№ 14633
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110121678 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. Н. М. срещу ЗД
„Б****С“ искове по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 493а, ал. 1 КЗ за застрахователно
обезщетение в размер на 10 000 лева /частичен иск от претенция в пълен размер 30
000 лева/– за неимуществени вреди, което обезщетение според ищцата й се дължи по
силата на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен между ответника
и водач на застрахован при ответника автомобил „Форд Фиеста” рег.№ **** ВН, за
който се твърди, че е виновен водач за ПТП от 17.10.2019 г., от което са настъпили
вредите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.04.2022 г. до окончателното плащане, както и в размер на 33 лева – обезщетение за
имуществени вреди, състоящи се в разходи за закупуване на посочен медицински
консуматив, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 21.04.2022 г. до окончателното плащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 1758,33
лева – обезщетение за забава върху сумата за обезщетение за неимуществени вреди за
периода 28.07.2020 г. – 21.04.2022 г. и за сумата от 5,81 лева – обезщетение за забава
върху сумата за обезщетение за имуществени вреди за периода 28.07.2020 г. –
21.04.2022 г.
Ищцата твърди, че на 17.10.2019 г., около 19:25 часа, по път III - 6204, между с.
Самораново и с. Ресилово, км. 4+420 е настъпило пътнотранспортно произшествие
/ПТП/. Излага доводи, че причината за настъпване на произшествието е виновното и
противоправно поведение на Атанас Мариов Виячев, който с управлявания от него
автомобил “Форд Фиеста”, с per. № КН0757ВН, движейки се в посока от с.
Самораново към с. Ресилово с несъобразена с пътните условия скорост и при намалена
видимост се блъска в задната част на трактора, който се движи в неговата посока на
движение, след което навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в
1
движещия се по нея л.а. „Хонда“, модел „CRV“ с ДК № СВ 7808 ВА, управляван от
ищцата М. Н. М.. От удара л.а. „Хонда“, модел „CRV“ с ДК № СВ 7808 ВА се
отклонил надясно спрямо неговата посока на движение и се ударил в пътната канавка.
Вследствие настъпилото ПТП били нанесени множество увреждания на здравето на
ищцата, а виновният за произшествието водач е починал. Твърди, че за ПТП е
образувано ДП № 201/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура – Кюстендил, като производството е прекратено поради смъртта на дееца.
Ищцата поддържа, че съгласно изготвените по ДП автотехнически експертизи,
причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. „Форд
Фиеса“, с рег. № **** ВН – Атанас Мариов Виячев, който е управлявал автомобила с
технически несъобразена с пътните условия скорост, която не му е позволявала да спре
безопасно в рамките на осветената от фаровете на автомобила зона. Това е довело до
закъсняла реакция на водача Атанас Виячев към момента на навлизане на движещото
се пред него МПС – трактор в осветената от фаровете на автомобила зона. Твърди, че
съгласно заключението на вещите лица, М. М. /водачът на л.а. „Хонда“„CRV“ с ДК №
7808 ВА и сега ищец/ не е имала техническата възможност да предприеме аварийно
спиране и да предотврати настъпването на произшествието. Излага твърдения, че
непосредствено след пътния инцидент е била транспортирана до МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ – гр. Дупница, като е имала оплаквания и болки в областта на шията и кръста,
световъртеж, главоболие, множество охлузвания по тялото от поставения колан. След
като на ищцата били направени изследвания и ренгенография е освободена от
болничното заведение. През нощта след произшествието на ищцата й се наложило да
приема успокоителни, тъй като била все още в шок от преживяното събитие. На
сутринта се събудила с болки по почти цялото тяло – врата, гърба и кръста, раменете и
коленете, по които имала синини и подутини. На същия ден – 18.10.2019 г. била
направени прегледи и изследване във Военномедицинска академия – гр. София поради
болките по цялото тяло. Вследствие на осъществения в момента на ПТП камшичен
удар ищцата изпитала много силни болки във врата, за което й е предписано носене на
мека шийна яка на стойност 33 лева. Предписано й било също така приемането на
противовъзпалителни лекарства за нервите на врата и употребата на гел за болките в
коленете. На 22.10.2019 г. поради продължаващите болки по цялото тяло и най-вече
във врата, в кръста и поради изтръпване на лявата ръка, на ищцата е издаден болничен
лист поради временна нетрудоспособност, който впоследствие е удължен. Ищцата
продължила да изпитва болки във врата от ляво, по протежение на гърба и кръста,
както и в коленете, дори и след отминаване на синините, носила яка няколко месеца и
я сваляла само вечер, когато била в легнало положение, тъй като при движение на
главата назад усещала болка, преминаваща нагоре към главата. На 13.11.2019 г. ищцата
отново посетила неврохирург, поради болки в увредените части на тялото, като й е
било препоръчано да пие обезболяващи лекарства и да носи шийна яка и лумбален
корсет за период от 2 месеца. Освен физическите болки, пътният инцидент оказал и
много негативно влияние върху психиката и емоционалното състояние на ищцата. При
всяко разказване на случката в разговор с майка й, личната й лекарка или приятели М.
М. се разстройвала и непрекъснато плачела. Започнал да изпада в депресивни
състояния и състояния на апатия, докато върши различни неща, дори докато била с
2
приятели, като това усещане я връхлитало внезапно. По различно време на
денонощието в съзнанието й изплували кадри от инцидента. Освен това, ищцата
постоянно се е притеснявала за приятелката си Полина Чилова, която е пострадала
като пътник в управлявания от нея автомобил, тъй като е станало ясно, че тя ще бъде
оперирана, заради получената от инцидента травма на врата. Към момента на подаване
на исковата молба, ищцата все още не се е възстановила, като продължава да изпитва
болки в шията и гръбначния стълб, чувство на изтръпналост и умора, страх, стрес и
изпада в депресивни състояния, страда от нарушения на съня, понижено настроение,
тревожност, нарушения на паметта и вниманието, затруднена концентрация. Изпитва
силна тревога и безпокойство в близост до улици и движещи се по тях автомобили,
както и при пътуване с автомобил. Отделно от търпените неимуществени вреди,
ищцата претърпяла и имуществени такива в размер на 33,00 лева за закупуването на
шийна яка. Излага твърдения, че отговорността на виновния за произшествието водач
Атанас Мариов Виячев е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите от ЗД „Б****С“ АД, с полица №
BG/02/119002659128 с период на застрахователно покритие от 17.09.2019 г. до
16.09.2020 г., валидна към датата на процесното ПТП. Поради това, на 28.07.2020 г.
ищцата предявила доброволна претенция пред ЗД „Б****С“ АД за заплащане на
доверителката на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
и имуществени вреди. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба
тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ е изтекъл, като застрахователното дружество
не е заплатило застрахователно обезщетение, поради което поддържа, че за нея е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Претендира разноски.
От страна на ответника в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва сочения от ищеца механизъм на настъпване на произшествието, като
твърди, че за водача на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № **** ВН не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите, поради
което е налице случайно събитие. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка
между твърдяното противоправно поведение на застрахования при него водач и
механизма на ПТП. Излага доводи, че виновен за настъпване на произшествието,
съответно отговорен за вредите на ищеца е В. С. П., управлявал трактор с прикачен
към него плуг без регистрационни табели и без включени задни светлини. При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване и твърди, че ищцата е
пътувала без предпазен колан. Оспорва настъпването на описаните в исковата молба
неимуществени вреди, а при условията на евентуалност оспорва същите да
обосновават обезщетение в претендирания размер. Претендира разноски.
Привлеченото трето лице-помагач В. С. П. на страната на ответника ЗД
„Б****с“ АД оспорва твърденията, че ПТП е причинено по негова вина, респективно,
че има принос за осъществяването му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
3
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
С доклада по делото като неоспорено от ответника и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че към момента на ПТП за л.а. „Форд Фиеста“,
с рег. № **** ВН е бил налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен с ответното застрахователно дружество.
Разликата в твърденията на страните се състои в това, че според ищцата е
налице противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
лек автомобил, а според ответника не е налице такова поведение, а виновен за ПТП е
водачът на трактора с прикачен плуг – В. П., а при евентуалност - твърди
съпричиняване на вредите от страна на ищцата. Освен това, от страна на ищеца М. М.
се твърди, че е претърпяла неимуществени вреди вследствие на ПТП-то, които
обосновават присъждане на обезщетение в претендирания размер, а ответникът
твърди, че ищцата не е претърпяла твърдените неимуществени вреди, а евентуално -
че претърпените вреди не обосноват обезщетение в претендирания размер. Поради
това, ищцата счита, че за нея е възникнало право на обезщетение на претърпените
имуществени и неимуществени вреди, а ответникът счита, че за ищцата не е
възникнало такова право.
За установяване на механизма на настъпване на ПТП по делото е изслушано
заключението на съдебно-автотехническа експертиза, разпитан е свидетел и са
събрани писмени доказателства.
Съгласно Констативен протокол (л.9-11) процесното ПТП е настъпило на
17.10.2019 г. в 19:25 часа, като причината за неговото настъпване е движението на л.а
„Форд Фиеста“ с рег. № **** ВН с несъобразена с пътните условия скорост при
намалена видимост.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, (представено в
писмен вид на лист 98-105), изготвено въз основа на представеното по делото
постановление за прекратяване на ДП № 201/2019 г. по описа на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил, на 17.10.2019 г. около 19:20 часа,
лек автомобил „Форд Фиеста“ се движил по път III - 6204 в посока от с. Самораново
към с. Ресилово със скорост около 77 км/ч. В същото време и същата посока, пред него
се движил трактор с прикачен плуг и скорост около 28 км/ч. Около 19.20 часа при км.
420
4" и условията на полумрак лек автомобил „Форд Фиеста“ застигнал попътно
движещ се трактор с прикачен към него инвентар - плуг, без регистрационни табели и
без задни червени светлини, като настъпил удар между челната дясна част на л.а.
“Форд“ и закачения инвентар - плуг за трактора. Мястото на удара е изцяло в лентата
за движение на л.а. “Форд“.След първоначалния контакт, тракторът се придвижил
напред и надясно спрямо посоката си на движение. Последвало преобръщане на
трактора с гумите нагоре, с предна част към с. Самораново. След удара с плуга, лекият
автомобил продължил движението си напред и наляво, със силна ротация по посока на
часовниковата стрелка и заел почти изцяло лентата за насрещно движение, където
настъпил удар с лек автомобил- м. „Хонда" с per. № СВ7808ВА, който се движил със
4
скорост около 84 км/ч. Според вещото лице водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара, ако се е движил
със скорост и дистанция, при които има възможност да спре в рамките на опасната
зона на превозното средство, без да настъпи удар в намиращия се пред него трактор.
Вещото лице посочва, че осветената зона пред десните фарове на лек автомобил
„Форд Фиеста“е около 55 метра, като водачът е имал възможност да възприеме
намиращия се пред него трактор от това разстояние. При установената скорост на
движение от 77 км/ч. на л.а. „Форд Фиеста“, опасната зона за спиране е 68,37 метра и е
по-голяма от осветеността на фаровете, поради което водачът при тази скорост не е
имал техническа възможност да предотврати удара с трактора. Безопасната скорост,
при която водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“ би имал техническа възможност
да предотврати настъпването на произшествието, чрез своевременно задействане на
спирачната уредба е 65,66 км/ч и по-ниска от нея. Вещото лице посочва, че преди
настъпване на произшествието тракторът с прикачения плуг се е движел със скорост
28 км./ч. и водачът на трактора не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието, тъй като се е намирал пред ударилия го лек
автомобил „Форд Фиеста“ и ударът за него има внезапен характер. Според вещото
лице преди удара л.а. „Хонда CRV“ се е движел със скорост 84 км./ч. и опасната му
зона за спиране е била 76,21 метра, поради което водачът не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като опасната зона е
по-голяма от отстоянието му от мястото на удара, в момента в който лек автомобил
„Форд Фиеста“ е навлязъл в неговата пътна лента. При разпита си в съдебното
заседание, проведено на 15.11.2023 г. /протокол на лист 119, стр. втора/ вещото лице
посочва, че ако тракторът е бил с включени габаритни светлини, той е щял да бъде
видим най-малко от 60-70 метра при нормално регулирана светлинна уредба на
автомобила, и водачът на л.а. „Форд Фиеста“ би имал техническата възможност да
спре преди мястото на съприкосновение, ако се е движел с посочената скорост. Съдът
кредитира заключението като компетентно изготвено и обосновано.
Съгласно писмо от Института по астрономия с национална астрономическа
обсерватория към Българска академия на науките (на лист 136) на 17.10.2019 г. за
района на селата Самораново и Овчарци, област Кюстендил, слънцето е залязло в
18:43 ч. българско време (лятно), като гражданският полумрак е започнал от момента
на залеза на слънцето в 18:43 ч. и е завършил в 19:12 ч., т.е продължил е 29 минути
след залеза. В писмото е разяснено, че гражданският полумрак е времето след залеза,
респективно след изгрева на слънцето, при което при ясно небе и на открито, човек с
нормално зрение може да работи и да различава цветовете без нужда от изкуствено
осветление. Поради това, гражданският полумрак следва да се разглежда като време от
светлата част на денонощието.
При разпита си в съдебно заседание, проведено на 15.11.2023 г. /протокол на лист
119 по делото/ свидетелят Полина Чилова дава показания, че на 17.10.2019 г. пътувала
в лекия автомобил заедно с ищцата М. и нейният приятел Краси, като ищцата
шофирала, а свид. Чилова се возела на мястото до шофьорското. Около 18:30 ч.
потеглили с колата от гр. Сапарева баня към гр. София през гр. Дупница. Относно
момента на настъпване на ПТП посочва, че пътували около половин час, наблюдавали
5
залеза, било сумрак и тъкмо започвало да се стъмва, били на правата по пътя за гр.
Дупница и ищцата М. казала: „Нещо идва срещу нас, мотор ли е?“, тъй като
превозното средство срещу тях било с един фар. Секунди след това последвал силен и
неочакван сблъсък. Свидетелката посочва, че сблъсъкът е осъществен малко след 19 ч.
От този момент всичко за нея започнало да тече бавно, тъй като бил реализиран
камшичен удар. Секунди след това последвал втори удар, тъй като колата попаднала в
канавката. Впоследствие свидетелката разбрала, че ги е ударила кола, но в момента на
удара тя нищо не видяла. Свидетелката заявява, че и тя, и ищцата били с поставени
обезопасителни колани. Съдът намира, че показанията на свидетелката следва да бъдат
преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК наред с всички други доказателства
по делото като такива на заинтересовано лице, и ги кредитира като логични,
непротиворечиви и отразяващи непосредствените й впечетелния от осъщественото
ПТП.
При съвкупната преценка на представения по делото Протокол за ПТП,
заключението на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелските показания на
Полина Чилова съдът приема за безспорно установено, че процесното ПТП е
настъпило вследствие противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „Форд
Фокус“ – Атанас Виячев. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. В случая водачът на л.а. „Форд Фокус“ в
нарушение на тази разпоредба се е движел с несъобразена с пътните условия,
включително намалената видимост, скорост, което му е попречило да възприеме
навреме наличието на трактора с прикачен плуг в неговата лента за движение и да
намали скоростта своевременно, което е довело до сблъсък с трактора, навлизане в
лентата за насрещно движение на управлявания от водача автомобил и осъществяване
на удар с автомобила на ищцата.
По възражението, че ПТП е реализирано вследствие виновно и противорправно
поведение на третото лице-помагач:
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗДвП при движение през нощта и при намалена видимост
моторните превозни средства трябва да бъдат с включени габаритни светлини и
светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.
В Постановлението за прекратяване на ДП № 201/2019 г. е посочено, че ПТП е
реализирано на 17.10.2019 г. около 19:25 ч., а трактора с прикачен към него плуг се е
движел без включени задни светлини. Според Констативния протокол за ПТП е
реализирано на 17.10.2019 г. около 19:25 ч. В тази връзка, съдът намира за необходимо
да посочи, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство не е акт
по чл. 300 ГПК и съответно няма обвързваща съда доказателствена сила, а
Констативният протокол за ПТП не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, включително точния час
на неговото настъпване, тъй като по делото няма данни органите на МВР по контрол
на пътищата да са възприели непосредствено настъпването на ПТП (в този смисъл
6
Решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. на ВКС).
Същевременно, от съвкупната преценка на представеното по делото писмо от
Института по астрономия с национална астрономическа обсерватория към Българска
академия на науките (на лист 136) и показанията на свидетеля Полина Чилова съдът
приема за установено, че процесното ПТП е реализирано около 19:00 ч. на 17.10.2019
г., в светлата част на денонощието, след залеза на слънцето в състояние на граждански
полумрак, в който е било възможно да се различават предметите и цветовете без
нуждата от изкуствено осветление. От заключението на авто-техническата експертиза,
изготвено на база посочените данни в Констативния протокол за ПТП и
Постановлението за прекратяване на ДП, в които е посочено, че ПТП е реализирано в
19:25 ч., се установява, че осветената зона пред десните фарове на лек автомобил
„Форд Фиеста“ е била 55 метра, а опасната зона за спиране на същия е била 68,37
метра. Следователно при реализация на ПТП около 19 ч. /т.е преди часа, посочен в
постановлението за прекратяване и съответно възприет от вещото лице при изготвяне
на експертизата/във време, през което е било възможно да се различават предмети и
цветове без изкуствено осветление, за управляващия л.а. „Форд Фиеста“ е било
възможно да възприеме движещия се пред него трактор с прикачен плуг и на по-
голямо разстояние от 55 метра, колкото е била осветената зона пред десните фарове на
автомобила. При така установеното от фактическа страна, и предвид обстоятелството,
че приносът на третото лице за настъпване на вредите следва да е доказан по несъмнен
начин, а не да е предполагаем и хипотетичен, съдът намира, че по делото не е
доказано по безспорен начин, че поведението на третото лице-помагач В. С. П.,
изразяващо се в управление на трактор с прикачен плуг без включени габаритни
светлини, е станало причина, респективно е допринесло за настъпването на ПТП,
доколкото не е убедително, несъмнено установено, че липсата на включени задни
светлини е възпрепятствала водача на л.а „Форд Фиеста“ да възприеме движещия се
пред него трактор на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране. За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че според установената съдебна практика
(обективирана например в решение № 146/28.05.2019 г. по гр.д. № 4482/2018 г., IV г.о.
на ВКС) искът на пострадалия срещу деликвента, респективно срещу застрахователя
на деликвента, за обезщетение на цялата вреда не може да бъде отхвърлен частично по
съображения, че приносът за настъпването на вредата имат и трети лица, защото в
този случай деликвентът и третото лице са солидарни длъжници на основание чл. 53
ЗЗД, а при солидарните задължения кредиторът има право да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
За установяване на претърпените от ищцата вреди е изслушано заключението на
съдебно-медицинска експертиза, разпитан е свидетел и са събрани писмени
доказателства.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза (представено в
писмен вид на лист 108-110 по делото) при процесното ПТП, ищцата е получила
телесни увреждания, изразяващи се в навяхване на шията, увреда на нервните
коренчета в областта на шията и контузия на коляно. На ищцата е назначено
консервативно лечение, изразяващо се с имобилизация на шията с мека яка и
медикаментозна терапия. След прегледа във ВМА на 18.10.2019 г. ищцата е закупила
7
мека шийна яка за имобилизация на шията. При прегледа, извършен на 13.11.2019 г. на
ищцата е изписана високостабилизираща шийна яка за два месеца. Вещото лице
посочва, че получените увреждания от ищцата, са й причинили болки и страдания за
около месец, като първите 20 дни, болките са били с по-голям интензитет, като при
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване
при такъв вид увреждания е около 30 дни. Вещото лице посочва, че от анализа на
представените по делото финансови документи се установи, че направените разходи
по тях са във връзка с проведеното лечение на ищцата. Съдът кредитира заключението
на вещото лице като компетентно изготвено и обосновано.
При разпита си в съдебно заседание, проведено на 15.11.2023 г. /протокол на лист
120/ свидетелката Зорница Иванова дава показания, че след процесното произшествие,
на 19.10.2019 г. е отишла да види ищцата в дома й, като последната изглеждала доста
зле. Била доста бледа, носела шина на врата и се подпирала на нещо като патерица. На
въпроса на свидетелката как е, ищцата отговорила, че не й се говори за това, но
споменала, че при произшествието, когато излязла от колата видяла труп.
Свидетелката твърди, че ищцата била разстроена, казала й, че има ужасно главоболие,
замайване, изтръпване на лявата ръка, охлузвания по краката около коленете. Поради
това, ищцата приемала силни успокоителни, болкоуспокояващи и сънотворни, тъй като
имала проблем и със съня. Свидетелката твърди, че повече от месец след инцидента
ищцата е била в болничен, като в този период носела и шина, не можела и не искала
да излиза от дома си. Свидетелката заявява, че се е случвало след инцидента по време
на работа ищцата да повръща, поради което посещавала невролог. Споделяла на
свидетелката, че изпитва страх да не се повтори случая. Съдът кредитира показанията
на свидетелката като логични и непротиворечиви.
При съвкупната преценка на показанията на свидетеля Зорница Иванова,
заключението на съдебно-медицинската експертиза и представената на лист 30 по
делото фактура за закупуване на наколенка и яка, съдът приема за безспорно
установено, че ищцата е претърпяла имуществени вреди вследствие на ПТП,
изразяващи се в направени разходи за закупуване на посочените медицински
консумативи в размер на 33 лева.
От съвкупната преценка на тези доказателства, съдът приема за безспорно
установено, и че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в резултат от процесното
ПТП, изразяващи се в болки, страдания и негативни емоционални преживявания като
уплаха, стрес и страх.
От това следва, че са налице обективните елементи от фактическия състав на
деликта по чл. 45 ЗЗД, доколкото се установява противоправно деяние и намиращи се
в причинноследствена връзка с него вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, субективният
елемент – вината, се предполага, като тази презумпция не е оборена, от което следва,
че е настъпило непозволено увреждане. По делото не е спорно, че към датата на ПТП
ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", сключена за л. а. "Форд Фокус", поради което
отговаря за настъпилите увреждания, причинени виновно от неговия водач. Ето защо
са налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на
застрахователя.
8
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г., понятието
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението, като в мотивите към решенията съдилищата
трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. При съобразяване на горните разяснения, за определяне
справедливия размер на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав
съобразява броя и тежестта на настъпилите физически увреждания на здравето на
ищцата (доказани охлузвания, синини и затруднение при движението на врата),
липсата на фрактури, загуба на съзнание и други травми, изискващи болнично лечение
и създаващи съществени неудобства за определен период от време. При определяне
размера на обезщетението следва да се вземе предвид и психо-емоционалното
състояние на ищцата. Съдът намира, че по делото са доказани настъпили в нейното
съзнание негативни емоционални преживявания като стрес, уплаха, безпокойство,
страх, които са обичайни последици при подобен тип произшествие. Обстоятелството,
че около месец ищцата е отсъствала от работа се установява както от показанията на
свидетелката Зорница Иванова, така и от представените на лист 33-34 по делото
болнични листове. Като се вземат предвид всички изложени обстоятелства,
настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение, което е в
състояние да компенсира претърпените неимуществени увреждания, следва да бъде
определено на 3000 лева.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно трайно установената съдебна практика, съпричиняването има
обективен характер и принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Приносът на пострадалия за настъпването на вредите трябва да е конкретен – да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна
на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем. Поради
това, обстоятелствата, които навежда застрахователя и на които основава
възражението си по чл.51, ал.2 ЗЗД също трябва да са конкретни. (в този смисъл
Решение № 50124/27.10.2023 г. по т.д. № 2060/2022 г. на ВКС, I т.о.)
В отговора на исковата молба ответникът е обосновал възражението си за
съпричиняване на вредите от страна на ищцата единствено с твърдение, че същата е
управлявала автомобила без поставен предпазен колан, поради което, съдът следва да
разгледа възражението за съпричиняване единствено от гледна точка на твърдяната
липса на предпазен колан. От показанията на свидетелката Чилова съдът приема за
установено, че към момента на инцидента ищцата е била с поставен предпазен колан,
доколкото по делото няма други доказателства, които да оборват това твърдение. От
това следва, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на ищцата
и настъпването на вредоносния резултат. Липсва обективен принос, с който
9
пострадалата да е създала предпоставки за осъществяване на деликта и настъпване на
вредите, или да е улеснила механизма на увреждането. Ето защо, възражението за
съпричиняване е неоснователно и определеното обезщетение не следва да бъде
намалявано.
Предвид изложеното, искът за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 33 лева, върху която сума се дължи и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.04.2022 г. до окончателното
плащане. Искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 3000 лева, а над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лева, искът
следва да бъде отхвърлен. Върху сумата от 3000 лева се дължи законна лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 21.04.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с право основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно установената съдебна практика, обективирана например в Решение №
50102 по т. д. № 1428/2021 г. на ВКС, II т.о., застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата
на уведомяването му за настъпилото застрахователното събитие или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за
собствената си забава. Предвид изложеното и доколкото от представената на лист 37-
39 по делото се установява, че на 28.07.2020 г. ищцата е отправила до ответника
покана за заплащане на обезщетение за претърпените вследствие на процесното ПТП
имуществени и неимуществени вреди, съдът намира, че предявените искове са
доказани по основание.
На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатора за
изчисляване на законна лихва на НАП, съдът определи, че законната лихва върху
сумата от 5000 лева за периода 28.07.2020 г. -20.04.2022 г. възлиза на сумата от 878
лева, до който размер искът за законна лихва се явява основателен, а за сумата над 878
лева до пълния предявен размер от 1758,33 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатора за
изчисляване на законна лихва на НАП съдът определи, че законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди в размер на 33 лева, изчислена за периода
28.07.2020 г. – 20.04.2022 г. възлиза на сумата от 5,79 лева, до който размер искът е
основателен, а за сумата над 5,79 лева до пълния предявен размер от 5,81 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора и предвид направените искания за присъждане на
разноски в исковото производство от ищцата и от ответника, право на такива имат и
двете страни, съобразно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски за исковото производство както следва: 450 лева
10
държавна такса (платежно нареждане на лист 47), 700 лева депозити за изготвяне на
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи (платежно нареждане на
лист 131) и 1760 лева адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и
съдействие на лист 146). С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно. Определен по реда на чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004, минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер от 1461,74
лева. Делото не е с ниска фактическа и правна сложност, а надвишението в размер на
300 лв. е незначително, поради което съдът намира възражението за прекомерност за
неоснователно. Така общо разноските на ищцата възлизат на сумата от 2611,74 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 1460 лева /от разноски в общ размер 2 910 лв./
Ответникът е направил разноски в общ размер от 550 лева, от които 450 лева
депозити за изготвяне на съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи
(платежни нареждания на лист 70 и 71), като за пълна неоснователност на исковете му
се следват 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът М. следва да
бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 274 лева /от общо разноски в размер
на 550 лв./
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б****С“ АД с ЕИК: ********* да заплати на М. Н. М. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, бул. „Шипченски проход“, бл. 247, ет. 9, ап.33, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 5 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 33 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП на
17.10.2019 г., по вина на водача на л.а. „Форд Фиеса“, с рег. № **** ВН, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ЗД „Б****С“ АД, ведно със законната
лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.04.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите:
878 лева – мораторна лихва за периода 28.07.2020 г. – 20.04.2022 г. върху сумата за
обезщетение за неимуществени вреди и 5,79 лева – мораторна лихва за периода
28.04.2020 г. – 20.04.2022 г. върху сумата за обезщетение за имуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение на
неимуществерни вреди - за разликата над 5 000 лева до 10 000 лева /частичен иск от
претенция в пълен размер 30 000 лева/, иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди - за разликата над 878 лева до 1758,33
лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди - за разликата над 5,79 лева до 5,81 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗД „Б****С“ АД с ЕИК: *********
11
да заплати на М. Н. М. с ЕГН: ********** сумата 1460 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. Н. М. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, бул. „Шипченски проход“, бл. 247, ет. 9, ап.33, да заплати на ЗД
„Б****С“ АД с ЕИК: ********* сумата 274 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на В. СТАМЕНОВ П. с ЕГН
********** като трето лице-помагач на страната на ответника ЗД „Б****С“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12