Решение по дело №297/2009 на Районен съд - Генерал Тошево

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 5.03.2010г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г. Т.,  в публично заседание проведено на    двадесет и втори февруари    две хиляди и десета    година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря М.  Д. ………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия АНХ дело №00297 по описа за 2009г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Съдебното производство е по жалба от М.С.М. ЕГН ********** ***  против наказателно постановление № 1012 от 13.10.09г.  на Началника на РУ на МВР  Г. Т.,  с което е   наложено административно наказание глоба  размер на 300, 00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три  месеца на осн. чл.182,ал.ІV от  ЗДвП.

 В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,  тъй като липсват категорични доказателства за извършено нарушение по ЗДвП.

Становището на наказващият орган е, че жалбата  е неоснователна.

Жалбата е подаден в съда, чрез наказващия орган в законово установения седем дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

С акт за установяване на административно нарушение серия Б № 1012/ 538631 от 2.10.2009г. е констатирано, че на същия ден, в 22, 57 часа   в  гр. Г. Т.  по улица “Р. Д.”  в посока с. К., преди кръстовището с ул. “Н.Й. В.”,   жалбоподателят управлявал  лек  автомобил “Форд Фокус”  с рег.№ Тх 6359 ТХ, като се движи  със скорост 99 км/час при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/час за населено място. Нарушението е установено  с техническо средство  “Трафик радар ТR4” с фабр. номер 227/01, фиксирало скоростта с посочени по-горе дата и час.

С това деяние е  нарушена разпоредбата на чл.21,ал.І от  ЗДвП.

Актът е предявен на нарушителя същия ден и подписан от него,  както и от двама  свидетели.

В тридневния срок жалбоподателят е приложил писмени възражения по АУАН, с които заявява, че фиксираната скорост не е на управлявания от  него автомобил, тъй като преди него,  на разстояние от около сто метра се движили други два автомобила. 

 На основание  констатациите в акта за установяване на административно нарушение  е издадено атакуваното с жалбата наказателно постановление, където е възприета описаната в акта  фактическа обстановка. Вменено е нарушение на разпоредбата на чл.21,ал.І от ЗДвП и на осн. чл.182,ал.ІV от с.з е наложено административно наказание  глоба в размер на 300, 00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от три месеца.

В съдебно заседание актосъставителят Г. П.  и свидетелят Ж., които са очевидци при извършването на нарушението,  подържат изложените в акта констатации. Свидетелят В., присъствал при съставянето на АУАН, след като му били показани показанията на техническото средство за замерената скорост.  

Свидетелят К., който твърди, че  пътувал на задната седалка на автомобила, заявява, че  според него жалбоподателят не се движили много бързо.  Водачът бил спрян за проверка на посоченото място, след което му бил съставен акта за движение с висока скорост. Преди управлявания от жалбоподателя автомобил се движили други два автомобила.

Актосъставителят П. и свид. Ж. заявяват, че не са виждали свид. К. при проверката. Последният дава показания, че отишъл при автомобила, предната седалка до водача била празна, като не видял дали на задните седалки има пътник. В същата насока и показанията на свид. В., който присъствал при съставянето на АУАН.       

Свидетелят Ж.   заявява, че в този ден и час преди автомобила на жалбоподателя са преминали други автомобили, но те били на доста голямо разстояние. Свидетелят е категоричен, че при преминаването на другите автомобили радарът не бил включен. Когато се появил автомобилът, управляван от жалбоподателя, тогава бил включен радара.

Показанията на свид. К., дори да се приеме, че е присъствал на проверката,  не са конкретни. С израза “мисля, че не караше бързо” свидетелят изразява несигурно собственото си  субективно възприятие относно обективен факт- показанията на техническото средство за измерената скорост на автомобила.  

Показанията на останалите  свидетели са в резултат на личните им и непосредствени впечатления, логично    последователни, еднопосочни и без вътрешно противоречие относно възприетата фактическа обстановка.

Актът е съставен на мястото на извършване на нарушението, в присъствието на жалбоподателя.

От така изложената фактическа обстановка съдът приема  от правна страна следното : Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда, предвиден в ЗАНН. Посочена е конкретната фактическа обстановка, както и фиксираните дата и час на извършеното нарушение. Правната квалификация на извършеното нарушение по чл.21 ал.І от ЗДвП е правилно определена.

Съгласно чл.189,ал.ІІ от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая не се представиха доказателства, които да опровергават изложените  в акта констатации. Освен това извършеното нарушение се доказва по безспорен и несъмнен начин и от приложената разпечатка на техническото средство, фиксирало датата и точния час на извършеното нарушение, както и фиксираната скорост в този момент. 

Изложената  фактическата обстановка е приета за установена от наказващият орган   в наказателното постановление.  Посочена е правната квалификация на извършеното нарушение.

Видно от приложеното наказателно постановление № 967/7.11.2008г.  на началника на РУ на МВР Г. Т.,  влязло в законна сила на 25.11.08г , жалбоподателят е бил санкциониран на осн.  чл.182,ал.ІІ,т.6 от ЗДвП, поради което процесното  нарушение  е извършено  при условията на повторност по смисъла на § 6,т.33 от ДР на ЗДвП.

С оглед на това правилно жалбоподателят е санкциониран на основание  чл.182 ал.ІV от ЗДвП, където размерът на наложената санкция “глоба”  и “лишаване от правоуправление на МПС “е точно определен в санкциониращата разпоредба. 

Предвид тези обстоятелства неоснователни са  твърденията в жалбата, че липсват категорични доказателства за извършено нарушение по ЗДвП, поради което  жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне,  а наказателното постановление следва изцяло да се потвърди.

 При потвърждаване на  административното наказание, съответно влизане на наказателното постановление в сила, възниква  правното основание за  отнемането на контролните точки, посочени в него.

Предвид  тази фактическа и правна обстановка, съдът :

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                   

                        Потвърждава наказателно постановление № 1012 от 13.10.09г.  на Началника на РУ на МВР  Г. Т.,  с което  на М.С.М. ЕГН ********** ***,   е   наложено административно наказание глоба  размер на 300, 00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три  месеца на осн. чл.182,ал.ІV от  ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Д. в четиринадесетдневен срок от съобщаването.

 

                                  

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :