РЕШЕНИЕ
№ 635
гр. София , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500435 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 261178/13.11.2020 г., постановено по гр. д. № 8030/2019 г. по описа на
СГС, І ГО, 10 състав, частично е уважен предявеният от Н. И. С. срещу ЗД „Лев Инс” АД
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 150000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от
200000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди (изживени болки и страдания от настъпилата на 04.03.2019 г. смърт на нейния син И.
Й. С.), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 13.06.2019 г. до
окончателното му изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 150000 лв., като то не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй
като загиналият чрез своето противоправно поведение (пътувал е като пътник в процесния
автомобил без правилно поставен предпазен колан) не е допринесъл в съвкупния
съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е отхвърлен за сумата над 150000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв.,
поддържайки, че то е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото
1
обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД,
решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че след
загубата на своя син ищцата ще бъде лишена до края на живота си както от неговата
морална подкрепа, така и от и емоционалното общуване и финансовата помощ, която той й
е оказвал, като тази скръб не може да се преживее и преодолее с времето.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
отговор на въззивната жалба, в която поддържа становище за нейната неоснователност.
Срещу първоинстанционното решение е подадена и въззивна жалба от ответника в
частта, в която предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен – за заплащане на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди над сумата от 110000 лв. да уважения размер от 150000 лв.
Въззивникът счита, че присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната
транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за
справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Не поддържа наведеното в
отговора на исковата молба правонамаляващо материалноправно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия поради обстоятелството, че е пътувал
в процесния автомобил без правилно поставен предпазен колан, поради което въззивният
съд не следва при формиране на своята правосъдна воля да обсъжда този правен довод –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който
излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, подадена от
ответника.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 110000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. до окончателното й
заплащане, поради което решението – в тази част, е влязло в законна сила и въззивният съд
не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, І ГО, 10 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
2
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивните жалби доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна
инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение. Както бе
изяснено, ответникът не поддържа наведеното в отговора на исковата молба
правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от загиналия, поради което въззивният съд не следва при формиране на своята правосъдна
воля да обсъжда този правен довод – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК
При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на
близък – в конкретния случай на син, е необходимо да се отчете начинът на извършването
на противоправното деяние, претърпените от ищцата психически страдания от загубата на
близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие – в началото на 2019 г., както и
нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в
размер на 10 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на
пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
От показанията на свидетеля Л. Г., приятелка на ищцата, се установява, че тя
изживява изключително тежко кончината на своя син - „Непрекъснато плаче, вдигна високо
кръвно, не е добре, на хапчета е..., започна да заеква”. Свидетелства, че починалият живеел
при нея („Тя живее на първия етаж, И. на втория, а другият й син - на третия етаж, този син
има две деца. Н. се грижи за децата”) - макар и И. да е имал приятелка, тя не живеела при
него. Той се грижел за майка си, помагал й финансово.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
3
като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените
след кончината на нейния син болки и страдания са непосредствени.
От приетата от САС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ,
осъществила психологическа беседа с ищцата на 14.05.2021 г., се установява, че майката на
починалия при процесното ПТП е с висока екстровертна (общителна) ориентираност и
висока социабилност (способност свободно да общува, да завързва социални контакти), с
относително висок фрустрационен праг (психическа устойчивост), липсва повишена
тревожност или депресивност като личностова характеристика (устойчива
предразположеност за реагиране в различни ситуации). Изяснява, че смъртта на сина й,
която е последвала настъпилата преди около 2 години кончина на нейния съпруг, е довела
до дистрес (увреждащ стрес), като е обусловило психотравмено преживяване. Към момента
на процесното стресогенно събитие са възникнали интензивни емоции на скръб, чувство за
невъзвратима загуба, шок, а след това - продължителна (с характеристики на протрахирана)
депресивна реакция със средна степен на изразеност, характеризираща се с преживелищни
(потиснатост, плачливост, лабилност на емоцията, нежелание за общуване, песимистични
интерпретации) и вегетативни (нарушение на съня, психосоматично повишаване на
кръвното налягане) симптоми. При изслушването на ищцата тя е разказала, че продължава
да ходи на работа, за да потисне мъката („Сред хората ми е по-добре”), като се опитва да
намери успокоение сред красиви спомени и мигове - „Гледам си във „Фейсбук” цветя, това
ме разсейва - децата и цветята - иначе не знам какво ще правим, аз съм цветарка. Имам
много саксии в двора, то е красота, водопади...”. Вещото лице достига до доказателствения
извод, че при ищцата не се установява остра стресова реакция - макар и да е налице
предшестваща загуба на съпруга й, тя има подкрепяща среда от семейството на другия й
син.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 40 навършени години), към когото
ищцата е била силно привързана, ще я съпътства през целия й живот. Впоследствие тя ще
бъде лишена както от емоционалния контакт, така и от нейната морална подкрепа.
Следователно, болките и страданията, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на
починалия й син, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Както бе изяснено от свидетелските показания, ищцата и синът й са изградили силна
духовна връзка, като те са били привързани един към друг - той, наред с другия син, е бил
нейна морална подкрепа, като я е подпомагал и финансово. От друга страна обаче, в процеса
на доказване не се установи, че починалият И. Й. С. е притежавал специални
професионални качества или таланти, за чието усъвършенстване нейният родител да го е
насърчавал и подкрепял. Установи се, че майката не е загубила надежда в живота си - грижи
се за своите внуци, работи, успява да изпитва наслада от красивите мигове в заобикалящия я
свят, общителна е. В този смисъл, не се доказаха превишаващи обичайните неимуществени
вреди от загубата на близък родственик (пълнолетно дете), изразяващи се в душевни болки и
страдания, свързани с естествената скръб, безпомощност и терзания.
4
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на
делинквента Г. Р. Ш. неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания
от загубата на нейния син, е в размер на 130000 лв. Наистина, законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – до 10 млн. лв., независимо от броя на
пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – началото на 2019 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при смъртта на пълнолетен син, имаш трайна връзка със своята
приятелка, към когото ищцата е изпитвала силна привързаност, е в размер на сумата от
130000 лв.
От друга страна, макар и да не съставляват решаващи правни съждения на
настоящата съдебна инстанция, от свидетелските показания се установява, че материално
легитимирани да претендират от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди от кончината на И. Й. С. са още поне двама правни
субекта – брата на починалия и жената, с която той е поддържал духовна и интимна връзка,
за които се е породило субективно право да получат застрахователно обезщетение за
преживените болки и страдания след смъртта на И. Й. С..
Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените
правни съждения предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД трябва да бъде уважен до размера от 130000 лв., като обжалваното решение
бъде отменено в частта, в която предявеният иск е уважен над сума от 130000 лв. до
присъдения размер от 150000 лв.
При този изход на спора, определението, обективирано в обжалваното решение, с
което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата са присъдени съдебни разноски над
сумата от 162,50 лв. до размера от 250 лв.; в частта, в която е присъденото възнаграждение
за осъщественото от АД „Ч., П. и И.” безплатно процесуално представителство над сумата
от 4313,40 лв. с ДДС до размера от 4972,50 лв. с ДДС, както и в частта, в която на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК в полза на бюджета на СГС е
присъдена държавна такса над сумата от 5200 лв. до размера от 5900 лв., трябва да бъде
отменено. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника трябва допълнително да се
присъди сумата от 98 лв. (до дължимия размер от 211,75 лв.).
Съобразно уважената и отхвърлената част от предявените въззивни жалби на
5
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивника трябва да се
присъди сумата от 622,22 лв. - заплатена държавна такса за въззивното обжалване, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред САС (включително и съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото). В полза на въззиваемия трябва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр.
с чл. 273 ГПК да се присъди сумата от 55,56 лв. – заплатено възнаграждение за изготвяне и
изслушване на СПЕ. На основание чл. 38, ал. 2 ГПК в полза на АД „Ч., П. и И.” трябва да се
присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред САС в размер на сумата от 861,33 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261178/13.11.2020 г., постановено по гр. д. № 8030/2019 г. по
описа на СГС, І ГО, 10 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Н. И. С. срещу ЗД
„ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата
от 130000 лв. до присъдения размер от 150000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 04.03.2019 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите (смъртта на нейния син И. Й. С.), ведно със законната лихва от 13.06.2019
г. до окончателното й заплащане; в частта, в която ЗД „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н. И. С. съдебни разноски над сумата от 162,50
лв. до присъдения размер от 250 лв.; в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД
„ЛЕВ ИНС” АД е осъдено да заплати АД „Ч., П. и И.” адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство над сумата от 4313,40 лв. с ДДС до размера
от 4972,50 лв. с ДДС, както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл.
83, ал. ал. 2 ГПК ЗД „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено да заплати държавна такса в полза на
бюджета на СГС над сумата от 5200 лв. до присъдения размер от 5900 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. С., ЕГН **********, с адрес с. К., ул. „***” № 4
срещу ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Черни връх” № 51Д иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
настъпило на 04.03.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите (смъртта на нейния син И. Й. С.), над сумата от 130000
лв. до присъдения размер от 150000 лв., ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. И. С. да заплати на ЗД „ЛЕВ ИНС” АД
допълнително сумата от 98 лв. - съдебни разноски пред СГС; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 622,22 лв. - съдебни разноски пред САС, а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
6
НЗПП и сумата от 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК ЗД „ЛЕВ ИНС” АД
да заплати на Н. И. С. сумата от 55,56 лв. – съдебни разноски пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ГПК ЗД „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на АД „Ч.,
П. и И.”, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***” № 2А, ет. 8 сумата от 861,33
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7