№ 4593
гр. С., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110105137 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК **********, против И. Д. С., ЕГН **********, с която са предявени искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния
недвижим имот – апартамент, находящ се в **********, с аб. № *********. В исковата
молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 833,19 лева главница
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., сумата от 21,01 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
15.08.2021 г. – 13.10.2023 г. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 27.10.2023
г. до окончателното им изплащане.
Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 59 416/2023 г. по
описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на
заявителя претендираните суми. В законоустановения едномесечен срок от връчване на
препис от заповедта, длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на
претендираните суми, предвид което са предявени установителните искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., приети с Решение
от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С
оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по
договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана
1
през процесния период от /фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно
чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че И. Д. С., ЕГН **********, дължи на
/фирма/ сумата в размер на 833,19 лева - главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., сумата от 21,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.08.2021 г. – 13.10.2023 г. и
законната лихва за забава върху сумите, считано от 27.10.2023 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.10.2022 г. по ч.гр.д. № 59416/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и по размер. Навежда
твърдения за недължимост на процесните суми предвид извършена справка на сайта на
ищеца към датата на подаване на възражението в заповедното производство, така и към
настоящия момент. Посочва, че е депозирала рекламация към ищцовото дружество и жалба
във връзка с начислените суми, но до настоящия момент отговор от ищеца не е получен.
Твърди още, че ищецът не е изпълнил задължението си да издава ежемесечно данъчна
фактура за реално потребената ТЕ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни, недоказани и да обезсили издадената заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, както и да присъди сторените в производството
разноски.
Третото лице – помагач /фирма/ изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото Писмо № П-6874 от 29.07.2020 г. на Столична община и
Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда в ************ се установява, че
ответницата И. Д. С. е собственик на апартамент № 6, находящ се в ************. Не се
установява собствеността върху апартамента да е била прехвърляна на трето лице в периода
2020-2021 г., за който са били начислени процесните вземания.
Представен е Протокол от 25.09.2002 година от Общо събрание на етажните
собственици и наематели в жилищна сграда **********, от който е видно, че е взето
решение за сключване на договор с /фирма/ и /фирма/ от името на етажната собственост за
предоставяне на услугата топлинно счетоводство и е предоставен списък на етажните
собственици, живущи в процесната жилищна сграда.
От Договор от 11.10.2002 г. се установява, че за сградата в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. С., ******** е възложено на /фирма/ да достави и
монтира термостатни вентили и термостатни разпределители за разпределение на разхода на
топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.
издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от представения договор № Д-О-68/03.06.2020 г., ищецът е възложил на
/фирма/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са фактури и съобщения за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период, както и изравнителна сметка за периода 05.2020 г.-
04.2021 г., издадена от /фирма/.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от
/фирма/ на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.
По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебно-
2
счетоводна експертизи със задачи, формулирани в исковата молба, които съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвени.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че количеството
топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес гр. С., ******** се измерва и
отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на /фирма/ в началото
на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на
топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март
2020 г. за топлоснабдяването през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца
технологични разходи от топлинната енергия преди нейното разпределение между
абонатите. Вещото лице е установило, че в процесното жилище е имало 3 монтирани
отоплителни тела и съответно три топлоразделителя. По делото са приети констативни
протоколи, от които се установява, че ответницата или членове на нейното домакинство не
са присъствали на редовните отчети на уредите за дялово разпределение на 16.05 и 23.05.
Ето защо, вещото лице е констатирало, че за процесния период ответницата не е осигурила
достъп на дружеството за дялово разпределение за отчитане на уредите в имота, поради
което е начислен служебен разход на максимална мощност за отоплителните тела съгласно
чл. 61, т. 6.5 от Наредбата. По данни на дружеството за дялово разпределение в имота се
ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът се изчислява на
един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие съгласно чл.
69, ал. 2 от Наредбата.
От заключението по СТЕ се установява, че процесният имот е с отопляем обем 184
кв.м. съобразно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от
председателя на домсъвета на ищеца. На базата на този отопляем обем се разпределя
енергия, отдадена от сградна инсталация съгласно Наредбата. За процесния период
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено от /фирма/
по формула съгласно приложението по чл. 61, т. 6.1.1. от Наредбата в зависимост от
топлофизичните особености на сградата и отоплителната инсталация, като то е
разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. /фирма/ е
изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.
Според заключението и въз основа на издадените изравнителни сметки се установява,
че за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. и по отношение на процесния имот, е доставена
топлинна енергия в размер на 2622,25 лв., от които 1865,73 лв. за отопление и 756,52 лв. за
топла вода. За процесния период сумата от изравнителните сметки, подадени от
дружеството за дялово разпределение като разлика от фактурираните суми по прогнозни
данни, е 1470,37 лв.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за
процесния период към 31.10.2024г. абонатът е погасил задължения общо в размер на 2099,96
лв., от които главница – 1789,04 лв. и лихва, начислена до 31.08.2023 г. в размер на 310,92
лв. От погасените задължения за главница, 179,79 лв. са погасени чрез прихващане.
Посочените стойности се потвърждават и от представените от ответницата по заповедното
дело разписки за плащания в полза на ищеца чрез услугата на **********. Съгласно
заключението ответницата има сума за доплащане по изравнителни сметки за процесния
период от 1470,35 лв. Като се вземат предвид извършените плащания от ответницата,
непогасените задължения за главница са в размер на 833,19 лв., представляващи цена на
топлинна енергия за периода 05.2020 г.-04.2021 г.
От заключението се установява, че дължимата лихва за забава върху тази сума от
15.08.2021 г. – датата, следваща деня, до който са начислени и платени лихви по Обща
фактура № **********/30.06.2021 г. до 13.10.2023 г. се равнява на 13,06 лева.
Представени са подадени от ответницата рекламация, получена от ищеца на
3
21.07.2021 г. и жалба, получена на 18.04.2022 г., от които се установява, че тя е оспорвала, че
дължи претендираната от /фирма/ сума по общата фактура от юни 2021 г. Това
обстоятелство обосновава извода, че ответницата е получила тази сметка и е била запозната
с нея.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума.
Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането,
респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
/фирма/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30
дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
4
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че И. Д. С. е собственик на процесния топлоснабден
апартамент № 6, находящ се в *************, поради което има и качеството потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира
в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна
собственост. Ето защо, съдът приема, че между ищеца и ответницата са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., предвид което ответницата е пасивно материално легитимирана да отговаря по
иска за заплащането на стойността на потребената топлинна енергия през процесния период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период e
изготвeна изравнителна сметка от дружеството, извършващо дялово разпределение, в случая
/фирма/, с оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния период. От приетите
експертни заключения се установява, че в издадената изравнителна сметка
взаимоотношенията между страните са уредени при спазване на приложимата нормативна
уредба, поради което подлежи на заплащане от потребителя начислената му енергия за целия
5
отчетен период.
От заключението на съдебно-техническата експертиза и от писмените доказателства
по делото се установява, че за процесния период ответницата не е осигурила достъп на
дружеството за дялово разпределение за отчитане на уредите в имота, поради което е
начислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно т. 6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Установява се също, че в
имота се ползва топла вода, без да е монтиран водомер, поради което разходът за топла вода
се изчислява на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т.2 от Наредбата.
По отношение на разпределената топлинна енергия за сградна инсталация съдът
също намира въз основа на СТЕ, че тя е коректно изчислена по формулата, съдържаща се в т.
6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяване. Въпреки че тази
разпоредба е отменена с Решение № 7276 на ВАС от 3.07.2023 г., Oбн., ДВ, бр. 16 от
25.02.2025 г., в сила от 25.02.2025 г., то правните последици на отмяната съгласно чл. 195
АПК настъпват занапред след обнародването, т.е. в случая от 25.02.2025 г. Действието на
отменената разпоредба не отпада с обратна сила, поради което тя продължава да регулира
съответните отношения, осъществили се преди отмяната (Тълкувателно решение № 2/2014
от 19 ноември 2014 год. по т.д. 2/2014 г.). В настоящия случай се касае за извършено
изчисление с изравнителна сметка от 30.06.2021 г. на топлинна енергия за сградна
инсталация, предоставена през 2020-2021 г. В този период методиката за изчисляване на
разпределена топлинна енергия за сградна инсталация по т.6.1.1. от Приложението към
Наредбата за топлоснабдяване е била действаща, поради което и изчисленията са били
коректни и законосъобразни.
Съгласно данните на СТЕ размерът на потребената топлинна енергия за процесния
период за топлоснабдения имот, изчислена при горните съображения, е общо 2622,25 лв.,
което съответства в рамките на допустимата грешка на реално отчетените 2622,23 лв.
От допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, както и от представените разписки
за плащания в полза на ищеца, се установява, че за процесния период към 31.10.2024г.
абонатът е погасил задължения за главница в размер на 1789,04 лв. Като се вземат предвид
извършените плащания от ответницата, непогасените задължения за главница са в размер на
833,19 лв.
Дължимостта на посочената сума не се опровергава от представеното от ответницата
писмо, изходящо от ищеца, в което се посочва, че към 08.02.24 г. няма текущи задължения
по партидата, нито от справката от сайта на ищеца. Ответницата не доказа при условията на
пълно и главно доказване, че е заплатила всички дължими към ищеца суми по
изравнителната сметка нито чрез представените от нея разписки, нито чрез ССчЕ, като дори
самата тя не твърди пълно плащане. Също така по делото се установи, че сумата по
изравнителната сметка от м. юни 2021 г. е правилно изчислена и получените от ***********
плащания са коректно осчетоводени. Тъй като ответницата е получила изравнителната
сметка, тя е била наясно каква сума дължи, както и каква точно част от тази сума вече е
заплатила, поради което не може да се позовава на писмото и справката от ищеца, за да
твърди недължимост на вземанията. Към момента на получаване на тази информация от
ищеца всъщност заповедта за изпълнение вече е била издадена, а в последствие е бил
предявен и иск, поради което ответницата е била запозната със съществуването и размера
претенцията, както и че тя се основава на изравнителната сметка от м. юни 2021 г. В
допълнение по делото не е представено запитването на ответницата, от което да стане ясно в
6
какъв контекст е изпратен отговора на ищеца и не може да се заключи безпротиворечиво, че
последният е бил в забава или че счита вземането си за недължимо или удовлетворено. В
писмото се говори за извършена корекция, докато в същото време ответницата твърди, че не
е получила отговор на по-ранните си рекламации, поради което не може да се приеме, че
писмото се отнася именно за процесните вземания, а не за други, вкл. и такива, предмет на
предходни съдебни производства.
Предвид изложеното искът за установяване дължимост на главницата за предоставена
топлинна енергия е основателен за пълния предявен размер от 833,19 лв. ведно със законната
лихва от 27.10.2023 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение от ищеца.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва от 21,01 лв. върху главницата
за топлинна енергия в размер на 833,19 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 13.10.2023 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от плащането на
цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането на този срок
потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая е установен
по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му. Доколкото
главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника.
Съгласно заключението на ССЧЕ ищецът е начислявал лихви по Обща фактура от
30.06.2021 г. върху неплатената от ответницата главница до 31.08.2023, които лихви са били
платени от нея. Дължими са останали лихвите за периода 01.09.2023 г. до 13.10.2023 г., които
се равняват на 13,06 лв. и които следва да бъдат присъдени на ищеца, като за разликата до
пълния предявен размер от 21,01 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски в исковото производство в размер общо на 1075 лв., от които – 800 лв. – депозит за
СТЕ и ССчЕ, 175 лв. – държавна такса и 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт в
минимален размер, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобразно уважената част от иска на
ищеца следва да се присъдят 1065 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по сторените в
протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените доказателства
заявителят е сторил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса. На ищеца следва да се
присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определено на основание чл.
26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – общо 75 лв., като съобразно уважената
част от предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 74,30 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответникът съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Видно от представените договори за правна защита и
съдействие в исковото и в заповедното производство ответникът е сторил разноски за
уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. в заповедното и
500 лв. в исковото производство, общо 900 лв. Съдът намира наведеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в исковото производство за
неоснователно, тъй като минималният размер, предвиден в Наредба 1/2004 за
възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство по дела с материален
интерес до 1000 лв. е 400 лв., като в случая е допустимо да се уговори възнаграждение,
надвишаващо минимума със 100 лв. По отношение на възнаграждението в заповедното
7
производство съдът го намира за прекомерно, като при съобразяване на чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредба 1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа, то следва да бъде намалено на 200
лв.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете
следва да му се присъдят разноски в размер на 6,51 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И. Д. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от А.А.-
изпълнителен директор следните суми: 833,19 лева – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 27.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и
сума в размер на 13,06 лева - мораторна лихва, начислена за периода от 15.08.2021 г. до
13.10.2023 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва над сумата от 13,06 лева до пълния
предявен размер от 21,01 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Д. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/
да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ************,
представлявано от А.А.-изпълнителен директор, сумата в размер на 1139,30 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: ************, представлявано от А.А.-изпълнителен директор на И.
Д. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ сумата в размер на 6,51 лв., представляваща сторени
в настоящото производство разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /фирма/.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8