Р Е Ш Е Н И Е
№189
гр.Б., 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на трети октомври ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №384 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Р.Г.А. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения от
него адв.Б. М. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №*** от ***г.,
издадено от Началник група към ОДМВР –
София, РУ - П., упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, с което за
нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания -
"глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца. В жалбата си Илиев излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание А. се представлява от адв.Б. М. от САК,
който поддържа жалбата против атакуванато НП
и излага доводи за незаконосъобразност, както и за несъставомерност на
деянието.
Въззивната страна – РУ - П., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН
№ ***г.; постановление за отказ да се образува наказателно производство от ***г.
на БРП; заповед №*** от ***г. на Министъра на МВР -заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите Г.Ц.Н. – актосъставител,
на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ – П.
и М.П.П., се установява следната фактическа обстановка:
На 10.05.2019г.
около 06.22ч. свидетелите Г.Ц.Н. и М.П.П.
– полицейски служители при РУ - П. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала в
района на гр.П., на път І-3, в района на
195-ти км.. Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия се по пътя
в посока към гр.Б. лек автомобил м.”Фолксваген
голф” с рег.№***. Автомобила бил управляван от
жалбоподателя Р.Г.А.. При извършената
проверка полицейските служители установили, че горецитираният автомобил е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15
от ЗДвП. С оглед на така констатираното, св.Н.
съставил АУАН №***г. на
жалбоподателя в присъствието на св.П., който му бил предявен за
запознаване със съдържанието и А. го
подписал без възражение. По случая била извършена проверка с оглед данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като с постановление от ***г.
прокурор при РП-Б. отказал да образува
досъдебно производство, предвид несъставомерност на деянието на А. от
субективна страна, и изпратил
материалите на Началника на РУ - П.. Въз основа на горецитираното постановление на БРП е издадено от Началник група към ОДМВР – София, РУ - П. атакуваното наказателно
постановление №*** от ***г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Н. и П., както и от писмените доказателства по делото,
които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания доказателствен
материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че
разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по
несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено.
В съдебно
заседание безспорно се установи, че автомобила, управляван от жалбоподателя по
време на извършената проверка от св.Н. и св.П., е бил собственост не на А., а на друго лице.
Към същата дата, автомобила м.”Фолксваген голф” с рег.№*** е бил с поставени на него рег.
табели и за същият са били налице всички необходими по ЗДвП документи. От доказателствената
съвкупност, събрана по делото не може
да се направи категоричен извод, че жалбоподателят е знаел, че поради непререгистриране на
автомобила в двумесечен срок от покупката му, регистрацията на същият е била служебно прекратена. По делото не са налице никакви доказателства, сочещи, че А.
е бил наясно, че са изминали над два
месеца от придобиването на собствеността на управлявания от него на 10.05.2019г.
автомобил, респ. че е изминал срока за пререгистрация на същия. В този смисъл
съдът намира, че деянието на А. от субективна страна не осъществява нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.6,
ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е
умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава
общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на общественоопасните
последици и иска или допуска този резултат. Предвиждането е процес на отражение
в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до
започване на изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради незнанието
от страна на дееца на елементи от обективната действителност, то тогава не може
да протече и предварителния процес на отражение на обективните свойства на
деянието и съответно не се формира интелектуалния компонент на вината. Без
интелектуален компонент пък, не може да се формира и волеви, защото не може да
има целево отношение без представи за резултат и насока към цел.
Безспорно
установено е по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
автомобил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
но съдът счита, че в конкретния случай липсва вина от негова страна. Процесното
МПС е собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите два броя
регистрационни табели, поради което жалбоподателят не може да предполага, че
това МПС е със служебно прекратена регистрация. Липсата на вина изключва
административно-наказателната отговорност и следователно вмененото на
жалбоподателя административно нарушение не е извършено.
На
следващо място, посоченото в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление е регистрирано пътно превозно средство, на което служебно е била
прекратена регистрацията при определени законови предпоставки, но в случая в
издаденото НП не се сочи датата, момента от който следва, че за процесното пътно
превозно средство служебно е прекратена регистрацията. Това е абсолютно
необходимо с оглед осъществяване преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН, както от АНО,
така и от съда. От друга страна, според съда, не посочването в НП на датата, от която автомобила м.”Фолксваген голф” с рег.№*** е дерегистриран е съществено процесуално нарушение, което накърнява в значително
правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл е достатъчно основание за
съда, да го определи като незаконосъобразно и да бъде отменено.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде
отменено изцяло.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ***г.,
издадено от Началник група към ОДМВР –
София, РУ - П., упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР против Р.Г.А. с ЕГН ********** ***, като неправилно и
незаконосъбразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :