№ 11221
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110169025 по описа за 2021 година
„А.С.В.” ООД е предявило против П. Д. П., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 24667,19 лв., представляваща неизплатена главница по договор
по договор за потребителски паричен кредит от 17.11.2017 г., сключен между
ответника и „У.К.Ф.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на заявителя с индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2019 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба /29.10.2021 г./ до окончателното
плащане, сумата от 2425,31 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
14.04.2019 г. – 14.11.2019 г., както и сумата от 3994,79 лв. – мораторна лихва за
периода 14.04.2019 г. – 01.09.2021 г.
Ищецът твърди, че с посочения договор „У.К.Ф.“ ЕАД е предоставило на
ответника кредит в размер на 25695,33 лв., като последния се е задължил да го върне
на 105 равни месечни вноски, всяка в размер от 464,26 лв., заедно с уговорената
възнаградителна лихва. Поддържа, че поради неплащане на погасителни вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, което било съобщено на ищеца, като
била начислена и мораторна лихва в размер на 3994,79 лв. Ищецът твърди, че
придобил процесните вземания по силата на сключен договор за цесия, за което бил
уведомен длъжникът.
Ответникът оспорва предявения иск, като счита същия за недопустим и
неоснователен. Оспорва да е полагал подписи в представения договор за кредит.
Оспорва назначаването на СЧЕ, по която вещото лице да използва материали, което не
се съдържат в кориците на делото. Счита, че в договора за кредит има неравноправни
клаузи. Ответникът оспорва индивидуалния и рамковия договор за цесия като неясни,
като оспорва и да е получавал представените уведомителни писма. Прави възражение
за изтекла погасителна давност.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК:
По предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК в тежест
на ищеца е да докаже, че между първоначалния цедент „У.К.Ф.г“ ЕАД и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е
задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения
размер; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен
договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже настъпване на обстоятелства, довели до прекъсване/спиране теченето на
давностния срок.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
От представените писмени доказателства се установява, че на 17.11.2017 г.
между „У.К.Ф.г“ ЕАД и ответника П. Д. П. е сключен договор за потребителски
паричен кредит № 2974232, по силата на който на ответника е предоставен кредит в
размер от 25695,33 лв. срещу насрещно поето от последния задължение да върне
заетата сума, ведно с начислена възнаградителна лихва, на 105 месечни погасителни
вноски от по 464,26 лв. всяка, считано от датата на усвояване на кредита. Видно от
първа страница на договора кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент
14,99 %, при ГПР 14,35 %.
Ответникът е оспорил автентичността на положения от него върху договора
подпис, поради което е открито производство по реда чл.193 ГПК. За установяване
неавтентичността на подписа по искане на ответника съдът е допуснал съдебно-
графическа експертиза, като е указал многократно на ответника да представи
доказателства за внесен депозит за изготвянето й. Въпреки това указанията не са
изпълнени, предвид което е отменено определението, с което е допуснато изготвянето
на съдебно-графическа експертиза. Други доказателства и доказателствени искания за
установяване неавтентичността на положения подпис не са ангажирани. Предвид това
съдът намира оспорването на подписа за недоказано, респ. не е оборена формалната
доказателствена сила на договора като частен диспозитивен документ, която задължава
съда да приеме, че писменото изявление изхожда именно от посоченото в него като
автор лице.
От съдържанието на договора се установява, че при сключването му са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК /в приложимата към
правоотношението редакция, обн. с ДВ бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, като
неоснователно се явява бланкетното възражение на ответника за наличие на
наравноправни клаузи. Следователно, съдът намира, че между „У.К.Ф.г“ ЕАД и
ответника П. Д. П. е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на
сключения договор за потребителски кредит.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло като задълбочено, компетентно и логично изготвено. Вещото лице е
2
извършило проверка на представените по делото доказателства, както и допълнително
представени му справки и извлечение, като констатира, че ответникът е имал
съществуващ дълг по предходен договор за потребителски кредит №
1743684/04.02.2015 г., който е реструктуриран в ново кредитно задължение с №
2974232/17.11.2017 г. Посочено е, че чистата стойност на главницата по кредита е
усвоена на 17.11.2017 г. Съдът намира, че със заверяване на банковата сметка на
ответника, отпуснатият кредит е напълно усвоен, респ. кредиторът е изпълнил
основното си задължение по сключения договор – да предостави уговорената сума. Ето
защо за ответника е възникнало задължението да върне усвоената сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва.
Видно от представените по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018 г. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.11.2019 г. към него вземанията по процесния договор за потребителски
паричен кредит са прехвърлени от цедента „У.К.Ф.“ ЕАД на цесионера „А.С.В.” ООД.
От представеното приложение № 1 към индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.11.2019 г. се установява, че именно вземанията на
цедента към ответника, предявени в настоящото производство, са предмет на
сключения договор за прехвърляне на вземания. Следва да се посочи, че длъжникът
като трето лице спрямо сключения между цедента и цесионера договор за прехвърляне
на вземания няма правен интерес да оспорва валидността на съглашението поради
липса на съгласие спрямо уговорената продажна цена, каквито доводи са развити с
отговора на исковата молба. Още повече, с клаузата на чл.13,ал.6 от договора за
потребителски паричен кредит изрично е уредено правото на кредитора да прехвърли
вземанията си по правоотношението в полза на трето лице.
От представеното пълномощно /л.25 по делото/ е видно, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за сключения договор за прехвърляне
на вземания. Представено е още уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-
УКФ/2974232, съдържащо изявление за извършено прехвърляне на вземанията в полза
на цесионера „А.С.В.“ ООД, което видно от отбелязването върху обратната разписка е
връчено на ответника на 11.03.2020 г. Предвид това, съдът прави извод, че с
получаване на писмото ответникът е валидно уведомен за прехвърлянето на
вземанията.
За да се установи основателност на предявените искове следва да е настъпила
изискуемостта на претендираните вземания. В този смисъл наведеното от ответника
оспорване, че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена, съдът
намира за неоснователно. Съгласно дадените разяснения с т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип
в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. По
делото е представено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2974232,
3
съдържащо изявление за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо от
02.03.2020 г. с адресат ответника, както и обратна разписка, от която се установява, че
посоченото уведомително писмо е получено лично от ответника на 11.03.2020 г.
Предвид това, съдът достига до извод, че вземането е обявено за предсрочно
изискуемо, считано от 11.03.2020 г.
Съгласно заключението по задачи № 2-5 по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, при извършени изчисления експертът е стигнал до извод за неплатен
остатък за главница в размер на 24677,19 лв. Констатиран е неплатен остатък за
възнаградителна лихва в размер на 2425,31 лв., изчислен върху редовно падежиралите
погасителни вноски за периода от 14.04.2019 г. до 14.11.2019 г. Вещото лице е
посочило, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 4718 лв., като същите
са отнесени за погасяване на главница и лихви по погасителни вноски от № 1 до № 16
по изготвения погасителен план, като по вноската с падеж 14.04.2019 г. е налице
частично плащане.
Направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
главницата по договора, съдът намира за неоснователно. В случая е приложима общата
петгодишна давност, а от датата на обявената предсрочна изискуемост /11.03.2020 г./
до датата на подаване на исковата молба /29.10.2021 г./ е изтекъл период, по-малък от
пет години.
По изложените съображения, съдът намира предявения иск за сумата в размер на
24667,19 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от
17.11.2017 г. за основателен, поради което следва да се уважи.
Както се посочи по-горе, видно от първа страница и чл.3,ал.2 от сключения
договор е уговорен фиксиран годишен лихвен процент 14,99 %, като уговорените
погасителни вноски се формират от главница и лихва. Съгласно приетото заключение
на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че начислената възнаградителна
лихва възлиза в размер на 2425,31 лв. и касае редовно падежиралите погасителни
вноски за периода от 14.04.2019 г. до 14.11.2019 г., която сума съответства за
претендираното от ищеца вземане.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
възнаградителната лихва по договора е неоснователно, доколкото в случая приложима
е тригодишна давност, а от падежа на най-старото задължение /14.04.2019 г./ до датата
на подаване на исковата молба /29.10.2021 г./ е изтекъл период, по-малък от три
години.
Ето защо, съдът намира предявения иск за сумата в размер на 2425,31 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 14.04.2019
г. до 14.11.2019 г., за основателен, поради което следва да се уважи изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По предявения акцесорен иск за заплащане на лихва върху просрочена главница
в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава.
Съдът достигна до фактически и правен извод за дължимост на вземане в общ
размер на 24667,19 лв., представляващо главница по процесния договор за
потребителски паричен кредит. Експертът по приетото заключение на съдебно-
4
счетоводна експертиза е посочил, че мораторната лихва възлиза в размер на 3773,02
лв., като при изчисляването й е взел предвид редовно падежиралите вноски и размерът
на просрочената главница по тях, както и момента на обявяване на предсрочната
изискуемост на остатъка от вземането.
Наведеното възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на начислената лихва е неоснователно, доколкото в случая приложима е
тригодишна давност, а от падежа на най-старото задължение /14.04.2019 г./ до датата
на подаване на исковата молба /01.11.2021 г./ е изтекъл период, по-малък от три
години.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за мораторна
лихва е основателен до размера от 3773,02 лв., като за горницата над 3773,02 лв. до
пълния предявен размер от 3994,79 лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Съгласно чл.78,
ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от
исковете. Видно от ангажираните доказателства, ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 1243,49 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 320 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя на 100 лв. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца се следват
разноски в общ размер от 1651,63 лв.
Съгласно чл.78,ал.3 ГПК ответникът също разполага с право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете. Доколкото не са представени доказателства
да са сторени разноски, такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „А.С.В.” ООД, ЕИК
******** на основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
24667,19 лв., представляваща неизплатена главница по договор по договор за
потребителски паричен кредит от 17.11.2017 г., сключен между ответника и „У.К.Ф.“
ЕАД, което вземане е прехвърлено на заявителя с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.11.2019 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба /29.10.2021 г./ до окончателното плащане, сумата
от 2425,31 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 14.04.2019 г. –
14.11.2019 г., както и сумата от 3773,02 лв. – мораторна лихва за периода 14.04.2019 г.
– 01.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за горницата над 3773,02
лв. до пълния предявен размер от 3994,79 лв.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „А.С.В.” ООД, ЕИК
********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1651,63 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6