Решение по дело №1234/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е след изпратена по подсъдност от Административен съд – Добрич жалба на А. Г. Г. от гр. Варна, [улица], ет. 3, ап. 5, чрез адв. М. – АК – Добрич, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0851-000124/23.04.2024г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, с която за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена на жалбоподателката принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУ ПМС № *********.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и неговата цел, с оглед на което се отправя искане за отмяна на оспорената заповед.

Поддържа се, че заповедта не е мотивирана. Оспорва се резултата от Дръг Тест, като след издаден талон за медицинско изследване жалбоподателят е дал своевременно биологичен материал /урина и кръв/, но заповедта е издадена преди получаване на резултатите от изследванията. В тази връзка счита, че поради неизяснените обстоятелства ПАМ е приложена неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не са представлява. С писмено становище по делото с.д. № 13629/30.09.2024г. от пълномощника адв. М. поддържа жалбата и отправя искане за нейната отмяна. Позовава се на приложено постановление за прекратяване на наказателно производство водено срещу Г.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. С молба, с която изпраща административната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0851-000124/23.04.2024г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУ ПМС № *********.

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 23.04.2024г. около 16.13 часа в гр. Добрич, на кръстовището между ул.Л. К. и ул. Независимост посока ул.В. Л. управлява лек автомобил марка Нисан Джук с ДКН [рег. номер] като участник в ПТП с пострадало дете, при извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер АRМЕ 0036 с пореден номер на пробата 102 е отчело положителен резултат на опиати, чрез взета слюнка за диагностични цели. Съставен бил АУАН №GА 1221013/23.04.2024г. за това, че Г. е нарушила чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. Издаден бил талон за изследване номер 096938. С мотивирана резолюция №24-0851-М000040/23.04.2024г. на ОДМВР Добрич, Сектор ПП-Добрич било прекратено административнаказателното производство по съставения АУАН №GА 1221013/23.04.2024г. и образувано досъдебно производство.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 09.05.2024г.

Последната е оспорена пред Административен съд - Добрич с жалба на 22.05.2023г. С определение №1126/31.05.2024г. по адм.д.№269/2024г. Административен съд-Добрич е прекратил производството и е изпратил жалбата за разглеждане по подсъдност на Административен съд-Варна. Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа и за сервизна проверка на използваното техническо средство, включително съставен АУАН № GA № 1221013 от 23.04.2024г., талон за изследване № 096938 от 23.04.2024г., заповед за задържане № 35733 от 23.04.2024г., ведно с разписка, мотивирана резолюция № 24-0851-М000040 от 23.04.2024г., докладна записка от мл. инспектор Д. Ж. Д. от 23.04.2024г., протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 23.04.2024г., Дрег тест 5000 № 102 от 23.04.2024г., писмо рег. № 851р-5467 от 25.04.2024г., протокол/препис-извлечение с дата 24.04.2024г. от МБАЛ-Варна към ВМА-София, лаборатория по химико-токсикологични изследвания – фиш за токсикохимичен анализ. Приобщено към доказателствата е и постановление за прекратяване на наказателно производство водено срещу А. Г. Г. с изх. № 1517/16.09.2024г. на Районна прокуратура-Добрич, ТП Каварна.

От същото се установява, че прокурор при РП-Добрич е установил, че досъдебно производство № 288/2024г. по описа на Първо РУ-Добрич е образувано на 23.04.2024г. за това, че на 23.04.2024г.в гр. Добрич, на кръстовище между ул. Л. К. и ул. Независимост в посока ул. В. Левски управлявал моторно превозно средство - лек автомобил Нисан Джук с рег.№ [рег. номер] след употреба на наркотични вещества- опиати, установено по надлежния ред с техническо средство Дръг тест 5000 с №0036, съставляващо престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Делото било приключено и изпратено в РП-Добрич с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание 24 ал.1 т.1 от НПК.

След като били обсъдени въпросите визирани в чл.242 ал.1 от НПК и всички обстоятелства и доказателства по делото било установено, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство с оглед чл.24 ал.1 т.1 от НПК при следната фактическа обстановка: На 23.04.2024г. около 14.55ч. А. Г. Г. управлявайки л.а. Нисан Джук с рег.№ [рег. номер] се движила по ул. Независимост в посока ул. В. Левски в гр. Добрич. Стигайки до кръстовището с ул. Л.К. не забелязала пресичащият св. У. Д. А. и предизвикала ПТП. Г. веднага се притекла на помощ на детето, като го отвела до майка му. След това ги придружила и до болничното заведение. От медицинската документация се установило, че получените увреждания са несъставомерни - получена разкъсно – контузна рана на лявата половина на челото. На място в МБАЛ Добрич екип на сектор ПП- Добрич тествали водача Г. за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. В сградата на сектор ПП – Добрич, Г. била изпробвана и за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг тест 5000 с инв.№ ARHJ-00З6. Уреда отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества- опиати. Съставен бил АУАН, след което Г. дала биологичен материал кръв и урина за изследване.

В показанията си по случая Г. сочила, че докато изчаквала прегледа на детето след инцидента, поради притеснение и главоболие около 16.00ч. е изпила таблетка „паракофдал“.

Назначената химическа експертиза сочила, че при изследването е открито вещество кодеин, метамизол и кофеин, което отговаряло на състава на посоченият от Г. медикамент. Наличието на кодеин категоризирало приетият медикамент като наркотично вещество.

В. Г. не е била изпробвана непосредствено след като е управлявала автомобила, а часове след това. Освен това в хода на разследването и от заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно- химическа експертиза №Е- 190/04.07.2024г. в изследваната кръвна проба било установено и наличието на метамизол и кофеин. Това напълно отговаряло на състава на медикамента Паракофдал, какъвто Г. твърдяла, че е употребила. Установено било, че този медикамент съдържа следните активни съставки: кодеин, метамизол, кофеин и парацетамол. Достъпен е от аптечната мрежа на страната без рецепта. Химическият анализ на биологичните проби установил наличието на три от четирите компонента на посоченото лекарство. Това съвпадение на данните позволявало да се направи мотивирано заключение, че твърдението на Г. отговаря на обективната истина и положителния резултат за ОПИАТИ в конкретния случай е предизвикан от приема на медикамент Параковдал по предназначение и с лечебна цел. По изожените съображения с оглед състава на чл.343б ал.3 от НК било прието, че не са налице комплекса от обективни и субективни елементи, които да обосновават наказателната отговорност на А. Г.- не са налице предвидените елементи от обективна страна на изпълнителното деяние- изразяващи се в управление на МПС, след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред. При така установената фактическа обстановка било прието, че не е налице хипотеза за санкциониране на нарушителя и по предвидения административен ред по ЗДвП и било прекратено наказателното производство по ДП 288/2024г. по описа на Първо РУ Добрич водено срещу А. Г. Г. от гр. Варна за престъпление по чл.343б ал.3 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0851-000124/23.04.2024г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич- индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 09.05.2024г., поради което настоящата жалба, подадена на 22.05.2024г., се явява депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка съобразена със закона, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171 т.1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 357з-924/07.04.2022г. директорът на ОД на МВР - Добрич е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата вкл. по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, в т.ч. началник група към ОД МВР-Добрич-сектор ПП. Предвид горното съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000.

При направената преценка за съответствие на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване № 096938. В случая по делото са представени доказателства обективирани в Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП-Добрич, ТО Каварна, за надлежно проведено изследване на кръвна проба и от заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно- химическа експертиза №Е- 190/04.07.2024г. в изследваната кръвна проба било установено наличието на метамизол и кофеин, което напълно отговаряло на състава на медикамента Паракофдал, какъвто Г. твърдяла, че е употребила. Положителният резултат за опиати, в конкретния случай е предизвикан от приема на медикамент Параковдал по предназначение и с лечебна цел, т.е. е управлявала МПС, без да е употребила наркотични вещества.

Както се посочи по-горе, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.23, ал.1, изр.второ и трето от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва, чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание. Отделно от това се установява, че Г. не е била изпробвана непосредствено след като е управлявала автомобила, а часове след това.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Напротив, същият е предприел необходимите действия за опровергаване резултатите от теста, като е дал материал за изследване. Лабораторните резултати, оборват тези от полевия тест, поради което недоказано се явява наличието на фактическото основание за издаване на заповедта. С оглед на това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.3а, т.2 от Наредбата, ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административно производствените правила, поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно приложените по делото доказателства са в общ размер на 610 лева, от които 10 лева за държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0046949 изплатено в брой.

Водим от горното, Административен съд - Варна, Дванадесети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0851-000124/23.04.2024г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Добрич да заплати на А. Г. Г., [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ет. 3, ап. 5, сумата в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева разноски по делото.

На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.