Р Е Ш Е Н И Е
29.10.2018г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд на седемнадесети октомври |
Шести наказателен състав година 2018 |
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ |
Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело номер 1898 по описа за 2018 година
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І
от ЗАНН
С наказателно постановление №18-0938-000977 от 02.04.2018г Началникът на сектор ПП към ОДМВР - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ на С.С.С. *** административно наказание глоба в размер на 400лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя С.С.С., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна О.н.М. *** не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №977 от 20.03.2018г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 15,50часа в с.Пелишат, обл.Плевен, ул.Стара планина до пресечка за ул.Въча, посока центъра, жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№***, като не е сключил действащ договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2018г.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Х.И.И., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя И. се установява, че 20.03.2018г около 15,50часа в с.Пелишат, обл.Плевен, ул.Стара планина до пресечка за ул.Въча, посока центъра, жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№***, като не е сключил действащ договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2018г. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя И., тъй като неговите показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от него управление на автомобила от жалбоподателя С. без валидно сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набеди жалбоподателя С. в нарушение, което не е извършил. Още повече, че нито в съставения АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят С. не е направил възражение, че управляваният от него автомобил е имал сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите. Обстоятелството, че към момента на извършване на проверката от органите за контрол и регулиране на движението жалбоподателят С. не е имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност за управлявания от него автомобил, не се оспорва и от самия жалбоподател, видно от твърденията му изложени в жалбата.
При така
приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано
административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят С.С.С.
е извършил нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ. Съобразно разпоредбата на чл. 638 ал.3
от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което не е собственик и управлява МПС. Както бе
посочено по-горе от всички събрани по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег.№***, собственост на ***от гр.Плевен, като не е сключил действащ
договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2018г.
Законосъобразно административно наказващият орган е наложил на основание чл.638 ал.3 от КЗ на жалбоподателя С.С.С. административно наказание глоба в размер на 400лв. Съобразно разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400лв.
Възраженията на жалбоподателя С., че неговите действия по управление на автомобила без сключен договор „Гражданска отговорност” са извършени при крайна необходимост, според съда са основателни. В хода на проведеното съдебно следствие като писмени доказателства по делото са приобщени Експертно решение №2505/03.08.2017г на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” гр.Плевен и сведение изх.№123 от 16.10.2018г на Кмета на село Борислав при Община гр.Пордим. От тези писмени доказателства се установява, че бащата на жалбоподателя С. – ***С.С. е инвалидизиран с 100%н.т.р. с чужда помощ пожизнено, като на 20.03.2018г във връзка с влошеното здравословно му състояние жалбоподателят по спешност е извикан в дома им. Според разпоредбата на чл.8 от ЗАНН не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост, а според чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс /НК/, доколкото в закона не се предвижда друго. От своя страна, разпоредбата на чл.13 от НК изключва наличието на обществена опасност по отношение на деяния, насочени към спасяване на държавни или обществени интереси, както и лични на дееца или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените, като крайна необходимост няма, когато самото отбягване на опасността съставлява престъпление. Следователно, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникнала на непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашения интерес. В тази насока е и константната съдебна практика, като напр. Решение от 28.09.2009г по КНАД №1113/2009г на АС-Пловдив и Решение №714/27.03.2012г по н.д.№542/2012г на АС-Пловдив. В конкретния случай от представените по делото писмени доказателства се установява, че действията на жалбоподателя С. са били насочени към преодоляване на непосредствена опасност за живота и здравето на неговия баща ***С.С., който е инвалид с 100%н.т.р. пожизнено, живеел е в отдалечено населено място – с.Борислав, и се е нуждаел от спешна медицинска помощ, поради което от водача С.С. са били предприети действия по придвижването му до с.Борислав с цел транспортиране на пострадалия до болнично заведение. Ето защо, макар от обективна страна деянието на С.С. да покрива признаците на състава на чл.638 ал.3 от КЗ, на основание чл.8 от ЗАНН вр.чл.11 от ЗАНН и чл.13 ал.3 от НК, извършването му в условията на крайна необходимост обуславя отмяната на Наказателното постановление.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.638 ал.3 от КЗ, като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0938-000977 от 02.04.2018г на Началника на сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ на С.С.С. *** административно наказание глоба в размер на 400лв, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: