Решение по адм. дело №192/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.156 и сл. във връзка с чл.107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Кранево, общ. Балчик, [улица], представлявано от управителя М. В. М., чрез адвокат С. И. с адрес за призоваване гр. София, [улица], вх.В, адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“, срещу Акт за установяване на задължения №[рег. номер]/28.12.2023 г., издаден от старши инспектор и ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, потвърден с Решение №680Р/08.03.2024 г. на директора на дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик. С него са установени публични задължения за данъци върху недвижимите имоти и лихви върху тях в размер на 81921.28 лева, такса за битови отпадъци и лихви върху тях в размер на 238087.10 лева и такса за технически услуги в размер на 5 лева относно 83 броя недвижими имоти за данъчните периоди от 2018 г. до 2023 г. включително. В жалбата са наведени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила от страна на административния орган. Посочва се, че на практика с решението си директорът на дирекцията е допълнил мотивите на старшия инспектор и ревизор по приходите за установяване на процесните публични задължения, което е направено незаконосъобразно. Нарушени са принципите на чл.2, чл.3 и чл.5 от ДОПК. Заявява се, че дружеството - жалбоподател не е имало качеството на задължено лице по чл.11 и чл.64 от ЗМДТ за периода от 2018 г. до 2023 г ., тъй като процесните имоти са били предмет на съдебни спорове. Установяването на правото на собственост върху тях се е случило окончателно едва през 2023 г . Твърди се, че неправилно са определени задълженията за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), като едновременно органът е приел, че имотите са с нежилищно предназначение, а от друга страна, че представляват жилища. Не е посочено по какъв начин са разбити отделните компоненти за изчисляването на ДНИ и ТБО. Жалбоподателят смята, че реално услуги за събирането на битови отпадъци не са били предоставени през процесния период, поради което такси за тях не се дължат. Оспорва се Община Балчик да е предоставила каквито и да било услуги както за сметосъбиране и сметоизвозване, така и за обезвреждане на битовите отпадъци и за поддържане на депата за битови отпадъци, а също и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Прави се възражение, че въпреки ниския размер на посочената такса за извършване на техническа услуга, такава такса не се дължи. Настоява се за отмяната на обжалвания АУЗ и за присъждането на сторените съдебно - деловодни разноски.

В отговора си ответникът сочи, че жалбата е неоснователна. Директорът на дирекцията е извършил допълването на постановения АУЗ за яснота на жалбоподателя, както и на другите органи. В него се съдържат подробни и изчерпателни съображения, позволяващи същият да се провери за законосъобразност. Принципите за законност, обективност и служебно начало са приложени и спазени от органите по приходите. Въпросът за това дали жалбоподателят е имал качествата на данъчнозадължено лице през посочения период е правен и следва да бъде разрешен от съда. Относно ТБО се заявява, че фактическото предоставяне на услугите ще се установи в рамките на съдебното производство. Ответникът смята, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон, а също и при съответствие с неговата цел. Настоява се за потвърждаването на акта и отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя и се настоява същото да бъде редуцирано до минималния размер. Желае присъждането на сторените разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В последното съдебно заседание и писмената си защита дружеството – жалбоподател е посочило, че подадената жалба е основателна; допуснати са процесуални нарушения в административния акт, тъй като в него не са изложени никакви фактически основания, които да са приети за осъществени от длъжностните лица, и на базата на които длъжностното лице е установило задълженията; липсата на мотиви е порок, който винаги води до отмяната на оспорения административен акт; от процесния АУЗ е невъзможно да се установи конкретно какви са осъществилите се фактически обстоятелства, довели до извода на органа за приложимостта на чл.11, чл.21, чл.62 и чл.67 ал.2 от Закона за местните данъци и такси, съответно на чл.15 от НОРМДТОБ и чл.15 от НОАМТЦУТОБ; формалното позоваване на определена правна регламентация, без същата да бъде съотнесена към конкретно установени фактически обстоятелства, представлява липса на мотиви, като в този смисъл е Решение №4523/27.04.2023 г. по административно дело №1115/2023 г. по описа на ВАС; непосочването на фактическите основания и несъпоставянето им с правните такива разкрива съществен порок на индивидуалния административен акт, като фактическите и правните основания са предпоставка, обуславяща възможността както за упражняване на контрол върху същия, така и за организиране на адекватна защита спрямо него (Решение №2313/11.03.2022 г. по административно дело №8586/2021 г. по описа на ВАС); такъв порок е налице и при постановяването на решението на горната административна инстанция, доколкото според неговото съдържание е изменен оспорения акт, но в диспозитива на акта няма изменение, а напротив - задълженията за ТБО и ДНИ са потвърдени; директорът на дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик е разполагал с правомощията по чл.155 във връзка с чл.107 ал.4 от ДОПК при разглеждането на жалбата, но не и с тези по чл.97 ал.1 от АПК, на които се е позовал неговият процесуален представител в пледоарията си по съществото на спора; правомощията на административната инстанция в хода на оспорване на актовете по ДОПК са изрично уредени в чл.155 от ДОПК, като се прилага специалната уредба, а не тази по АПК и ГПК на основание на препращащия §2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК; в АУЗ няма препращане към какъвто и да било предхождащ документ, а практиката не допуска мотивирането му да бъде извършено с диспозитива на решението на административния орган, който се произнася по законосъобразността му; тези пороци са достатъчно основание за отмяната на оспорения акт; налице са нарушения и на материалния закон; „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД – с. Кранево, общ. Балчик не е задължено лице по смисъла на чл.11 и чл.64 от Закона за местните данъци и такси за процесния период от 2018 г. до 2023 г.; процесните недвижими имоти са били предмет на съдебни спорове относно правото на собственост, приключили окончателно едва през 2023 г.; с Решение №121/20.10.2016 г. по търговско дело №56/2015 г. по описа на ДОС е прогласена нищожността на договора за покупко – продажба на 86 броя апартаменти в полза на „КАМАРАЙ ЛТД“ – Белиз от 16.02.2015 г., както и относителната недействителност спрямо „Международната инвестиционна банка“; „КАМАРАЙ ЛТД“ – Белиз е прехвърлило недвижимите имоти на други юридически и физически лица, като споровете за ефективното им връщане в патримониума на жалбоподателя са продължили до 2022 г., което е видно от Решение №260004/02.03.2022 г. по в. гр. дело №233/2019 г. по описа на ДОС; владението върху имотите е възстановено едва през 2023 г., за което по делото са представени въводите във владение; „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД – с. Кранево, общ. Балчик не е имало възможност да се легитимира като собственик на процесните имоти до окончателното приключване на съдебните спорове, което е наложило и подаването на декларациите по чл.14 от Закона за местните данъци и такси пред Община Балчик едва през месец август 2023 г.; в хода на съдебното производство е приета справка от системата на Община Балчик, от която се установява, че за процесния период от 11.03.2015 г. до 02.08.2023 г. други лица са били легитимирани като собственици; на това основание тези лица са били задължени за процесните задължения в периода от 2018 г. до 2023 г. и не е ясно по какви причини Община Балчик не е насочила претенциите своевременно срещу съответните субекти, но според практиката на ВАС в тези случаи лицето, което следва да понесе отговорността за таксата за битови отпадъци и данъка върху недвижимия имот, не е жалбоподателят, а съответният субект, който към онази дата е бил легитимиран пред общината като собственик на процесните недвижими имоти с подаването на декларации по чл.14 от Закона за местните данъци и такси (в този смисъл са Решение №1335/05.02.2015 г. по административно дело №7257/2014 г. по описа на ВАС и Решение №6906/10.06.2015 г. по административно дело №8513/2014 г. по описа на ВАС); за данъчни цели правната връзка между обекта на облагане и субекта се установява въз основа на декларираното от правния субект, като данъчната администрация на общината няма правомощията да извършва проверка за валидността на придобивното основание, а е обвързана от декларираното от съответния субект с всички произтичащи от това правни последици; за приходните органи е от значение лицето да се легитимира като данъчнозадължен субект по смисъла на Закона за местните данъци и такси към момента на възникването на публичното вземане; това не представлява колизия между гражданскоправните и публичноправните норми, а разграничение на реда и условията за придобиване на качеството собственик и последиците от прогласяването на нищожността на сделката за целите на гражданското право и за целите на публичното право и по – конкретно за данъчноправни цели; за данъчни цели релевантен е фактът на декларирането на правото на собственост, което е извършено от юридическите и физическите лица, приобретатели на недвижимите имоти, намирайки отражение в Община Балчик; промените в правоотношението за данъчни цели имат значението на нововъзникнали факти, които се декларират от задължения субект и които имат действие занапред; в този смисъл е и чл.15 ал.2 от Закона за местните данъци и такси, според който приобретателят дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяна в собствеността; затова за периодите от 11.03.2015 г. до 02.08.2023 г. задължени лица са деклариралите се като собственици физически и юридически лица, от които Община Балчик е трябвало да събере съответните задължения; освен това от доказателствения материал по делото става ясно, че имотите не се намират в териториите по чл.62 от Закона за местните данъци и такси, в които общината е организирала сметоизвозване, сметопочистване и съответно поддържане на чистотата на обществените територии; от приетото основно заключение по съдебно - техническата експертиза и от свидетелските показания е установено, че [улица], където се намира имотът и където е административният му адрес, не е изградена и не се поддържа; на следващо място от допълнителното заключение става ясно, че имотът се намира извън селищните и строителните граници на село Кранево, откъдето няма съмнение, че той е останал извън териториите, на които общината е организирала предоставянето на тези услуги; съгласно представените по делото заповеди в териториите, за които е организирано предоставянето на услуги за таксата за битови отпадъци, са включени с. Кранево, [улица]и [улица]; от материалите по изисканите административно дело №344/2019 г. по описа на ДАС и административно дело №519/2021 г. по описа на ДАС става ясно, че [улица]не е изградена и достъпът до имот с идентификатор №39459.29.618 се осъществява по бетонирания път през съседния частен имот; от представените и приети в съдебното заседание на 25.11.2024 г. писмени доказателства се установява, че имотите са свързани единствено чрез частен път, който е построен в съседен частен имот, за което на жалбоподателя е учредено сервитутно право на преминаване, което съответно е вписано и в имотния регистър; затова Община Балчик не е изпълнила задълженията си, не е организирала поддържането на пътната мрежа около имота, съответно не е осигурила достъп до имота и единствено търси събирането на такси, които не са дължими; от гледна точка на постоянната практика на ВАС трябва да бъде доказано по безспорен начин, че съответните услуги са предоставени в тежест на общината, за да е налице задължение за заплащане на такса за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания на територията на общината; необходимо е общината да е определила видовете и териториалния обхват на предоставянето на услугите със заповедта по чл.63 ал.2 от Закона за местните данъци и такси и фактически да е предоставила услугите, като доказателствената тежест за това е изцяло върху държавния орган; предмет на оспорване по приложените дела са били два акта за установяване на задължения, издадени на „МАРИНА БЕЙ РЕЗИДЕНС“АД, което е собственик на поземлен имот с идентификатор №39459.29.618, в който са построени процесните жилищни имоти на жалбоподателя; представеният договор №465 от 02.09.2013 г. е бил сключен за срок от 28 месеца и е действал до 02.09.2017 г., поради което от 03.09.2017 г. до 01.05.2018 г. не е имало действащ договор за предоставяне на процесните услуги; именно поради липсата на действащ договор до началото на месец май 2018 г. с Решение №7778/18.06.2020 г. по административно дело №1942/2020 г. по описа на ВАС е отменено Решение №470/19.11.2019 г. по административно дело №344/2019 г. по описа на ДАС и оспорения АУЗ в потвърдените му части, с които са установени задължения за такса битови отпадъци за услугите по чл.62 от Закона за местните данъци и такси; сключеният между Община Балчик и „ГЛОБЪЛ КЛИНЪР“ООД договор №276 е влязъл в сила в деня на подписването му на 02.05.2018 г. и е прекратил действието си на 02.05.2022 г., но не е представен изискуемият график, към който реферират всички приемо – предавателни протоколи по чл.29 от него; в протоколите по договор №276 са налице редица пороци, които са установени по приложените дела – във всички протоколи е включена единствено услугата за събиране и транспортиране на битови отпадъци и зелени отпадъци, а за останалите услуги по чл.62 от Закона за местните данъци и такси няма приемо – предавателни протоколи; затова с Решение №6114/08.06.2023 г. по административно дело №9428/2022 г. по описа на ВАС е отменено Решение №281/21.07.2022 г. по административно дело №519/2021 г. по описа на ДАС и АУЗ в обжалваната част, като същото е станало и с необжалваното Решение №470/19.11.2019 г. по административно дело №344/2019 г. по описа на ДАС; в настоящото производство изобщо липсват приемо – предавателни протоколи за месеците декември 2019 г., януари 2020 г., февруари 2020 г. и декември 2020 г., а за 8 месеца от 2019 г. формално са представени протоколи (№6, №7, №8, №9, №10, №11, №12, №14 и 3 броя №17), в които се сочи, че са за различен период от периода, за който са съставени; последният договор №259/03.06.2022 г. е сключен между Община Балчик и „УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ЕООД със същия предмет, като към него не е представен необходимият график; изпълнението му се доказва с приемо – предавателните протоколи по чл.29 от договора, като представените протоколи отново включват единствено услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци и зелени отпадъци, подобно на протоколите към предишния договор, поради което и за него важат горните съображения; събраните доказателства не са годни да установят по безспорен начин при условията на пълно и главно доказване предоставянето на процесните услуги по сметосъбиране, сметопочистване и сметоизвозване, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване; не е доказано реалното функциониране на депото, за да бъде дължима такса за услугата обезвреждане и депониране на отпадъци; сключени са договор №178/24.09.2014 г. и споразумение №295/02.04.2015 г. между Община град Добрич и консорциум РУСО с предмет експлоатация на регионално депо със срок на действие от 60 месеца, т.е. до 02.04.2020 г.; съгласно чл.2 от споразумението удостоверяването на събирането, извозването и депонирането на отпадъците става чрез приемо – предавателни протоколи, които се издават на основание на извлечение от компютърна програма към електронната везна на регионалното депо при с. Стожер, което Община град Добрич е задължена да представи на Община Балчик от 1 до 10 число всеки месец; по делото са представени приемо – предавателни протоколи от януари 2018 г. до август 2019 г., в които е посочено, че са съставени именно на основание на чл.2 ал.2 от споразумението; няма ги изискуемите извлечения от компютърната програма на депото, въпреки че именно с тях се доказва реалното му функциониране, съответно количеството депонирани отпадъци, за които се дължи възнаграждение; поради липсата на документите по чл.2 от споразумението с Решение №7778/18.06.2020 г. по административно дело №1942/2020 г. по описа на ВАС са отменени установените задължения по този компонент на таксата за битови отпадъци за 2017 г. и 2018 г.; подписан е и договор №157/26.08.2019 г. със същия предмет за периода от месец септември 2019 г. до месец декември 2023 г., като във всички представени протоколи за тези периоди е направено позоваване на отчет, който следва да се предостави от оператора на регионалното депо, но по делото той не е представен; сключени са 2 договора между Община Балчик и „ПРЕТОВАРНА СТАНЦИЯ“ООД от 02.10.2015 г. и от 19.02.2019 г. с предмет управлението на дейности по приемането на битови отпадъци от Община Шабла, Община Каварна и Община Балчик, включително дейности, описани в техническа спецификация и техническо предложение на „ПРЕТОВАРНА СТАНЦИЯ“ООД, представляващи неразделна част от двата договора; подобни технически спецификации не са представени в нито един от горните два договора, поради което е невъзможно да се установи какви са дейностите по управлението на дейността за приемането на битови отпадъци; страните по двата договора не са спазили изискванията за реалното изпълнение и това води до извод за недоказаност на предпоставките за предоставянето на услуги, за които са определени таксите за битови отпадъци; с АУЗ е начислена такса от 5 лева за технически услуги с посочено основание [рег. номер]/02.08.2023 г. в колона 3 „декларации“ от поместената страница; с решението е направено изменение, като е мотивирано, че таксата била дължима на основание на чл.43 т.7 от НОАТЦУТОБ; таксата няма как да е била начислена на това правно основание, тъй като с разпоредбата са отменени изброените в нея точки от таблицата по чл.43 от Наредбата и са направени изменения в номерацията на други; съгласно чл.40 ал.1 във връзка с чл.39 във връзка с чл.3 ал.2 от НОАТЦУТОБ ползвателите на техническата услуга заплащат таксата при предявяването на искането, ако в нормативен акт не е определено друго, например при таксата за битови отпадъци; подобно правило относно таксата за технически услуги няма, поради което тя се заплаща при подаването на данъчните декларации, за попълването на чиито приложения се поддържа да е начислена; ако таксата не е заплатена, приложенията не биха били попълнени, което води до нейната недължимост; по делото не е представена декларация №[рег. номер]/02.08.2023 г., посочена като основание в АУЗ; затова остава недоказано основанието за нейното начисляване в края на месец декември 2023 г. като такса за техническа услуга, която уж е извършена през месец август 2023 г.; с оглед на всичко изложено са налице основания за отмяна на оспорения акт, като настоява и за присъждането на разноските, за което представя списък.

В последното съдебно заседание и писмената си защита процесуалният представител на ответника е заявил, че в Търговския регистър посоченият предмет на дейност на дружеството - жалбоподател е управление, покупка и продажба на недвижими имоти; при декларирането е предоставена счетоводна справка за сметка 303, в която счетоводно се завеждат стоки с предназначение за продажба и имотите правилно са възприети от административния орган за нежилищни и обложени като такива, защото са с цел продажба; фактическото ползване на имотите е със стопанска цел, а не за задоволяване на жилищни нужди на юридическото лице; в нормата на чл.10 от Закона за местните данъци и такси по отношение на имотите, които се облагат с данък, законодателят е конкретизирал, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробния устройствен план имат предназначението по чл.8 т.1 от Закона за устройство на територията, какъвто безспорно е и процесният имот, видно от заключението по последната съдебно - техническа експертиза; процесните имоти не попадат в изключенията за облагане по чл.10 ал.2 и ал.3 от Закона за местните данъци и такси, а в тази връзка чл.63 от същия закон гласи, че таксата по чл.62 се заплаща от лицата по чл.11 от Закона за местните данъци и такси за имотите на територията на общината; по делото са налице заключенията по първоначалната експертиза с представените многобройни писмени доказателства и събраните гласни такива чрез разпита на инж. П., който е директор на общинско предприятие „БКС“; от тях се установява, че процесният имот на жалбоподателя е функционално свързан с уличната мрежа на населеното място, конкретно с [улица]в с. Кранево, като попада в заповедите на кмета за райони с организирано сметопочистване и сметоизвозване до депо; [улица]също фигурира в тази заповед на кмета като район със сметопочистване и сметоизвозване; установява се по безспорен начин наличието и ползването на регионално депо от страна на Община Балчик; доказано е поддържането на територии за обществено ползване в с. Кранево от страна на частен изпълнител - сметоизвозваща фирма, както и от страна на общинското предприятие „БКС“, а собствениците на имота имат достъп до тези територии за обществено ползване в това курортно село; от обяснителна записка към ПУП - Приложение 3 към съдебно - техническата експертиза се вижда, че за имота има допълнителна изработена алейна връзка от [улица]до [улица]; налице са били всички законови предпоставки за издаването на оспорения административен акт; при издаването на обжалвания акт и потвърждаващото го решение, което изменя частично акта и го допълва в частта на мотивите, допустимо съгласно чл.97 ал.1 от АПК, няма нарушения; не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила; същите са издадени от съответния компетентен орган, в кръга на правомощията, мотивирани са, законосъобразни и правилни; неотносими към данъчното производство са аргументите за по – късното възстановяване в патримониума и владението на жалбоподателя на процесните недвижими имоти след проведени граждански съдебни производства и изпълнителни производства по въвод във владение, доколкото същите се инициират от потърсилото защита за накърнените си права лице към дата, на която то счете за нужно да предяви претенциите си към насрещната страна; след проверка в информационния масив и подадените едва през 2023 г. данъчни декларации за повечето имоти (други 3 имота са били декларирани през 2014 г.) органът по приходите е установил, че дружеството – жалбоподател е задължено лице по смисъла на чл.11 и чл.15 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти, придобити съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация №40/24.07.2014 г. и съдебното решение по търговско дело №56/2015 г. по описа на ДОС, с което е обявена нищожността на договора за покупко – продажба на процесните имоти; затова посочените в жалбата гражданскоправни спорове не обвързват Община Балчик, която не е страна по тях, но и не санират неизпълнението на задължението от данъчнозадълженото лице да подаде първоначалните данъчни декларации още към датата на въвеждането в експлоатация на строежа и започването на ползването; липсват подадени през периода 2014 г. – 2022 г. декларации за процесните 80 от общо 83 недвижими имота (3 имота са декларирани през 2014 г. и са посочени в т.40, т.41 и т.42 от АУЗ); затова моли за отхвърлянето на жалбата като неоснователна и за присъждането на сторените разноски, които възлизат на следващото се юрисконсулско възнаграждение по чл.161 ал.1 от ДОПК; прави възражение за прекомерност на предявеното адвокатско възнаграждение от другата страна в случай, че този размер надвишава минимално предвидения в Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт за установяване на задължение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е издаденият акт за установяване на задължение в цялост. Той е издаден от материално компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия съгласно чл.9б) във връзка с чл.4 ал.1 от Закона за местните данъци и такси и Заповед №116/16.01.2019 г. на кмета на общината (на лист 69 – 71 от делото) да изпълнява задълженията на орган по приходите, в законоустановената писмена форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при частично неправилно приложение на материалния закон.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липсата на мотиви в процесния АУЗ, водеща до невъзможност за установяване конкретно какви са осъществилите се фактически обстоятелства, довели до извода на органа за приложимостта на чл.11, чл.21, чл.62 и чл.67 ал.2 от Закона за местните данъци и такси, съответно на чл.15 от НОРМДТОБ и чл.15 от НОАМТЦУТОБ. С оглед на изключително големия обем от информация същата е изложена от органа по приходите в синтезиран вид, а след извършеното обжалване по административен ред в оспореното решение на директора на дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик са развити подробни съображения в подкрепа на установения размер на задълженията. В чл.155 ал.3 от ДОПК на решаващия орган са дадени правомощия дори за събирането на нови доказателства, а поради липсата на изрична уредба на въпроса в специалния закон и на основание на §2 от ДР на ДОПК във връзка с чл.97 ал.1 от АПК при административното обжалване се прилага принципната постановка, че при отхвърляне на жалбата мотивите на това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. От доказателствения материал по делото става ясно, че имотите се намират в териториите по чл.62 от Закона за местните данъци и такси, в които общината е организирала сметоизвозване, сметопочистване и съответно поддържане на чистотата на обществените територии; действително според приетото допълнително заключение имотите са разположени извън селищните и строителните граници на село Кранево, но надлежно е извършена процедура по промяна на предназначението на поземлените имоти от горския фонд и за тях одобрен ПУП – ПЗ за жилищни нужди с малка височина, откъдето няма съмнение, че той е включен в териториите, за които общината е организирала предоставянето на тези услуги; съгласно представените по делото заповеди в териториите, за които е организирано предоставянето на услугите, за които се събира такса за битови отпадъци, са включени с. Кранево, [улица](където се намират процесните имоти) и [улица]; съгласно чл.10 ал.1 от Закона за местните данъци и такси с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8 т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон; в настоящия случай сме изправени именно пред последната хипотеза. От данните по административната преписка се установява, че на 02.08.2023 г. управителят на „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД - с. Кранево чрез пълномощник е подал декларации по чл.14 от Закона за местните данъци и такси пред Община Балчик, в които е декларирал 79 броя от процесните имоти, като относно 1 имот (с идентификатор №39459.29.618.10.14) е издадена служебна декларация на 18.12.2023 г. (за него посочените в АУЗ неплатени данъчни задължения са единствено за 2023 г.), тъй като същият е бил пропуснат при декларирането, а относно 3 имота (с идентификатори №39459.29.618.10.1, №39459.29.618.10.10 и №39459.29.618.11.6 – за тях данъчните задължения за предходните години са заплатени и не са заплатени задълженията единствено за 2023 г.) декларациите са били подадени още на 24.09.2014 г. От намиращия се на лист 37 – 67 от делото Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №[рег. номер]/28.12.2023 г. и допълващото го Решение №680Р/08.03.2024 г. става ясно, че именно въз основа на тези декларации са определени данъчните оценки съгласно приложение №2 и отчетните стойности на декларираните имоти. Между страните не се спори, че тези оценки са били правилно изчислени. Съгласно чл.21 ал.1 от Закона за местните данъци и такси данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2. Сборът от определените по горния начин данъчни оценки на 79-те имота, които не са променяни през процесните 5 години, е 5770955.20 лева; сборът от данъчните оценки на 3-те декларирани още през 2014 г. имота (за които неплатените публичноправни задължения са само за 2023 г.) е 167553 лева, а данъчната оценка на 83-тият имот (също с посочени неплатени публичноправни задължения само за 2023 г.) е 65186 лева. Според чл.22 от Закона за местните данъци и такси във връзка с чл.15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Балчик, който е действал през целия период, размерът на данъка върху недвижимите имоти е в размер на 1.8 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Затова посоченият в обжалвания акт размер на данъка върху процесните недвижими имоти е правилно определен точно в размер на 1.8 на хиляда върху горните суми. Съгласно чл.13 от Закона за местните данъци и такси данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Частично основателни са възраженията, че дружеството - жалбоподател не е имало качеството на задължено лице по чл.11 и чл.64 от ЗМДТ за периода от 2018 г. до 2023 г ., тъй като процесните имоти са били предмет на съдебни спорове, а установяването на правото на собственост върху тях се е случило окончателно едва през 2023 г . На лист 266 – 283 от настоящото производство се намира заверен препис от Решение №121/20.10.2016 г. по търговско дело №58/2015 г. по описа на ДОС, като в частта на уважаването на предявените искове същото е влязло в сила на 11.04.2018 г.; с него е обявена относителната недействителност по отношение на кредитора „Международна инвестиционна банка“ – гр. Москва на сключения на 16.02.2015 г. договор, с който „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД – с. Кранево е прехвърлило на „КАМЕРАЙ“ЛТД – Белиз правото на собственост върху 86 броя недвижими имоти, между които са и процесните; същевременно е прогласена нищожността на същия договор за покупко – продажба едновременно на няколко основания – поради противоречие с добрите нрави, поради липсата на съгласие, поради липсата на основание и поради неговата привидност. Настоящият съдебен състав намира, че именно датата на влизането в сила на решението в тази част, при положение, че последващите прехвърляния на имотите, както се установява от многобройните представени решения по впоследствие водените граждански производства срещу трети лица, които пряко или последващо са придобили имоти от „КАМЕРАЙ“ЛТД – Белиз, са били извършени при вече вписаната искова молба по търговско дело №58/2015 г. по описа на ДОС, легитимира като собственик жалбоподателя пред всички други лица, включително държавата и общините. Затова същият е бил длъжен в законоустановения срок след влизането в сила на това решение да декларира тези имоти пред Община Балчик и впоследствие да заплати дължимите данъци и такси за тях. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение №12536/22.10.2014 г. по административно дело №2239/2014 г. по описа на ВАС и Решение №6906/10.06.2015 г. по административно дело №8513/2014 г. по описа на ВАС (в тях изрично е посочено, че с влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена нищожността на сделката, презумпцията, че деклариралото се като собственик лице е било собственик, се счита за оборена). Без значение са впоследствие проведените граждански производства (ревандикационните искове) срещу последващите приобретатели, доколкото завеждането и движението им е предоставено на единствено на волята на легитимирания собственик. Все пак следва да се отбележи, че въз основа на осъдителните решения на въззивния съд „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД – с. Кранево се е снабдило с изпълнителен лист и реално е било въведено във владение от частния съдебен изпълнител съгласно представените протоколи за голяма част от имотите в средата на 2022 г., а за малка част между средата на 2022 г. и началото на 2023 г., без да се налага да чака окончателното влизане в сила на решението, което е станало на 11.07.2023 г. Естествено за дължимите към Община Балчик данъци и такси, както и за неоснователното лишаване от ползването на апартаментите жалбоподателят има право да води граждански производства срещу ползвалите ги до извършването на въводите във владение лица. Затова жалбата срещу обжалвания акт следва да бъде отхвърлена в частта, с която са установени задълженията за данъци върху недвижимите имоти и дължимите лихви върху тях поради неплащането им в определените срокове за периода от 11.04.2018 г. до 31.12.2023 г. (с оглед на спестяването на ненужни разноски жалбоподателят не е пожелал допускането на съдебно – счетоводна експертиза и не е оспорил размерите на изчислените лихви) и уважена в частта за периода от 01.01.2018 г. до 10.04.2018 г., т.е. за сумата от 2845.79 лева (съразмерно на общо дължимите 10387.14 лева за цялата 2018 г.); респективно трябва да бъде уважена относно дължимите лихви върху определения данък върху недвижимите имоти за периода от 01.01.2018 г. до 10.04.2018 г., т.е. за сумата от 1602.21 лева (съразмерно на общо дължимите 5848.07 лева за цялата 2018 г.).

В частта относно определените размери на таксите за битови отпадъци и лихвите върху тях жалбата също е частично основателна. На лист 72 – 89 от делото се намират заповедите на кмета на Община Балчик, с които са определени границите на районите и видовете предоставяни услуги по чл.62 от Закона за местните данъци и такси за Община Балчик за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Според т.I.2.1 от тези заповеди за с. Кранево, включващо няколко улици, между които и [улица], на която се намират процесните имоти, се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане на депа за битови отпадъци; поддържане чистотата на територии за обществено ползване. Жалбоподателят излага аргументи за недължимостта на начислените му такси, които са частично основателни. На първо място относно услугата сметосъбиране и сметоизвозване се установява, че в периода от 03.09.2017 г. (когато е изтекъл сключения на 02.09.2013 г. договор №465 със срок на действие 4 години) до 02.05.2018 г. (когато е сключен договор №267 между Община Балчик и „ГЛОБЪЛ КЛИНЪР“ООД, също за срок от 4 години) не е имало действащ договор за предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поради което таксата за този период е недължима. В чл.29 от сключения на 02.05.2018 г. договор е предвидено предаването на изпълнението на услугите за всеки отделен период да се документира с протокол за приемане и предаване, който се подписва от представители на възложителя и изпълнителя в два оригинални екземпляра за всяка от страните. След внимателна проверка на документите по настоящото производство става ясно, че за срока на действие на договора не са представени такива приемо – предавателни протоколи за месеците юли 2018 г., ноември 2018 г., декември 2018 г., януари 2019 г., март 2019 г., април 2019 г., юни 2019 г., август 2019 г., октомври 2019 г., декември 2019 г., януари 2020 г., февруари 2020 г., април 2020 г., юни 2020 г. и декември 2020 г. Затова за тези периоди таксите за услугата сметосъбиране и сметоизвозване са недължими и жалбата в тези части е основателна. На 03.06.2022 г. е сключен договор между Община Балчик и „УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ЕООД за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване за срок от 4 години, като в периода от 03.05.2022 г. (датата на изтичането на стария договор) до 02.06.2022 г. не е имало действащ договор и затова за този 1 месец таксата е недължима. В чл.29 от сключения на 03.06.2022 г. договор е предвидено предаването на изпълнението на услугите за всеки отделен период да документира с протокол за приемане и предаване, който се подписва от представители на възложителя и изпълнителя в два оригинални екземпляра за всяка от страните. След внимателна проверка по настоящото производство се установява, че за срока на действие на договора по делото до края на процесния период са представени всички приемо – предавателни протоколи, заедно със съответните фактури. След извършването на съответните изчисления съобразно посочените по – горе периоди и таблицата, която се намира в оспореното Решение №680Р/08.03.2024 г., където размерите на таксата за битови отпадъци са посочени по години съобразно нейните три компонента, става ясно, че за 2018 г. относно сметосъбирането и сметоизвозването жалбата е основателна за сумата от 7574.37 лева (има само 5 месеца от общо 12 месеца, за които има доказателства за предоставянето на услугата) и неоснователна за разликата до 12984.64 лева; за 2019 г. е основателна за сумата от 7574.37 лева и неоснователна за разликата до 12984.64 лева; за 2020 г. е основателна за сумата от 5410.27 лева и неоснователна за разликата до 12984.64 лева; за 2021 г. е изцяло неоснователна; за 2022 г. е основателна за сумата от 1082.05 лева и неоснователна за разликата до 12984.64 лева; за 2023 г. е изцяло неоснователна. В частта на дължимите лихви тя е частично основателна чрез пропорционалното им намаляване съответно върху дължимата главница за 2018 г. в размер на 4264.09 лева и неоснователна за разликата до 7309.85 лева (последната сума е пропорцията между главницата за сметосъбиране и общата главница, съотнесена към изчислената от органа и неоспорена от жалбоподателя обща лихва от 17023.93 лева по посочената по – горе таблица); за лихвата върху дължимата главница за 2019 г. тя е основателна в размер на 3497.20 лева и неоснователна за разликата до 5995.20 лева; за лихвата върху дължимата главница за 2020 г. тя е основателна в размер на 1947.22 лева и неоснователна за разликата до 4673.32 лева; за лихвата върху дължимата главница за 2021 г. жалбата е неоснователна; за лихвата върху дължимата главница за 2022 г. тя е основателна в размер на 170.33 лева и неоснователна за разликата до 2043.92 лева; за лихвата върху дължимата главница за 2023 г. жалбата е неоснователна. От административния орган не са представени никакви доказателства за извършени услуги по компонента поддържане чистотата на територии за обществено ползване и затова тази такса е недължима. В процесните договори от 02.05.2018 г. и 03.06.2022 г. действително е отразено, че изпълнителят следва да поддържа чистотата на териториите за обществено ползване, но във всички приемо – предавателни протоколи с изпълнителите е посочено единствено осъществяването на дейността по събиране и транспортиране на битови и зелени отпадъци. Доколкото става въпрос за събирането на такса, а не данък, липсата на насрещна услуга води до нейната недължимост, поради което жалбата е изцяло основателна за всички периоди относно таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – относно главницата в размер на по 8598.78 лева за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., както и в размер на 8945.50 лева за 2023 г. (за тази година са включени и таксите за останалите 4 апартамента съгласно таблицата); основателна е относно лихвите върху главниците, които отново се получават като сума чрез пропорционалното им намаляване съответно върху дължимата главница за 2018 г. в размер на 4840.80 лева (последната сума е пропорцията между главницата на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване към общата главница, съотнесена към изчислената от органа и неоспорена от жалбоподателя обща лихва от 17023.93 лева по посочената по – горе таблица), за лихвата върху дължимата главница за 2019 г. в размер на 3970.18 лева, за лихвата върху дължимата главница за 2020 г. в размер на 3094.80 лева, за лихвата върху дължимата главница за 2021 г. в размер на 2224.17 лева, за лихвата върху дължимата главница за 2022 г. в размер на 1353.54 лева и за лихвата върху дължимата главница за 2023 г. в размер на 389.59 лева. Законодателят не е обвързал дължимостта на таксата за компонента третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации с фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. При нормативната уредба на чл.71 от Закона за местните данъци и такси и фактът, че дружеството е субект по смисъла на чл.64 във връзка с чл.11 от същия закон следва дължимостта на таксата за поддържане на депа за битови отпадъци за процесния период съгласно неоспорените счетоводни изчисления в акта. За разлика от производството по административно дело №344/2019 г. по описа на ДАС, респективно това по административно дело №1942/2020 г. по описа на ВАС, в настоящото производство са представени съответните приемо – предавателни протоколи и фактурите, с помощта на които се установява ползването от Община Балчик на намиращото се в село Стожер депо за битови отпадъци по силата на договора от 24.09.2014 г. между Община град Добрич и консорциум „РСУО – Добрич“ и споразумението от 02.04.2015 г. между Община град Добрич и Община Балчик, както и последващия договор от 26.08.2019 г. Затова жалбата в частта относно таксата за поддържане на депа за битови отпадъци за процесния период е основателна единствено в частта за периода от 01.01.2018 г. до 10.04.2018 г., т.е. за сумата от 2371.63 лева (съразмерно на общо дължимите 8656.44 лева за цялата 2018 г.); респективно трябва да бъде уважена относно дължимите лихви върху определената такса за поддържане на депото за периода от 01.01.2018 г. до 10.04.2018 г., т.е. за сумата от 1335.14 лева; в останалата част жалбата е неоснователна и трябва да бъде отхвърлена, заедно със съответната част от дължимите лихви.

Жалбата е основателна в частта за претендираната такса за технически услуги в размер на 5 лева, тъй като липсват мотиви, а е налице и пълно несъответствие между посоченото фактическо (попълване на приложения по данъчни декларации) и правно основание (чл.43 т.7 от НОАТЦУТОБ) за нейното начисляване в тази част.

Заради изхода от спора и на основание на чл.161 ал.1 от ДОПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски съразмерно на уважената част от жалбата, т.е. в размер на 7588.17 лева (от внесена държавна такса в размер на 50 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 20940.64 лева с ДДС (същото е в минималния размер съгласно чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, към който се начислява ДДС), 800 лева внесен депозит за първото заключение и 800 лева заплатен депозит за допълнителното заключение на вещото лице; разходи за явяването в съдебно заседание не следва да бъдат присъждани на страните). На ответника следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 11588.92 лева в съответствие с чл.161 ал.1 от ДОПК във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание на чл.160 ал.1 от ДОПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения №[рег. номер]/28.12.2023 г., издаден от старши инспектор и ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, потвърден с Решение №680Р/08.03.2024 г. на директора на дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, в частта относно установените на „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Кранево, общ. Балчик, [улица], представлявано от управителя М. В. М., задължения за данък върху недвижимите имоти за 2018 г. в размер на 2845.79 лева; лихва върху определения данък върху недвижимите имоти за 2018 г. в размер на 1602.21 лева; такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018 г. в размер на 7574.37 лева, такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2019 г. в размер на 7574.37 лева, такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2020 г. в размер на 5410.27 лева, такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2022 г. в размер на 1082.05 лева; лихва върху определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018 г. в размер на 4264.09 лева, лихва върху определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2019 г. в размер на 3497.20 лева, лихва върху определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2020 г. в размер на 1947.22 лева, лихва върху определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2022 г. в размер на 170.33 лева; такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за 2018 г. в размер на 8598.78 лева, такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за 2019 г. в размер на 8598.78 лева, такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за 2020 г. в размер на 8598.78 лева, такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за 2021 г. в размер на 8598.78 лева, такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за 2022 г. в размер на 8598.78 лева, такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за 2023 г. в размер на 8945.50 лева; лихва върху определената такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за 2018 г. в размер на 4840.80 лева, лихва върху определената такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за 2019 г. в размер на 3970.18 лева, лихва върху определената такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за 2020 г. в размер на 3094.80 лева, лихва върху определената такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за 2021 г. в размер на 2224.17 лева; лихва върху определената такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за 2022 г. в размер на 1353.54 лева, лихва върху определената такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за 2023 г. в размер на 389.59 лева; такса за поддържане на депа за битови отпадъци за 2018 г. в размер на 2371.63 лева; лихва върху определената такса за поддържане на депа за битови отпадъци за 2018 г. в размер на 1335.14 лева; такса за технически услуги в размер на 5 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Кранево, общ. Балчик, [улица], представлявано от управителя М. В. М., срещу Акт за установяване на задължения №[рег. номер]/28.12.2023 г., издаден от старши инспектор и ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, потвърден с Решение №680Р/08.03.2024 г. на директора на дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, в останалата му част.

ОСЪЖДА Община Балчик с административен адрес гр. Балчик, пл.“21-ви септември“ №6, представлявана от кмета Н. Д. А., да заплати на „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Кранево, общ. Балчик, [улица], представлявано от управителя М. В. М., направените разноски по административно дело №192/2024 г. по описа на ДАС съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 7588.17 лева (седем хиляди петстотин осемдесет и осем лева и седемнадесет стотинки).

ОСЪЖДА „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Кранево, общ. Балчик, [улица], представлявано от управителя М. В. М., да заплати на Община Балчик с административен адрес гр. Балчик, пл.“21-ви септември“ №6, представлявана от кмета Н. Д. А., направените разноски по административно дело №192/2024 г. по описа на ДАС съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 11588.92 лева (единадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.