РЕШЕНИЕ
№ 13495
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110109957 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439
ГПК вр. чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Е. М. М.
срещу „Топлофикация - София” ЕАД.
Ищецът Е. М. М. е предявил иск за признаването за установено по отношение на
ответника, че не му дължи сумите от: 1/ 1742,44 лв., представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода от м. 01.2001 г. – м. 01.2004 г., ведно със
законна лихва за забава, считано от 04.06.2004 г. до окончателното изплащане; 2/
303,14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата към 30.04.2003 г.,
както и сумата от 42,98 лева – сторени съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 21.06.2004 г. по ч. гр. дело № г. по описа на СРС.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1582/2011 г. при ЧСИ . Сочи се, че изпълнителният
лист е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по
посоченото ч. гр. дело по описа на СРС. Твърди се, че последното валидно извършено
действие по принудително изпълнение е от 12.09.2014 г., когато е наложен запор върху
получаваното от ищеца трудово възнаграждение. Сочи, че в периода от 12.09.2014 г.
до 12.09.2016 г. не са предприемани изпълнителни действия, поради което
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по право. Намира, че
предприетите след 12.09.2016 г. изпълнителни действия не следва да се вземат
предвид, тъй като не биха били валидни. Счита, че давността, с която се погасяват
вземанията е тригодишна, тъй като задълженията имат характер на периодични
плащания. Погасителната давност, счита, че е започнала да тече от 26.06.2015 г.,
когато е постановено ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, като вземанията са
погасени, считано от 26.06.2018 г. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
1
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че
давността за вземането е пет години, считано от влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Счита, че давността е прекъсната с образуването на изпълнителното дело.
Излага съображения, че давността на вземането не е текла до 26.06.2015 г. Счита, че
след това е последвало неколкократно прекъсване на давността с предприемане на
различни действия по изпълнителното дело, като взискателят подавал различни молби
до съдебния изпълнител. Излага съображения относно факта, че евентуално настъпила
перемпция по изпълнителното дело е без правно значение относно института на
давността. Сочи, че при евентуално настъпила перемпция и последвала молба от
взискателя води като последица единствено до задължение на съдебния изпълнител да
образува ново дело. Сочи, че искането води до прекъсване на давността, независимо
дали съдебният изпълнител е образувал ново дело, или не, за което се позовава на
практика на ВКС. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата
молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени фактите, че
ответникът е кредитор по процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист
на 21.06.2004 г. по ч. гр. дело № 3050/2004 г. по описа на СРС, за които вземания е
образувано изпълнително дело №
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Във връзка с изложените твърдения и възражения, спорно по делото се явява
обстоятелството дали вземането е погасено по давност.
Погасителната давност е институт, уреден в полза на длъжника. Съдържанието
се изразява в това, че след изтичането на определен от закона период от време, в който
кредиторът бездейства, той губи възможността да се удовлетвори по пътя на
принудителното изпълнение. Поначало давността е уредена в полза на длъжника и
започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо. Течението на
давността обаче се прекъсва с предприемане на действие, с проява на активност от
страна на кредитора. Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу Н,
същият е издаден въз основа на влязло в законна сила определение по гр. дело № г. по
описа на СРС.
По делото не са представени доказателства за датата на влизане на постановеното
определение в законна сила, поради което съдът приема, че същото следва да е влязло
в законна сила най-късно в деня преди издаването на процесния изпълнителен лист –
20.06.2004 г.
2
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането, установено с влязло в сила съдебно
решение, се погасява с 5-годишна давност. Според чл. 117, ал. 1 ЗЗД срокът тече от
подаването на исковата молба, но съгласно чл. 115, б. "з" ЗЗД се спира, докато трае
съдебният процес, т. е. срокът започва да тече от датата на влизане на съдебното
решение в сила. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото
производство следва да се установи дали след влизане в сила на съдебния акт на
20.06.2004 г. е изтекъл изискуемият петгодишен давностен срок за вземането.
Видно е от направеното отбелязване върху изпълнителния лист, че въз основа на
него е образувано изпълнително делог. по описа на съд. уч., като същото е прекратено
на 30.12.2010 г., което обстоятелство е удостоверено с протокол, обективиран с
положен печат върху лицевата страна на изпълнителния лист. На гърба на
изпълнителния лист е удостоверено погасяването на две суми по време на
висящността на изп. дело
Въз основа на изпълнителния лист, на 24.03.2011 г. е образувано процесното
изпълнително дело № 1582/2011 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
изпълнително действие. По делото не е представено копие от изп. дело № 2826/2004 г.,
поради което не се установява какви изпълнителни действия са предприемани спрямо
имуществото на длъжника по време на висящността на първото образувано изп. дело.
В случая кредиторът – ответник „Топлофикация София“ ЕООД е депозирал молба, въз
основа на която е образувано изп. дело № а впоследствие и молба, въз основа на която
е образувано изп. дело № г. по описа на ЧСИ През целия период на висящността на
изп. дело г., а така също и по време на част от периода на висящност на изп. дело № /
не е било изрично отменено тълкуванието на закона, дадено в Постановление на
Пленума на Върховния съд № 3/1980 г., според което давност не тече в хода на
започнало изпълнително производство. Макар и това тълкувание да е преодоляно с
приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд (ВКС) за изпълнителното производство, постановено на 26.06.2015 г.,
в случая тълкуванието на ВКС не може да има обратно действие. Това е така,
доколкото съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията Република България е правова
държава, а един от основните принципи на правовата държава е защита на
легитимните правни очаквания на гражданите. Доколкото през 1980 г. е било
възприето задължително за съдилищата тълкуване на закона, че давност не тече,
докато трае изпълнителния процес за вземането, то гражданите са имали очакване това
да е така и са съобразявали поведението си с изразеното от Върховния съд. Поради
това и следва да се приеме, че за периода на висящност на изп. дело № ., както и за
периода от образуване на изпълнително дело № до 26.06.2015 г., давност не е
текла по време на изпълнителния процес. Това обстоятелство е безспорно между
страните.
По време на изпълнителното производство са предприети различни изпълнителни
действия. Така на 29.03.2011 г. са изпратени запорни съобщения до търговските банки
в страната, връчени на същите на 30.03.2011 г. Видно от депозираните до съдебния
изпълнител отговори от „УниКредит Булбанк“ АД и „Райфайзен Банк“ АД, третите
задължени лица уведомяват съдебния изпълнител, че запорът е наложен /л. 85 и л. 90/.
На 14.04.2011 г. е връчено запорно съобщение на трето задължено лице „ за налагане
на запор върху получавано от ищеца трудово правоотношение /л. 83/. На 20.08.2012 г. е
депозирано искане при Служба по вписванията за вписване на възбрана върху
притежаван от ищеца недвижим имот /л. 120/. На 22.08.2012 г. е депозирано запорно
съобщение при СДВР – КАТ – Пътна полиция за налагане на запор върху притежаван
от ищеца лек автомобил /л. 123/. На 12.09.2014 г. е изпратено запорно съобщение до
3
работодателя на ищеца /каквото е твърдението и на двете страни/. Всяко от така
посочените изпълнителни действия е довело до ново прекъсване на давността /арг. от
чл. 116, б. "в" ЗЗД/.
Първият спорен между страните въпрос е дали в случая е приложим
институтът на кратката 3-годишна давност, или на общия 5-годишен давностен
срок. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в
сила заповед за изпълнение, независимо дали се касае за периодични задължения, или
не. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага с оглед променената правна
рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва
вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното
дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може
да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради
факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр.
решение № 3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г. на IV г.о. на ВКС , постановено по
реда на чл. 290 и сл. ГПК. Посочи се по-горе, че съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането,
установено с влязло в сила съдебно решение, се погасява с 5-годишна давност. В
случая е видно от изпълнителния лист, че същият е издаден въз основа на влязло в
законна сила определение, като без значение дали се касае за влязло в сила решение,
определение или заповед за изпълнение, то приложим е институтът на общия 5-
годишен давностен срок.
Вторият спорен между страните въпрос е следва ли да се считат за валидно
извършени изпълнителните действия, предприети от съдебния изпълнител след
настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното действие и
водят ли същите до последващо прекратяване на погасителната давност. В
продължение на две години, считано от последното изпълнително действие на
12.09.2014 г., до 12.09.2016 г., не са предприети никакви изпълнителни действия
спрямо длъжника, като такива не са и поискани от взискателя. Ето защо,
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК – поради непоискано от взискателя извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат
значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва
правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с
изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила
решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не изключва правото
на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й, правото на
принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
задължава съдебният изпълнител да я зачете.
С последното изпълнително действие от 12.09.2014 г. давностният срок е бил
прекъснат, като с оглед възприетото в ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г.
на ОСГТК на ВКС, давността за вземането не е текла до 26.06.2015 г., от когато е
започнал да тече новият 5-годишен давностен срок.
Неоснователно е направеното от ищеца възражение, че не следва да се вземат
предвид изпълнителните действия, предприети след настъпила перемпция. Съгласно
задължителното тълкувание, дадено с т. 3 на Тълкувателно решение от 04.07.2024 г.
4
по Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. Видно е, че със съобщение от 12.01.2018 г. ищецът е уведомен
за пристъпване към опис на движимите му вещи, като съобщението му е връчено на
22.01.2018 г. /л. 142 - 143/. Няма данни описът да е бил извършен. С молба от
21.04.2020 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е направил искане за
предприемане на конкретни изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника
/ л. 153/. Според задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, искането на взискателя за предприемане на
валидно изпълнително действие прекъсва давността, доколкото течението на
давностния срок е изцяло обусловено от бездействие на кредитора. Според приетото от
ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Нещо
повече, с Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.дело № 1672/2023 г., III г.о. на ВКС,
съдебният състав приема, че всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане
от съдебния изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността, дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя, като напр.
при липса на банкова сметка (вземане) на длъжника в (към) съответната банка, на
която е връчено запорното съобщение.
От 26.06.2015 г., когато е започнал да тече отново 5-годишен давностен срок за
вземането, до 12.01.2018 г., когато е насрочен опис на движими вещи, а така също и до
21.04.2020 г., когато е направено искане от взискателя за предприемане на конкретни
изпълнителни действия, е изтекъл срок, по-кратък от 5 години, поради което
вземането не е погасено по давност.
Налага се извод, че давността е прекъсвана многократно, преди да е изтекъл срок
от 5 години от влизане на процесното определение в законна сила. Същевременно,
считано от последното прекъсване на давността на 21.04.2020 г. до образуване на
настоящото дело на 20.02.2024 г. също не е изтекъл срок от пет години, поради което
оспореното от ищеца вземане не е погасено поради изтекла погасителна давност.
Следва да се отбележи, че независимо, че е предявен отрицателен установителен иск
за недължимост на сумата, то по време на висящността на исковото производство
давност не тече /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла
в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен
установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде
отхвърлен – в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
50017/27.03.2023 г. по гр. дело № 720/2022 г. на IV г.о. на ВКС.
Предявеният от Е. М. М. отрицателен установителен иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответното
дружество, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на последното следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. М. М., ЕГН ********** срещу „Топлофикация
София” ЕООД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание по
чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК за недължимост на сумата по издаден изпълнителен лист
5
от 21.06.2004 г. по гр. д. по описа на СPC за сумите от: 1742,44 лв., представляваща
главница за потребена топлинна енергия за периода от м. 01.2001 г. – м. 01.2004 г.,
ведно със законна лихва за забава, считано от 04.06.2004 г. до окончателното
изплащане; 303,14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата към
30.04.2003 г., както и сумата от 42,98 лева – сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Е. М. М., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 100 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6