Р Е Ш Е Н И Е
№261627/10.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети ноември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20463 по описа на Варненски районен съд
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 79222/29.10.2019 г.
от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * срещу В.Г.П., ЕГН **********,***, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от: 1808.97
лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № *,
сключен на 26.02.2018 г., между * и длъжника В.Г.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 30.08.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението; 81.33 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от
05.08.2018 г. до 05.03.2019 г.; 120.77
лева - обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до 30.08.2019 г., което вземане е прехвърлено
по силата на Приложение 1/15.11.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, з.
които суми по ч. гр. д. № 13938 по описа на Варненски районен съд за 2019 год.
е издадена Заповед № 6792/3.9.2019 год. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК. Претендира
се и присъждане на извършените в заповедното и настоящото производство
разноски.
В исковата молба се твърди, че между *, като кредитор
и В.Г.П. (кредитополучател) е сключен Договор за потребителски
кредит № */26.02.2018 г., по силата
на който на последния са предоставени сумите от: 2500.00 лв. – за потребителски
цели. От страна на ответника е поето задължение за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“, в размер на 112.50 лв., разделена на равен брой вноски и
съставляваща част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска.“ От страна на ответника е поето задължение за заплащане и
на такса ангажимент, в размер на 50.00 лв., срещу която кредиторът фиксира
лихвения процент за целия срок на договора. Договорната лихва е определена на
231.86 лв., като по този начин общата стойност на плащанията е в размер на
2844.36 лв. Изплащането на задължението е разсрочено на 12 равни месечни
погасителни вноски, по 237.03 лв. всяка, при падеж на първата вноска -
05.04.2018 г. и на последната – 05.03.2019 г. Твърди се, че поради неизпълнение
на задължението за заплащане на повече от две месечни погасителни вноски
предсрочната изискуемост на вземането е настъпила, считано от 06.08.2018 г.
Твърди се още, че въз основа на Приложение 1/15.11.2018 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., процесното
вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор в полза на ищеца.
Ответникът
– В.Г.П., чрез назначения му особен
представител, депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
допустимост и неоснователност на предявените искове. Възразява и срещу
надлежното уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията по
договора за кредит, а също и срещу надлежното обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 26.02.2018 год. между *, ЕИК: * и В.Г.П., е сключен договор за
потребителски кредит № *, за сумата от 2500.00
лв. Уговорено е и заплащане от заемателя на такса за разглеждане на кредита в
размер на 50.00 лв. и застрахователна премия от 112.50 лв. Възнаградителната в
размер на 15.26 % на годишна база, ГПР 20.53 %, Прието е между страните, че
общия размер на дължимата сума е 2844.36 лв., платима на 12 месечни вноски, по 237.03
лв., всяка. Падежът за заплащане на всяка вноска е уговорен на 5- то число от
месеца.
Представен на л. 8 от делото е погасителен план към договора за кредит.
Приобщен на л. 9 е и застрахователен сертификат, относно сключен
застрахователен договор между „*“ и В.Г.П., във връзка с договор за кредит
кредит №
*, в полза на *.
Договорът, общите условия, погасителния план, застрахователния сертификат, съдържат
подпис за „клиент“.
Видно
е, от представения договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2016 г., че * прехвърля н. „А.з.с.н.в.” ООД
вземанията, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена.
Представено
е и приложение № 1 (21-22), в което под № 384
са посочени трите имена на и единния граждански номер на
ответника,
номера на договора и дата
на сключване, остатъка от дълга.
Съгласно приобщеното на л. 31 пълномощно от Д. Т. Д. – законен представител
на * към „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по
силата на което последният е упълномощен с правата да уведоми, от името на кредитора
всички длъжници по всички вземания на *, за прехвърлянето им на ищцовото дружество, по силата на
договор за цесия от 27.07.2017 г.
Представени по делото са 2 бр. уведомления - от 20.11.2018 год. и 19.11.2019 год. (л. 32-35), от *, чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с
което последния се уведомява длъжника В.Г.П. за извършеното прехвърляне на вземането на *, последното в размер на 2157.99
лева, произтичащо от договор за
кредит №
*, към „Агенция за събиране на вземание“ АД,
въз основа на договор за цесия от 27.07.2017 г.
От заключението на вещото лице Р.Х. по
изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, се установява
следното: по договора са извършвани плащания, като размера на погасеното
задължение възлиза на 1808.97 лв., дължимата възнаградителна лихва по договора
е 81.33 лв., а 181.90 лв. е общия размер на обезщетението за забава, начислено
за периода 06.08.2018 г. (според искането
на ищеца)
до 03.08.2019 г. (датата на депозиране на заявлението).
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Исковете са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 13938/ 2019 год. на ВРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава
претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза
по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо
вземане от ответника в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между
цедента и ответника правоотношение по силата на договор за паричен заем и
изправността на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума;
факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането; имуществено
разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото
предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; размера на претенцията.
В тежест на ответника е да установи положителните
факти, на които основава възраженията си.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.
В
настоящата хипотеза, липсва спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на цесионер и *
в качеството му на цедент, е сключен договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за потребителски кредит №
*.
Съобразно
правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 -
прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е
съобщил за него на длъжника.
В
настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване на длъжника
за сключения договор, преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. на
исковата молба. Независимо от последното,
настоящия състав приема цесията за редовно съобщена на длъжника, чрез особения
му представител. Този извод се налага по следните съображения: След
изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с оглед охраняване интересите на ответника, на последния е назначен особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител, като от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици (така и в Решение № 198/
18.01.2019 год. по т. д. № 193/ 2018 год., ВКС, І т. о.). В подкрепа на този
извод следва бъде отбелязано, че право на кредитора е да избере начина на
съобщаване за прехвърлянето на вземането. В случай, че избере това да се
осъществи чрез нотариална покана и връчването ще е редовно и при надлежно
проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК, като отсъствието
от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство. При невъзможност за откриване на
длъжника, съобщаването на цесията на особеният представител (който е лице с
юридически познания), охранява правата му в по голям обем, в сравнение с
гореописаната процедурата по връчване чрез залепване на уведомление, разписана
в чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК.
Във
връзка с горното, следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за
извършените прехвърляния на вземането, а и за настъпване
на предсрочната изискуемост на вземането, е настъпило с
получаването на преписа от исковата молба,
обективираща изявления за обявяване на предсрочната изискуемост на вземаните по
договора,
с приложеното към същата уведомление за цесия (л. 74),
а именно - на 29.07.2020
год., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде
съобразено от съда. След като е известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба на особения представител, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване (Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/
На
следващо място – безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича
от сключен между ответника и * договор за
предоставяне на потребителски кредит от 26.02.2018
год., по силата на който за заемодателя е възникнало
задължението да предостави на заемателя кредит в размер
на 2500 лева. Липсва
спор по делото, а и се установява от експертното заключение, кредитирано от
съда като обективно и компетентно изготвено, че заетата сума е предоставена по
сметка на ответника. След като е налице реално предоставяне на сумата от ищеца,
то ирелеванен спрямо възникване на задължението за връщане на предоставената
сума, остава въпроса за представителната власт на лицето, сключило договора от
името на кредитора.
Процесният договор за кредит е потребителски (същият
попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит), едновременно
с което е сключен при действието на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда.
Настоящият
договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в
редакцията му от ДВ бр. 57 от 28.07.2015
г.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният
договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения заем -
2500 лева, общ размер на плащанията от 2844.36
лева, лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 15.26
% и ГПР – 20.53 %. Посочени са размера на погасителните вноски, броя на същите и
конкретните падежни дати, поради което и изискването чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, следва да се приеме за изпълнено. недействителност на договора съобразно
чл. 22 ЗПК. В чл. 9
договора страните изрично са уговорили, че при забава в
плащанията заемателят ще дължи законната лихва за забава, като по този начин формално
е изпълнено и изискването за посочване на разходи, които се дължат при
неизпълнение на поетите задължения.
Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между страните
облигационна връзка по силата на договор за паричен заем, по който заемодателят
е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да
погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на съответните
падежни дати.
На следващо място, съобразно неоспореното от страните заключение по
проведената съдебно – счетоводна експертица, кредитирано от съда като обективно
и компетентно изготвено, след приспадане на извършените плащания, размерът на
непогасения остатък за главницата възлиза на 1808.97 лв., а на възнаградителна лихва по договора е 81.33
В предвид забавата на длъжника, възникнало е и
задължението за заплащане на обезщетение за забава, в размер на 181.90 лв., за периода 06.08.2018
г. (според искането на ищеца) до 30.08.2019
г. (датата на депозиране на заявлението).
Ответникът
не ангажира доказателства за погасяване на задълженията за заплащане на
главница и възнаградителна лихва, поради което се налага извод за основателност
на тези претенции.
Горните изводи,
налагат разглеждане на въведеното с отговора на исковата молба, възражение за
погасяване на процесните вземания по давност.
По изложените съображения, се налага
извод за основателност на претенции досежно сумите от 1808.97 лева, представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № *, сключен на 26.02.2018 г., между * и длъжника В.Г.П., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 30.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; 81.33 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.08.2018 г. до
05.03.2019 г.; 120.77 лева - обезщетение
за забава за периода от 06.08.2018 г. до 30.08.2019
г., което вземане е прехвърлено по силата на Приложение 1/15.11.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017
г., в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, з. които суми по ч. гр. д. № 13938 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 6792/3.9.2019 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по
арг. от ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното
производство разноски, съобразно уважената част на исковете, които възлизат на 90.22
лв. В полза на ищеца следва да се
присъди и сумата от 1192.36 лв. – разноски в настоящото производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Г.П.,
ЕГН **********,***, дължи н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумите от: 1808.97 лв.
(хиляда осемстотин и осем лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № *, сключен на 26.02.2018 г., между * и длъжника В.Г.П., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 30.08.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението; 81.33 лв. (осемдесет и
един лева и тридесет и три стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 05.08.2018 г. до 05.03.2019 г.; 120.77
лв. (сто и двадесет лева и седемдесет и седем стотинки) - обезщетение за
забава за периода от 06.08.2018 г. до 30.08.2019
г., което вземане е прехвърлено по силата на Приложение № 1/ 15.11.2018
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
27.07.2017 г., в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, з. които суми по ч. гр. д. № 13938
по описа на Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 6792/ 03.09.2019
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 90.22 лв. (деветдесет
лева и двадесет и две стотинки), представляваща извършени в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *,
сумата от 1192.36
лв. (хиляда сто деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща извършени в настоящото производство разноски, определени
съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: