№ 218
гр. Дупница, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от С. Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101215 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковa молбa на публичен изпълнител при ТД на НАП
– София срещу В. С. К., Р. Р. С., Д. В. С. и С. В. Р..
Ищецът твърди, че първата ответница – В. С. К. имала неуредени публични
задължения, които били установени с декларации образец № 6 за периода от м.01.2014г. до
м.07.2018г., от м.12.2018г. до м.03.2020г. и от м.07.2020г. до м.04.2023г. и ГДД по ЗДДФЛ
за 2012г., 2013г., 2015г., 2018г. и 2022г., които не били погасени и до момента. Поддържа,
че въз основа нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том II, рег. №
5060, дело № 298 от 05.09.2018г. на нотариус Л С, В. С. К. прехвърлила собствеността си
върху поземлен имот планоснимачен номер № 209 по плана на с. Коркина, махала
„Габрешево“, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, с площ на имота: 637,99 кв.м., по
кадастралния план утвърден със заповед № 305/28.12.2001г. на Кмета на Община Бобов дол,
при граници и съседи на имота: улица, път и поземлен имот планоснимачен номер 180,
собственост на А А К, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда, търпима при
условията на §. 16, ал. 1 от ЗУТ, ведно с правото на строеж върху мястото, ведно с всички
подобрения върху имота срещу цена от 6000 лв. Счита, че с посочената сделка била
увредена държавата като кредитор, поради което моли сделката да бъде обявена за
относително недействителна по отношение на държавата.
Ответницата В. С. К. е получила препис от исковата молба, по която е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Отрича
да е имала неплатени публични задължения, вкл. да е имала установени и декларирани
задължения. Счита за неотносими публичните задължения, възникнали след датата на
1
сделката. Евентуално възразява задълженията да са били погасени чрез плащане или по
давност. Възразява сделката да е увреждаща за ищеца, тъй като самата тя създавала
публично задължение с оглед платените данъци и такси, а и водила до намаляване на
разходите, респ. увеличаване на възможностите й да погасява публичните си задължения.
Оспорва сделката да е извършена с намерение за увреждане на държавата. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност на предявения иск. Моли за отхвърляне на
предявения иск.
Ответниците Р. Р. С., Д. В. С. и С. В. Р. са получили съответни преписи от исковата
молба, по която не са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 216, ал. 3 ДОПК вр. чл. 135 ЗЗД. Въпреки че
въпросът за правната квалификация на иска е разгледан с постановени по настоящото дело
определения от 05.01.2024г. и 30.01.2024 г., за пълнота мотивите на съда следва да бъдат
споменати и в настоящото изложение. В тази връзка ВКС многократно е имал повод да
отбележи, че претендираното от ищеца право се индивидуализира чрез наведеното
основание и петитум на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се
определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения (Решение от 20.02.2012г. на
ВКС по гр.д. № 658/2011г., ІІ г.о., Решение от 23.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 92/2009г., ІV
г.о., Решение от 27.04.2016г. на ВКС по гр.д. № 3693/2015г., III г.о. и др.).
В конкретния случай, решаващо за определяне на правната квалификация на
предявения иск е изричното твърдение на ищеца (обективирано в исковата молба и
уточненията по реда на чл. 145 ГПК в о.с.з. от 30.01.2024г.), че неуредените публични
задължения на В. С. К. са установени с декларации образец № 6 и ГДД, като същите не са
установени с ревизионен акт и на длъжника не е връчвана заповед за възлагане на ревизия.
При тези твърдения се иска да бъде обявена за недействителна процесната сделка от
05.09.2018г. Съгласно действащата към тази дата редакция на чл. 216 ДОПК ищецът не
разполага с възможност да защити правата на държавата ползвайки специалния ред,
предвиден в чл. 216, ал. 1 ДОПК в случаите, в които твърди, че публичните задължения са
установени въз основа данъчна декларация на длъжника. Такава възможност е предвидена
едва с изменението на чл. 216 ДОПК, прието със ЗИД на ДОПК, обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г.,
в сила от 01.01.2021 г.
Настоящия състав на съда не споделя предлаганото от ищеца разширително тълкуване на чл.
216 ДОПК (в ред. към 2018г.) и по отношение на публичните задължения установени с
декларация. Аргументът, че в общия случай данъчните задължения се установяват с данъчна
декларация по чл. 105 ДОПК фактически възпроизвежда мотивите към внесения през 2020г.
законопроект за изменение на чл. 216 ДОПК (достъпен на:
https://parliament.bg/bg/bills/ID/163398), в който се отбелязва, че предлаганата промяна на
закона „ ... има за цел създаване на по-голяма яснота и защита интересите на държавата в
2
случаите на водени от НАП искови производства за прогласяване на недействителност на
прехвърлителни сделки след кумулирани просрочени задължения, установени освен с актове
за публични вземания, но и след подадена декларация, тъй като същата е изпълнително
основание по чл. 209 ДОПК. Предложението е мотивирано и с оглед на съществуващата
съдебна практика за отхвърляне на такива искове, основани на публични вземания,
определени с декларация по чл. 105 ДОПК“. От изложеното следва, че изменението на чл.
216 ДОПК е извършено именно, за да се разшири приложното поле на чл. 216, ал. 1 ДОПК и
по отношение на публични задължения установени с декларация, а по аргумент на
противното, до изменението на закона такава възможност не съществува.
Ето защо, независимо, че ищецът сочи два иска при условията на евентуалност (чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК и чл. 135, ал. 1 ЗЗД), след като и в двата случая се основава на едни и същи
факти (установени публични задължения въз основа данъчни декларации) и отправя едно и
също искане до съда (обявяване на сделката от 05.09.2018г. за относително недействителна
по отношение на държавата), то в действителност е предявен един-единствен иск. При
липсата на наведени отделни твърдения за осъществяване на фактическия състав на чл. 216,
ал. 1, т. 4 ДОПК в ред. към 05.09.2018г., то правната квалификация следва да се определи от
съда на база твърденията на ищеца, които сочат на предявен иск по чл. 216, ал. 3 ДОПК вр.
чл. 135 ЗЗД. В същия смисъл по аналогични казуси вж. напр. Решение № 407 от 15.06.2022
г. на Апелативен съд - София по в. т. д. № 181/2022 г. (не допуснато до касационно
обжалване с Определение № 691 от 22.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2320/2022 г., I т. о.),
Решение № 260025 от 17.11.2020 г. на ОС - Кюстендил по т. д. № 46/2019 г., Решение №
260024 от 28.06.2022 г. на ОС - Кюстендил по т. д. № 54/2020 г. (потвърдено с Решение №
146 от 06.03.2023 г. на САС по в. т. д. № 793/2022 г., недопуснато до касационно обжалване
с Определение № 1069 от 25.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1157/2023 г., I т. о.) и др.
По предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 3 ДОПК вр. чл. 135 ЗЗД е в тежест
на ищеца да докаже, че има качеството „кредитор“ на първия ответник (В. С. К.); фактът, че
процесната сделка уврежда държавата; знание на страните по сделката за увреждането. В
случай, че твърди, че страните по сделката са „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР на
ДОПК е в тежест на ищеца да докаже това обстоятелство, а при установяването му е в
тежест на ответната страна да обори презумпцията, че е знаела за увреждането.
От приложените декларации образец № 6 за периода от м.01.2014г. до м.07.2018г. и
ГДД по ЗДДФЛ за 2012г., 2013г., 2015г. съдът намира за доказано наличието на първата от
описаните по-горе предпоставки (наличието на непогасени публични задължения на В. С. К.
към датата на оспорената сделка - 05.09.2018г.). Без значение за основателността на
предявения иск е наличието на публични задължения, възникнали след датата на оспорената
сделка.
Извършеното въз основа процесния договор за покупко-продажба (обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том II, рег. № 5060, дело №
298 от 05.09.2018г. на нотариус Л С) разпореждане несъмнено е довело до намаляване на
имуществото на В. К., като по този начин е затруднило и удовлетворението на публичния
3
кредитор.
В същото време, нито се твърди, нито се доказва страните по оспорената сделка да са
„свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ДОПК, поради което е в тежест на ищеца да
докаже, че същите са знаели за увреждането. В случая ищецът не е ангажирал никакви
доказателства за това, че който и да е от приобретателите е бил наясно с увреждането на
публичния кредитор, а от показанията на свид. Д става ясно, че преди прехвърляне на имота
същите не са се познавали с прехвърлителката.
При това положение, доколкото по делото не е доказано знание от страна на
приобретателите за увреждането, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият
състав на чл. 216, ал. 3 ДОПК вр. чл. 135 ЗЗД.
По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответницата В. С. К. следва да се присъди сумата от 1700 лв. – адвокатско възнаграждение.
Останалите ответници също имат право на разноски, но в случая такива не следва да се
присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от публичен изпълнител при ТД на НАП – София против В. С. К.,
ЕГН: **********, Р. Р. С., ЕГН: **********, Д. В. С., ЕГН: ********** и С. В. Р., ЕГН:
********** иск по чл. 216, ал. 3 ДОПК вр. чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително
недействителен по отношение на държавата на сключения между ответниците договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот планоснимачен номер
№ 209 по плана на с. Коркина, махала „Габрешево“, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, с
площ на имота: 637,99 кв.м., по кадастралния план утвърден със заповед № 305/28.12.2001г.
на Кмета на Община Бобов дол, при граници и съседи на имота: улица, път и поземлен имот
планоснимачен номер 180, собственост на А А К, ведно с построената в имота паянтова
жилищна сграда, търпима при условията на §. 16, ал. 1 от ЗУТ, ведно с правото на строеж
върху мястото, ведно с всички подобрения върху имота, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 193, том II, рег. № 5060, дело № 298 от 05.09.2018г.
по описа на Л С, нотариус с район на действие Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА ТД на НАП – София, чрез публичен изпълнител при ТД на НАП – София,
действащ като процесуален субституент на държавата ДА ЗАПЛАТИ на В. С. К., ЕГН:
********** сумата от 1700 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
4
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5