ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№406
гр. Враца 13.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на 13.07.2023г. / тринадесети
юли две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия житарска
КАН дело № 569 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Подадена е молба от адв.Г.Г. от ***, като пълномощник на С.М.М.Х. ***, с
която се иска съда на измени Решение № 440/15.12.2022г. постановено по КАНД
№569/2022г. по описа на Административен съд –Враца, в частта относно
разноските, като й се присъдят такива за адвокатско възнаграждение по реда на чл.69д,
ал.1 от ЗАНН вр. чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА.
В молбата са изложени подробни съображения
за основателността на искането по чл.248, ал.1 от ГПК.
Съдът като се запозна с молбата и доказателствата представени пред двете
инстанции по административнонаказателното производство доказателства за
процесуалното представителство на жалбоподателя, осъществявано от адв.Г. приема
следното:
С Решение № 253 от 29.07.2022г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД
№ 466/2022г. е отменен по жалба на С.М.М.Х. ***, електронен фиш (ЕФ) серия К, №
5844601, издаден от ОДМВР Враца, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за наложено на Х. наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лв. , за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр.ал.1 от същия закон.
С Решение № 440/15.12.2022г.
постановено по КАНД №569/2022г. по описа на Административен съд –Враца е
отхвърлена касационната жалба на ОДМВР Враца, като съда е оставил в сила
първоинстанционното решение.
С първоначалната жалба от Х., подадена срещу електронния фиш не са поискани
от въззивния съд да се произнесе по разноските на жалбоподателя, поради което и
такова произнасяне липсва в Решение № 253/29.07.2022г. на РС Враца, постановено
по АНД № 466/2022г. Едва с отговор на касационна жалба срещу цитираното решение
на РС Враца и в последствие с представеното по делото становище, е поискано от
жалбоподателя, чрез адв. Г. произнасяне от касационната инстанция по отношение
на направените разноски в производството, както пред Административен съд-Враца,
така в първоинстанционното производство. И пред двете съдебни инстанции
жалбоподателят е представил пълномощно, от което е видно, че е упълномощил адв.Г.Г.
от САК да го представлява пред РС Враца и пред Административен съд Враца. В
пълномощните е отразено, че правната помощ се оказва на С.Х. безплатно.
При гореизложените безспорно установени по делото факти и обстоятелства
адв. Г.Г. има право на възнаграждение за оказаната в хода на производството
пред касационната инстанция безплатна правна помощ на С.Х..
Възникването на това право, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА свързва с
две предпоставки: 1/. оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени
в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗА и 2/. отговорността за разноските да бъде
възложена на насрещната страна. Адв. Г. е оказала безплатна помощ на лице по
чл. 38, ал. 1 от ЗА, като е посочила това в договора за правна защита и
съдействие, сключен между нея и С.Х. за правна помощ по АНД № 466/2022г. пред
РС - Враца, и по КАНД № 569/2022г. пред Адм. съд Враца.До приключване на въззивното
производство обаче, не е заявено искане ответникът да бъде осъден да плати
дължимото за оказаната безплатна помощ възнаграждение. Тъй като такова искане
има направено пред касационната инстанция, то настоящия съдебен състав приема,
че е налице първата предпоставка, но само по отношение адвокатското
възнаграждение дължимо за оказана безплатна правна помощ пред Административен
съд Враца.
Втората предпоставка също е налице. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 1
от ЗА, която урежда възникването на правото на адвоката на възнаграждение, не
следва да бъде тълкувана буквално. Възможно е в съответното производство, в
което се оказва безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3
от ЗА, да не бъдат сторени каквито и да е разноски. В този случай ответната
страна няма за какво да бъде осъдена, но ако предявеното за защита право бъде
уважено, какъвто е и настоящият случай – подадената касационна жалба не е била
уважена, като е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отменен
електронния фиш, то е отречено правното твърдение на ответната страна / в
случая ОД на МВР Враца/ и с това законът свързва отговорността й за разноските
по делото. Затова правото на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ възниква, когато насрещната страна носи отговорността за разноски в
производството и в този смисъл следва да се разбира изр. 1 на ал. 2 на чл. 38
от ЗА.
При това положение направеното
искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адв.Г.Г., оказала безплатна помощ на
адресата на ЕФ пред касационната
инстанция, следва да се уважи, като се осъди ОД на МВР Враца да заплати
адвокатско възнаграждение за пред касационната инстанция в размер на 300,00
лева. С оглед обстоятелството, че С.Х. не е направил разноските за адвокатско
възнаграждение, определеното от съда възнаграждение следва да се изплати на
адв.Г.. По отношение на определения размер от 300,00 лева, съдът прие, че тъй
като безплатната правна помощ е оказана преди изменението на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то такова се дължи по
старите правила, към който момент е оказана помоща.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 АПК,
Административен съд Враца
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 440/15.12.2022г.,
постановено
по КАНД № 569/2022г. по описа на Административен съд – Враца, в частта по
отношение на разноските като
ОСЪЖДА ОД на МВР Враца да заплати на адв. Г.Д.Г.
от ***, сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна помощ на С.Х. в производството по КАНД № 569/2022г. по описа
на Административен съд Враца на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
В останалата част отхвърля молбата на адв.Г. за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред РС – Враца,
като неоснователна.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.