Р Е Ш
Е Н И Е
№
27.06.2019 г. гр. А.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
А.КИ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Таня Спасова
при секретаря Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 983 по описа за 2018
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по исковата молба на Г.А.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез
адв. З.Б., срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.Ч. и К.Р. в качеството на изпълнителни
директори. С исковата молба е предявен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 3 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ПТП, възникнало на 29.04.2018 г. в гр. А., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата надеянието –
29.04.2018 г. до окончателното плащане.
С исковата молба се твърди,
че вследствие на ПТП, възникнало на 29.04.2018 г. в гр. А. с л.а. *** с рег. № ***,
управлявана от М.П.М. на ищеца били нанесени неимуществени вреди.
Неимуществените вреди, настъпили вследствие уврежданията, причинени от
реализираното ПТП – травма в шийната област и лявото
рамо. Излагат се твърдения за претърпени болки, страдания и стрес от ПТП-то.
Твърди се с исковата молба, предмет на настоящото дело, че ответното дружество
в качеството на застраховател на деликвента по
задължителна застраховка „гражданска отговорност на водачите на МПС” въпреки
проведените преговори не удовлетворило исканията на пострадалия за сключване на
споразумение и съответно не е изплатило търсеното обезщетение, поради което за
ищеца е налице правен интрес от предявяване на
осъдителен иск срещу него. Правят се доказателствени
искания за разпит на свидетели, писмени документи, както и назначаване на СТЕ и
СМЕ.
В срока за отговор от
ответното дружество е постъпил отговор чрез адв. М.С., с който се възразява
срещу основателността на исковата претенция като недоказана и неоснователна.
Поддържа се, че не е доказан механизма на ПТП, както и че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който не е имал предпазен
колан. Развиват се доводи относно двустранния протокол, подписан от участниците
в ПТП, който изключва наличието на пострадали лица от ПТП, за какъвто се
представя ищецът. Според ответната страна липсват доказателства, които да
установяват виновното поведение на водача на лекия автомобил, като се поддържа,
че самото ПТП е реализирано при съпричиняване от
страна на ищеца, допринасяйки в значителна степен за случилото се. Оспорва се
описания механизъм в исковата молба. Оспорва се също така връзката между
уврежданията, които твърди ищецът и самото ПТП. Прави се възражение за съпричиняване на пострадалия, като едновременно с това се
оспорват исковете по основание и размер. Твърди се, че няма причинно следствена
връзка на инцидента с описаните увреждания. Последните също се оспорват относно
техния характер, интезитет и продължителност.
Оспорват се твърденията относно извършеното лечение. Възразява се, че исковете
са завишени с оглед трайната съдебна практика.
Като
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание по чл.432, ал.1
от Кодекса за застраховането (КЗ).
По
делото не се спори, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил
„***“ с рег. № *** е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с полиа № ВG/03/117003013071 със срок на действие от 18.11.2017 г. до 17.11.2018 г.
Не се спори също, че описаното ПТП попада в обхвата на действие на полицата,
като е образувана щета № 471017181802534 и на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение за репариране на нанесените вреди по лекия му автомобил „***“ с
рег. № ***.
По делото е назначена съдебна автотехническа
експертиза, която дава заключение относно механизма на пътнотранспортното
произшествие. Вещото лице е посочило, че ПТП – то е възникнало на кръстовището,
образувано от улиците „***“ и „***“, регулирано с пътни знаци относно
предимството. Улица „***“ е пътят без предимство, като на южния тротоар на
улицата е поставен знак „Б2-Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“, а улица „***“ е пътят с
предимство, като същата се явява продължение на третокласен път № 208 гр. П. –
гр. А.. Лекият автомобил „***“ с рег. № *** се е движил по улица „***“ с посока
от юг към север гр. А. – гр. П., т.е. по пътя с предимство, а лекият автомобил
„***“ с рег. № *** се е движил по улица „***“ в посока от запад на изток гр. А.
– с. Л., т.е. по пътя без предимство. Водачът на лекият автомобил „***“ с рег.
№ *** навлязъл в кръстовището от пътя без предимство, без да се увери, че няма
преминаващи МПС – в случая лекия автомобил „***“, при което траекториите на двата
автомобила се пресекли и настъпил удар с предния десен калник на л.а. „***“ и
предния ляв калник на л.а. „***“.
По делото е назначена съдебно медицинска експертиза,
която дава заключение относно уврежданията на здравето, настъпили в резултат на
ПТП – то. Ищецът получил травма на нервните коренчета по гръбначния стълб в шийната област с парестезия по С6
и лява ръка. Лечебният процес е продължил до 03.05.2019 г., когато е изписан от
НХО при УМБАЛ АД Бургас. Оздравителният процес при този вид травми продължава
около 25-30 дни, като липсват данни за настъпили усложнения и не се очакват
такива за в бъдещи. Установените травми могат да се получат при поставен
предпазен колан, тъй като съприкосновението между автомобила е странично с
ниска скорост на движение на автомобила, а предпазните колани са предназначени
да предпазят тялото от челни и задни удари. Не се установяват охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош от лявото рамо към хълбока,
които не са задължителни при този механизъм на ПТП. Не може да се установи
връзка между заявените припадъци и колабирания на ищеца с настъпилото ПТП.
При тези данни, съдът счита, че предявеният иск е
доказан по основание. Водачът на „***“ с рег. № *** е извършил на 29.04.2018 г.
противоправно деяние, причинявайки на ищеца увреждания на здравето, съпътствани
с болки и страдания, които следва да се определят като неимуществени вреди по
смисъла на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Събраните по делото доказателства установяват
авторството и противоправността на деянието, както и
вината на водача на „***“ с рег. № ***.
По отношение на твърдените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на деликта, съдът намира, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства същите се доказват само
частично, макар да не се установи съпричиняване от
страна на ищеца, поради което възражението на ответната страна в тази връзка е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за
справедливо обезщетяване на вредите е свързано с преценка конкретните
обстоятелства при извършване на деянието, характера и степента на увреждането,
периода на лечение и др. В случая е причинена травма на нервните коренчета по
гръбначния стълб в шийната област с парестезия по С6 и лява ръка, по отношения на която няма
данни за настъпили допълнителни усложнения, поради което съдът приема, че
възстановяването е протекло с обичайната продължителност от около 25-30 дни. Наложило
се е действително кратък престой в болнично заведение за 4 дни след ПТП-то,
определен от вещото лице като лечебен период, но от друга страна този лечебен
период не е бил свързан с оперативно лечение и интервенции. Безспорно самото
ПТП като извънредно събитие извън обичайния начин на живот на ищеца също е
причинило стрес и негативни емоционални изживявания като безпокойство и уплаха,
още повече същият е в напреднала възраст и много по-интензивно усеща стресови
натоварвания извън обичайните за неговото ежедневие, но не може да се свърже
със заявените оплаквания за припадъци и колабирания. Не могат да се възприемат
и твърденията, че в резултат именно на ПТП-то ищецът започнал често да посещава
лекар, често му се повишавало кръвното налягане и вече не можел да работи.
Относно тези последици няма доказателства да се намират в причинна връзка с
настъпилото ПТП, което в крайна сметка е било в резултат на непредпазливо
деяние, без сериозни увреждания като средна и тежка телесни повреди за някой от
двамата водачи и на място е преминало без конфликт и усложнения, доколкото виновният
водач не е оспорил вината си, а е подписал двустранен констативен протокол, с
който е признал обстоятелствата около ПТП-то.
Съобразявайки горните
обстоятелства, съдът намира, че сумата от 2 000 лева би обезщетила справедливо
ищеца за претърпените неимуществени вреди. За тази сума предявеният иск срещу
застрахователя е основателен - съгласно разпоредбата на чл.429 от КЗ, той е
длъжен да понесе отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, и следва да се уважи. В останалата част
до претендираните 3 000 лева следва да се отхвърли
като неоснователен.
Върху този размер на
застрахователното обезщетение, застрахователното дружество дължи и лихва за
забава, като по отношение началният момент на забавата на длъжника, съдът
приема, че следва да бъде определен съобразно чл.497, ал.1 от КЗ и по конкретно
по първата хипотеза - чл. 497, ал.1, т.
1 от КЗ, тъй като в случая няма спор, че пострадалият е подал заявление до
застрахователното дружество на 04.06.2018 г., с което е представил всички
необходими документи по чл.106, ал.3 от КЗ, в какъвто случай застрахователят е
следвало да определи размера на обезщетението и да го изплати до изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106,
ал.3 от КЗ. Ако бяха необходими други документи, то застрахователят следваше да
ги изиска по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, а не направо да пристъпи към отказ, поради
което съдът приема, че такива документи не са били необходими и лихвата за
забава следва да се начисли именно с изтичане на 15 дневния срок, считано от
датата на подаване на заявлението, по което е постановен отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – вж. уведомление за отказ
на л.7 от делото, от което е видна датата на подаване на претенцията с вх. №
2681/04.06.2018 г. В конкретния случай 15 дневния срок изтича на 19.06.2018 г.
От следващия работен ден, който се явява 20.06.2018 г. застрахователното
дружество вече е изпаднало в забава да определи и изплати застрахователното
обезщетение.
Адвокатското възнаграждение, догово***
и платено от ищеца, възлиза в размер на 600 лева при минимално адвокатско
възнаграждение по 440 лева, изчислено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението
за прекомерност от процесуалния представител на ответната страна в последното
съдебно заседание следва да се възприеме като основателно и адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна да се определи на
450 лева, което като размер напълно съответства на фактическата и правна
сложност на делото.
На основание
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски по делото, съразмерно
с уважената, респ. отхвърлената част от иска, както следва: на ищеца - 580 лева
и на ответника - 83.33 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Н.Ч. и К.Р. в качеството на изпълнителни директори, да заплати на Г.А.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
чрез адв. З.Б., сумата от 2 000 (две
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
ПТП на 29.04.2018 г. между управлявания от него л.а. „***“ с рег. № *** и управлявания
от М.П.М. л.а. „***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.06.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до претендирания размер на
главницата от 3 000 лева и за периода от 29.04.2018 г. до 19.06.2018 г. за
законната лихва.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.Ч. и К.Р. в качеството на изпълнителни
директори, да заплати на Г.А.П. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. З.Б., разноски в размер на 580 лева съразмерно
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Г.А.П. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, чрез адв. З.Б., да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Ч. и К.Р.
в качеството на изпълнителни директори, разноски в размер на 83.33 лева
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: