Р Е Ш Е Н И Е
№
1058
гр.П.,
16.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря Антоанета Василева, разгледа гражданско
дело № 2034 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.415,ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че
ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за стопански нужди за
недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда, с административен адрес: гр. П.,
***1. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация
П." ЕАД на потребители в гр. П., страните - ищецът в качеството на
топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна
енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има
задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от
ответника, а ответникът - да заплаща стойността на доставената му топлинна
енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е
извършена доставката. Твърди, че между страните е сключен договор № ***г. за продажба на
топлинна енергия.
Ищецът твърди,
че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение,
като през периода 01.10.2016 г. - 31.12.2017 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че
стойността на така доставената топлинна енергия е 19659,65 лв. и ответникът не е изпълнил
задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за забава
върху всяка просрочена месечна главница, считано от 09.12.2016 г. до 17.01.2018 г. в общ размер от 1236,06лв
Посочва се, че за
претендираните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на
което е
образувано ЧГД № ***г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от
„Топлофикация П.” АД обективно съединени искове за установяване, че Общински младежки дом – гр. П. дължи
на ищеца сумата от 19659,64
лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г., за топлофициран обект находящ се в гр. П., ул.
„***, сумата от 1236,06
лв. представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.12.2016 г. до 17.01.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №***. на РС-П..
Ответникът не депозира писмен отговор в
законоустановения едномесечен срок.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът
общински младежки дом се представлява от
директора Д. Н., която оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не е
процесуално легитимиран, тъй като вземането му към Общински младежки дом е
прехвърлено с договор за цесия на трето лице.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава от приложеното ЧГД № ***г. по описа на ПРС. От него е видно, че е
издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото
производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаването
на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на
топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач на топлинна енергия на
ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на
ответника.
Не
е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на
дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е
топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката
относно наличието на качеството "клиент/купувач на топлинна енергия"
по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от "Топлофикация - П." ЕАД. Последните имат обвързваща сила за
страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка
на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са
представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански от
"Топлофикация - П." ЕАД, Затова съдът приема, че условията на чл.
150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което общите условия имат
обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството
и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1
от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна
енергия" - "Топлофикация - П." ЕАД и "купувача на топлинна
енергия" - потребител за стопански нужди. Според чл. 3 от Общите условия
купувач на топлинна енергия за стопански нужди е всяко физическо или юридическо
лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване за стопански нужди, както и лица
на издръжка на държавния или общинския бюджет.
От представения
Договор № ***и Договор №***., и заявление от 30.03.2015 г. се установява, че по инициатива на ответника, между страните
по делото е сключен договор ***за доставка за топлинна енергия при условията на Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Срокът на договора е 5 години. Съгласно същия, ищецът се е задължил
да доставя топлинна енергия в два обекта, представляващи самостоятелни сгради,
ползвани от ответника и находящи се на административни адреси както следва: гр.
П., пл.***. Предвид изложеното съдът приема, че
ответникът е купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Общите
условия за посочените топлоснабдени обекти за част от процесния период. - 01.08.2016 г. - 31.12.2017 г.
За установяване
на количеството и стойността на доставената за времето от 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г., топлинна енергия, по искане
на ищеца, са изслушани и приети съдебно-техническа и съдебно -икономическа
експертиза. Съдът ги кредитира изцяло, като изготвени от вещи лица с
необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси
последните са се позовали освен на приложените по делото доказателства и на
проверените непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на
ищеца и във фирмата за дялово разпределение, поради което съдът ги намира за
обективни и обосновани.
От приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че през процесния период
топлинната енергия в обекта, ползван от ответника е измервана с със средства за
измерване, мотирани на границата на собствеността, поради което отчетената по
общия топломер топлинна енергия не е коригирана с технологичните разходи на
абонатната станция, което е в съответствие с разпоредбите на Наредба №
16-334/06.04.2007 г. Топлинната енергия е измервана с топломери, преминали
задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Поради което
изводът е, че могат да се ползват за търговско измерване и показанията им - да
се считат за достоверни. От експертизата се установява, че в процесната
сграда се потребява топлоенергия само за отопление. Вещото лице е установило стойността и
и тя е идентична с претендираната от ищеца. Изводът на вещото лице, че същата е
изчислена по действащите към съответния момент цени.
Предвид горното
и с оглед изчисленията, направени от вещото лице, изготвило съдебно -
икономическата експертиза съдът приема, че през периода 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г., стойността на доставената
топлинна енергия в двата обекта, ползвани от ответника е била общо 19659,65 лв. При доказателствена тежест на
ответника, той не е установил да я е заплатил. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и
сключения между страните договор той е бил длъжен да стори това в 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл.
86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума се дължи обезщетение за забава за
периода 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г., и е в размер на 1236,06 лв.
За неоснователно
съдът намира
възражението на ответната страна за липсата на пасивна материална легитимация,
тъй като е налице договор за цесия. Действително към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищцовото дружество не е
кредитор на ответната страна, тъй като е прехвърлило вземанията си. Съгласно т.
9 от тълкувателно решение № 4/2013 г. по т. д. № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в производството по чл. 422 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Това означава, че последващо прекратяване на
договора за цесия следва да се вземе предвид при постановяване на решението. От
представеното по
делото уведомление се
достига до извод, че е прекратен договора за цесия, считано от 21.02.2018 г.,
което означава, че ищцовото дружество е кредитор по материалното
правоотношение, поради което ответната страна следва да заплати на ищеца претендираните вземания до уважения
размер.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искова са основателни до посочените
по-горе размери и период и следва да се уважат.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в в
исковото производство разноски в пълен размер. Що се отнася до направените в хода на
заповедното производство претендираните такива следва да бъдат намалени,
доколокто настоящият иск е за част от вземането предмет на ЗИПЗ, а не за цялото
такова. За остатъкът до пълния претендиран в заповедното производство размер
ЗИПЗ подлежи на обезсилване, което е от компетентността на заповедния съдия.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Общински
младежки дом, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седамище и адрес на управление: гр. П.,
пл.“***че дължи солидарно на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, сумата
от 19659,64
лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г., за топлофициран обект находящ се в гр. П., ул.
„***, сумата от 1236,06
лв. представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.12.2016 г. до 17.01.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №***. на РС-П..
ОСЪЖДА на Общински младежки дом, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със
седамище и адрес на управление: гр. П., пл.“***, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 959,85лв.
ОСЪЖДА на Общински младежки дом, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със
седамище и адрес на управление: гр. П., пл.“***, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 486,39лв.
След
влизане на решението в сила, ч.гр.д № ***по описа на ПРС да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: