|
|
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,12.01.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На двадесет
и първи ноември година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - КоюмджиЕ.
секретар:
Стефани Калоферова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 13795 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет
на производството са два обективно съединени иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ, съответно за
имуществени и за неимуществени вреди.
Образувано е по
искова молба на И.И.И., ЕГН **********, чрез адв. Кр. Л., САК, съдебен адрес:***, партер, офис № Б-12
против ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „П.” №**, с която са
предявени искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ / отм./ за заплащане на
сумата от 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 12.10.2012 год.,
ведно със законната лихва, считано от 12.10.2012 год. - датата на ПТП, до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата 2828,82 лв., представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди за лекарствени и консумативни
разходи по лечението на травматичните увреждания в резултат на ПТП.
Твърди се в исковата молба, че при
ПТП на 12.10.2012 г., около 17.00 часа в
гр. София, лицето К.П.Д., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Рено“ модел „Лагуна“ с per. №
*******, като се движил по бул. „ Х.К.“ с посока на движение от „Източната
тангента“ към ул. „5036“ и на кръстовището с ул. „Искърско шосе“, при
извършване на маневра „ляв завой“, нарушил правилата за движение по пътищата,
както следва: чл. 20, ал.2 и чл. 25 от ЗДВП, като реализирал ПТП с насрещно
движещият се л.а. марка Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № *******управляван от И.И.И.
като по непредпазливост е причинил множество телесни повреди на ищеца.
Ищецът твърди, че следствие на ПТП от 12.10.2012 г. са му причинени следните
телесни повреди:
-
Двойно
кондилно счупване на дясната голямопищялна кост
-
счупване
на главата на дясната малкопищялна кост,
-
счупване
на върха на дясното колянно капаче,
които в съвкупност са довели до трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни,
както и
-
белодробна
емболия довело до разстройство на здравето опасно за живота.
Твърди се в
исковата молба, че след настъпилото ПТП ищецът И. бил хоспитализиран в УМБАЛ
„Света Анна” АД- София, където е установена фактура за оперативно лечение. По
желание на ищецът лечението продължило в УМБАЛСМ „Пирогов”, където му е
извършена операция – кръвна репозиция и
метална остеосинтеза с плака и винтове. След проведено интензивно болнично
лечение ищецът е изписан на 27.10.2012г. Лечението продължило в условия на
домашен постелен режим около, като за него се грижела съпруга му. След първия
месец на контролния преглед му бил изписан медикамента „клексан”, който
трябвало да се поставя инжекционно от медицинско лице. На 17.12.2012г. И. бил
хоспитализиран в СБАЛББ „Света София” АД София с диагноза „белодробна тромбемболия
- субмасивна форма, състояние след фрактура на дясна подбедрица” в критично състояние застрашаващо живота. Поддържа се, че е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпяната от ищеца
белодробна тромбемболия - субмасивна форма, състояние след фрактура на дясната
подбедрица.
Твърди се, че ищецът около шест месеца е бил
неработоспособен и в тежест на близките си. Сочи се, че ищецът преди ПТП
работел като международен шофьор, а дълго време след инцидента не можел да
упражнява никаква трудова дейност. Стандарта на живот на семейството се влошил,
налагало се да търсят помощ от близки. През пролетта на 2015г. ищецът бил
освободен от работа, защото вече след понесените травми не можел да шофира
продължително – кракът се подувал. Бил
регистриран, като безработен. Твърди се още, че и към настоящия момент ищеца не е
възстановен. Сочи се, че във връзка с лечението си ищецът е претърпял
имуществени вреди изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства,
медицински консумативи, превоз с линейка, за медицински и лабораторни
изследвания, рентгенови снимки на обща стойност
2 828.82лв.
Твърди
се, виновният за настъпилото събитие водач К. П., попада в кръга лица, чиято отговорност
се покрива от застраховката “Гражданска отговорност” – полица №********
валидна от 25.03.2012г. до 24.03.2013г., сключена с ответника за лек
автомобил л.а.„Рено Лагуна“ с per. №
*******.
Ответното дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, в срока по чл.367 ГПК, е
депозирало отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди,
че представените с исковата молба материали не разкриват в достатъчна степен
механизма на ПТП, обстоятелствата при които е настъпило и действията на
участниците в него. Сочи, че
предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД трябва да
бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на делото по иска на увреденото лице, съобразно принципите на
непосредственост и равенство на страните. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищецът е бил с непоставен обезопасителен колан в
нарушение на изискванията на Закон за движение по пътищата. В тази връзка
заявява, че на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали,
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, че белодробната
тромбоемболия-субмасивна форма е настъпила в резултат на ПТП. Излага, че освен,
че не е доказана основателността на предявения иск, същият бил и недоказан по
размер, а от друга страна, че размерът е и силно завишен. Заявява, че размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
като това понятие не е абстрактно. В тази връзка сочи, че следва да се има
предвид принципа на справедливостта, законовите разпоредби и застрахователната
практика. Оспорва претендираната лихва от датата на деликта, като твърди, че
ответното застрахователно дружество не е уведомено за застрахователното събитие
съгласно чл.224,ал. 1 от КЗ/отм./, следователно не е в забава, като
единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита
делинквента. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането за
лихви.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощика си адв. Кр. Л. поддържа предявения иск.
В
съдебно заседание ответника чрез юрк.Б. оспорва предявения иск. Представя списък на разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
От
приетите неоспорени Констативен протокол на КАТ №К-1032 от
12.10.2012 г. на ОПП при СДВР и протокол
за оглед на местопрозшествие от 12.10.2012
г., се установява, че на 12.10. 2012 г. около 16,40 ч.
л.а. Рено Лагуна с per. № ******* управляван от К. П. Д.,
се е движел по бул. „Хр. К.” в посока от ул. Източна тангента към ул. 5036 и на
кръстовището с ул. „Искърско шосе” при извършване на маневра „ завиване
наляво“ реализира ПТП с насрещно
движещият се л.а. Фолксваген Голф с per. №
*******управляван от И. Ив. И., при което са причинени материални щети на двата
автомобила, а водачът И. И. е получил фрактура на дясната подбедрица и дясната
капачка, като е транспортиран и диагностициран в Окръжна болница. /л.16-л. 18 от
делото/
В протокола за ПТП е отразено, че по отношение
на водача
К. П. Д. е
взето административно отношение.
По случая било образувано досъдебно
производство ЗМ № 11636/2012г. по описа на СДВР, пр. преписка №НСН 332/2013г. на Районна прокуратура София, по което след
извършване на разследване , с постановление от 14.03.2014г. СРП е
повдигнала обвинение на К.П.Д. за престъпление по чл.343, ал.3 предл. последно
б.”а” пр.2 от НК, във вр.чл.342, ал.1 НК. /л.17-л.73
от делото/
Видно от приетия заверен препис от Решение от 06.12.2016 по
Н.О.Х.Д.№5345/2014г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав К.П.Д. е признат за виновен в това, че на
12.10.2012г. привечер, в гр.София, по бул.„Х.К.“, в посока от ул.„Източна
тангента“ към ул.„******“, на кръстовището с бул.„Искърско шосе“, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Рено“, ДК №*******,
извършвайки маневра завиване наляво, е нарушил правилата за движение, визирани
в разпоредбата на чл.37, ал.1, изр.1 от Закона за движение по пътищата,
съгласно която: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващо нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства“, като с деянието реализирал
пътнотранспортно произшествие с насрещно движещото се моторно превозно средство
- лек автомобил, марка „Фолксваген“, ДК № *******, по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице - на управлявалия насрещно
движещото се МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, И.И.И. средна телесна
повреда, изразила се в двойно кондилно счупване на дясната голямопищялна кост,
счупване на главата на дясната малкопищялна кост и счупване на върха на дясното
колянно капаче, в съвкупност довели до трайно затрудняване на движението на
десния долен крайник и белодробна тромбемболия, довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота и на пътника П.С.З.счупване на ключица – престъпление по чл.343, ал.3,
предл. първо б.”а” пр.2 от НК, във вр.чл.342, ал.1 НК, като е освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”./л.200 от делото/ Решение от 06.12.2016 по Н.О.Х.Д.№5345/2014г. по описа на
СРС, НО, 4-ти състав е влязло в сила на 26.06.2017г., и същото е
задължително за гражданския съд относно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства.
От
приетата епикриза по ИЗ №21817/17г. издадена от
УМБАЛ „Света Анна” АД- София се
установява, че ищецът И.И.И.
на 40 г. е постъпил в клиниката по ортопедия на 12.10.2012г., след ПТП, където
прегледан, хоспитализиран и диагностициран – фрактура бикондилика тибие
декстра, фрактура апекс пателе декстра, както и повърхностна рана на челото и
устата, като е извършена закрита репозиция и имобилизация с гипс./л.61 от делото/ Отразено е, че болния е отказал
предложено му оперативно лечение.
От
представената епикриза по ИЗ №31707/ 2012г. на УМБАЛСМ „Пирогов”, е видно, че
ищецът И. е постъпил в клиника по ортопедия на 16.10.2012г., като след образни
и други изследвания на 17.10.12г. му е извършена операция - открито наместване и факсация с метална
остеосинтеза с плака и винтове. Проведено е лечение с венозни системи,
антибиотици и противосъсирващи - Клексан. На 27.10.12г. е изписан в добро общо
състояние, с препоръка да продължи лечението с клексан до 30-ден и да не стъпва
на крака./л.62
от делото/
Видно
от Епикриза по ИЗ 4436/12г. издадена от белодробна болница СБАЛББ „Света София”
АД София, на 17.12.2012г. ищецът И.И. е постъпил в лечебното заведение с
оплаквания от силен бодеж в гърдите, задух, сърцебиене, след изследвания и
рентгенография му е поставена диагноза „белодробна тромбемболия - субмасивна
форма след фрактура на дясна подбедрица
с метална осеосинтеза”. След проведено лечение е изписан на 27.12.2012г. /л.62
от делото/
Представени
са пет болнични листа, за предписан на ищеца отпуск по болест в периода от
16.10.2012г. до 26.03.2013г. /л.80-84 от делото/
Приети
са неоспорени 14бр. фактури и 12бр.
касови бележки за закупени медицински консумативи, лекарства, такси за болничен
престой. /л.85-
л.105 от делото/ Видно от фактура №*********/18.10.2012г., ищецът И.И. лична
закупил реконструктивна плака за бедро – кондилна на стойност 2 209.20лв.
с ДДС./л.85/
Според приетото неоспорено заключение на съдебно медицинска експертиза с
вещо лице д-р Т. Д.а ортопед – травматолог, вследствие на ПТП на 12.10.2012г. ищецът И.И. е получил следните увреждания: рана на челото и долната устна; счупване на двата кондила на дясната голямопищялна кост ; счупване на главичката на дясната
млакопищялна кост; счупване на върха на дясната колянна капачка белодробна тромбемболия. При пострадалия са
налице травматични увреждания, които се намират в областта на главата и дясното
коляно. Вещото лице сочи, че увреждането на дясното коляно е сложно,
вътреставно и комбинирано счупване на двата кондила на големия пищял,
главичката на малкия пищял и върха на колянната капачка. От СМЕ се установява,
че два месеца след ПТП ищецът е получил
усложнение на здравословното си състояние - Белодробна емболия, за което е
приет в болница и е проведено консервативно лечение. Установява се, че е имало
е реална опасност за живота му. Настъпилата „Белодробна емболия" е в причинно
- следствена връзка с фрактурата на дясната подбедрица и колянна капачка. Д-р Д.а сочи, че травматични увреждания са
получени от контакт на главата и тялото на ищеца във вътрешни части на л.а.
«Фолксваген», по време на процесното ПТП. Проведено е болнично лечение от 24
дни и домашно - амбулаторно - от 3 месеца или общо 5,5 месеца, като около 2 /два/
месеца след произшествието, болния е имал нужда от чужда помощ в ежедневието и
обслужването. Пояснено е, че по време на домашно-амбулаторното
лечение е ходил на контролни прегледи, превръзки и е провеждал
раздвижване и физиотерапия. Ищецът И. е бил в отпуск по болест от 16.10. 2012 г .до
26. 03 2013 г.- 162 дни.
От заключението на СМЕ се установява, че оздравителният процес при
ищеца е приключил за около 6
месеца. Последици от получените травми се явяват: белези от направените операции на дясното
коляно; непостоянен болков синдром при по-голямо натоварване и влажно и студено
време; частично смачкване на ставката повърхност на големия пищял; петниста остеопороза на горния край на
големия пищял. След проведения личен преглед на ищеца, вещото лице е
установило, че по настоящем е възстановена самостоятелната походка на ищеца и движенията
на дясната колянна става, но на ищеца му
предстои нова операция за изваждане на металните имланти от коляното. Относно медикаментите - Клексап, Ксарелто и Милгама, д-р Д.а сочи, че употреба им е била ли е задължителна
за ищеца.Сочи още, че по
време на лечението в болница ищецът е опериран - открито наместване и
фиксация с метални пластини и винтове на кондилите на големия пищял, като закупената реконструктивна плака е използвана при оперативното лечение.
В.л. д-р Д.а сочи, че предпазният колан задържа тялото на водача, на седалката най-вече при челен удар и не
дава възможност за получаване
на счупвания в горния край на подбедрицата и капачката. При изслушването в о.с.з.
пояснява, че при счупените два кондила малко вероятна е пострадалия да е бил с
предпазен колан. Пояснява също, че белодробна тромбемболия застрашава живота и ако е масивна води до смърт. След като веднъж е
имало белодробна емболия винаги има процент вероятност от нова такава. Относно
установената при ищеца петниста остеопороза, пояснява, че за 2-3 години
постепенно ще бъде отстранена.
Съдът възприема заключението на съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р
Т. Д.а травматолог, като обективно,
компетентно дадено и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
Свидетелката Ж.И./42г., съпруга на
ищцата/, сочи в показанията си, че 12 октомври 2012г., съпругът и се обадил по
телефона и я повикал на мястото на ПТП, което било на 1 км. от дома им. Когато
отишла св.И. го видяла побелял, обездвижен, със силни болки. Откарали го в
Окръжна болница, а после в болница Пирогов, където му била направена 4-часова
операция, тежка поради счупването на крака на три места. След операцията И.
имал силни болки и болкоуспокояващите не действали. В болница Пирогов бил около две седмици. След
това се лекувал вкъщи, като три месеца се движел с патерици. Свидетелката му
носела вода, хранела го и го къпела, защото не можел сам. Появили се болки в
гърдите и трудно дишане, като след прегледи и рентгенова снимка лекарите установили белодробна
тромбемболия
и го приели в болница отново. Било много опасно, защото И. не можел да диша, а тромба
можел да е фатален за живота му. Св. И. сочи, че след ПТП дълго време до юни 2013г. мъжът и бил в
отпуск по болест и нямали доходи в семейството.
Наложило се вземат заеми, за да покрият нуждите. Имали сериозни трудности.
Твърди се, че по време на възстановителния период съпругът нямал контакти,
болките, обездвижването и невъзможността да се обслужва го сринали емоционално
и като самочувствие.
Свидетелят
А.М./44г., без родство/, сочи
в показанията си, че познава ищеца от
дете и знае, че е претъпял ПТП. Близо шест месеца след ПТП, И. стоял вкъщи, не
можел да стъпва, заради претърпяната тежка операция. Имал силни болки и
периоди в които дишал трудно. Е. оцелял.
Съпругата му го гледала, останали без доходи. Св. М. сочи, че посещавал ищеца докато той се
лекувал вкъщи и му е давал пари назаем.
Показанията на свидетелката Ж. И., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК,
но им дава вяра доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират
със неоспорено заключение на съдебно
медицинска и експертиза.
От заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж.А. М., се установява следния механизъм на ПТП: на
12.10.2012 г. около 16,40 ч. л.а. Рено Лагуна с per. № ******* управляван от К. П. Д., се е
движел по бул. „Хр. К.” в посока от ул. Източна тангента към ул. 5036 и на
кръстовището с ул. „Искърско шосе” при извършване на маневра „ завиване
наляво“ реализира ПТП с насрещно
движещият се л.а. Фолксваген Голф с per. № *******управляван от И. И. И. часа в гр.София. Инж.
М. сочи, че в района на X- образно кръстовище регулирано с вертикална сигнализация
и светофарна уредба водачите на двете МПС навлизат в кръстовището на зелен
сигнал на светофара. Водача на л.а. Рено Лагуна тръгнал от место - стоп линията
и извършил маневра ляв завой като навлезнал в платното за движение на л.а.
Фолксваген Голф.Водачът на л.а. Фолксваген Голф навлезнал в кръстовището на зелен сигнал на светофара и
се ударил челно в л.а. Рено Лагуна, който е отнел предимството му .
В заключението на приетата АТЕ е направен извод, че причина за ПТП е
навлизането на л.а. „Рено Лагуна” в кръстовището без предимство при маневра ляв
завой и знак Б-1 независимо от зеления сигнал на светофара, при което удара е
непредотвратим за се л.а. Фолксваген Голф.
Съдът възприема заключението на САТЕ, като обективно и компетентно дадено.
По
делото е прието за безспорно, че между ответника ЗД „Б.В.” АД
и деликвента е сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност за л.а. „Рено
Лагуна“ с per. № *******, със застрахователна полица №№03112000855217 валидна от 25.03.2012г. до 24.03.2013г., което е видно и от приета справка
от „Гаранционен фонд"./л.74 от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявените
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и за
имуществени вреди са допустими и по същество частично основателни.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е
необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически
състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът приема, че към момента на процесното
ПТП между ответника ЗАД Б.В. и деликвента К. Д. е налице валиден
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което
обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на
процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника,
поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл.
45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди - пряка и непосредствена
последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ,
сочи на извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на
деликвента - К.П.Д. изразяващо се в нарушение на правилата на чл.37, ал.1, изр.1 от ЗДвП, съгласно
която: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващо нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства”, вследствие на което
реализирал ПТП, деянието е извършено виновно – при
форма на вината непредпазливост; налице е причинно - следствена връзка между
противоправното деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото
доказателства и при прилагане на чл. 300 от ГПК относно влязлото в сила решение
по чл.78 от НК постановено по н.о.х.д.№5345/2014г.
по описа на СРС, НО, 4-ти състав. Претърпяните
от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса.
По размера на неимуществените вреди: Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт
се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по
казуса. Обезщетението за неимуществени вреди
в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в
съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това,
съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване
на увреждането - 40 г., при която преди процесното ПТП ищецът е бил активен и самостоятелен, а след
него зависим от чужда помощ, включително
и в хигиенното и битово обслужване за период от 2 месеца, продължителният лечебен и възстановителен период - около
6 месеца, а за установената петниста остеопороза
– 2-3 години, интензитета на болките, препъряната операция, последващата рехабилитация, изживения шок от
инцидента, настъпилото усложнение – белодробна емболия – състояние застрашаващо
живота , претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, продължителния
болничен отпуск от 162 дни, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното му състояние, както и последиците - непостоянен болков
синдром, предстоящата операция за изваждане на металните импланти, съществуваща вероятност
от нова белодробна емболия, намира че
сумата от 70 000лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и
практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Съдът
счита, че посоченият размер не е прекомерен, както се твърди от ответника, тъй
като съобразно изложените в трайната съдебна практика критерии се налага
изводът, че претендираното обезщетение би било справедлива компенсация за
претърпените от ищеца болки и страдания.
По
имуществените вреди:
Получените
от ищеца травматични увреждания са
наложили по време на лечението му да извършат разходи в размер на 2828,82 лв.,
за закупуване на консуматива - реконструктивна плака за бедро, за
медикаменти и препарати за лечение, за потребителски такси в болничните лечебни
заведения и за такси за лабораторни изследвания. Вещото лице д-р Т.Д.а по приетата неоспорена
СМЕ посочи, че направените разходи за медикаменти са във връзка с процесното ПТП и са били
необходими с оглед лечението на пострадалия ищец.
По изложените
мотиви, предявения иск за обезщетение на имуществени вреди
е доказан по основание и за предявения
размер от 2828,82 лв..
Относно
възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
Възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, поради това, че същият не е използвал
обезопасителен колан. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалия като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай от
заключението на изготвената по делото СМЕ се установява, че при наличните травми ищеца не е бил с
поставен колан. Според заключението на СМЕ и поясненията на вещото лице д-р Т. Д.а
в о.с.з., ако е имало поставен предпазен колан,
то той не би дал възможност да се получи счупване н горния край на
подбедрицата и капачката при челен удар, каквото е счупването при ищеца. Съдът
изцяло кредитира даденото от СМЕ заключение. Въз основа на така установено
съдът намира, че пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск от
увреждане, тъй като с поведението си не само, че е нарушил императивно
заложеното правило в чл. 137в ЗДвП, но е подходил и непредпазливо спрямо
собствената си безопасност. С оглед на това е налице основанието на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението с 30 %, тъй като на толкова съответства приноса на
пострадалият за настъпване на вредите – съзнателно е предприел да се вози в
автомобил без да постави създаденият за целта обезопасителен колан. Предвид
горното,
при отчитане на приетото съпричиняване, обезщетението за неимуществени вреди в полза на ищеца следва да бъде намалено на 49 000 лв.,
а обезщетението за имуществени на 1980,18лв.
С
оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ следва да бъде уважен за сумата от 49 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв., а искът за имуществени вреди да бъде уважен за смута
1980,18лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
2828,82лв.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът
изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане.
Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява
изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като
негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено
изпълнение от момента на настъпване на деликта –12.10.2012г.
По възражението на ответника за
погасителна давност:
Възражението е с правно основание чл. 111, б. „В“ от ЗЗД,
като същото е въведено своевременно с отговора на ответника, но по същество е
неоснователно. В случая приложимата кратка погасителна давност е започнала да
тече от изпадане на ответника в забава,
т.е., от момента на причиняване на
вредите, без да е необходима покана – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. с чл. 223, ал.
2, изр. 1 КЗ (отм.), в случая на 12.10.2012г. Давност в случая е прекъсната по см. на
чл.116, буква «Б» от ЗЗД с
предявяване на исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ с искова молба на 29.10.2015 г. СГС от ищеца И. срещу ответника ЗАД Б.В.. Предвид датата
на предявяване на иска погасени са лихвите за периода преди
29.10.2012г., а именно лихвите в периода
от 12.10.2012г. до 29.10.2012г.
По разноските: С оглед изхода на
спора и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
присъжда в полза на пълномощника адв. К.Л. за осъщественото безплатно процесуално
представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
възнаграждение в размер на 2059,40 лв.
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на
ответника сумата 151, 50 лв.,
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от
иска, като сторените от ответника разноски са:
депозит за САТЕ в размер на 200 лв.,
депозит 5 лв. д.т. за СУ и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна
такса и разноски по делото съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на – 2039, 20лв. и разноски за
САТЕ и СМЕ от бюджета на съда 312,50лв.
На
основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „П.” № 5, да заплати на И.И.И. с ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, партер, офис № Б-12 , сумата 49 000 лв. / четиридесет и девет хиляди лЕ./, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди за причинени телесни увреждания, в резултат на ПТП
настъпило на 12.10.2012 год., в резултат
на виновното поведение на водача на л.а. „Рено Лагуна per. № *******, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2012 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за
разликата от присъдения до целия
предявен размер от 70 000 лв., като неоснователен, както и претенцията за лихва
в
периода от 12.10.2012г. до 28.10.2012г., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „П.” № 5, да заплати на И.И.И. ЕГН **********, със
съдебен адрес:г***, партер, офис № **, сумата 1980,18лв. представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди за лекарствени и консумативни
разходи за лечение на травматичните увреждания в резултат на ПТП настъпило на 12.10.2012
год., в следствие на виновното поведение
на водача на л.а. „Рено Лагуна per. №
*******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска - 29.10.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата
от присъдения до целия предявен размер от 2828,82 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„П.” № **,
да заплати на адв.К.Л. – САК , на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7,
ал.2, от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 2059,40 лв. – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.И.И. ЕГН **********, със
съдебен адрес:г***, партер, офис ***, да заплати на „Б.В.И.Г.”,
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „П.” №, сумата 151, 50 лв. - съдебно
- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „П.” № 5, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2039,20 лв. – държавна
такса и 312,50 лв. – разноски за
възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: