Решение по дело №9888/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2229
Дата: 12 май 2023 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20221110209888
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2229
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110209888 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**“ ** срещу наказателно постановление /НП/
№ 2-ПВР/НС/19.07.2022 г., издадено от ръководителя на звено „Правна
дейност“, дирекция „Администрация“, оправомощен от председателя на
Централната избирателна комисия /ЦИК/ със заповед № 16-АД/21.06.2022 г.,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева на основание чл. 475, ал. 1 от
Изборния кодекс /ИК/ за нарушение на чл. 205, ал. 1 и ал. 2 ИК.
В жалбата се поддържа, че НП е издадено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Твърди се маловажност на нарушението.
Излагат се подробни доводи в подкрепа. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява
Въззиваемата страна - председателят на ЦИК се представлява от юрк.
Кирилова, която пледира за потвърждаване на НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2021 г. от 16:11:42 ч. до 16:13:00 ч. и от 16:34:09 ч. до 16:35:07
1
ч., по радиопрограма „**, доставчик на медийни услуги, огласило резултати
от социологическо проучване по повод изборите за президент и
вицепрезидент на републиката и за народни представители на 14.11.2021 г. от
агенция „Г**“ като информацията за проучването не съдържала съобщение за
възложителя и източника на финансирането му в началото и в края на
материала.
На 25.10.2021 г. в ** е постъпил сигнал от ** относно извършеното
нарушение с приложен технически носител, съдържащ аудиозапис от
радиопрограмата.
На 26.10.2021 г. е проведено заседание на ** и е прието Решение № 810-
ПВС/НС на ЦИК от същата дата, с което е установено нарушение на чл. 205,
ал. 1 ИК и е възложено на председателя на ЦИК да състави АУАН. На
19.01.2022 г. в присъствието на представляващ дружеството-жалбоподател е
съставен АУАН от председателя на ЦИК за нарушение на чл. 205, ал. 1 и ал. 2
ИК, което е връчено на същата дата.
На 19.07.2021 г. е съставено атакуваното НП от ръководителя на звено
„Правна дейност“, дирекция „Администрация“, оправомощен от
председателя на ЦИК със заповед № 16-АД/21.06.2022 г., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 лева на основание чл. 475, ал. 1 ИК за нарушение
на чл. 205, ал. 1 и ал. 2 ИК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на
актосъставителя Н. и вещественото доказателствено средство приобщено по
делото – оптичен носител съдържащ аудиозапис, които са синхронни с тях.
Събраните по делото доказателствени материали единно изясняват
фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. На практика страните не спорят по фактите, а по тяхната
правна оценка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображения на
съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, съобразявайки разпоредбите на чл. 37, ал. 1
ЗАНН и чл. 496, ал. 1, т. 1 ИК, намира, че АУАН е издаден от компетентен
2
орган.
НП също е издадено от орган в кръга на неговата компетентност, тъй като
компетентността на председателя на ЦИК е законово регламентирана в чл.
47, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, вр. чл. 496, ал. 3 ИК и е налице изрично
оправомощаване от негова страна на ръководителя на звено „Правна
дейност“, дирекция „Администрация“ да издава НП и да налага имуществени
санкции по чл. 475 ИК.
Факт е, че компетентността на актосъставителя и административно-
наказващия орган са уредени в отклонение от правилата по ЗАНН и не
следват тяхната правна логика, но доколкото ИК е специален закон няма
пречка за това.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила от естество да опорочат същите или да
ограничат правото на защита на дружеството-жалбоподател. Отразяването на
обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна
квалификация в АУАН и НП е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 5 ЗАНН
и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП подробно е
описана фактическата обстановка, при която е извършено административното
нарушение, като фактическите констатации са подведени правилно под
съответната норма, посочена както в АУАН, така и в НП в словесен и цифров
вид. Възприетият състав на административно нарушение изцяло
кореспондира с описаната фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че
АУАН е съставен в присъствието на представляващ дружеството-
жалбоподател и му е връчен. Освен това АУАН е съставен в тримесечния
срок по чл. 34 ЗАНН. Нстоящата съдебна инстанция отчита, че не е спазен
тридневния срок за съставяне на АУАН по чл. 496, ал. 1 ИК, но същият за
разлика от сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е инструктивен, доколкото
неспазването му не е скрепено с конкретни правни последици, поради което и
в случая не е допуснато съществено процесуално нарушение /в този смисъл
решение № 5476 от 15.10.2020 г. на Административен съд-София град по адм.
д. № 4583/2020 г., решение № 4621 от 8.01.2020 г. на СРС по а. н. д. №
13376/2019 г. и други/. НП е съставено в рамките на шестмесечния срок по чл.
34, ал. 3 ЗАНН, като отново не е спазен тридневният срок по чл. 496, ал. 3 ИК,
но по отношения на него съдът намира за приложими съображенията
изложени по-горе относно срока по чл. 496, ал. 1 ИК.
Не са налице твърдените от дружеството-жалбоподател нарушения
касаещи процедурата по вземане на решение от ЦИК за установяване на
нарушението, тъй като в протокола от заседанието поименно са посочени
присъствалите членове, както и тези взели решението.
С оглед събраните писмени и гласни доказателствени материали съдът
3
прие, че по делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ИК от деня на обнародването в
„Държавен вестник“ на указа на президента, съответно на решението на
Народното събрание за насрочване на съответния вид избор, до изборния ден
включително всяко огласяване на резултати от допитвания до общественото
мнение или на социологически проучвания по повод на изборите, извършено
чрез медийна услуга или по друг начин, трябва да съдържа и информация за
възложителя на допитването или проучването, за организацията, извършила
допитването или проучването, и за източниците на финансирането му.
Съгласно чл. 205, ал. 2 ИК информацията по ал. 1 се представя пълно и
ясно, като в печатен или друг текстови материал е в обособено поле на видно
място и заема не по-малко от 5 на сто от общата площ на материала, а в
аудио- и аудио-визуални материали, излъчени по електронните медии, или в
представяне пред публика – веднъж в началото и веднъж в края на материала
или представянето.
По делото се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател
на 22.10.2021 г. от 16:11:42 до 16:13:00 и от 16:34:09 до 16:35:07 чрез медийна
услуга – по радиопрограма „**“ е огласило резултати от социологическо
проучване по повод изборите за президент и вицепрезидент на републиката и
за народни представители на 14.11.2021 г. от агенция „***“ като
информацията за проучването не съдържа съобщение за възложителя и
източника на финансирането му в началото и края на материала. По този
начин е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 205, ал.
2, вр. ал. 1 ИК.
Тъй като жалбоподателят е юридическо лице, отговорността му е
обективна и безвиновна.
Правилно АНО е приложил нормата на чл. 475 ИК, относима към
нарушението по чл. 205, ал. 2, вр. ал. 1 ИК, предвиждаща глоба в размер от 2
000 до 5 000 лева. Налагайки наказание в минималния размер от 2 000 лева,
при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, АНО е наложил
справедливо наказание. След като наказанието е в минимален размер, то
съдът няма как да го намали повече.
По отношение наведения от дружеството-жалбоподател довод за
маловажност на нарушението, съдът счита, че в конкретния случай
административното нарушение не покрива хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
Нарушената разпоредба защитава важни обществени отношения, целящи
прозрачност и информираност на избирателите в рамките на изборния
4
процес. Нарушението е формално и съответно няма как да се констатира
липса или незначителност на вредните последици. Липсват обстоятелства,
обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като в
съдебното заседание е направено искане за присъждане на възнаграждение за
извършеното процесуално представителство. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитаване от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер на за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на праната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия от
страна на процесуалния представител на АНО, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 120 лева.
Така мотивиран, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно и на основание чл. 63, ал. 1, пр.
1 ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2-ПВР/НС/19.07.2022
г., издадено от ръководителя на звено „Правна дейност“, дирекция
„Администрация“, оправомощен от председателя на Централната избирателна
комисия със заповед № 16-АД/21.06.2022 г., с което на „**“ ООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева на
основание чл. 475, ал. 1 ИК за нарушение на чл. 205, ал. 2, вр. ал. 1 ИК.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН „**“ ООД, ЕИК **да заплати
в полза на Централната избирателна комисия сумата в размер на 120 лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**“ ООД срещу наказателно постановление
/НП/ № 2-ПВР/НС/19.07.2022 г., издадено от ръководителя на звено „Правна
дейност“, дирекция „Администрация“, оправомощен от председателя на
Централната избирателна комисия /ЦИК/ със заповед № 16-АД/21.06.2022 г.,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева на основание чл. 475, ал. 1 от
Изборния кодекс /ИК/ за нарушение на чл. 205, ал. 1 и ал. 2 ИК.
В жалбата се поддържа, че НП е издадено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Твърди се маловажност на нарушението.
Излагат се подробни доводи в подкрепа. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява
Въззиваемата страна - председателят на ЦИК се представлява от юрк. **,
която пледира за потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2021 г. от 16:11:42 ч. до 16:13:00 ч. и от 16:34:09 ч. до 16:35:07
ч., по радиопрограма „***ООД, доставчик на медийни услуги, огласило
резултати от социологическо проучване по повод изборите за президент и
вицепрезидент на републиката и за народни представители на 14.11.2021 г. от
агенция „Галъп Интернешънъл Болкан“ като информацията за проучването не
съдържала съобщение за възложителя и източника на финансирането му в
началото и в края на материала.
На 25.10.2021 г. в ЦИК е постъпил сигнал от СЕМ относно извършеното
нарушение с приложен технически носител, съдържащ аудиозапис от
радиопрограмата.
На 26.10.2021 г. е проведено заседание на ЦИК и е прието Решение №
810-ПВС/НС на ЦИК от същата дата, с което е установено нарушение на чл.
205, ал. 1 ИК и е възложено на председателя на ЦИК да състави АУАН. На
19.01.2022 г. в присъствието на представляващ дружеството-жалбоподател е
съставен АУАН от председателя на ЦИК за нарушение на чл. 205, ал. 1 и ал. 2
ИК, което е връчено на същата дата.
На 19.07.2021 г. е съставено атакуваното НП от ръководителя на звено
„Правна дейност“, дирекция „Администрация“, оправомощен от
председателя на ЦИК със заповед № 16-АД/21.06.2022 г., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 лева на основание чл. 475, ал. 1 ИК за нарушение
на чл. 205, ал. 1 и ал. 2 ИК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на
актосъставителя Н. и вещественото доказателствено средство приобщено по
делото – оптичен носител съдържащ аудиозапис, които са синхронни с тях.
Събраните по делото доказателствени материали единно изясняват
фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. На практика страните не спорят по фактите, а по тяхната
правна оценка.
1
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображения на
съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, съобразявайки разпоредбите на чл. 37, ал. 1
ЗАНН и чл. 496, ал. 1, т. 1 ИК, намира, че АУАН е издаден от компетентен
орган.
НП също е издадено от орган в кръга на неговата компетентност, тъй като
компетентността на председателя на ЦИК е законово регламентирана в чл.
47, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, вр. чл. 496, ал. 3 ИК и е налице изрично
оправомощаване от негова страна на ръководителя на звено „Правна
дейност“, дирекция „Администрация“ да издава НП и да налага имуществени
санкции по чл. 475 ИК.
Факт е, че компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган са уредени в отклонение от правилата по
ЗАНН и не следват тяхната правна логика, но доколкото ИК е специален
закон няма пречка за това.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила от естество да опорочат същите или да
ограничат правото на защита на дружеството-жалбоподател. Отразяването на
обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна
квалификация в АУАН и НП е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 5 ЗАНН
и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП подробно е
описана фактическата обстановка, при която е извършено административното
нарушение, като фактическите констатации са подведени правилно под
съответната норма, посочена както в АУАН, така и в НП в словесен и цифров
вид. Възприетият състав на административно нарушение изцяло
кореспондира с описаната фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че
АУАН е съставен в присъствието на представляващ дружеството-
жалбоподател и му е връчен. Освен това АУАН е съставен в тримесечния
срок по чл. 34 ЗАНН. Нстоящата съдебна инстанция отчита, че не е спазен
тридневния срок за съставяне на АУАН по чл. 496, ал. 1 ИК, но същият за
разлика от сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е инструктивен, доколкото
неспазването му не е скрепено с конкретни правни последици, поради което и
в случая не е допуснато съществено процесуално нарушение /в този смисъл
решение № 5476 от 15.10.2020 г. на Административен съд-София град по адм.
д. № 4583/2020 г., решение № 4621 от 8.01.2020 г. на СРС по а. н. д. №
13376/2019 г. и други/. НП е съставено в рамките на шестмесечния срок по чл.
34, ал. 3 ЗАНН, като отново не е спазен тридневният срок по чл. 496, ал. 3 ИК,
но по отношения на него съдът намира за приложими съображенията
изложени по-горе относно срока по чл. 496, ал. 1 ИК.
Не са налице твърдените от дружеството-жалбоподател нарушения
касаещи процедурата по вземане на решение от ЦИК за установяване на
нарушението, тъй като в протокола от заседанието поименно са посочени
присъствалите членове, както и тези взели решението.
С оглед събраните писмени и гласни доказателствени материали съдът
прие, че по делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ИК от деня на обнародването в
„Държавен вестник“ на указа на президента, съответно на решението на
Народното събрание за насрочване на съответния вид избор, до изборния ден
включително всяко огласяване на резултати от допитвания до общественото
мнение или на социологически проучвания по повод на изборите, извършено
чрез медийна услуга или по друг начин, трябва да съдържа и информация за
възложителя на допитването или проучването, за организацията, извършила
допитването или проучването, и за източниците на финансирането му.
Съгласно чл. 205, ал. 2 ИК информацията по ал. 1 се представя пълно и
ясно, като в печатен или друг текстови материал е в обособено поле на видно
място и заема не по-малко от 5 на сто от общата площ на материала, а в
аудио- и аудио-визуални материали, излъчени по електронните медии, или в
представяне пред публика – веднъж в началото и веднъж в края на материала
или представянето.
По делото се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател
на 22.10.2021 г. от 16:11:42 до 16:13:00 и от 16:34:09 до 16:35:07 чрез медийна
услуга – по радиопрограма „**“ е огласило резултати от социологическо
проучване по повод изборите за президент и вицепрезидент на републиката и
за народни представители на 14.11.2021 г. от агенция „**“ като информацията
за проучването не съдържа съобщение за възложителя и източника на
финансирането му в началото и края на материала. По този начин е
осъществен съставът на административното нарушение по чл. 205, ал. 2, вр.
ал. 1 ИК.
Тъй като жалбоподателят е юридическо лице, отговорността му е
обективна и безвиновна.
Правилно АНО е приложил нормата на чл. 475 ИК, относима към
нарушението по чл. 205, ал. 2, вр. ал. 1 ИК, предвиждаща глоба в размер от 2
000 до 5 000 лева. Налагайки наказание в минималния размер от 2 000 лева,
при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, АНО е наложил
справедливо наказание. След като наказанието е в минимален размер, то
съдът няма как да го намали повече.
По отношение наведения от дружеството-жалбоподател довод за
маловажност на нарушението, съдът счита, че в конкретния случай
административното нарушение не покрива хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
Нарушената разпоредба защитава важни обществени отношения, целящи
прозрачност и информираност на избирателите в рамките на изборния
процес. Нарушението е формално и съответно няма как да се констатира
липса или незначителност на вредните последици. Липсват обстоятелства,
обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като в
съдебното заседание е направено искане за присъждане на възнаграждение за
извършеното процесуално представителство. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитаване от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер на за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на праната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия от
страна на процесуалния представител на АНО, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 120 лева.
3
Така мотивиран, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд:
4