№ 18201
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110123112 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Л. Л. Г., с която предявява по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал.
2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че Л. Л. Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 2699,16 лева - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в ***********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 476,58 лева -
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 14.11.2022 г.; сумата 48,37 лева - главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 10,42 лева -
мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 14.11.2022 г, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №64165/2022 г. по
описа на СРС. Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна
енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от
ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение.
Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД и съдебни разноски. Прави искане по
чл. 219 от ГПК.
Ответникът оспорва исковете по основание с довод за липса на облигационно
правоотношение между страните и изтекла погасителна давност. Не оспорва исковете по
размер.
Третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не спори по твърденията на ищеца.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се
1
от доказване, че стойността на доставка на топлинна енергия и цена на услуга дялово
разпределение, както и на начислените лихви, за процесните периоди са в размер на
предявените искове.
От договор за продажба на държавен недвижим имот от 11.03.1994 г. се установява, че
ответникът е придобил правото на собственост върху ателие №7, находящо се в
***********. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Потребителят на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху
имота, поради което съдът приема, с оглед на приетия и неоспорен титул за собственост, че
ответникът отговаря за неплатените суми към ищеца. Не се твърди и доказва изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с
трето лице. Ирелевантно е дали ответник фактически е обитавал имота.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства - главни и индивидуални
отчети от третото лице-помагач, се установява, че са предоставени услуги за дялово
разпределение.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Ответник не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница
за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение за непогасената главница за цена на топлинна енергия. Подлежи на
отхвърляне акцесорния иск за лихва, начислена върху цена на главница за извършена услуга
дялово разпределение, вкл. по арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ, доколкото не се установява уреден
ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при
неточно изпълнение в темпорален аспект. Не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
24.11.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода 01.05.2019-
30.04.2021 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 24.11.2019
2
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила
на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане
за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй
като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да
заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на
45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Следва да се съобрази, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май
2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13
от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. С
оглед на спирането на давността през 2020 г. на това обективно основание в конкретния
случай покрито е с давностен срок вземането за главница за периода 01.05.2019-31.07.2019 г.
Правото на парично вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия е
възникнало за периода 01.08.2019-30.04.2021 г. в размер на сумата 2300,19 лева, определен
от Съда, съобразно приетите и неоспорени писмени доказателства – счетоводни извлечения,
и правомощието му по чл. 162 от ГПК, която ответникът дължи наред с 407,33 лв. за
мораторна лихва за периода 15.09.2020-14.11.2022 г., който размер съдът определи чрез
прилагане на служебен лихвен калкулатор, на осн. чл. 162 от ГПК; както и 48,37 лв. за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането. В
останалата част исковите претенции по размер и период като недоказани и неоснователни
подлежат на отхвърляне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -24.11.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка страна има
право на съдебни разноски, като предвид Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в
рамките на заповедното производство. Ищцовото дружество, съразмерно на уважената част
от исковете, има право на съдебни разноски за исково и заповедно производство за сумата
общо 238,04 лева за платени държавни такси и възнаграждение на юрисконсулт, последното
на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в предвидения
минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП; която се ответниците следва да заплатят поравно.
Ищецът трябва да заплати на процесуалния представител на ответника, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът определя дължимото възнаграждение, което за
заповедното производство възлиза на сумата 29,60 лв., а за исково производство - 59,19 лв.,
или общо 88,79 лв., платими на адв. И. Н..
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. Л. Г., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
***********, на основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата 2300,19 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
3
***********, за периода 01.08.2019-30.04.2021 г., и сумата 407,33 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2020-14.11.2022 г., сумата 48,37 лв. - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.10.2019-30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
главниците, считано от 24.11.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№64165/2022 г. по описа на СРС; като иска за главница над уважения размер от 2300,19
лева до пълния предявен размер от 2699,16 лева и за периода 01.05.2019-31.07.2019 г., иска
за мораторна лихва над уважения размер от 407,33 лева до пълния предявен размер от 476,58
лева; и за сумата 10,42 лева - мораторна лихва, начислена върху 48,37 лв. за главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2019-30.04.2021 г., за
периода 01.12.2019-14.11.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Л. Л. Г., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата 238,04 лева– съдебни разноски по ч.гр.дело №64165/2022 г. и гр.
дело №23112/2023 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на адвокат И. А. Н. – САК, с личен №*********, с адрес на
упражняване на дейността: ***********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38,
ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 88,79 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по ч.гр.дело №64165/2022 г. и гр. дело №23112/2023 г., и двете по описа на
СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4