Решение по дело №605/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   872             Година  2022, 16.05.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.04.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 605 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „ОМНИКАР АУТО“ООД, със седалище и адрес на управление в село Труд, ул.„Карловско шосе“, чрез адв.Т.К.,  срещу постановеното по АНД №6350/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив/ПРС/, ХХ н. състав съдебно решение №2344/22.12.2021г., с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ №594664-F600729/19.08.2021г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на дру­жеството, на основание чл.182 ал.2 от Закона за данък върху добавената стой­ност/ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 699,14 лева за нарушение на чл.78 ал.2 ЗДДС и чл.78 ал.3 ЗДДС. Със същото решение жалбо­подателят е осъден и да заплати на НАП сумата в размер на 80 лева разноски.

В жалбата се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на касационни основания – съществено нарушени процесуални правила, нарушение на материалния закон и неправилно определено наказание. Претендира се приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, алтернативно намаляване размера на санкцията до минимума. Моли решението да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяна, алтер­нативно изменение на издаденото НП. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител юриск.Пеева оспорва жалбата и моли решението на ПРС като правилно и законосъобразно да се потвърди. Подробни съображения излага в депозиран по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско въз­награждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претенди­рано адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНО­ВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното НП №594664-F600729/19.08.2021г. на Заместник Директор на ТД на НАП – Пловдив, на „ОМНИКАР АУТО“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 699,14 лева за нарушение на чл.78 ал.2 ЗДДС и чл.78 ал.3 ЗДДС, за това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по доставка на стока – лек автомобил марка Dacia, модел Logan, шаси №UU1K5220962767537 при условията на финансов лизинг по чл.6 ал.2, т.3 ЗДДС, не е извършило корекция на ползван данъчен кредит в размер на 2 796,56 лева по фактура № **********/30.08.2019г., издадена от „ОББ Интерлийз“ЕАД в законоустано­вения срок – от 01.12.2020г. до 14.12.2020г. вкл. за данъчен период м.11.2020г., което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат по ЗДДС за м.11.2020г. в по-малък размер със сумата от 2 796,56 лева. Установено е, че съгласно договор за финансов лизинг №0021142/J/12.08.2019г., сключен между „ОББ Интерлийз“ЕАД в качеството на лизингодател и „ОМНИКАР АУТО“ООД в качеството на лизингополучател, лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване при условията на финансов лизинг с възможност за закупуване следните лизингови вещи, сред които: лек автомобил марка Dacia, модел Logan, шаси №UU1K5220962767537. Автомобилът е предаден на лизингополучателя на 12.08.2019г., видно от удостоверение за приемане - Приложение 1 от същата дата. За извършената доставка „ОББ Интерлийз“ЕАД е издало фактура №**********/30.08.2019г. с данъчна основа 17 876,66 лева и ДДС 3 575,33 лева, по която ДДС е начислен от лизинговото дружество в данъчен период м.08.2019г. През м.08.2019г. по фактурата е ползвано право на данъчен кредит по смисъла на чл.72 ал.2 ЗДДС и от „ОМНИКАР АУТО“ООД. С Допълнително споразумение №5 от 06.11.2020г. към Договор за финансов лизинг №0021142/J/12.08.2019г., същият е частично прекратен по отношение на гореописания лек автомобил. Във връзка с развалянето на доставката, от страна на доставчика е издадено кредитно известие №**********/06.11.2020г. с данъчна основа „минус“ 13 982,82 лева и ДДС „минус“ 2 796,56 лева, което е трябвало да бъде отразено в резултата по ДДС на „ОМНИКАР АУТО“ООД за данъчен период м.11.2020г. В данъчния период, през който е извършено намалението на данъчната основа по доставката – м.11.2020г., „ОМНИКАР АУТО“ООД е следвало да направи корекция на ползван данъчен кредит в размер на 2 796,56 лева по фактура №**********/30.08.2019г., като отрази издаденото от доставчика кредитно известие №**********/06.11.2020г. в днев­ника си за покупки и в СД, подадени в ТД на НАП – Пловдив, с вх. № 16004518993/13.12.2020г. за данъчен период м.11.2020г. „ОМНИКАР АУТО“ ООД е извършило следващата се корекция на ползван данъчен кредит в размер на 2 796,56 лева със закъснение, като е отразило издаденото кредитно известие в дневника си за покупки и в СД с вх.№16004574878/12.02.2021г. Кредитното известие е отразено в ДП за данъчен период м.12.2020г., като е допусната техническа грешка от ЗЛ и е вписана дата на КИ 01.12.2020г., която техническа грешка е коригирана и издаденото КИ №**********/06.11.2020г. е отразено с вярната дата в м.01.2021г. в подадената СД по ДДС в ТД на НАП – Пловдив с вх.№16004574878/12.02.2021г.

Неизвършването на корекцията е прието, че е довело до определяне на резултат за данъчен период м.11.2020г. в по-малък размер, вместо следващия се резултат – „ДДС за внасяне“ с включено ДДС при коректно отразяване на кредитното известие. Нарушението е прието, че е извършено на 15.12.2020г. в град Пловдив и установено при проверка на „ОМНИКАР АУТО“ООД с предоставени документи и писмени обяснения от задълженото лице в ТД на НАП – Пловдив с Придружително писмо вх.№70-00-819/26.01.2021г. по връчено ИПДПОЗЛ №П-16001620213431-040-001/15.01.2021г.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дружеството на вмененото му нарушение на ЗДДС, а от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от адми­нистративнонаказващия орган. Като е стигнал до тези правни изводи, район­ният съд е постановил правилен съдебен акт.

В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобраз­ността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тях­ната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

От страна на касационния жалбоподател са направени възражения, които са идентични с твърденията, изложени в първоинстаннционното произ­водство, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споде­лят напълно от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстан­ционния съд.

За пълнота и с оглед наведените съображения във връзка с приложи­мата практика на СЕС, е необходимо да се посочи, че административнонаказа­телната отговорност представлява санкция за неправомерно развитие на административните правоотношения/при нарушаване на диспозицията на адми­нистративноправна норма/. Неспазването на срока по чл.78 ал.3 и чл.124 ал.5 ЗДДС за отразяване на получени кредитни известия, съответно за извър­шване на корекция на ползвания данъчен кредит от страна на регистрирано по ЗДДС лице, има за последица административнонаказателна санкция по реда на чл.182 ЗДДС. Именно, с оглед обстоятелството, че от страна на дружеството е извършено деклариране в период, следващ данъчния период, в който кредитното известие е следвало да бъде декларирано, административнонаказ­ващият орган е подвел извършеното нарушение под санкционната норма на чл.182 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС, която е именно в синхрон с практиката на СЕС по сходни казуси. Това е така, защото в цитираното Решение на Съда (осми състав) от 20 юни 2013 година по дело C-259/12 (Териториална дирекция на Националната агенция за приходите — Пловдив срещу „Родопи-M 91“ ООД) се приема, че принципът на данъчен неутралитет допуска налагането на имуществена санкция като разглежданата в главното производство при обстоя­телства като посочените в точка 29 от същото решение, а именно, когато данъч­но задължено лице не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него ДДС, включително когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви.

В същото решение в т.40 се посочва още и че що се отнася до начина на определяне на разглежданата санкция, следва да се приеме, че предвиденият в член 182, алинеи 1 и 2 от ЗДДС размер на същата е прогресивен. Ако корек­цията се извърши само с един месец забавяне, санкцията е едва 25 % от раз­мера на дължимия ДДС/каквато е определената санкция в конкретния случай/. Казано по друг начин, в конкретния случай не е налице противоречие на чл.182 ал.2 ЗДДС с принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5 §4 от Договора за Европейски съюз и в този смисъл подобна санкция може да насърчи данъчнозадължените лица да коригират във възможно най-кратък срок извършено приспадане, основанието за което е отпаднало, както и да постигне целта да осигури точно събиране на данъка.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

При този изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2344/22.12.2021г., постанове­но по АНД №6350/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ н. с. 

ОСЪЖДА „ОМНИКАР АУТО“ООД, със седалище и адрес на управление с.Труд, община “Марица“, ул.„Карловско шосе“ да заплати на Национална аген­ция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков”№52 сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за осъществената защита от юрисконсулт.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.