо, каквато е и последицата от провеждането на производството
по чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ. При тази хипотеза, с оглед влязлото в сила решение
по установителния иск по чл.422 от ГПК по т.д. №481/2014г. по описа на
ПОС, липсва правен интерес от водене на положителния установителен иск
по чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ, при положение че със сила на пресъдено нещо е
установено съществуването на вземането – предмет на специалния иск в
производството по несъстоятелност, като е налице и отрицателна
процесуална предпоставка, за непререшаемост на разрешен правен спор. Или
силата на пресъдено нещо, произтичаща от влязлото в сила решение по иска
по чл.422 от ГПК по т.д. №481/2014г. по описа на ПОС, спрямо иска по чл.694
ал.2, т.2 от ТЗ се разпростира по отношение на: главница в размер на
915 648,16лв.; договорна лихва за периода 20.01.2013г. - 12.12.2013г. в размер
на 146 424,54лв.; лихва за забава за периода 28.01.2013г. - 12.12.2013г. в
размер на 31 393,95лв., /до който размер искът е уважен с
първоинстанционното решение/; застраховки съгласно чл.7.02 от Договора
412,95лв.; такса съгласно чл.1.08 от договора - 3 626,15лв; законна лихва
върху главницата от 915 648,16лв. за периода 13.12.2013г. – 18.11.2015г. в
размер на 136 032,46лв. Първоинстанционното решение в частта, с която е
уважен установителният иск по чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ за посочените суми се
явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото –
9
прекратено.
Следва да се обезсили решението и в частта, съдържаща произнасяне за
дължимата законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане,
като постановено по непредявен иск – такава претенция не е предявена от
кредитора – ищец.
Установителният иск по чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ за законна лихва върху
главницата от 915 648,16лв. за периода 13.12.2013г. – 18.11.2015г. за
разликата над 136 032,46лв. до 179 201,50лв. се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Неоснователността на иска в тази му част следва от по-
късния момент на падежиране на части от общата сума на главницата
/915 648,16лв./ от претендирания - 13.12.2013г., с оглед основанието, на което
ищецът – кредитор в производството по несъстоятелност, е предявил
вземането си, съответно – иска по чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ – предсрочна
изискуемост. /Върху главницата от 58 583,65 евро, с левова равностойност
114 579,66лв. - считано от 13.12.2013г.; върху 6 757,34 евро, с левова
равностойност 13 216,21лв. - считано от 20.12.2013г.; върху 6 810,84 евро, с
левова равностойност 13 320,85лв. - считано от 20.01.2014г.; върху 6 864,76
евро, с левова равностойност 13 426,30лв. - считано от 20.02.2014г.; върху 6
919,11 евро, с левова равностойност 13 532,60лв - считано от 20.03.2014г.;
върху 6 973,89 евро, с левова равностойност 13 639,74лв. - считано от
20.04.2014г.; върху 7 029,10 евро, с левова равностойност 13 747,72лв. -
считано от 20.05.2014г., върху 7 084,5 евро, с левова равностойност
13 856,08лв. - считано от 20.06.2014г.; върху 361 140,03 евро, с левова
равностойност 706 328,50лв. - считано от 11.07.2014г./. Ето защо
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл.694
ал.2, т.2 от ТЗ за законна лихва върху главницата от 915 648,16лв. за периода
13.12.2013г. – 18.11.2015г. за разликата над 136 032,46лв . до 179 201,50лв.
следва да бъде отменено и искът в тази му част – отхвърлен.
Както се посочи, със сила на пресъдено нещо е установена претенцията за
застраховки съгласно чл.7.02 от договора в размер на 211,14 евро – с левова
равностойност 412,95лв. По отношение на исковата претенция по иска по
чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ за разликата от 412,95лв. до 1 165,83лв., т.е. за сумата
от 752,88лв.: Съгласно чл.7.02 от договора за банков кредит от 10.03.2009г.
заемателят се е задължил за своя сметка да сключва и редовно подновява за
10
целия срок на договора застраховки, които по форма и съдържание
удовлетворяват заемодателя, посочени в три пункта. Съгласно заключението
от съдебносчетоводната експертиза, което в тази му част не е оспорено от
страните, дължимите застраховки по чл.7.02. от договора са в размер на
1 049,68 евро – т.е. – в по-висок размер от предявеното вземане в
производството по несъстоятелност, съответно – от размера на иска по чл.694
ал.2, т.2 от ТЗ. В този смисъл искът по чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ за установяване
вземане за застраховки съгласно чл.7.02 от договора за разликата от
412,95лв. до 1 165,83лв., т.е. за сумата от 752,88лв., се явява основателен и в
частта, с която искът за посочения размер е уважен, обжалваното решение,
като правилно, следва да бъде потвърдено.
Предявеното вземане за сумата от 103 967,55лв. – разноски по
предприетите принудителни действия от ищеца за събиране на вземанията му
не е предмет на установителното исковото производство по чл.422 от ГПК. С
обжалваното решение съдът се е произнесъл за по – висок размер - 130
429,20лв. Основателно е оплакването на жалбоподателя, че решението в
частта, с която е уважен искът по чл.694 ал.2, т.2 за вземане – разноски по
предприетите принудителни действия от ищеца за разликата над
103 967,55лв. до 130 429,20лв. е недопустимо – в тази част решението е
постановено по непредявен иск, „плюс петитум“. Вярно е, че с молба вх.
№8225/15.03.2015г. ищецът е посочил, че сторените разноски по
предприетите принудителни действия за събиране на вземанията му са в
размер на 130 429,20лв. Така обективираното писмено изявление обаче не е
изменение – увеличение на иска по смисъла на чл.214 ал.1 от ГПК. Преди
всичко обаче, с оглед спецификата на производството по чл.694 от ТЗ,
процесуалната възможност по чл.214 от ГПК за изменение размера на иска не
може да бъде приложена, доколкото е необходим пълен идентитет на
предявеното в производството по несъстоятелност вземане /включено или
изключено в списъка на приетите предявени вземания/ и вземането – предмет
на иска по чл.694 от ТЗ. А предявеното от кредитора в производството по
несъстоятелност вземане, включено в списъка на приетите вземания и
изключено от съда по несъстоятелността с определението по чл.692 ал.4 от
ТЗ, е в размер на 103 967,55лв. Ето защо обжалваното решение в частта, с
която е уважен искът по чл.694 ал.2, т.2 за вземане – разноски по
предприетите принудителни действия от ищеца за разликата над
11
103 967,55лв. до 130 429,20лв., като недопустимо, следва да бъде обезсилено.
По повод установителната искова претенция за сумата от 103 967,55лв. –
разноски по предприетите принудителни действия от ищеца за събиране на
вземанията му, с молба вх.№8225/15.03.2015г. ищецът е конкретизирал това
свое вземане и като доказателства за съществуването му е представил
платежни нареждания и фактура, посочени в 29 пункта.
Част от платежните нареждания са с посочено основание превод в полза на
нотариус за изготвяне на констативни протоколи и такси и разноски в
изпълнителни производства /п.2, 5, 6, 7, 25, 26, 27, 28 от молбата вх.
№8225/15.03.2015г./. Посочените писмени доказателства обаче не
удостоверяват, че сумите, предмет на платежните нареждания, са направени
по повод предприети принудителни действия спрямо несъстоятелния
длъжник „Р.К.“ ЕООД.
Документът – п.10 – платежно нареждане от 21.02.2016г., с което са
заплатени разноски за оценка на обезпечения по договора за банков кредит от
10.03.2009г. по издадена фактура от 15.02.2016г. от „А.А.Е.О.“ ЕООД,
установява само задължение на ищеца БАКБ АД към трето лице. Дори и да са
сторени по повод договора от 10.03.2009г., то същите не представляват
разноски, сторени по повод принудително изпълнение спрямо длъжника
„Р.К.“ ЕООД, а са сторени по повод преддоговорните отношения между
страните по договора за банков кредит, които обичайно се заплащат от
кредитополучателя предварително.
Платежно нареждане от 05.01.2016г. – п.14 от молба вх.
№8225/15.03.2015г., л.229, за превод на сума от 216лв. в полза на „И.“ АД не
установява основанието за извършеното плащане, а още по-малко, че
плащането е извършено по повод принудителното събиране на вземанията на
ищеца от ответника.
В п.9 от молба вх.№8225/15.03.2015г. е посочено платежно нареждане от
08.04.2016г. за сумата от 4 425лв., с основание начални разноски по
несъстоятелност по определение от 02.02.2016г. по дело №639/2014г. на ПОС.
В п.13 от молба вх.№8225/15.03.2015г. е посочено платежно нареждане от
12.02.2016г. за сума 1 575лв., с основание начални разноски по
несъстоятелност по определение от 02.02.2016г. по дело №639/2014г. на ПОС.
Копие от платежно нареждане за сума от 4 425лв., с дата 08.04.2016г. е
12
приложено на л.223 от първоинстанционното дело, а копие от платежно
нареждане от 12.02.2016г. за сума 1 575лв. е приложено на л.228. По
партидата на несъстоятелното дружество „Р.К.“ ЕООД в ТР „Обявени актове
по несъстоятелност“ е обявено определение №251/02.02.2016г. за определяне
на разноски, които следва бъдат предплатени за продължаване
производството по несъстоятелност – в размер на 6 000лв. Ето защо следва да
се приеме за установено съществуването на вземане за сумата от 4 425лв. и
сумата от 1 575лв., общо 6 000лв. /каквато е сумата, определена с
определение №251/02.02.2016г./ – предплатени разноски за развитието на
производството по несъстоятелност, представляващи вземане за разноски по
несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ.
В п.1, 3, 8, 12, 18, 19 и 20 от молба вх.№8225/15.03.2015г. са посочени и
представени платежни нареждания в полза на адвокатски дружества. В п.15,
16, 17, 21, 22, 23, 29 от молба вх.№8225/15.03.2015г. са посочени и
представени платежни нареждания за внесени такси и разноски по повод
водените искови производства по т.д. №481/2014г. по описа на ПОС /като по
п.29 – ДТ внесена по заповедното производство/ и производството по
несъстоятелност – т.д. №639/2014г. по описа на ПОС /по което молител е
настоящият ищец/. При положение че заплатените суми в полза на адвокатски
дружества са адвокатски възнаграждения по повод воденето на двете
посочени дела, то същите са съобразени и присъдени с крайните съдебни
актове по двете производства. Това се отнася и за сумите, представляващи
внесени държавни такси и разноски /за вещи лица/. С крайния съдебен акт по
т.д. №481/2014г. по описа на ПОС, който е Решение №60009/02.06.2021г. на
ВКС по т. д. №2891/2019г., II т.о., ТК, „Р.К. ЕООД /в несъстоятелност/ е
осъдено да заплати на „Б.-А.К.Б.“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в
размер 6 089,54лв., представляваща направени разноски за заповедното
производство, /от които 4 005,34лв. – държавна такса, и 2 084,20лв. –
юрисконсултско възнаграждение, които разноски са включени в заповед за
изпълнение №44/06.01.2014г., поправена с определение №799/20.01.2014г., по
ч. гр. д. №20414/2013г. на РС П./. „Р.К.“ ЕООД /в несъстоятелност/ е осъдено
да заплати на „Б.-А.К.Б.“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направени
разноски за трите инстанционни производства общо в размер 25 531,27лв., /от
която сума разноски в размер, както следва: 8 439,82лв. - за
първоинстанционното производство, 7 331,20лв. – за въззивното
13
производство, и 9 760,25лв. - за касационното производство/.
С решение №555/15.10.2015г., постановено по т.д. №639/2014г. по описа на
ПОС, с което е обявена неплатежоспособността и е открито производство по
несъстоятелност на „Р.К.” ЕООД – по молба на кредитора „Б.-А.К.Б.” АД,
„Р.К.” ЕООД е осъдено да заплати на БАКБ АД разноски в размер на 9 325лв.
С въззивното решение №162/25.05.2016г., постановено по в.т.д. №191/2016г.
по описа на ПАС, в полза на БАКБ АД и в тежест на „Р.К.” ЕООД – Н не са
присъдени разноски. /Напротив искането на БАКБ АД за разноски във
въззивното производство е оставено без уважение, с нарочен диспозитив,
поради неоснователност на въззивната жалба, но в п.15 от молба вх.
№8225/15.03.2015г. е посочено платежно нареждане за внесена ДТ за
въззивна жалба по т.д. №639/2014г. по описа на ПОС, сумата по което
платежно нареждане не се дължи/. Разноски в полза на БАКБ АД не са
присъдени и с определени №833/18.11.2016г., постановено по т.д.
№1792/2016г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на
въззивното решение /справка – деловодната програма/.
Що се отнася до платежно нареждане от 26.06.2014г., посочено в п.24 от
молба вх.№8225/15.03.2015г., л.239, с основание „допълнителна ДТ по
установителен иск“, то липсват данни по повод на какъв установителен иск и
срещу кого е внесена допълнителна ДТ. В случай че същата е внесена по
повод на настоящия установителен иск, то същата ще бъде съобразена с
крайния съдебен акт в настоящето производство. В случай че ДТ е внесена по
повод установителния иск по чл.422 от ГПК по т.д. №481/2014г. по описа на
ПОС, то същата е съобразена при постановяване на крайния съдебен акт.
Предвид изложеното следва да се приеме за установено съществуване на
вземане на кредитора – ищец, представляващо разноски по предприетите
принудителни действия от ищеца за събиране на вземанията му, в общ размер
на 46 945,81лв., които са 6 000лв. – предплатени разноски за развитието на
производството по несъстоятелност; 6 089,54лв., представляваща направени
разноски за заповедното производство; 25 531,27лв. - направени разноски за
трите инстанционни производства, присъдени с решение №60009/02.06.2021г.
на ВКС по т. д. №2891/2019г., II т.о; 9 325лв., присъдени с решение
№555/15.10.2015г., постановено по т.д. №639/2014г. по описа на ПОС, с което
е приключила исковата фаза на производството по несъстоятелност. До този
14
размер - 46 945,81лв., установителният иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен, а за разликата до 103 967,55лв. следва да бъде
отхвърлен, съответно – обжалваното решение в тази част следва да бъде
отменено, а до размера на сумата от 46 945,81лв. - потвърдено.
По повод оплакването на жалбоподателя, че съдът не обсъдил въведеното
от страната възражение за съдебно прихващане, което се поддържа с
въззивната жалба, следва да се посочи, че същото е неоснователно.
Първоинстанционният съд е обсъдил това възражение и го е намерил за
неоснователно. По – същественоито е, че с оглед специфичния характер на
установителния иск по чл.694 от ТЗ и изрично уредения ограничителен
режим за попълване масата на несъстоятелността, регламентиран в гл.41 от
ТЗ, възражението за съдебно прихващане, като процесуален способ за защита,
не би могло да намери приложение в исковото производство по чл.694 от ТЗ.
По разноските, сторени в настоящето производство:
Не се споделят доводите на въззиваемата страна, че в случай че настоящето
производство не приключи с акт по същество – т.е. – бъде прекратено,
разноските не следва да бъдат възлагани в тежест на БАКБ АД – ищец по
делото, аргументирайки се с разпоредбата на чл.694 ал.7 от ТЗ. Исковата
молба по чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ е предявена при наличие на висящо исково
производство по чл.422 от ГПК по отношение на вземането, произтичащо от
договора за банков кредит от 10.03.2009г. /исковата молба по чл.422 от ГПК е
заведена в деловодството на ПОС на дата 27.06.2014г. – л.82 по делото, а
настоящата искова молба – на дата 29.06.2016г./. Защитата на кредитора,
предявил иска по чл.694 от ТЗ, е реализирана в рамките и по реда на
висящото исково производство, а не чрез специалния иск по чл.694 ТЗ в
производството по несъстоятелност. Ето защо не може да се сподели тезата
на въззиваемата страна за съществувала противоречива съдебна практика по
искове по чл.422 от ГПК към 2016г. и съществуваща вероятност да не се
уважи искът по чл.422 от ГПК – посочени като причина да се предяви иск по
чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ. Отговорността за разноските е обективна, а не виновна,
поради което обстоятелствата, довели до предявяване на иска, съответно -
прекратяване на делото, не могат да бъдат взети предвид при определянето й.
Съгласно правилото на чл.621 от ТЗ, доколкото в част IV „Несъстоятелност“
на ТЗ няма особени разпоредби, прилагат се съответните разпоредби на ГПК,
15
включително и чл.78 от ГПК. В чл. 694, ал.7, изр. II от ТЗ /предишна
редакция ал.2/ е предвидено изключение от правилото на чл.3, и чл. 4, б. „а“
от Закона за държавните такси, във вр. с чл.71, ал.1, и чл.76 от ГПК, че
държавната такса, дължима по предявена искова молба, се внася
предварително. Както в предишната редакция чл.694 ал.2 /преди изм. ДВ
бр.105/2016г./, така и действащата разпоредба – чл.694 ал.7, изр.3-то,
предвижда по императивен начин, че в тежест на ищеца е заплащането на
разноски при отхвърляне на иска му. Специалният закон – ТЗ не урежда
конкретно процесуалния въпрос за отговорността за разноските при
прекратяване на исковото производство по чл.694 от ТЗ, поради
недопустимост на иска. Доколкото, на основание чл.621 от ТЗ, субсидиарно
приложение намира правилото на чл.78 ал.4 от ГПК, при прекратяване на
делото разноските следва да се възложат в тежест на ищеца. Производството
по иск по чл.694 от ТЗ е исково, поради което при прекратяването му
субсидиарно приложение намират разпоредбите на ГПК относно
отговорността за разноските именно за исковото производство. Ето защо
тезата на въззиваемата страна, аргументирана с разпоредбата на чл.694 ал.7 от
ТЗ – че само при отхвърляне на иска разноските следва да бъдат в тежест на
ответника, не намира нормативна опора с оглед процесуалната уредба за
отговорността за разноските. /В този смисъл определение № 22/25.01.2013г.
по т.д. №119/2012г. на ВКС, I т.о; определение №56/26.01.2018г. по ч.т.д.
№3078/2017г.; определение №310/12.07.2022г. на ВКС по ч.т.д. №
1301/2022г., I т.о., ТК, в които е прието, че ищецът – кредитор или длъжник,
предявил положителен/отрицателен установителен иск по чл.694 от ТЗ,
дължи заплащане на държавна такса и на разноски по смисъла на чл.694 ал.2
от ТЗ /ред. преди изм. ДВ, бр. 105/2016г., сега разпоредбата на чл.694, ал.7
ТЗ/ и при прекратяване на производството по делото поради недопустимост
на иска/. Ето защо разноските, сторени от страните в първоинстанционното и
във въззивното производство, включително и дължимата ДТ, следва да се
съобразят съразмерно уважената част от иска, съразмерно с отхвърлената част
от иска и частта, за която производството по делото е прекратено, респ. -
обжалваното решение обезсилено.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.448 от
първоинстанционното дело/ ищецът е сторил разноски в размер на 18 650лв.
16
Уважената част от иска е: разликата от 412,95лв. до 1 165,83лв., т.е. за сумата
от 752,88лв., застраховка по чл.7.02 от договора + 46 945,81лв. - разноски по
предприетите принудителни действия от ищеца за събиране на вземанията,
общо 47 698,69лв. При исков материален интерес 1 385 858,88лв., съразмерно
с уважената част от иска, се дължат разноски в размер на 641,90лв.
В първоинстанционното производство ответникът е сторил разноски в
размер на 150лв. – депозит за вещо лице. Съразмерно с отхвърлената част от
иска и прекратената част по иска /общо 1 338 160,19лв./ му се дължат
разноски в размер на 144,84лв.
На основание чл.694 ал.7 от ТЗ в тежест на ищеца следва да бъде
присъдена дължимата се държавна такса съобразно отхвърлената част от иска
и тази част от иска, по която производството по делото е прекратено.
Изчислена съобразно разпоредбата на чл.694 ал.7 от ТЗ, държавната такса е в
размер на 13 381,60лв.
На основание чл.694 ал.7 от ТЗ ответникът „Р.К.” ЕООД – Н следва да
заплати държавна такса съобразно уважената част от иска – в размер на
476,99лв., платими от масата на несъстоятелността.
При това положение и с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция,
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която „Р.К.”
ЕООД – в несъстоятелност е осъдено да заплати държавна такса над сумата
от 476,99лв. до 14 088,74лв., дължима от масата на несъстоятелността, както и
на „Б.-А.К.Б.” АД разноски по делото сумата над 641,90лв. до 18 591,53лв.
„Б.-А.К.Б.” АД следва да заплати държавна такса /освен присъдените 50лв./
13 331лв.
По разноските за въззивното производство:
От страните не са представени доказателства за сторени разноски във
въззивното производство.
На основание чл.697 ал.7 от ТЗ следва да се присъди държавна такса за
въззивно обжалване съобразно уважената част от въззивната жалба – в тежест
на въззиваемата страна и съобразно неуважената част от въззивната жалба – в
тежест на жалбоподателя, при обжалваем материален интерес 1 407 889,33лв.
Жалбоподателят дължи държавна такса в размер на 238,49лв., платими от
масата на несъстоятелността, а въззиваемата страна – 6 800,95лв.
17
Водим от изложеното и на основание чл.270 ал.3 и чл.271 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №492/23.10.2017г., постановено по търг.дело
№418/2016г. по описа на о.с. П., ведно с решение №260030/01.02.2022г.,
/постановено по реда на чл.250 от ГПК/ в частта, с която е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО в производството по несъстоятелност на „Р.К.” ЕООД – в
несъстоятелност – гр.П., ЕИК ********* за съществуващо предявеното
вземане на „Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК ********* за следните суми, дължими
на основание сключен между дружествата договор за банков кредит от
10.03.2009г., ведно с Анекси към него, а именно: 915 648,16лв. – главница,
146 424,54лв. – договорни лихви за периода 20.01.2013г. – 12.12.2013г. вкл.,
31 393,95лв. – лихва за забава за периода 28.01.2013г. – 12.12.2013г. вкл.,
412,95лв. – застраховки съгласно чл.7.02 от Договора; 3 626,15лв. – дължими
такси съгласно чл.1.08 от Договора; законна лихва върху главницата от
915 648,16лв. за периода 13.12.2013г. – 18.11.2015г. в размер на
136 032,46лв.и прекратява производството по делото.
ОТМЕНЯ решение №492/23.10.2017г., постановено по търг.дело
№418/2016г. по описа на о.с. П., ведно с решение №260030/01.02.2022г., в
частта, с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в производството по
несъстоятелност на „Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност – гр.П., ЕИК *********
за съществуващо предявеното вземане на „Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК
********* за сумата над 136 032,46лв. до 179 201,50лв., представляваща
законната лихва върху главницата от 915 648,16лв. за периода от 13.12.2013г.
до 15.10.2015г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК *********
срещу „Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност – гр.П., ЕИК *********
установителен иск по чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ за приемане за установено по
отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност на „Р.К.” ЕООД за съществуващо вземане за сумата над
136 032,46лв. до 179 201,50лв., представляваща законната лихва върху
главницата от 915 648,16лв. за периода от 13.12.2013г. до 15.10.2015г., по
договор за банков кредит от 10.03.2009г.
18
ПОТВЪРЖДАВА решение №492/23.10.2017г., постановено по търг.
дело №418/2016г. по описа на о.с. П., ведно с решение №260030/01.02.2022г.,
в частта, с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в производството по
несъстоятелност на „Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност – гр.П., ЕИК *********
за съществуващо предявеното вземане на „Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК
********* за сумата над 412,95лв. до 1 165,83лв., т.е. за сумата от 752,88лв. -
застраховки съгласно чл.7.02 от договор за банков кредит от 10.03.2009г.
ОБЕЗСИЛВА решение №492/23.10.2017г., постановено по търг.дело
№418/2016г. по описа на о.с. П., ведно с решение №260030/01.02.2022г., в
частта, с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в производството по
несъстоятелност на „Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност – гр.П., ЕИК *********
за съществуващо предявеното вземане на „Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК
********* за сумата над 103 967,55лв. до 130 429,20лв. - разноски по
предприетите принудителни действия от ищеца, както и в установителната
част за дължимата законна лихва върху главницата от 915 648,16лв. до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение №492/23.10.2017г., постановено по търг.дело
№418/2016г. по описа на о.с. П., ведно с решение №260030/01.02.2022г., в
частта, с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в производството по
несъстоятелност на „Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност – гр.П., ЕИК *********
за съществуващо предявеното вземане на „Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК
********* за сумата над 46 945,81лв. до 103 967,55лв. - разноски по
предприети принудителни действия от „Б.-А.К.Б.” АД за събиране на
вземанията по Договор за банков кредит от 10.03.2009г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК *********
срещу „Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност – гр.П., ЕИК *********
установителен иск по чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ за приемане за установено по
отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност на „Р.К.” ЕООД за съществуващо вземане за сумата над
46 945,81лв. до 103 967,55лв. - разноски по предприети принудителни
действия от „Б.-А.К.Б.” АД за събиране на вземанията по договор за банков
кредит от 10.03.2009г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №492/23.10.2017г., постановено по
19
търг.дело №418/2016г. по описа на о.с. П., в частта, с която е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО в производството по несъстоятелност на „Р.К.” ЕООД – в
несъстоятелност – гр.П., ЕИК ********* за съществуващо предявеното
вземане на „Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК ********* за сумата от 46 945,81лв.
разноски по предприети принудителни действия от „Б.-А.К.Б.” АД за
събиране на вземанията по договор за банков кредит от 10.03.2009г.
ОТМЕНЯ решение №492/23.10.2017г., постановено по търг.дело
№418/2016г. по описа на о.с. П. в частта, с която „Р.К.” ЕООД – в
несъстоятелност – гр.П., ЕИК ********* е осъдено да заплати по сметка на
ПОС държавна такса за разликата над 476,99лв. до 14 088,74лв., дължима от
масата на несъстоятелността, както и в частта, с която „Р.К.” ЕООД – в
несъстоятелност е осъдено да заплати на „Б.-А.К.Б.” АД разноски по делото -
над 641,90лв. до 18 591,53лв.
ОСЪЖДА „Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК ********* да заплати на „Р.К.”
ЕООД – в несъстоятелност – гр.П., ЕИК ********* разноски за
първоинстанционното производство в размер на 144,84лв.
ОСЪЖДА „Б.-А.К.Б.” АД – гр.С., ЕИК ********* да заплати в полза
бюджета на съдебната власт сумата от 13 331лв. – държавна такса за
производството пред окръжния съд и сумата от 6 800,95лв. – държавна такса
за производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Р.К.” ЕООД – в несъстоятелност – гр.П., ЕИК ********* да
заплати в полза бюджета на съдебната власт сумата от 238,49лв. – държавна
такса за въззивното производство, платими от масата на несъстоятелността.
Решението е постановено при участието на синдика на „Р.К.” ЕООД – в
несъстоятелност – гр.П., ЕИК ********* – В. Г..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20
21