Решение по дело №362/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е образувано по касационна жалба на Агенция пътна инфраструктура чрез ....М. против Решение № 144/21.3.2024г. постановено по НАХД № 684/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш ЕФ № ********** издаден от Агенция Пътна инфраструктура София, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП ЕССП, с който на „Пътнически превози Бъчварови „ООД за нарушение на чл. 102, ал 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева и АПИ е осъдено да заплати на дружеството разноски в производството в размер на 550 лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Изложени са подробни съображения за неправилното прилагане на материалния закон, като са развити доводи за доказаност на нарушението, правилното му словесно описание, вярно посочената от органа негова правна квалификация и определяне на наказанието с оглед разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Посочено е, че ВТРС е нарушил материалния закон като неправилно е интерпретирал разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН. Легалната дефиниция на ЕФ се съдържа в §6,т. 63 от ДР на ЗДвП , като в чл. 189ж, ал 1 от ЗДвП изрично са предвидени и реквизитите на ЕФ, сред които не е дата на издаване на ЕФ. Счита, че законодателят изрично е разграничил ЕФ от НП, макар същите да са приравнени като правни последици. След като в това специално производство не се съставя АУАН, то няма как давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН да са приложими. Сочи съдебна практика в подкрепа на своите възражения. На следващо място, намира, че след като самият Административен съд Велико Търново е приел, че със заплащането на компесаторната такса се признава фактът на извършеното нарушение, то ЕФ съответно е анулиран по силата на закона, поради което последващата жалба срещу него се явява недопустима. АНО анулира издадения ЕФ , по които има подадена молба до Председателя на УС на АПИ при спазване изискванията на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП. Следователно след като е заплатена компесаторна такса то отпада и административно – наказателната отговорност на дееца, поради което той няма правен интерес от обжалването. Макар да няма изрично Решение на АПИ за анулиране на ЕФ, реално такова е било извършено след заплащането на компесаторната такса. От съда се иска до отмени обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В о.з. се представлява от ....И., която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания.

Ответник касационна жалба „Пътнически превози Бъчварови „ ЕООД чрез .... Х. е подало писмен отговор на касационната жалба, в която излага подробни мотиви за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че ВТРС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда, за наличието на правен интерес от обжалване на ЕФ, както и за отмяна на същия поради изтекъл давностен срок. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е против Решение № 144/21.3.2024г. постановено по НАХД № 684/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш ЕФ № ********** издаден от Агенция Пътна инфраструктура София, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП ЕССП, с който на „Пътнически превози Бъчварови „ООД за нарушение на чл. 102, ал 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева и АПИ е осъдено да заплати на дружеството разноски в производството в размер на 550 лева.

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 22.02.2021г. в 13:12 часа в Община В. Търново на път I-4, км 133+194 с посока намаляващ километър , включен в обхвата на платената пътна мрежа е установено нарушение на ППС – автобус Ф. К. с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 5000 ,2 бр оси, екологична категория Евро 6А, без ремарке, - движение на ППС без заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1, т. 2 от ЗП , доколкото същото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Описаното нарушение е квалифицирано като такова на чл. 102, ал 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева. Нарушението е било установено с устройство № 40292, представляващо елемент от ЕССПТ, намиращо се посоченото в ЕФ място. По делото е било установено, че на 5.04.2023г. е заплатена компесаторна такса в размер на 174 лева. Съдът е посочил, че липсва формален акт, с който на основание чл. 189ж, ал.3 от ЗДвП да е анулиран оспорения ЕФ.

 

Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил като е ценил всички доказателства заедно и поотделно.

При така установените факти, ВТРС е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена пред компетентния за това съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва ЕФ. Намерил е за неоснователно възражението за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, тъй като не е налице формално произнасяне на Председател на УС на АПИ или оправомощено от него лице. След като липсва акт на органа по чл. 189ж, ал. 4 вр. с ал. 3 от ЗДвП, то жалбата се явява процесуално допустима. Съдът не е споделил становището на АПИ, че ЕФ се счита анулиран по силата на закона – чл. 189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП. След като самият ЕФ е властническо волеизявление, което ангажира административно- наказателната отговорност на нарушителя, и за него следват неблагоприятни последици , то ако не е предвидено противното от законодателя, следва да има нарочен акт, който да погасява тези неблагоприятни последици. По аргумент на противното, ВТРС е посочил, че единственият случай , в който ЕФ се счита анулиран по силата на закона е този по чл. 189ж, ал.3 т. 5 от ЗДвП , поради което в останалите случаи формален акт е необходим.

По съществото на спора, съдът е посочил, че същият е издаден в нарушение на установения по чл. 34, ал.3 от ЗАНН давностен срок. Съобразно приетото Тълкувателно решение № 4/29.3.2021г. на ВАС по т. д. 3/2019г. се приема, че отриването на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да индентифицира нарушителя. Или това е моментът, в който необходимите за това материали и/ или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето,мястото на неговото извършване, заедно със съществените му признаци от обективна и субективна страна. Видно от снимковия материал е, че нарушението е станало известно на датата на извършването му 22.2.2021г. и след като ЕФ е аналог на НП, то шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН ,който тече от заснемането на нарушението е изтекъл на 22.8-2021г. Подписаният с К. Е. е съставен на 3.2.2023г. и връчен на дружеството на 28.3.2023г. извън давностния срок, което е абсолютна процесуална пречка за продължаване на административно- наказателното производство и достатъчно основание за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Съдът е посочил, че макар да не се съставя АУАН, неговата роля изпълнява заснемането, поради което срокът по чл. 34, от ЗАНН започва да тече от датата на заснемането.

Така постановеното решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Въпреки, че от касатора не се правят оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила, настоящата инстанция извършва такава проверка, от която се установява, че съдът е изпълнил задължението си да установи служебно обективната истина по спора, като събере допустими и относими за това доказателства.

Изцяло се споделят мотивите на ВТРС , към които се препраща на основание чл. 221, ал.2 изр. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН досежно допустимостта на подадената пред него жалба. Направените пред настоящата инстанция възражения са били предмет на обсъждане в процесното решение на ВТРС, като не се излагат допълнителни аргументи. Не следва да се преповтаря изложеното по- горе, че следва да е налице формален акт на анулиране на ЕФ от Председател на УС на АПИ, а не само заплащане на компесаторна такса, за да се приеме, че правните последици – ангажиране на административно- наказателната отговорност на дееца са отпаднали. Въпросът, че се предвижда подаване на молба до компетентния орган за анулиране на ЕФ не променя горните съждения. Както правилно е посочил и ВТРС законодателят е предвидил само един случай, при който е налице действие ex lege , и това е нормата на чл. 189ж, ал. 3 т.5 от ЗДвП, и по argumentum a contrario за всички останали случаи е необходим формален акт. След като де факто не се погасени последиците на ЕФ т.е. ангажирана е административно – наказателната отговорност на дееца към момента на подаване на въззивната жалба, то е налице за него правен интерес от оспорването. Не може да се сподели мнението на касатора, че със заплащането на компесаторната такса е налице признаване на нарушението, което е неотегляем акт, препятстващ развитието на административно- наказателния процес. Този извод би бил верен, само в случаите когато освен заплащането на компесаторната такса е налице и другият кумулативен елемент, а именно – акт по анулиране на ЕФ от страна на Председател на УС на АПИ. Следователно ВТРС се е произнесъл по редовна и допустима жалба, поради което решението на горепосоченото основание не може да се обезсили.

Второто основно възражение в касационната жалба е, че след като в реквизитите на ЕФ липсва дата на издаване, то няма как да се отчитат сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Освен това същите са предвидени да се прилагат за съставянето на АУАН, а след като в това особено производство по издаване на ЕФ такъв акт липсва, то следователно неприложим е самият институт по чл. 34 от ЗАНН. Няма спор, че ЗДвП въвежда особено производство по установяване на административно нарушение, чрез изготвяне на снимков материал и неговото санкциониране чрез издаване на ЕФ. Началото на това производство, започва с факта на самото заснемане чрез автоматичните системи за разлика от общото такова, което започва със съставянето на АУАН. С оглед на това правилно и законосъобразно ВТРС е приел, че именно датата на заснемане има функциите на АУАН и от този момент започват да текат всички давностни срокове. Правилно съдът е посочил, че именно към този момент компетентният орган е наясно с обективните и субективни признаци на нарушението дата, място на извършване ДК№ на МПС , поради което за него от този момент възниква задължение за издаване на ЕФ. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който като общ закон се прилага в случаите , когато със специален закон не е предвидено друго , образуваното административно- наказателно производство се прекратява, ако не е издадено НП в шестмесечен срок от съставяне на АУАН. След като в ЗДвП не са предвидени давностни срокове, то следва да се приложат общите разпоредби на ЗАНН съответно или след като по последици заснемането се приравнява на АУАН и от този момент е известен както дееца така и всички съставомерни признаци на нарушението то от този момент започва да тече шестмесечен срок, който както правилно е посочил ВТРС е изтекъл на 22.8.2021г. следователно издаденият след този срок ЕФ само на това основание следва да се отмени. Неоснователно е и позоваването на Тълкувателно решение № 1/ 26.2.2014г. на ВАС по т.д. 1/2013г. доколкото мотивите не притежават задължителна сила и предмет на спора по това дело е различен от настоящия. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на ВАС по т.д. 10/2016г. След като разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна, за нейното спазване съдът следи служебно и същата представлява абсолютна процесуална пречка за издаване на ЕФ.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението на РС – Велико Търново, не страда от визираните в жалбата на касатора. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..

При този изход на делото, от страна на ответник касационна жалба е направена претенция за разноски за тази инстанция, изразяващи се в изготвяне на писмен отговор. Пред настоящата инстанция не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да се установи размера и заплащането на разноските. Съгласно Тълкувателно решение № 6/6.11.2013г. по т. д. 6/12 г на ВКС т.1 от същото Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия казус не е представен договор за правна помощ за настоящата инстанция, такъв е бил представен пред ВТРС и важащ само за тази инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144/21.3.2024г. постановено по НАХД № 684/23г. по описа на Районен съд Велико Търново

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.