№ 101
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20225001000007 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.613а,ал.1 и ал.2 от
ТЗ.
С решение №260433 от 12.11.2021 г.,постановено по т.д.№209/2015 г.
по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XIII-ти състав,на основание чл.632,ал.4 от ТЗ
е прекратено производството по несъстоятелност на „Р.“ ЕООД,ЕИК
********** - в несъстоятелност, за което е образувано делото и е
постановено заличаване от търговския регистър на същото дружество.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от Н..гр.С. в
качеството й на представляваща държавата в производството по
несъстоятелност като кредитор с публични и определени със закон частни
държавни вземания.В жалбата си Н. поддържа,че обжалва
първоинстанционното решение като неправилно по конкретно изложени
съображения.Твърди в тази връзка,че ОС-П. неоснователно е оставил без
уважение подадената от агенцията молба за възобновяване на производството
по несъстоятелност срещу „Р.“ЕООД /н/,ЕИК **********,спряно на
1
основание чл.632,ал.1 от ТЗ,и оттам-неправилно е прекратил същото
производство и е постановил заличаването на дружеството от търговския
регистър на основание чл.632,ал.4 от ТЗ.Твърди още,че първоинстанционният
съд не е мотивирал обжалвания съдебен акт в частта,в която е приел,че не са
налице активи и защо посочените от агенцията активи смета,че не са от
естество да послужат за покриване на началните разноски в производството
по несъстоятелност.Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния
съд,изложени в обжалваното решение,относно отхвърлянето на молбата с
правно основание чл.632,ал.2 от ТЗ,подадена от агенцията-настоящ
жалбоподател.Заявява,че в същата молба са изложени твърдения и към нея са
приложени доказателства за наличие на имущество,собственост на
длъжника,което е достатъчно за покриване на определените от съда разноски
по несъстоятелността,а съдът по несъстоятелността в мотивите на
обжалваното решение дори не е изложил доводи относно наличността на
посочените от Н. активи в масата на несъстоятелността.Счита,че
представянето на доказателства за наличието на активи в масата на
несъстоятелността е самостоятелно основание за възобновяване на спряното
производство по несъстоятелност,а констатираната липса на на свободни
парични средства в масата на несъстоятелността не е основание за извод,че
липсва имущество за покриване на разноските за производството и съответно
за отхвърляне на молбата за възобновяване на производството.Поддържа и
довода,че при преценката за достатъчно имущество по смисъла на посочената
разпоредба,водещ критерий е не характера на активите,в конкретния случай
дали са бързоликвидни или бавно ликвидни,а тяхната стойност.Според
агенцията-жалбоподател,достатъчно е молителят да представи доказателства
за наличие на достатъчно имущество,независимо дали е с краткосрочен или
дългосрочен характер,за да е налице основание за възобновяване на спряното
производство по несъстоятелност.Твърди,че в случая представените с
писмената молба за възобновяване доказателства за наличие на активи,а
именно самостоятелни обекти и идеални части от поземлени имоти,находящи
се в гр.П.,водят до извода за наличие на достатъчно имущество като условие
за възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника. И въз
основа на всички изложени в жалбата съображения,агенцията-жалбоподател
моли да бъде отменено изцяло като неправилно обжалваното решение
№260433 от 12.11.2021 г.,постановено по т.д.№209/2015 г. по описа на П.
2
окръжен съд,ТО,XIII-ти състав.
Препис от въззивната жалба е връчен на дружеството „Р.“ЕООД
/н/,ЕИК **********-длъжник в производството по несъстоятелност по
горното първоинстанционно дело,но в законния срок отговор на жалбата не е
подаден от същото дружество и не е изразено от него становище по нея.
Препис от въззивната жалба е връчен и на С. Ш. Х.-
кредиторът,инициирал производството по несъстоятелност срещу „Р.“ЕООД
по т.д.№209/2015 г. по описа на ОС-П.,както и на „С.“ЕАД,ЕИК *********-
присъединен кредитор в същото производство по несъстоятелност.В законния
срок посочените кредитори не са подали отговор на жалбата и не са взели
становище по същата.
От агенцията-жалбоподател не са заявени доказателствени искания
пред настоящата инстанция.
П. апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и
с наведените от агенцията-жалбоподател оплаквания,а също и със събраните
по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена в предвидения
от разпоредбата на чл.633,ал.1 от ТЗ седмодневен срок,а агенцията-
жалбоподател има правен интерес да обжалва конкретното решение,като се
има предвид,че е подала молбата за възобновяване по смисъла на чл.632,ал.2
от ТЗ.Същата има и право на жалба по смисъла на чл.613а,ал.2 от ТЗ,тъй като
е представила доказателства за наличие на публичноправни вземания срещу
несъстоятелния длъжник „Р.“ЕООД съгласно приложените към същата молба
ревизионни актове.Предвид изложеното,жалбата подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.Съображенията на
настоящия съд в тази връзка са следните:
С решение №260085 от 20.10.2020 г.,постановено по т.д.№209/2015 г.
по описа на ОС-П.,ТО,XIII-ти състав,е обявена
неплатежоспособността,съответно свръхзадължеността на „Р.“ЕООД-гр.П.,с
ЕИК **********,определени са началните им дати-31.01.2010 г.,открито е
производство по несъстоятелност по отношение на посоченото
дружество,същото е обявено в несъстоятелност, постановена е обща възбрана
3
и запор върху имуществото на дружеството,както и прекратяване дейността
на предприятието му и е спряно производството по несъстоятелност,като е
указано на длъжника и кредиторите,че ако в 1-годишен срок от обявяване на
решението в търговския регистър никой от тях не поиска възобновяване на
производството с внасяне по сметка на ОС-П. на първоначални разноски в
размер на 5000 лв.,производството по несъстоятелност ще бъде прекратено и
ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.Казано
обобщено,описаното решение е постановено на основание чл.632,ал.1 от ТЗ,а
вписването му в търговския регистър е станало на датата 23.10.2020 г.,както е
видно от данните по партидата на дружеството-длъжник в същия регистър
към Агенция по вписванията.Предвид датата на вписване на решението в
ТР,едногодишният срок,в който може да бъде поискано възобновяване на
спряното производство по несъстоятелност,изтича на датата 23.10.2021 г.,но
тъй като тази дата е неприсъствен ден /събота/,то изтичането на срока е
станало на датата 25.10.2021 г.-първия присъствен ден.На последната дата е
подадена молба от Национална агенция за приходите за възобновяване на
спряното производство по несъстоятелност с изложени в нея твърдения,че
длъжникът е собственик на описаните в девет пункта на молбата недвижими
имоти и те представляват включено в масата на несъстоятелността
имущество,което може да бъде осребрено и да послужи за покриване на
разноските в производството по несъстоятелност.В заключение,на база
изложените в молбата твърдения,агенцията-молител е заявила,че е налице
хипотезата на чл.632,ал.2 от ТЗ за наличие на достатъчно имущество,с оглед
на което и на основание същата норма е пискала да бъде постановено
решение,с което да се възобнови производството по несъстоятелност на
„Р.“ЕООД.В условие на евентуалност-в случай,че не е налице достатъчно
имущество за покриване на разноските по несъстоятелността,агенцията-
молител е поискала съдът да посочи банкова сметка,по която да бъдат
предплатени средства,необходими за издръжка на производството по
несъстоятелност до постъпване на суми от осребряване на
имущество,включено в масата на несъстоятелността.
С обжалваното решение №260433 от 12.11.2021 г. съдът е преценил
като неоснователна молбата на Н. за възобновяване на спряното производство
по несъстоятелност на основание чл.632,ал.2 от ТЗ с аргументите,че с
разпореждане от 18.10.2021 г. /всъщност е разпореждане от 28.10.2021 г./ е
4
била дадена последна възможност на агенцията да представи доказателства за
внасяне на определените първоначални разноски в едноседмичен срок от
постановяване на разпореждането,но и този срок безрезултатно е
изтекъл.Наред с това,съдът по несъстоятелността е приел,че кредиторът Н. е
следвало да наведе и докаже довода си,че длъжникът разполага с достатъчно
имущество,при обжалване на постановеното по делото решение по чл.632,ал.1
от ТЗ,но това не е било направено, решението е влязло в сила като
необжалвано и подобен довод не подлежи на преразглеждане от съда.И с
оглед неоснователността на подадената молба за възобновяване на
производството,от една страна,а от друга-изтичането на предвидения в
чл.632,ал.2 от ТЗ едногодишен срок,окръжният съд е счел,че производството
по несъстоятелност на „Р.“ЕООД следва да бъде прекратено,а длъжникът-
заличен от търговския регистър.
Настоящият съд не споделя изложеното в обжалваното решение
съображение,че кредиторът Н. е следвало да наведе и докаже довода си за
наличие на достатъчно имущество на длъжника при обжалването на
решението по чл.632,ал.1 от ТЗ.Ал.2-ра на чл.632 от ТЗ изрично предвижда
допускане на възобновяването на производството по несъстоятелност,спряно
на основание ал.1-ва,ако молителят,заявил искането за възобновяване,докаже
наличие на достатъчно имущество в масата на несъстоятелността.С други
думи,наличието на достатъчно имущество може както да се твърди,така и да
се доказва при подадена в законния едногодишен срок молба по чл.632,ал.2
от ТЗ,а не само при обжалване на решението,с което е спряно производството
по несъстоятелност.Но въпреки несъгласието с коментирания довод на
съда,постановил обжалваното решение,настоящият съд счита,че като краен
резултат същото решение е правилно,а съображенията му в тази насока са
следните:
Нормата на чл.632,ал.2 от ТЗ предвижда две алтернативни основания
за възобновяване на производство по несъстоятелност,спряно поради
недостатъчно налично имущество за покриване на началните разноски в
същото производство /какъвто е и настоящият случай/.Тези основания са-
удостоверяване наличието на достатъчно имущество или депозиране на
необходимата сума за предплащане на началните разноски от кредитора или
длъжника,подал молбата за възобновяване в едногодишния срок по ал.2-ра.В
случая,както се отрази по-горе,такава молба е подадена единствено от Н. в
5
предвидения от закона преклузивен срок,но с нея не е представено
доказателство за предплащане на разноските,указани от съда като размер в
решението по чл.632,ал.1 от ТЗ,т.е. на разноските в размер на 5000 лв.Сумата
не е предплатена от кредитора,поискал възобновяване на производството по
несъстоятелност,и в едноседмичния срок,определен от съда с разпореждането
от 28.10.2021 г. /който допълнителен срок също следва да бъде
зачетен,доколкото самата молба за възобновяване на производството е
подадена в законния едногодишен срок/.При това положение следва да се
приеме,че в случая едно от двете алтернативни основания за възобновяване
на спряното производство,а именно депозирането на необходимата сума за
предплащане на началните разноски,не е осъществено и производството не
може да се възобнови на същото основание.
Не е налице обаче и другото законово основание за възобновяване на
производството-удостоверяване наличието на достатъчно имущество на
несъстоятелния длъжник,тъй като от приложените към молбата на Н. по
чл.632,ал.2 от ТЗ писмени доказателства не се установява притежаването на
каквото и да било имущество от длъжника „Р.“ЕООД-в несъстоятелност.В
девет пункта на самата молба са описани недвижими имоти,за които се
твърди,че са собственост на това дружество,но за собствеността върху
описаните в първите шест пункта имоти не са представени каквито и да било
писмени доказателства,а за останалите имоти,описани в пункт 7,8 и 9 от
молбата,са представени нотариални актове за покупко-продажба от 2004 г. и
2005 г.,от съдържанието на които обаче не става видно придобиването на
имоти от „Р.“ЕООД,а точно обратното-продажбата от това дружество в полза
на трети физически лица на идеални части от поземлени имоти и правото на
строеж върху описани в актовете обекти,т.е. нотариалните актове
удостоверяват разпореждането от длъжника по несъстоятелността с негово
имущество,а не придобиването на имущество от същия.В молбата си за
възобновяване на производството по несъстоятелност,Н.-С. сочи,че
продажбите по нотариалните актове са извършени под отлагателно условие
относно придобиване на правото на собственост от посочените в тях
купувачи,поради което имотите,предмет на прехвърляне,следва да се считат и
понастоящем за собственост на дружеството-прехвърлител „Р.“ЕООД.Съдът
обаче счита за недопустимо в едно производство като настоящото да
извършва преценка относно наличието,сбъдването или не на такова
6
отлагателно условие,при положение,че предмет на производството не е
съдебен спор,свързан с такова условие,нито пък се касае за спор между
страните по представените нотариални актове.Освен това,що се касае до
описаните в пункт 8 и пункт 9 от молбата имоти,то за тях не са приложени
справки от съответната Служба по вписванията,от които да стане видно какви
са актуалните вписвания към момента за същите имоти.Такава справка е
представена само относно имотите по пункт 7,но тя единствено потвърждава
факта,че и в сегашно време /по-точно към датата 20.10.2021 г./ като
собственик по имотния регистър фигурира физическото лице-купувач по
нотариалния акт от 29.09.2004 г.,а не дружеството „Р.“ЕООД.С оглед на
изложеното съдът намира,че молителят Н. не е удостоверил и доказал
дружеството-длъжник „Р.“ЕООД да притежава имущество, с оглед на което
да е възможно възобновяването на спряното производство по
несъстоятелност.Освен това,за възобновяване на производството законът
изисква наличието на достатъчно имущество на длъжника,а това според
настоящия съд означава не само да се установи наличието на имущество на
длъжника,но и това имущество да е бързо ликвидно,т.е. да може да бъде
бързо осребрено и така да се превърне в парични средства,за да послужи за
покриване на първоначалните разноски в производството по
несъстоятелност.В случая молителят и настоящ жалбоподател-Н. не
удостоверява съществуването на такова „достатъчно имущество“ на
длъжника,предвид което,а и с оглед на преждеизложените съображения,съдът
счита за недоказано и другото алтернативно основание за възобновяване на
производството по несъстоятелност.Обобщено,настоящият съд счита,че не е
установена нито една от предвидените в нормата на чл.632,ал.2 от ТЗ
предпоставки за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност
и с оглед на това подадената от Н. молба,основана на посочената разпоредба,е
неоснователна и правилно е приета за такава от съда по несъстоятелността с
обжалваното решение.
В продължение на гореизложеното,тъй като във връзка с подадената от
Н. молба по чл.632,ал.2 от ТЗ не се установява нито едно от законните
основания за възобновяване на производството по несъстоятелност на
„Р.“ЕООД,а от друга страна е изтекъл предвидения в същата разпоредба
преклузивен срок,се налага извода,че в случая подлежи на прилагане нормата
на чл.632,ал.4 от ТЗ,въз основа на която производството по несъстоятелност
7
подлежи на прекратяване и следва да бъде постановено заличаването на
длъжника „Р.“ЕООД от търговския регистър.Именно такъв краен резултат е
постановен от ОС-П. с обжалваното решение №260433 от 12.11.2021 г. и
затова същото решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260433 от 12.11.2021 г.,постановено по
т.д.№209/2015 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XIII-ти състав,с което на
основание чл.632,ал.4 от ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност
на „Р.“ ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК ********** и е постановено
заличаване от търговския регистър на същото дружество.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 7-
дневен срок от вписването му в Търговския регистър по партидата на
длъжника.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията-
ТРРЮЛНЦ,за вписването му по партидата на длъжника „Р.“ ЕООД-в
несъстоятелност,с ЕИК **********.
Препис от решението да се изпрати и на ОС-П. за вписването му в
специалната книга по чл.634в,ал.1 от ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8