РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Горна Оряховица , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-
Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20204120101738 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът В. ЗВ. Б. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О., ул. .., чрез пълномощник – адв.
Л.И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че на 31.05.2016г., в град Г.О., между ищеца В.
ЗВ. Б. - като заемодател и ответника Й. П. М. е сключен договор за паричен заем. Заявява, че
по силата на този договор ищецът е дал на ответника в заем сумата от 3750 лева, която М. е
следвало да върне не по-късно от 31.05.2017г. Твърди, че изпълнението по договора е
реално и в момента на подписването му Б. е изпълнил задължението си, като е предал
изцяло и в брой сумата. Сочи, че подписите на страните са удостоверени от нотариус Ани
Маркова с район на действие PC-Горна Оряховица на същата дата. Твърди, че към датата на
исковата молба изпълнение - пълно или частично, от страна на ответника няма, което
поражда правния интерес на ищеца от воденето на настоящото производство. Счита, че има
правото да търси присъждането и на законовата лихва за времето от датата, следваща датата,
на която е следвало да се изпълни задължението – 31.05.2017г., до датата на депозирането на
настоящата искова молба, както и такава от датата на депозиране на настоящата до
окончателното изплащане на сумата.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Й. П. М. да заплати на
ищеца В. ЗВ. Б., както следва : 1/ сумата от 3750 лева, дадена в заем и невърната сума,
съгласно договор за паричен заем от 31.05.2016г.; 2/ сумата от 1311,46 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за времето от 01.06.2017г. – датата, следваща крайната
дата за връщане на заемната сума, до датата на образуване на настоящото дело; 3/ законовата
лихва върху главницата за времето от образуване на настоящото дело до окончателното
изплащане на същата. Претендира и всички направени в хода на производството разноски -
държавна такса, деловодни и тези за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощниците си – адвокат С.И.от ВТАК и адв.
Л. И. от ВТАК, поддържа исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли
съда да уважи предявените искове и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът Й. П. М. с ЕГН **********, с адрес : гр. Г.О., ул..., с адрес за призоваване
по месторабота : фирма ...., въпреки че са му разяснени последиците от неподаването на
писмен отговор.
В съдебно заседание, ответникът Й. П. М., лично и чрез пълномощника си – адв. Гр. Гр.
от ВТАК, оспорва исковата молба като неоснователна. Прави възражения за изтекла
погасителна давност на претендираната мораторна лихва за периода от 01.06.2017г. до
09.11.2017г., както и че процесният договор е привиден и е налице относителна симулация,
като с договора за заем страните прикриват съглашение за извършване на съвместна дейност
с ретро автомобили, собственост по наследство на ответника. Излага съображения. Заявява,
че не е вземал пари от ищеца и е пуснал дело да се установи измамата. Моли съда да
отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като съобрази становището на ищеца, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В настоящото съдебно производство съдът е приел за безспорен фактът, че е издаден
запис на заповед на 19.04.2013г.
Видно от приложения по делото заверен препис от договор за заем на парична сума, в
същия е удостоверено, че на 31.05.2016 г., в гр. Горна Оряховица, В. ЗВ. Б. с ЕГН
********** – като заемодател, дава в заем на Й. П. М. с ЕГН ********** – като
заемополучател, а заемополучателят получава в заем от заемодателя, сумата в размер на
3750 лв. /три хиляди седемстотин и петдесет лева/, която сума заемодателят е предал на
заемополучателя напълно и в брой, преди подписването на този договор. В чл.3 от
горепосочения договор, страните са се съгласили, че заемополучателят се задължава да
върне на заемодателя получената в заем сума не по-късно от 31 май 2017 година, а съгласно
уговореното в чл.4, този договор служи като разписка за дадената от заемодателя и получена
от заемополучателя сума в размер на 3750 лв. Съгласно чл.5 и чл.6 от същия договор,
2
страните са постигнали съгласие, че при неиздължаване на заетата сума в определения по-
горе срок, заемодателят има право да събере дължимата сума /главница, лихви и разноски/
по предвидения в закона ред, като за неуредени въпроси се прилагат разпоредбите на
действащото законодателство на Република България. Видно от приетото писмено
доказателство, договорът за заем на парична сума от 31.05.2016г. е с нотариална заверка на
подписите на страните, извършена на 31.05.2016г. от нотариус Ани Маркова с рег. № 252 в
регистъра на НК, с район на действие ГОРС.
Видно от показанията на свидетеля И.Л.М. /познат на страните и приятел на ищеца/, на
рождения ден на В. – 28.05.2016г. сутринта се засякъл с него да се разберат за вечерта и
тогава той му казал, че отива да даде на един приятел Д. някакви пари назаем. Свидетелят
установява, че вечерта В. казал, че е дал парите – 3000-4000 лв., даже останал без пари за
рождения си ден. Видно от показанията на св. М., В. казал, че са минали през нотариус.
Свидетелят мислел, че двамата са се оправили преди години още, но сега разбрал, че не са се
оправили. Заявява, че не е присъствал на даване на парите.
Съдът кредитира показанията на св.М., доколкото установява факти и обстоятелства,
непосредствено възприети от него в общуването му със страните, доколкото показанията му
съответстват на приетите писмени доказателства и не се опровергават с други годни
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД е
допустим, а разгледан по същество – същият е основателен и доказан.
В настоящото съдебно производство, ответникът предявява възражения за изтекла
погасителна давност на претенцията за мораторна лихва за периода от 01.06.2017г. до
09.11.2017г., за привидност и наличие на относителна симулация на процесния договор за
заем, като се твърди с този договор страните да прикриват съглашение за извършване на
съвместна дейност с ретро автомобили, собственост по наследство на ответника.
Възраженията, въведени от ответната страна едва в хода на първото съдебно заседание, не са
приети за разглеждане от съда предвид липсата на надлежно и в срок депозиран писмен
отговор и настъпилата преклузия по чл.133 във вр. чл.131 от ГПК.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани
твърденията на ищеца, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение,
по силата на договор за заем, сключен на 31.05.2016г. За да уважи иск с правно основание
чл.240,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД за неизпълнение на поето парично задължение от
заемател по силата на сключен договор за заем, съдът следва да установи, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
заемодателят е предоставил на заемополучателя определена сума пари, както и че е налице
виновно неизпълнение от заемателя на поетото от него договорно задължение да я върне на
3
падежа. Договорът за заем е от категорията на реалните договори, т.е. договорът се смята за
сключен от момента на предаването на заемната сума.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява действителното
сключване между страните в настоящото производство на договор за заем, като неформален,
реален договор, по силата на който ищецът В.Б., като заемодател, е предоставил в заем на
ответника Й.М. - като заемополучател, сумата от 3750 лева, с уговорка между страните тази
сума да бъде върната от заемателя на заемодателя не по-късно от 31.05.2017г. В случая, в
чл.1 и чл.2 от договора за заем на парична сума от 31.05.2016г., страните са постигнали и са
удостоверили писмено съгласието си, че заемодателят Б. е предал на заемополучателя М., а
последният е получил от ищеца - заемодател сумата от 3750 напълно и в брой, преди
подписването на договора, а в чл.4 от същия договор страните са удостоверили писмено и
своето съгласие, че договорът служи като разписка за дадената в заем сума в горепосочения
размер и за получаването й от ответника – заемополучател, като подписите на двете страни
са положени върху договора и удостоверени по надлежния за това ред от нотариус Ани
Маркова с рег. № 252 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС. Фактът на предаване на
заемната сума от ищеца В.Б. и получаването й от ответника Й.М. се потвърждава и от
показанията на разпитания по делото свидетел И.М., който установява пред съда, че около
рождения ден на ищеца – 28.05.2016г., В. дал на своя приятел Д.пари назаем, 3000 - 4000
лв., защото станал някакъв инцидент с баща му, но двамата още не са се оправили. При тези
обстоятелства, въз основа на приетите писмени и гласни доказателства, и с оглед липсата на
своевременно предявени от ответника възражения и ангажирането в законоустановения
срок на доказателства в подкрепа на същите, съдът приема, че в случая се установява
наличието на валидно заемно правоотношение между страните, по силата на приложения
към исковата молба договор за заем, носещ подписите и на двете страни, нотариално
заверени на 31.05.2016г. поради това, в случая следва да се приеме, че за ответника
заемополучател е възникнало задължение да върне в уговорения срок до 31.05.2017г. на
ищеца – заемодател получената в заем парична сума от 3750 лв. Доказателствената сила на
приложеното писмено доказетелство – договор за заем с нотариална заверка на подписите
на страните, не се разколебава от никакви други годни доказателства по делото, които да
отричат съществуването на заемни отношения между ищеца и ответника или да установяват
изпълнение на поетото от заемополучателя задължение да върне заетата сума в уговорения
срок.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на паричното вземане или да
противопостави по надлежния ред и в законоустановения срок съответни възражения, което
същият не е сторил до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД
във вр. чл.240 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 3750 лв. Поради това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 2500 лв., представляваща невърната на падежа парична сума /главница/ по
4
договор за заем от 31.05.2016г. При това положение, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена и законната лихва върху дължимата сума от 3750 лв., считано от датата на
предявяването на исковата молба – 10.11.2020г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск по чл.86 от ЗЗД се явява допустим, а разгледан по същество, същият е
основателен.
Особеният режим на обезщетяване на кредитора при неизпълнение на парично
задължение се съдържа в разпоредбата на чл.86,ал.1,изр.1 от ЗЗД, съгласно която при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. С оглед правилото на чл.86,ал.2 от ЗЗД, размерът на законната
лихва се определя от Министерския съвет. Първата предпоставка по чл.86 от ЗЗД е да се
дължи парична сума, а втората предпоставка е паричното задължение да не е изпълнено, т.е.
длъжникът да е в забава. В разпоредбата на чл.84 от ЗЗД е определен началният момент на
забавата : 1/ при определен срок за изпълнение – с изтичането му, 2/ при липса на уговорка
за срок – след покана от кредитора, 3/ при задължение, възникнало от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава от момента на увреждането, независимо дали
кредиторът го е поканил да плати обезщетението или не. Наличието на действително
парично задължение и виновна забава за плащането му са единствените предпоставки, за да
възникне задължението, респ. правото на законна мораторна лихва.
Съдът намира, че въз основа на приетите по делото писмени доказателства се
установява по безспорен начин наличието на валидно и изискуемо парично задължение на
ответника към ищеца, в размер на сумата 3750 лв., представляваща невърната в уговорения
срок до 31.05.2017г. парична сума по договор за заем, сключен между тях. Видно от данните
по делото, налице е и втората предпоставка – виновна забава за плащането на това вземане.
По тези съображения, съдът счита, че искът по чл.86 от ЗЗД е установен по основание,
поради което и съгласно чл.162,предл.1 от ГПК, въз основа на извършена справка в онлайн
калкулатор за изчисляване на законна лихва, същият следва да бъде уважен в претендирания
по делото размер от 1311,46 лв. за периода от датата на изпадане в забава – 01.06.2017г. до
датата на предявяване на иска - 10.11.2020г.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, се явява основателна
претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство
разноски, както следва – разноски за платена държавна такса – 202,50 лв., и разноски за
платено адвокатско възнаграждение – 580 лв., които следва да се възложат в тежест на
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Й. П. М. с ЕГН **********, с адрес : гр. Г.О., ул...,, ДА ЗАПЛАТИ на В.
ЗВ. Б. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О., ул. .., СУМА в размер на 3750 лв. /три хиляди
седемстотин и петдесет лева/, представляваща невърната в уговорения срок до 31.05.2017г.
парична сума /главница/ по договор за заем на парична сума от 31.05.2016г., заедно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
10.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и СУМА в размер на 1311,46 лв.
/хиляда триста и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
законната лихва за забава върху главницата, считано за периода от 01.06.2017г. до датата на
предявяване на иска - 10.11.2020г.
ОСЪЖДА Й. П. М. с ЕГН **********, с адрес : гр. Г.О., ул..., ДА ЗАПЛАТИ на В. ЗВ.
Б. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О., ул... СУМА в размер на 202,50 лв. /двеста и два
лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по делото съдебни разноски за
платена държавна такса, както и СУМА в размер на 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/,
представляваща направените в настоящото съдебно производство разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6