Решение по дело №208/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.**72, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Х. М. Х., [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адвокат Ц. И. от АК-Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица],ет.** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-**294-0000**0 от 29.04.2024г. издадена от Младши оперативен дежурен към ОДМВР-Търговище, група ОДЧ-Търговище - Б. П. Г..

В жалбата като основание се навежда съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Навежда се немотивираност на заповедта. Излагат се доводи, обосноваващи че описаната в оспорената Заповед фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Излага се твърдение, че на посочената дата - 29.04.2024г. оспорващата не е управлявала процесния автомобил след употреба на алкохол. Навежда се употребата на лекарства за депресивни състояния. Излага се твърдение, че в акта не е определен срока, за който се отнема свидетелството. Моли се оспорена Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващата не се явява, не изпраща представител и не ангажира писмено становище.

Ответникът по оспорването – Младши оперативен дежурен към ОДМВР-Търговище, група ОДЧ-Търговище - Б. П. Г. в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт Л. Ж., която счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин по делото се доказва, че оспорващата е управлявала на посочените в Заповедта дата и място процесния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0.70 промила. Излага подробни доводи, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка /ПАМ/ по чл.**7**,т.**,б „б“ от ЗДвП при правилно приложение на материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от компетентен орган. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 29.04.2024г. служители на РУ-Търговище извършвали проверка по спазване на правилата за безопасност при движение на МПС. На посочената дата, около 22:**5 часа, в [населено място], на [улица] посока на движение към [улица]бил спрян за проверка лек автомобил „*****, с рег.№ [рег. номер]. При проверката се установило, че автомобилът се управлява от лицето Х. М. Х., [ЕГН] от [населено място]. На водача Х. била извършена проверка за употреба на алкохол с Алкотестдрегер **** с фабр. № ARBA-0077 и номер на проба 07675. При проверката посоченото техническо средство отчело алкохол в издишания от водача въздух от 0.94 промила на хиляда. Издаден бил и талон за медицинско изследване №******** от 29.04.2024г.

За констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата на водача Х. бил съставен и АУАН, серия GA № 939604/ 29.04.2024г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.**,пр.** от ЗДвП.

Въз основа на гореизложеното като фактическа обстановка, била издадена и оспорената Заповед № 23-**294-0000**0 от 29.04.2024г. С нея на Х. М. Х. на основание чл.**7**,т.** б.„б“ от ЗДвП била наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от **8 месеца. В заповедта е вписано, че отнетото СУМПС е с №********

Заповед № 23-**294-0000**0 от 29.04.2024г. е издадена от Б. П. Г. на длъжност Младши оперативен дежурен към ОДМВР-Търговище, група ОДЧ-Търговище. В нея като фактически основания на органа са описани всички горепосочени констатации.

Оспорената Заповед № 23-**294-0000**0 от 29.04.2024г. е връчена на Х. М. Х. на 29.04.2024г.

Жалбата на Х. срещу посочената Заповед е подадена в Административен съд-Търговище на **3.05.2024г. с вх.№**99300-4855, чрез органа издал оспорения акт.

Съгласно т.**.**0 от приложената по делото Заповед №363з-803/**0.04.2024г. на Директора на ОДМВР-Търговище, служителите на длъжност- младши оперативен дежурен към ОДМВР-Търговище, са оправомощени органи да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки , в т.ч. и по чл.**7**,т.** от ЗДВП, за цялата територия, обслужвана от ОДМВР-Търговище.

От приложените по делото Заповед №363з-45/******г. и Акт за встъпване в длъжност по делото се доказва, че Б. П. Г. заема длъжността „младши оперативен дежурен“ в група „Оперативна дежурна част“ към ОДМВР-Търговище, считано от ************г.

От приложения по делото график за работата на младши оперативни дежурни в група „ОДЧ“ при ОДМВР-Търговище за месец април на 2024г. по делото се доказва, че на 29.04.2024г. младши оперативен дежурен Б. П. Г. е бил на работа по график-дневна смяна. Видно от приложеното по делото копие от дневник за сдаване на дежурствата по делото се доказва че на 29.04.2024г. срещу 30.04.2024г. Г. е бил на работа в смяна с продължителност 24 часа.

От приложените по делото талон за медицинско изследване №**397**8 /29.04.2024г. по делото се установява, че на 29.04.2024г поради отчетен резултат от 0.94 промила на хиляда при проверка с Алкотестдрегер 75**0 с фабр. № ARBA-0077 на водача Х. М. Х., [ЕГН] е бил издаден талон за медицинско, химично изследване на кръвта. Видно от приложения по делото Протокол за взимане на проба на 29.04.2024г. Х. е дала кръвна проба за проверка за употреба на алкохол.

О. П. по делото Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол №48/02.05.2024г. по делото се установява, че за периода на изследване 30.04.2024г.-02.05.2024г. изследваното лице Х. М. Х., [ЕГН] е с крайна концентрация на алкохол в кръвта от 0.70 g/l /%,промила/.

От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №Р-48**2.28**6.****.2020г., Писмо с рег.№3786р-2**593/**8.04.2024г. на директора на ОДМВР-Търговище и Списък на успешно преминалите последваща проверка средства за измерване анализатори на алкохол в дъха по делото се доказва, че техническото средство - Алкотестдрегер 75**0 с фабр. № ARBA-0077 е преминало на **8.04.2024г. периодична сервизна проверка с констатации от проверката-годен и срок на валидност на последната-6 месеца.

От представените по делото НП №24-**993-000**82/**3.05.2024г. по делото се установява че с последното на Х. М. Х., [ЕГН] от [населено място] за нарушение на чл.5,ал.3,т.** от ЗДвП, при същата фактическа обстановка на която е издадена оспорената Заповед, е наложено на основание чл.**74,ал.**,т.** от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Установи се също така, че посоченото НП все още не е връчено на нарушителката Х..

 

Така приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по следните съображения:

Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния **4-дневен срок за обжалване.

По основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка по чл.**68 от АПК, прави следните правни изводи:

От събраните по делото писмени доказателства по делото се доказа надлежно оправомощаване на Б. П. Г. да издава Заповеди за налагане на ПАМ по чл.**7**,т.** б.„б“ от ЗДвП и при регламентирана в закона възможност за делегация, съгласно чл.**72, ал.** от ЗДвП. Доказа се също така, че към деня на издаване на Заповедта Б. П. Г. е заемал длъжността младши оперативен дежурен към ОДМВР-Търговище, и същият на 29.04.2024г. е бил на работа дневна смяна по утвърден график за м.април на 2024г. Съгласно изложеното, съдът приема оспорената Заповед за издадена от материално компетентен орган. Налице са доказателства и за териториална и времева компетентност за органа, издал акта.

В Заповедта в ясна степен и в пълнота са изложени фактическите и правните основания, въз основа на които е наложена принудителната административна мярка /ПАМ/. В хода на производството по нейното постановяване не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени.

По изложените съображения, съдът приема оспорената Заповед за издадена при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:

По делото се доказа по несъмнен начин, че на 29.04.2024г. в [населено място] М. Х., [ЕГН] като водач на МПС-„*****, с рег.№ [рег. номер] е управлявала последното с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта на Х. над 0,5 на хиляда, а именно от 0.70 на хиляда е потвърдена с надлежно извършено химическо изследване на дадената от нея на 29.04.2024г. кръвна проба, съгласно чл.**7**,т.**,б. „б“ от ЗДвП, изречение последно.

По изложените съображение съдът приема, че по отношение на Х. към деня на издаване на Заповедта са били налице всички материални предпоставки за налагане на процесната ПАМ и оспорената Заповед се явява издадена при правилно приложение на материалния закон. В случая органът действа при условията на обвързана компетентност и налага процесната ПАМ без да има, нито оперативна самостоятелност на преценка дали да я наложи, нито правомощие на избор да наложи една измежду няколко принудителни административни мерки.

Така определения срок на наложената ПАМ е в рамките на законовия по чл.**7**,т.**,б. „б“ от ЗДвП, като по делото се доказа че все още въпросът за отговорността на Х. не е решен.

По аргумент на чл.**7**, ал.** от ЗДвП, целта на ПАМ е не само пресичане на установено административно нарушение, но и превенция –предотвратяване извършването на административно нарушение. Процесната ПАМ не е административно наказание, а принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има и превантивна цел-предотвратяване извършването на друго нарушение на ЗДвП. Едновременно с това преустановителната цел на ПАМ по чл.**7**, ал.** от ЗДвП може да бъде постигната само чрез налагането на ПАМ непосредствено след констатирането на извършеното нарушение. В тази връзка за постигане всички цели на процесната ПАМ и за налагането на последната, достатъчно е само наличието на данни, водещи до обосновано предположение, че водачът на МПС е управлявал лекия автомобил при употреба на алкохол.

По изложените съображения съдът приема оспорената Заповед за издадена и в съответствие с целта на закона.

На основание всичко гореизложено, съдът намира жалбата на Х. М. Х. против Заповед № 23-**294-0000**0 от 29.04.2024г. на Младши оперативен дежурен към ОДМВР-Търговище, група ОДЧ-Търговище - Б. П. Г. за неоснователна и следва като такава, същата да бъде отхвърлена.

При този резултат на правния спор следва искането на процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде уважено. Следва на основание чл.**43, ал.3 от АПК на ответника по оспорването да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на **00 лева, съгласно чл.37 от ЗПП, чл.24 от НЗПП. Следва разноските да се присъдят в полза на ЮЛ-ОДМВР [населено място], в чиято структура се намира органа, издал оспорената Заповед, съгласно пар.**,т.6 от ДР на АПК

Воден от горното и на основание чл.**72, ал.2, пр.** от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. М. Х., [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адвокат Ц. И. от АК-Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица],ет.** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-**294-0000**0 от 29.04.2024г. издадена от Младши оперативен дежурен към ОДМВР-Търговище, група ОДЧ-Търговище - Б. П. Г..

 

ОСЪЖДА Х. М. Х., [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на ОДМВР - Търговище сумата от **00/сто/лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.**72, ал.5 от ЗДвП.

 

Препис от решението да се изпрати на страните.