Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-5 състав, в публично
заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря К. Г., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 15393 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът
Й.Н.Й. твърди, че на 08.04.2016 г., около 15.00 ч., дъщеря му Н.Й.Й.пътувала на
предната дясна седалка в управлявания от Ж.О.Р. л.а. марка „Ауди“, модел „ТТ“,
с рег. № *******, движещ се по път І 5 (Е 85 – трилентов път във всяка
направление) с посока от гр. Димитровград към гр. Хасково, когато на км.
286+000, при направен опит да изпревари отляво неизвестен автомобил с марка
„БМВ“, модел „Х 6“, водачът изгубил контрол върху превозното средство и навлязъл
в разделителната тревна ивица, след което последвал сблъсък с т.а. „Фолсваген“,
модел „LT35“, рег. № *******. От произшествието пострадалата Н.Н.получила:
съчетана травма, контузия на мозъка, травматичен шок, травматичен
субарахноидален кръвоизлив, контузия на гръдния кош, контузия на бял дроб в
ляво, разкъсване на слезка, разкъсване на черен дроб, ретроперитонеален хематом
и остра дихателна недостатъчност. Въпреки оказаната спешна помощ и последвалата
хоспитализация, посочените травми довели до нейната смърт на 24.04.2016 г. Връзката
между ищеца и неговата дъщеря била изключително силна – двамата живеели в едно домакинство, тъй като на него
били възложени родителските права след развода с майка й. След смъртта на Н..Йищецът
страдал дълбоко от невъзвратимата загуба. Отговорността на деликвента била
застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното
дружество. Поради изложените доводи,
ищецът моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 250 000 лв., ведно със законна лихва от 08.04.2016 г.
(датата на деликта) до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
възразява срещу допустимостта на производството, предвид разпоредбата на чл.
432, ал. 1 Кодекс за застраховането КЗ/. Оспорва основателността на иска, като
прави следните възражения: липсвали доказателства за основни елементи от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, оспорва механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие, поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от дъщерята на ищеца, която пътувала без поставен обезопасителен колан.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Представен
е Констативен протокол № 5 за ПТП с пострадали лица от 25.04.2016 г., съставен
от дежурен при ОД на МВР гр. Димитровград. Приложен е протокол за оглед на
местопроизшествие от 08.04.2016 г., ведно с албум по ДП № 243/2016 г. Към
делото е приложена съдебно-медицинска експертиза на труп № 75/2016 г., според
чието заключение смъртта на Н..Йе следствие от съчетана травма, изразяваща се в
охлузвания по лицето, кръвонасядане на меките обвивки на черепа, травматичен
субарахноидален кръвоизлив. Посочено е, че установените увреждания са причинени
по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при
автомобилна катастрофа.
По
делото е представено и Удостоверение за наследници с изх. № 1928/05.05.2016 г.,
издадено от община Хасково, от което е видно, че ищецът е баща на пострадалата.
За смъртта й е представен препис-извлечение от Акт за смърт № 0376/24.04.2016
г., съдържащ информацията, че пострадалата, родена на *** г., е починала на
24.04.2016 г.
Ответникът
е представил застрахователна полица № BG 22115001163879,
издадена на 24.04.2015 г. за лекия автомобил (с друг регистрационен номер, но
със същата рама като на процесния), както и Постановление № 717/2016 г. от
22.12.2016 г. на прокурор от ОП Хасково, с което е прекратено наказателното
производство срещу неизвестен извършител за процесното произшествие.
Страните по делото не спорят, че
отговорността на сочения от ищеца деликвент е
била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
настъпване на пътно-транспортното произшествие, а в съдебно заседание от 21.03.2018 г. ответникът не оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между поведението на водача на л.а „Ауди“, модел „ТТ“, с рег. № ******* и настъпилата смърт на Н..Й..
От приетата съдебно-медицинска експертиза се
установява, че от произшествието пострадалата е получила
увреждания, квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота (мекотъканни увреждания) и като разстройство на здравето, временно опасно
за живота (закрита коренно-гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръден
кош, корем, бял дроб, разкъсване на слезка и черен дроб и ретроперитонеален
хематом; загуба на слезка; травматичен шок). Независимо от тези травми,
продължителното залежаване е довело до тежка застойна пролежна пневмония.
Последиците от това усложнение са непреодолима дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, което се явява и непосредствена причина за смърта на
пострадалата. На базата на изложеното вещото лице е заключило, че има пряка и
непосредствена причина между получените увреждания и смъртта й. В експертизата
е посочено, че няма сигурни данни за наличието на поставен обезопасителен
колан, тъй като по тялото на Н.Н.не са открити характерни следи, които остават
при използване на колан, но, според вещото лице, такива следи могат и да не
останат по тялото, в зависимост от векторната сила на травматичното въздействие
и кинетичната енергия на удара, както и от облеклото на пострадалата. От друга
страна, вещото лице поддържа в заключението, че дори и при поставен
обезопасителен колан травмите на вътрешните органи могат да се причинят
индиректно от инерционни въздействия и директно по механизъм на притискане и от
травматичното въздействие на предпазния колан. В съдебно заседание от
17.10.2018 г. вещото лице допълва, че над 60 км./ч. вътрешните органи
придобиват огромна маса, поради високата скорост на движение и се травмират отвътре
навън в самите предпазващи ги телесни части – черепната, гръдната и коремната
кухина и наличието или липсата на поставен колан е без особено значение.
Съгласно
изслушаната и приета по делото авто-техническа експертиза, първоначалната
скорост на процесния л.а. „Ауди“, модел „ТТ“ при движението му от Димитровград
до разклона за с. Крепост, е била около 70 км./ч., когато зад него се е появил
л.а. „БМВ“ „Х 6“ и скоростта на двете превозни средства е надминала 100 км./ч.
Известно време двете коли са се движели успоредно с тази скорост, когато в един
момент, при наклон надолу, джипът е взел преднина и при кръстовището,
образувано с пътя и входа към асфалтовата база, е вдигнал облак прах, а
непосредствено пътуващият зад него л.а. „Ауди“ в опит да направи изпреварване
отляво, поради високата скорост и вдигналия се прашен облак, е загубил
ориентация, а оттам и контрол над превозното средство и последното е навлязло в
платното за насрещно движение. Въпреки
предприетата от водача спасителна маневра в последния момент, тя се е оказала
неуспешна и той се е блъснал със скорост от 156 км./ч. в движещия се в
интензивната лента с 52 км./ч. т.а. „Фолксваген“. Експертът сочи, че от
навлизането на л.а „Ауди” в насрещното платно за движение до удара с товарния
автомобил е изминат път от 67 метра за време от 1,55 секунди, което при тази
обстановка се оказва крайно недостатъчно за намаляване на скоростта.
По
делото са изслушани и свидетелските показания на И.А.– майка на ищеца, която
заявява, че след катастрофата синът й бил много разтревожен за състоянието на
дъщеря си. През цялата нощ останал в болницата.
След това посещавал по 2-3 пъти на ден дъщеря си в болницата. На шестия
ден свидетелката видяла внучка си, но
последната лежала и не мърдала. Трагедията за семейството им била
голяма, бащата на Натали плачел нощем, снимките на детето му били навсякъде в
къщата, а той ги прегръщал и целувал постоянно. Често ходел на гробищата,
непрекъснато бил с насълзени очи, станал неспокоен, започнал да употребява
алкохол. Ищецът и дъщеря му били силно привързани един към друг - ходели заедно
на почивка, на риболов, той се грижел за нея, издържал я. Дори и през периода,
когато пострадалата помагала на майка си за отглеждането на своята полусестра,
връзката между тях не била прекъсната, двамата продължили да общуват.
Семейството му, състоящо се от бившата му съпруга и двете им дъщери,
първоначално живеело в апартамента на ищеца. След развода Натали останала да
живее при баща си, от първи до седми клас живяла в неговия дом. Майка й две
години била в Испания, след което заживяла с друг мъж в Клокотница, родило й се
дете. Натали отишла при майка си в Клокотница да й помага за отглеждане на
детето, но продължила да поддържа връзка с баща си.
Разпитана
по делото е и свидетелката Р.Г. – бивша съпруга на ищеца. Същата заявява, че от
брака си с него има две дъщери. След развода по-голямата дъщеря останала да
живее при баща си, а Натали живеела с нея. Година и два месеца свидетелката
отсъствала от страната, работила в Испания. Единствено през този период след
развода Натали живяла при баща си и баба си. Тогава тя била на 8 години.
Живеели в Хасково. Родителските права върху Натали били предоставени на баща й,
но независимо от това детето живеело при нея. Натали често се виждала с баща
си, давал й пари, ходели заедно на море, но не живеели заедно след развода.
Натали живеела с нея в Клокотница до 2010г., когато починал вторият съпруг на
свидетелката, след което заедно се завърнали в Хасково. Ищецът известно време
се намирал извън България – в Гърция, като през този период за децата се
грижели неговите родители. Независимо от това, връзката между него и дъщеря му
не била прекъсната. Когато се връщал, се срещал с дъщеря си, чували се по
телефона, излизали заедно, полагал грижи за нея. След катастрофата свидетелката
и ищецът били денонощно в болницата.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Въпреки своевременно заявеното от ответника
възражение за недопустимост на производството по делото, предвид разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ, която препраща към предпоставките на чл. 380 от КЗ,
изразяващи се в предявяване на писмена извънсъдебна претенция до
застрахователното дружество, настоящият състав приема за относима към съдебната
процедура разпоредбата на пар. 22 от ПЗР на КЗ (обн. в ДВ бр. 102 от 29.12.2015
г.), според която за застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на кодекса, се прилага част четвърта от отменения кодекс. Съобразно
представената от ответника застрахователна полица № BG 22115001163879, същата е сключена на 24.04.2015 г. и е със срок една година, а произшествието
е настъпило на 08.04.2016 г., т.е. в едногодишният й срок на валидност. Поради
изложеното производството е допустимо, тъй като част ІV на Кодекс за
застраховането/отм./ не предвижда провеждането на рекламационна процедура пред
застрахователното дружество, явяваща се предпоставка за допустимостта на иска.
По
съществото на спора от доказателствата се установява, че на 08.04.2016 г. Н.Й.Й.(дъщеря
на ищеца) е била пътник в л.а. марка „Ауди“, модел „ТТ“, с рег. № *******,
движещ се с 70 км./ч. по път І-5 с посока от гр. Димитровград към гр. Хасково,
който малко след отбивката за с. Крепост е застигнат от л.а. марка „БМВ“, модел
„Х 6“ (с неустановен регистрационен номер). Скоростта на двете превозни
средства е била над 100 км./ч., като в един момент те са се движели успоредно
едно до друго. При последвал наклон надолу л.а. „БМВ“ е успял да изпревари л.а.
„Ауди“, като последният в опит да направи същото с маневра от лявата страна на
джипа не е съобразил, че поради високата скорост на другата кола, при кръстовището
с тамошната асфалтова база се е вдигнал прах, който ограничава нормалната видимост
и предвид собствената си висока скорост е загубил управление и е навлязъл в
съседното насрещно пътно платно, където в лентата за интензивно движение се
сблъскал челно с т.а. „Фолксваген“.
Налице
е противоправно поведение на водача на л.а „Ауди“, модел „ТТ“ Ж.Р., тъй като
при поведението си на пътя не е съобразил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Нарушена е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
забраняваща изпреварването на моторни превозни средства когато разстоянието на
видимост, намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от
необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение. Под „други
подобни“ следва да се разбира и създалата се запрашеност от високите скорости
на двата автомобила. Съгласно приетата автотехническа експертиза скоростта на
л.а. „Ауди“ в момента на сбълъсъка е била 156 км./ч. и при тези нива и предвид
обстоятелството, че от навлизане в насрещната лента до челния удар разстоянието
е било 67 м. за време 1,55 сек., избраната скорост и време за реакция не са
позволявали нейното своевременно намаляване.
В този ред на аргументация следва да бъде обсъдено и
възражението на ответника за принос на пострадалата поради непоставяне на
обезопасителен колан. Същото остана недоказано, а доказателствената тежест е върху ответника. В
експертизата е посочено, че няма сигурни данни за наличието на поставен
обезопасителен колан, тъй като по тялото на Н.Н.не са открити характерни следи,
които остават при използване на колан, но, според вещото лице, такива следи
могат и да не останат по тялото, в зависимост от векторната сила на
травматичното въздействие и кинетичната енергия на удара, както и от облеклото
на пострадалата. От друга страна, вещото лице поддържа в заключението, че дори
и при поставен обезопасителен колан травмите на вътрешните органи могат да се
причинят индиректно от инерционни въздействия и директно по механизъм на
притискане и от травматичното въздействие на предпазния колан. В съдебно
заседание експертът заявява, че над
скорост от 60км/час вътрешните оргтани придобиват огромна маса и се травмират
директно от удари отвътре навън в черепната, гръдната и коремната кухина. Действително,
съгласно чл. 137а ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства са длъжни
да използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. При неизпълнение на тази
разпоредба от страна на пострадалото лице би могло да се приложи разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обосноваваща възможността за намаляване обезщетението, ако
увреденият е допринесъл с поведението за настъпване на вредите. Необходимо е,
обаче, да се установи причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилите в неговата правна сфера вреди. Само по себе си обстоятелството
за непоставен обезопасителен колан не би могло да доведе до приложението на
цитираната разпоредба (в този смисъл са: Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., т.о. Решение
№ 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о, Решение № 171 от
10.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 629/2012 г., II т. о.). Още повече, че, според заключението на вещото лице
по медицинската експертиза, при тази скорост (над 100 км./ч. при граница от 60
км./ч. за преценка полезното въздействие на колана) и при този механизъм (челен
удар), поставеният обезопасителен колан не би могъл да предотврати понасянето
на регистрираните смъртоностни травми.
За да определи конкретния
размер на дължимото обезщетение съдът
преценява и настъпилите вреди. Съгласно приетата по делото експертиза пострадалата
е получила увреждания, квалифицирани като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота (мекотъканни увреждания) и като разстройство на здравето,
временно опасно за живота (закрита коренно-гръдна травма, изразяваща се в контузия
на гръден кош, корем, бял дроб, разкъсване на слезка и черен дроб и
ретроперитонеален хематом; загуба на слезка; травматичен шок). В резултат на произшествието
се е стигнало до тежкото увреждане на Н..Йи летален изход. Настъпилата смърт е
следствие на получените тежки травми, причинени при ПТП, както и на настъпилите
задължителни при такава травма усложнения - продължителното
залежаване е довело до тежка застойна пролежна пневмония. В случая не е налице прекъсване на причинната връзка, доколкото тежките
травми са обусловили крайния летален резултат (в този смисъл е и Решение № 176 от 30.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 1834/2015 г., I т. о). Смъртта на дъщерята на ищеца е довела до
мъка и тъга, отразила се на ежедневния му живот. Майката на ищеца свидетелства,
че той започнал да употребява алкохол, а нощно време плачел. Привързаността към
починалата му дъщеря, едва двадесетгодишна, се проявява и в наличието на нейни
снимки навсякъде в дома му, които галел и целувал. Обстоятелството, че има
разминаване между твърдението на ищеца в исковата молба и в свидетелските
показания на майка му от една страна и тези на бившата му съпруга при кого от
тях двамата е живяла покойната им дъщеря, не разколебават горния извод. Установи
се, че ищецът се е грижел за детето си, издържал го е, често са се срещали и
общували. Дори и през периода, през който за известно време е живял в Гърция не
е прекъснал контакт с дъщеря си. /св. Г./. Двамата са били силно привързани един към друг -
ходели заедно на почивка, за риба, ищецът е бил ангажиран с възпитанието на
дъщеря си/св.А./.
Предвид изложеното, както и с оглед на обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие през 2016
г. и лимита на застрахователната отговорност, съдът приема, че претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени с обща сума от 200 000
лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част до пълния
предявен размер от 250 000лв., следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението се дължи от
ответника-застраховател, на основание чл. 223 вр. чл. 226 КЗ (отм.). Върху
определената по-горе сума за обезщетение на неимуществени вреди следва да се
присъди лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът за обезщетяване на неимуществени вреди е предявен с правно основание чл.
226 КЗ (отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на
извършителя на произшествието, но отговорността се търси по силата на закона, а
не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищеца и
ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията
на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността
се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата относно
обезщетяването на неимуществените вреди, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ще бъде от
деня на извършеното пътно-транспортно произшествие - 08.04.2016 г.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 36лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р.М., на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 5308.80лв. с ДДС за процесуално представителство,
съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса
върху уважения иск в размер на 8000лв. и разноски за вещи лица в размер на
320лв., съобразно уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от М.С.М.
– Г., П.В.Д.и Г.Н.Г.да заплати на Й.Н.Й., ЕГН **********,***, на основание 226,
ал.1 от КЗ/отм./, сумата от 200 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от смъртта на дъщеря му Н..ЙН., причинени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.04.2016 г. по вина на водача Ж.О.Р.,
при управление на л.а. „Ауди ТТ” с рег. № *******, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 08.04.2016г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 250 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Й.Н.Й. да
заплати на „З.К.„Л.И.” АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 36лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД да заплати на адв.Р.М. ***,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 5308.80лв.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения иск в размер на 8000лв., а на СГС – разноски
за вещи лица в размер на 320лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: