№ 161822
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110163949 по описа за 2024 година
В съда е постъпило заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
в полза на „...“ ООД за сумата от 782,39 лв., представляваща обезщетение за закъснение с
повече от 3 часа на полет W647207, по разписание от 25.04.2024г., с дестинация: летище
Бове-Тиле, Франция – летище ...., претендирано на основание чл.7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, срещу „... Црт-клон
България“ КЧТ – клон България с ЕИК 20830927. Претендират се съдебни разноски.
На първо място съдът намира, че не е международно компетентен да разгледа
искането.Първият критерий, по който се определя подсъдността на делата по Регламент №
261/2004 г. се определя от мястото на излитане или мястото на кацане на процесния полет.
Така напр. Решение на Съда на ЕС от 9.07.2009 г. по дело № С-204/08 и множество други. В
настоящия случай мястото на излитане е летище Бове-Тиле, което сочи към компетентност
на съответния френски съд, а дестинацията е летище Александър Македонски, което сочи
към компетентност на съответния македонски съд.
Някои съдилища в Република България считат, че договорите за въздушен превоз са
потребителски договори и позовавайки се на чл. 113 ГПК приемат, че делото следва да се
разгледа от съда по настоящ адрес на пътника. настоящият съдебен състав намира, че
договорите за въздушен превоз не могат да се характеризира като потребителски по смисъла
на Раздел 4 от Регламент 1215/20.1.22012г. С разпоредбата на чл. 17, пар. 3 от Регламента, от
понятието за потребителски договор изрично е изключен всеки договор за транспорт, който
не включва в цената си предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване. В
решение по Съединени дела С-585/08 и С-144/09 е посочено, че потребителски договор за
транспорт по смисъла на цитираната норма, следва да отговаря на понятието за
“туристически пакет”, предвидено в чл.2, т.1 от Директива 90/314 на ЕИО и Съвета - т.е.
предварително договорена комбинация от не по-малко от два от следните елементи, когато
се продава или предлага за продажба на цена, която включва всички разходи, и когато
услугата обхваща срок, по -дълъг от двадесет и четири часа или включва настаняване за
пренощуване: а) транспорт, б) настаняване, в) други туристически услуги, които не са
свързани с транспорта или настаняването и представляват значителна част от туристическия
пакет. Ето защо международната компетентност на съдилищата не се определя от адреса на
заявителя, неправилно понякога приеман за потребител. Още повече в случая видно е от
приложено по делото пълномощно, че Ивица Стамболииски е гражданин на република
Северна Македония с адрес в гр. Скопие.
1
Съгласно чл.4, т.1 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 г. /Регламента/, искове срещу лица,
които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се
предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Тоест, като основен критерий за
определяне на юрисдикцията е възприето местоживеенето на лицето, срещу което ще бъде
предявен искът, като по отношение на юридическите лица или сдруженията се счита, че
местоживеенето им е в държавата, в която те имат своето седалище по устав, централно
управление или основно място на стопанска дейност /чл.63 от Регламента/.
С оглед горното международно компетентен да разгледа делото би бил и съответния
съд в Република Унгария, където е регистрирано дружеството „...“ - Црт с № 01-10-140174.
Най-значимо за международната компетентност на съда е следното: В т. 42 от
Тълкувателно решение на Съда на ЕС от 11.04.2019 г. по дело № С- 464/2018 г. е решено
следното: „член 7, точка 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че съд на
държава членка не е компетентен да разгледа иск за обезщетение, предявен на основание
член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 и насочен срещу авиокомпания, установена на територията на
друга държава членка, с мотива че компанията има клон в района на сезирания съд, без той
да е участвал в правоотношението между компанията и засегнатия пътник”.
Тоест, международно компетентен би бил българският съд на осн. чл. 7, точка 5 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012 единствено ако правоотношението е възникнало във връзка с
дейността на клона на дружеството в Република България. По делото няма данни
правоотношението да е сключено или да е във връзка с клона на „...“ в България. По тези
съображения съдът намира, че не е международно компетентен да разгледа делото.
На следващо място, съдът намира, че липсва активна процесуална легитимация на
заявителя. Сочи се, че пътникът, чиито полет е закъснял е Ивица Стамболииски. В
заявлението не се навеждат твърдения възникналото по отношение на този пътник вземане
за обезщетение да е било прехвърлено на заявителя „...“ ООД чрез цесия или по друг начин.
Към заявлението липсват и доказателства за горното. В действителност налично е
единствено пълномощно, с което Ивица Стамболииски упълномощава адв. Лъчераз Комитов
– управител на „...“ ООД и адв. Атанас Белички да го представляват, но не и да прехвърлят
вземанията му.
Също така следва да се добави, че не е налице и пасивна процесуална легитимация,
тъй като заявлението е насочено към клона, който няма самостоятелна правосубектност, а не
към дружеството „...“.
По тези съображения съдът счита, че не е международно компетентен да разгледа
делото и заявлението е недопустимо поради липса на активна и пасивна процесуална
легитимация, поради което следва да го остави без разглеждане.
Така мотивиран, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявление с вх. № 342331/28.10.2024г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на „...“ ООД, ЕИК: ....
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
2
от връчването му.
Да се връчи препис от разпореждането на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3