Р Е Ш Е Н И Е № 260024
гр. Варна, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 240 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по подадената от „ПЕЛИН БИЛД“ ЕООД, гр. Търговище
чрез адв. М. М. от
АК-Разград въззивна жалба, насочена против решение № 17/25.02.20г., постановено
по т.д. № 33/19г. по описа на ОС-Разград, с което е бил отхвърлен предявения от
дружеството иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, насочен против Кооперация „Земеделска кооперация за
производство и услуги “Орач-2000““, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Манастирци, ул.“Мадара“ № 8, общ. Лозница, за обявяване за
окончателен на сключения между страните предварителен договор от 13.12.2018г.
за покупко-продажба на шест земеделски имота, ведно с построените в тях стопански сгради, находящи се в землището на с. Манастирци, с
идентификатори на поземлените имоти и сградите
съответно: 47041.43.5, 47041.43.5.1; 47041.43.4, 47041.43.4.1; 47041.43.1, 47041.43.1.1; 47041.43.3, 47041.43.3.1; 47041.43.2, 47041.43.2.1 и
47041.43.6, 47041.43.6.1, по КККР на с. Манастирци, като неоснователен; и
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1 600лв. за направени
деловодни разноски в съдебното производство пред първата инстанция. Във
въззивната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, алтернативно
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалния закон. Сочи се, че в предмета на спора по делото
ответникът е въвел две възражения за нищожност на предварителния договор: 1.
противоречие на Закона за кооперациите, тъй като предварителният договор е
подписан от председателя на кооперацията без надлежна представителна власт от
общото събрание на същата; 2. симулативност на предварителния договор, тъй като
по него не е плащана цена - изплатените от ищеца суми в полза на ответника са в
изпълнение на сключените между тях договор за паричен заем и договор за
съвместна дейност, а предварителният договор не е сключен с цел постигане на
посочените в него правни последици. В тази насока се излага, че при липса на
направено от ответника изрично възражение за нищожност на сделката поради
противоречие с нормата на чл. 152 от ЗЗД, съдебният състав е направил извод за
нищожност на предварителния договор именно поради противоречие на посочената
правна норма. Поради това и разглеждайки ненаправено от ответника възражение,
съдът се е произнесъл плюс петитум, което прави решението недопустимо.
Претендира се неговото обезсилване и същевременно уважаване на предявения от
ищеца иск.
Поддържа се още, че решението е необосновано, тъй като от съвкупния анализ на доказателствения материал по делото се налага логичния извод за основателност на предявения иск, тъй като договорът е действителен. Същият не обезпечава задължението на ответника по договора за заем, тъй като по делото е представен нотариалния акт, с който е учредена договорна ипотека върху имотите именно за обезпечаване на посоченото задължение. Сочи се, че в нарушение на правилата за оценка на доказателствата съдът не е коментирал сключения между страните анекс към предварителния договор, с който е прието, че купувачът е заплатил сумата от 50 000 лв., а остатъкът от цената в размер на 30 000 лв. ще бъде платен чрез заплащане на задължения на продавача към трети лица. Не са били ценени от съда и представеното от ищеца пълномощно в предвидената от закона форма за разпореждане с имотите на кооперацията, както и протокол от 03.03.19г. на УС на кооперацията, от което се установява, че ръководството на ответника е целяло и е искало разпореждането с недвижимите имоти чрез настъпване последиците на продажбата. Неправилно са били ценени и гласните доказателства без да се има предвид, че свидетелите, посочени от ответника са били заинтересовани в негова полза. Поради това и при наличието на всички предвидени в материалния закон предпоставки, конститутивният иск е следвало да бъде уважен. Претендира се отмяна на решението и уважаване на иска, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител, който допълва, че в случая се касае за провоотношения между търговци, поради което и презумптивно сключеният предварителен договор представлява търговска сделка. Поради това и отправеното от ищеца с нотариалната покана предложение за начина на доплащане на цената до пълния ѝ размер, на осн. чл. 292, ал. 1 от ТЗ следва да се счита за прието от насрещната страна и по този начин договорната клауза за сключване на окончателния договор след изплащане на цената в пълен размер, следва да се счита за изменена – купувачът дължи остатъка от цената при сключването на договора за покупко-продажба.
В предвидения
срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги “Орач-2000““,
представлявана от процесуалния си представител адв. Ст. С., с който същата е
оспорена като неоснователна. Поддържа се, че плащане на цената по
предварителния договор няма, а е налице плащане по други договори и на друго
основание. Направен е хронологичен анализ на сключваните между страните
договори: договор за заем от 09.12.18г. за сумата от 50 000 лв., платена
чрез погасяване задължения на заемополучателя към трети лица /с падеж за връщане
- 13.06.19г./; договор за учредяване на ипотека върху процесните имоти на
кооперацията и договор за особен залог, учреден от заемополучателя върху негови
машини и съоръжения – и двата сключени на 13.12.18г. за обезпечаване
задълженията по договора за заем; договор за сътрудничество и съвместна дейност
от 13.12.18г. – за сътрудничество в областта на земеделието и животновъдството;
договор за преарендуване на земеделска земя от 12.02.19г., сключен за срок от 5
стопански години в изпълнение на договора за съвместна дейност; процесният
предварителен договор от 13.12.18г., с нотариална заверка на подписите,
регистрирана след вписването на нотариалната заверка на подписите по
предходните договори от същата дата и с уговорен срок за сключването на
окончателен договор – 13.06.19г. (съвпадащ с падежа по договора за заем), както
и при покупна цена от 80 000 лв., от която 50 000 лв. следвало да се
плати в деня на предварителния договор, а 30 000 лв. - в деня на
изповядването на окончателния договор. Изложено е, че пълномощникът на купувача
е обяснил необходимостта от сключването на предварителния договор с това да
няма някой, който да има претенции към имотите и да ги вземе, като чрез
предварителния договор имотите ще бъдат опазени. Поради това се счита, че
предварителният договор е явно симулативна сделка, която няма за цел
постигането на правните последици, сочени в договора. Поради това и предявеният
иск се счита за неоснователен и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение, ведно с присъждане на разноските по делото.
С определение № 406/23.07.20г. въззивният съд е указал на ответника да
уточни същността на релевираните с отговора на исковата молба възражения: след
като твърди, че предварителният договор от 13.12.18г. е недействителен, тъй
като страните изобщо не са желаели да се обвързват с непосредствените правни
последици, към които същият е бил насочен, да посочи дали е имало други целени
от страните правни последици чрез сключването на договора или те изобщо не са
целели постигането на никакви правни последици. Ако са целени от страните други
правни последици - да се посочи какви са били тези целени правни последици чрез
сключването на процесния предварителен договор.
В изпълнение на дадените указания Кооперация „Земеделска кооперация за
производство и услуги „Орач - 2000““ чрез процесуалния си представител с
депозирано на 10.09.20г. становище е посочил, че с подписването на
предварителния договор страните не са целели постигането на никакви правни
последици. Заявил е изрично, че няма доказателствени искания.
За да се произнесе настоящият състав на
съда съобрази следното:
Предявеният от ищеца „ПЕЛИН-БИЛД“ ЕООД иск е с правна квалификация чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения с ответната кооперация на
13.12.18г. предварителен договор за продажбата на 6 бр. поземлени имота, ведно
с построените в същите стопански сгради и съоръжения, находящи се в землището
на с. Манастирци, общ. Лозница, обл. Разград, описани подробно с
идентификаторите им по действащата КККР, чрез площ, граници и № по предходен
план. В исковата молба се поддържа, че ищецът в качеството му на купувач се
задължил да закупи, а ответникът се е задължил да продаде описаните имоти за
цена от 80 000 лв. и при краен срок за изповядване на окончателния договор
– 13.06.19г. Твърди се още, че на 17.12.18г. страните са сключили анекс към
предварителния договор, с който са приели за установено, че към датата на
анекса купувачът е изплатил сумата от 50 000 лв. като част от покупната цена,
чрез погасяване на задължения на продавача към негови кредитори, а остатъкът от
цената ще се изплати също чрез погасяване на стари задължения на продавача към
кредиторите му. Уговорено било, че окончателният договор ще се сключи в
1-месечен срок след изплащане на остатъка от цената. На 11.07.19г. била изпратена
нотариална покана от ищеца до ответника за изповядването на окончателния
договор пред нотариус на 19.07.19г. в 11:00ч. в нотариалната кантора на
нотариус Е. Д. – Разград. В поканата било посочено, че купувачът е заплатил
общо 64 319.87 лв. от покупната цена, а дължимият остатък от
15 680.13лв. ще бъде изплатен по банков път в деня на изповядване на
сделката. Представител на ответника не се явил на определената дата и час,
поради което и се предявява конститутивния иск.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск
като неоснователен. Навел е твърдение, че на 09.12.18г. между страните е бил
сключен договор за паричен заем, по който ищецът е предоставил на кооперацията
сумата от 50 000 лв. в срока до 19.12.18г. по уговорения между страните
начин. Срокът за връщане на сумата е бил определен на 13.06.19г. /съвпадащ със
срока на предварителния договор/. За обезпечение на вземането на заемодателя,
кооперацията е ипотекирала процесните 6 поземлени имота и постройките в тях, което
е оформено с НА № 52 на нотариус Р. И. – Разград за учредяване на ипотека от
13.12.18г., както и е сключила договор за особен залог на собствените си машини
и съоръжения, вписан в Регистъра на особените залози на 27.02.19г. Освен това,
отново на 13.12.18г. е бил сключен между страните и договор за сътрудничество и
съвместна дейност, с който са уговорили сътрудничество в областта на
земеделието и животновъдството. Договорът за заем и договорът за съвместна
дейност са били сключени от кооперацията поради тежкото ѝ финансово
състояние и нуждата от финансиране, каквото ищецът е предложил. В изпълнение на
договора за съвместна дейност, на 12.02.19г. е бил подписан договор за аренда,
с който кооперацията е преарендувала в полза на ищеца общи площи от 126.138 дка
за срок от 5 стопански години. Процесният предварителен договор е с
регистрационен № от 13.12.18г., следващ вписването в регистъра на Договорната
ипотека и Договора за съвместна дейност. Твърдяло се, че представителят на
ищцовото дружество е обяснил смисъла на сключването на предварителния договор –
с това да не би поради многото задължения на кооперацията, някой да има
претенции към имотите и да им ги вземе. С подписването на предварителния
договор имотите щели да бъдат опазени. Признава се, че кооперацията е получила
от ищцовото дружество плащания в размер на общо 62 080.87 лв. Счита се, че
с плащането на една и съща сума ищецът има притезания и сключени договори с три
отделни основания: по договора за заем от 09.12.18г. – за сумата от 50 000
лв.; по договора за съвместна дейност от 13.12.18г. и по предварителния договор
от 13.12.18г. с платени „уж“ към него момент 50 000 лв. В тази връзка се
поддържа, че в нито един момент кооперацията не е имала намерение да продава
имуществото си, а само да обезпечава със същото задълженията си, вкл. и като
ползва финансовия ресурс на ищеца. Сочи се, че никое от плащанията на суми от
ищеца, не е било предназначено за плащане като покупна цена по процесния
предварителен договор. Поради това се поддържа, че предварителният договор е
недействителен, тъй като е подписан от председателя на кооперацията при липсата
на представителна власт, дадено му от ОС за разпореждане с имуществото на
кооперацията и поради това, че процесният договор се явява явно симулативна
сделка, която макар и с надлежни волеизявления на представителите на страните,
няма за цел постигане на правните последици, сочени в договора. Поради това и
се претендира отхвърляне на иска, тъй като плащане по предварителния договор до
13.06.19г. и след тази дата няма и поради нищожност на предварителния договор.
В допълнителната си искова молба ищецът не е оспорил сключването между
страните на договора за заем от 09.12.18г. и на договора за съвместна дейност
на 13.12.18г. Акцентира се на подписването на анекса към предварителния договор
и признанието на представителя на кооперацията за извършеното плащане на сумата
от 50 000 лв. по предварителния договор. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил нито едно от задълженията си по трите договора, което е дало основание
на ищеца с уведомление от 02.04.19г. да развали сключения между страните
договор за съвместна дейност. Сочи се, че председателят на кооперацията е
предоставил на представителя на ищцовото дружество С. Х. пълномощно,
овластяващо го да се разпорежда с недвижимите имоти на кооперацията, което е с
нотариална заверка на съдържанието и на подписа от 04.04.19г. Счита се, че и
трите сключени между страните договори на 09.12.18г. и на 13.12.18г. са при
съблюдаване на принципите на автономия на волята и свобода на договарянето,
както и съобразно приетото в т. 1 и т. 2 от ТР № 4/16г. на ОСГТК на ВКС – че
липсата на решение на ОС на кооперацията не е условие за валидност на договора
за продажба на недвижим имот, въпреки, че такива решения в случая са налице. Сочи
се, че предварителният договор е действителен и страните са целели
произвеждането на правните последици, към които е насочен. Плащането на цената
по предварителния договор в общ размер на 62 080.87лв. е установено по
делото чрез анекса към предварителния договор, ПКО и движението по сметката на
ищцовото дружество.
В допълнителния отговор на исковата молба е посочено от ответника, че се
поддържат всички направени вече оспорвания и възражения, че с плащането на една
и съща сума ищецът има притезания и сключени договори с три отделни
основания.
От събраните по делото доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Видно от сключения на 09.12.18г.
договор за заем, че ищцовото дружество се задължило да даде на ответната
кооперация сумата от 50 000 лв., която се задължила да я върне в срок до
13.06.19г. Предаването на сумата е следвало да стане до 19.12.18г. по следния
начин: 26 880 лв. ще бъдат преведени до 14.12.18г. за погасяване
задължението на кооперацията към „Банка ДСК“ ЕАД; 11437.97 лв. ще бъдат
преведени в срок до 14.12.18г. по договор за особен залог на Зърнокомбайн на
фирма „ФЗ Панайотов и Щерев“ ЕООД, гр. Варна; 2 700 лв. ще се изплатят в
брой до 13.12.18г., съставляващи разходи по издаване на необходимата
документация и консумативи за неплатени разходи на кооперацията; 8982.03 лв. ще
бъдат платени със Запис на заповед след сключване на договорна ипотека. Като
обезпечения по договора за заем, заемополучателят се задължил да учреди в полза
на заемодателя договорна ипотека върху собствените си 6 поземлени имота, ведно
със стопанските постройки в тях, както и да учреди особен залог върху подробно
описани движими вещи.
С НА № 52, т. 8, рег. № 12866, дело
№ 1205 от 13.12.18г. по описа на нотариус Р. Иванова, рег. № 378 на НК – гр.
Разград, ответната кооперация е учредила договорна ипотека върху описаните свои
имоти в полза на ищеца за обезпечение на задължението си по договора за заем от
09.12.18г.
С договор за сътрудничество и
съвместна дейност от 13.12.18г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
12886 на нотариус Р. И., рег. № 378 на НК, страните по настоящото дело са
уговорили, че ще осъществяват съвместна дейност в областта на земеделието и
животновъдството със селскостопански стоки. За извършваните дейности във всеки
конкретен случай ще се сключва нов договор, който ще бъде неизменна част от
този договор. Ищцовото дружество е поело задължението да осигурява
финансирането на всички дейности в рамките на земеделието и преарендованата
земя, а кооперацията е следвало да осигурява организация, работна ръка и
консултации в областта на земеделието.
Процесният предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти е сключен също на 13.12.18г. и е с
нотариална заверка на подписите на представителите на страните с рег. № 12887
на нотариус Р. Иванова, рег. № 378 на НК. Със същия ответната кооперация се е
задължила да продаде на ищеца своите 6 поземлени имота, ведно със стопанските
постройки в същите, за сумата от 80 000 лв., която е уговорено да се
изплати по следния начин: на 13.12.18г. едновременно с подписването на този
договор се заплаща сумата от 50 000 лв., на която страните придават
значението на задатък, за която сума е посочено, че е учредена договорна
ипотека в полза на купувача; остатъкът от продажната цена от 30 000 лв. ще
се плати в деня на подписването на окончателния договор или при обявяването на
договора за окончателен по законов ред. Уговорено е, че окончателният договор
ще се сключи най-късно до 13.06.19г. В т. 5.1. е уговорено, че този договор
може да бъде изменян или допълван само по взаимно съгласие между страните,
изразено в писмена форма и представляващо неразделна част от този договор.
От представените от ответника
заверени копия на нотариални актове /л. 82-87/ се установява, че ответната
кооперация е призната за собственик въз основа на договори за покупко-продажба
на имущество на бившето ТКЗС „Иван Хараланов“, гр. Лозница, на: селскостопански
обект – кантар, находящ се в държавна земя, съставляващ парцел І по парцеларния
план на стопанския двор в землището на с. Манастирци; селскостопански обект –
ярмомелка, находящ се в държавна земя, съставляващ парцел VІІІ по парцеларния
план на стопанския двор в землището на с. Манастирци; селскостопански обект –
работилница, находящ се в държавна земя, съставляващ парцел ІІ по парцеларния
план на стопанския двор в землището на с. Манастирци; селскостопански обект –
краварник, находящ се в държавна земя, съставляващ парцел VІ по парцеларния
план на стопанския двор в землището на с. Манастирци; селскостопански обект –
конюшня, находящ се в държавна земя, съставляващ парцел V по парцеларния план
на стопанския двор в землището на с. Манастирци; селскостопански обект –
навес-склад, находящ се в държавна земя, съставляващ парцел ІV по парцеларния
план на стопанския двор в землището на с. Манастирци. Няма представени
доказателства по делото относно начина на придобиването на поземлените имоти,
върху които са построени посочените селскостопански постройки. Такива
доказателства вероятно са представените пред нотариуса и описани в НА № 52/13.12.18г.
за учредяване на договорна ипотека – Договор за замяна на недвижими имоти №
СД-037/19.09.06г. на Министъра на земеделието и горите, вписан в СВ с вх. №
4776, т. 5, акт 153/20.06.06г., партида 3660.
На 17.12.18г. страните са сключили
анекс към предварителния договор, с който са приели за установено следното: че
купувачът е изплатил на продавача сумата от 50 000 лв. по предварителния
договор, изплащайки задължения на продавача към негови кредитори, а продавачът
е приел за валидни извършените от купувача плащания на негови кредитори, като
изплащане на част от цената на имотите; остатъкът от 30 000 лв. от
продажната цена ще бъде изплатен от купувача на кредитори на продавача за
погасяване на стари задължения на продавача, за които плащания купувачът ще
представи документи, удостоверяващи и доказващи плащането. В т. ІІІ е
уговорено, че след изплащане на цялата сума по договора за продажба на имотите,
продавачът се задължава да прехвърли с нотариален акт в едномесечен срок
недвижимите имоти, предмет на договора и анекса към него. Всички останали
клаузи на договора са останали непроменени.
На 12.02.19г. с договор за аренда в
земеделието ответната кооперация /като арендодател/ е предоставила на ищеца
/като преарендатор/ за временно и възмездно ползване собствените си или наети
земеделски земи, които са подробно индивидуализирани като отделни ниви, с обща
площ от 126.138 дка.
На 27.02.19г. е вписан в Регистъра
на особените залози, учреденият от ответника в полза на ищеца особен залог
върху описаните в договора за заем от 09.12.18г. движими вещи.
С уведомление, отправено от ищеца и
получено от ответника на 02.04.19г., последният е уведомен, че на осн. чл. 12,
т. 1 и т. 3 от Договора за сътрудничество и съвместна дейност от 13.12.18г.,
смята същия за прекратен и без правни последици поради невъзможността да бъдат
изпълнени условията по договора. На осн. чл. 3 от този договор, ищецът е
заявил, че запазва правата си по сключените до момента договорни отношения.
Ответникът е отговорил чрез връчения чрез нотариус документ на 19.04.19г., че е
била проведено на 13.04.19г. ОС на кооперацията, което е взело решение да се
отправи покана до ищеца да си изпълни договора по чл. 4 и чл. 6 за финансиране
на всички селскостопански дейности.
Видно от нотариална покана, изпратена
от ищеца на 11.07.19г. и връчена на представител на ответника на същата дата,
че последният е уведомен, че до посочената дата по предварителния договор от
13.12.18г. купувачът е изплатил на продавача сумата от общо 64 319.87 лв.
от уговорената цена от 80 000 лв., като остатъкът в размер на
15 680.13 лв. ще бъде изплатен по банков път в деня на подписването на
окончателен договор под формата на нотариален акт. В тази връзка е отправена
покана до ответника да се яви негов представител на 19.07.19г. в 11:00ч. в
нотариалната кантора на нотариус Е. Д. в гр. Разград за сключването на
окончателен договор и заплащане на остатъка от цената от страна на ищеца. От
съставения на 19.07.19г. констативен протокол от нотариус Е. Д. е видно, че на
посочената дата и час се е явил единствено представител на ищцовото дружество С.
К. Х., който е представил пълномощно с нотариална заверка на съдържанието и
подписите, а представител на ответната кооперация не се е явил до 12:00 ч.
Видно от представените от ответника
копия на ПКО, че ищцовото дружество е изплатило на кооперацията следните суми:
на 15.12.18г. – 7 906.56 лв., на 21.12.18г. – 9167.20 лв., на 21.12.18г. –
520 лв., на 21.01.19г. – 2525.60 лв. и на 30.01.19г. – 1300 лв. - всички за изплащане
на стари задължения – рента на член-кооператори; на 30.01.19г. – 2400 лв., на
04.07.19г. – 655 лв. и на 23.07.19г. – 930 лв. - всички за изплащане на
ежедневни текущи разходи.
От заключението на изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че задълженията на кооперацията към
01.12.18г., 09.12.18г. и 13.12.18г. към кредитори са възлизали на общо
355 320.68 лв., от които 72 846.90 лв. получени кредити, 100 402.78
лв. – задължения към доставчици, 11 438 лв. – към клиенти по аванси,
69 401.58 лв. – към персонала, 15 655.98 лв. – данъчни задължения,
6 526.91 лв. – към осигурителни предприятия и 79 048.53 лв. – други
кредитори /последните по сметка 499/. Експертът е дал и подробна разбивка на
задълженията по сметка 499 – задължения за депозити, за ренти и наеми за
2015г., 2016г. и 2017г., вътрешни заеми към Н.Н. и Нурие Читрак. Установеният
от вещото лице размер на сумите, изплатени в брой и по банков път от ищеца за
погасяване на парични задължения на ответната кооперация от 09.12.18г. до
03.01.20г., е общо 63 580.87лв.,
от които 26 823.54 лв. е изплатен дълг към „Банка ДСК“ ЕАД, 21 419.36
лв. – изплащане на рента на член-кооператори, 11437.97лв. – на „ФЗ Панайот
Щерев“, 845 лв. – изплатени на „Агротрейд“ разходи за резервни части, 2400 лв.
– изплащане на ежемесечни разходи и 655 лв. – изплащане на текущи разходи.
Видно от протокол № 109 от
проведеното заседание на УС на кооперацията, състояло се на 22.11.18г., че този орган е взел
следните решения: да се свика извънредно ОС на кооперацията на 15.12.18г.; да
се приеме решение от ОС за разпореждане /продаване и др./ с движимо и недвижимо
имущество на кооперацията. С т. 5 от протокола и на осн. чл. 38, ал. 2, т. 4
/вероятно от устава на кооперацията/ УС е решил, че дава право на председателя
на кооперацията в изпълнение на решението на ОС за разпореждане с недвижимо и
движимо имущество (техника) да се разпорежда с всички активи на кооперацията
като сключва предварителни договори за покупко-продажба, да ипотекира
кооперативно имущество, цесия на имотите, записи на заповеди и други, като за
това се отчита пред УС, а на последвалото годишно събрание на кооперацията.
На 10.12.18г. е съставен протокол № 106 от проведеното заседание на
УС на кооперацията, от който се установява, че е бил прочетен договора с
„Пелин Билд“ ЕООД за сътрудничество и съвместна дейност и същият е бил одобрен
от присъствалите членове на УС.
Видно от протокола от проведеното на
15.12.18г. извънредно общо събрание
на кооперацията, на което е присъствал и представител на ищеца в лицето на
С. Х., че на разискване е бил поставен въпроса за сключване на договор за
съвместна дейност с ищцовото дружество с оглед тежкото финансово състояние на
кооперация и многото ѝ задължения към трети лица. ОС на кооперацията е
взело решение, с което се задължава УС и председателя да използват в максимална
степен и да запазят кооперацията, като запазят кооперативната собственост в
нейната цялост; да се инвестират средствата от ищцовото дружество на основание
договор за съвместна дейност, като постепенно се излезе от финансовата криза;
председателят е овластен с решение на УС да залага ДМА на кооперацията без право на продажба на движимо и недвижимо
имущество на кооперацията, на цена не по-ниска от балансовата стойност.
От съставения протокол № 108/03.03.19г. от заседанието на УС
на кооперацията се установява, че е взето решение, с което чрез председателя Н.
се упълномощава адвокат С. К. Х. в изпълнение на решение на ОС от 08.12.18г. на
осн. чл. 25, ал. 2, т. 10 от Устава за право на разпореждане с всички активи и
пасиви на кооперацията, недвижимо и движимо имущество; право да сключва всички
видове предварителни договори за покупко-продажба, ипотека, запис на заповед,
фактуриране на бъдеща продукция, да открие защитена адвокатска сметка, от която
да бъдат обслужвани всички належащи и предстоящи селскостопански дейности,
свързани с оран, сеитба, пръскане, торене и др. и да преупълномощава трети лица
със същите права.
На 04.04.19г. е извършена нотариална заверка на подписа и на
съдържанието на издаденото от Н. Петров Н. пълномощно, с което същият като
председател на ответната кооперация е упълномощил адвокат С. К. Х. на основание
протокол от ОС от 08.12.18г. на кооперацията и протокол № 108/03.03.19г. на УС
на същата с генерални права по отношение на кооперацията, вкл. и да се
разпорежда с недвижимите и движими вещи, разпореждайки се с нейното недвижимо
имущество, всички постройки, терен на стопанския двор, върху който те са
построени, движимо имущество, да сключва предварителни договори за
покупко-продажба, да ипотекира кооперативното имущество, цесия на имотите,
записи на заповеди – л. 116.
От протокола от проведеното на 13.04.19г.
годишно отчетно-изборно събрание на кооперацията се установява, че ОС е взело
решение да освободи от отговорност членовете на УС и председателя на УС за
приетите от тях решения, разпоредителни действия и извършената работа през
2018г. и 4-годишния мандат. Взело е решение за извършване на залози пред банки
и сключване на договори за ползване на кредит без земята на член-кооператорите.
От показанията на разпитания като
свидетел адв. С. Х. /които съдът преценява с оглед неговата заинтеросованост в
полза на ищеца и в своя полза/ се установява, че контактите с кооперацията е
осъществил посредством г-н С. /има се предвид члена на УС С. С./, който заедно
с председателя Н. са преговаряли в началото на м. 12.18г. със свидетеля, който
е бил представител на ищцовото дружество. Представителите на кооперацията
споделили, че имат финансови затруднения, а свидетелят ги е свързал с
управителя на ищцовото дружество – турски гражданин, който имал намерение да
прави бизнес в България. Намерението му е било да бъдат арендувани между 800 и
1000 дка земя с 5-годишни договори и да се закупи кооперацията – т.е.
недвижимото ѝ имущество, плащайки нейните задължения към трети лица. В
тази връзка са били сключени и договорите, вкл. и за закупуване на
кооперацията. Предварителният договор не е бил изпълнен от ответника, макар и
ищецът да е заплатил над 60 000 лв. Свидетелят не се е възползвал от
даденото му пълномощие за разпореждане с имуществото на кооперацията, а е решил
изпълнението на предварителния договор да се изиска по съдебен ред. Не е ясно
на свидетеля защо не искат представителите на ответника да сключат окончателен
договор, а неформално започнали да искат още пари. Свидетелят споделя, че е
имал пълномощно да се разпорежда с паричните средства по една от банковите
сметки на ищцовото дружество и той е разпоредил парични средства на обща
стойност от 50 000 лв., заплащайки задължения на кооперацията към нейни
кредитори. Потвърждава, че първоначалната уговорка е била дружеството да закупи
тази кооперация и да участва в съответните земеделски програми за субсидиране
чрез средства от европейските фондове. Свидетелят сочи, че е присъствал на едно
ОС на кооперацията и на две заседания на УС. На заседанията на УС са били
дадени пълномощия на Н. да се разпорежда с имуществото на кооперацията и поради
това свидетелят е пристъпил към даването на пари от ищцовото дружество.
От показанията на св. Иванов се
установява, че същият е агроном и е бил натоварен от Сунай Хасанов да направи
обща оценка на състоянието на обработваната от кооперацията земя и да даде
съвет как същата следва да се обработва. Това станало през м. 12.18г. и след
огледа на земята свидетелят достигнал до извода, че земята не е била гледана
добре и са нужни 2-3 години, за да се възстанови. От разговорите на проведените
между С. Х. и председателя на кооперацията срещи, свидетелят останал с
впечатление, че намеренията са ищцовото дружество да закупи кооперацията, за
което председателят е увещавал, че може да се продаде кооперацията. Хасанов
постоянно му давал пари, като свидетелят е присъствал лично на заплащането на
резервни части. Свидетелят знае, че има предварителен договор, но не знае дали
кооперацията е прехвърлила собствеността.
В протокола от разпита пред съда е
отразено, че присъстващият на с.з. председател на кооперацията Н. отрича да е
виждал свидетеля Иванов и не знае коя земя същият е оглеждал. Свидетелят И. е
отвърнал, че може да посочи и къде са провеждани срещите – в гр. Търговище в
кафе-аперитив „Атлас“ и кафе-аперитив „Енерджи“ и лично е присъствал на тях.
Разпитан като свидетел е и членът на
УС на кооперацията С. С., чиито показания съдът преценява с оглед неговата
заинтеросованост в своя полза и в полза на кооперацията. Същият потвърждава, че
през м. 10.18г. е бил проявен интерес от ищцовото дружество, представлявано от
С. Х., да обработва земята на кооперацията. Проведени са били 2 срещи и след
това посещение на землището, на което е присъствал и собственикът на „Пелин
Билд“ ЕООД. Тогава на последния е било връчено обяснение, съдържащо
регистрацията на кооперацията, обема на обработваната от нея земя от 1560 дка,
които са регистрирани като обработваема земя и е посочен вида на засетите
земеделски култури; наличието на 500 дка неусвоени поради заемането им от
трайна насаждения. Собственикът на ищцовото дружество бил запознат на място и
със складовата база на кооперацията, както и с разполагаемата земеделска
техника, както и със задълженията на кооперацията. Свидетелят отрича да са
водени преговори за продажба на земеделска земя. Свидетелят отрича да е било
проведено ОС на кооперацията на 08.12.18г. /както това е отразено в протокол от
заседание на УС от 03.03.19г./, а е било проведено ОС на 15.12.18г. Сочи, че с
това решение на УС от 03.03.19г. са нарушили и закона и устава, тъй като нямат
право да упълномощават председателя без решение на ОС. Твърди, че преговори за
продажба на имуществото на кооперацията не са били водени. Не знае за сключени
други договори с ищеца, освен договора за съвместна дейност и сътрудничество.
Твърди, че към 15.12.18г. договора още не е бил съставен и поради това на ОС е
присъствал Сунай Хасанов, който е разяснил какви са намеренията на ищцовото
дружество. Свидетелят не знае да е сключван предварителен договор за продажба
на земите на кооперацията, както и не знае председателят да е давал пълномощно
за разпореждане с имуществото.
Като свидетел по делото е разпитана
и М. Д., която е председател на КС на кооперацията, поради което и съдът
преценява показанията ѝ с оглед нейната заинтересованост в нейна и в
полза на кооперацията. Същата отрича да е присъствала на заседанието на УС на
03.03.19г. Според нея уговорката с ищцовото дружество било същото да изплати
задължения на кооперацията към кредиторите ѝ, а след това да взема
процент от печалбата. Поради това било взето решение м. 10.18г. за сключване на
договор за съвместна дейност. Сочи, че на ОС от 15.12.18г. не е било вземано
решение за продажба на имоти и имущество на кооперацията. Дружеството е
предоставило общо около 62 000лв.- 63 000 лв. и след това е спряло да
дава пари. Свидетелката счита, че дружеството може би е искало да се
„застрахова“, виждайки многото задължения на кооперацията и поради това, че
някой може да „запорира“ кооперацията и тогава да е подписван договора за
продажба. Не е присъствала на разговори в този смисъл, а това са нейни
разсъждения. Научила е по-късно за подписания предварителен договор за
продажба, но сочи, че по същия плащания не са извършени. На свидетелката не е
известно да са залагани в полза на ищцовото дружество машини и съоръжения,
както и да е подписвано от председателя пълномощно в полза на ищеца.
Като свидетел е разпитан и кмета на
с. Манастирци М. К., който знае за съвместната дейност между страните, основана
на договор, чрез който ищецът се задължил да финансира кооперацията, а
последната да обработва нивите и да осигури работна ръка. Свидетелят не знае
защо въпреки сключения договор нивите са останали незасети. Свидетелят не знае
да са били водени разговори за продажба на активи на кооперацията, нито на
цялата кооперация.
От съвкупния анализ на събраните по делото пред първата инстанция
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
За да се уважи
предявения конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
следва да се установи, че между страните по делото съществува предварителен
договор за сключване на окончателен договор за прехвърляне
собствеността върху недвижим имот, че предварителният
договор е действителен и не е прекратен /било поради настъпване на уговорен прекратителен
срок, било поради развалянето му от някоя от страните/. Съгласно разпоредбата
на чл. 363 от ГПК, съдът в настоящото производство следва да провери и дали са
налице предпоставките за прехвърляне собствеността върху недвижимия имот по
нотариален ред, включително и дали отчуждителите са собственици /т.е.
изискванията на чл. 586, ал. 1 от ГПК/, както и дали са изпълнени особените
изисквания, поставени от закона.
Както се посочи и по-горе, на
13.12.18г. между надлежни представители на всяка от страните е бил сключен
предварителен договор, по силата на който ответната кооперация се е задължила
да продаде на ищеца подробно индивидуализираните свои поземлени недвижими
имоти, ведно със стопанските постройки върху всеки от тях. Предварителният
договор е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа уговорки относно
съществените условия на окончателния договор за покупко-продажба – описание на
продаваните вещи и на цената, която следва да се заплати.
Релевираните от ответника възражения
за недействителност на този договор поради сключването му от председателя на
кооперацията при липсата на решение на ОС на кооперацията за разпореждане с
нейни недвижими имоти и поради абсолютната му симулация /поради това, че със
същия страните не са целели постигането на никакви правни последици/, съдът
намира за неоснователни.
На първо място следва да се посочи,
че предварителният договор за покупко-продажба не е договор, с който се
упражнява правомощието за разпореждане с вещта. Това е договор, с който се
поемат задължения да се сключи планирания окончателен договор. На следващо
място, действително с нормата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 от ЗК
е въведено изискването за предварително взето решение от ОС на кооперацията за
разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях, но както е разяснено и
чрез ТР № 4/16г. по т.д. № 4/16г., постановено на 10.05.18г. от ОСГТК на ВКС,
това изискване не създава ограничения в представителните правомощия на
председателя на кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само
във вътрешните отношения между кооперацията и председателя. Нещо повече –
сключената сделка на разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях от
председателя на кооперацията без предварителното решение на ОС на кооперацията
по чл. 15, ал. 4, т. 10 от ЗК, не е недействителна /т. 2 от същото ТР/.
Следва да се отбележи, че действително в нито един момент ОС на
кооперацията не е взело решение за продажба на имотите на кооперацията.
Напротив, въпреки внесеното от УС предложение в дневния ред в този смисъл
/решението на УС от 22.11.18г. за свикване на извънредно ОС/, на проведеното на
15.12.18г. ОС кооператорите са овластили председателя с решение на УС да залага
ДМА на кооперацията без право на продажба
на движимо и недвижимо имущество на кооперацията, на цена не по-ниска от
балансовата стойност. Въпреки това изрично решение обаче /явно пренебрегвайки
го/, на 03.03.19г. УС на кооперацията е решил чрез председателя Н. да се
упълномощи адвокат С. К. Х. в изпълнение на несъществуващо решение на ОС от
08.12.18г. да се разпорежда с всички активи и пасиви на кооперацията без
ограничения. Нещо повече, основавайки се на това решение на УС, председателят Н.
на 04.04.19г. е предоставил в предвидената от закона форма генерално пълномощно
за разпореждане с всички активи на кооперацията.
В обобщение по това възражение - не е налице извършено разпореждане от
председателя на ответната кооперация с нейни имоти чрез сключването на
предварителния договор на 13.12.18г., но и сключването на окончателен договор
от председателя без предварително решение на ОС, не би било недействително –
това само би могло да ангажира неговата отговорност и отговорността на
членовете на УС за вреди /както посочва и в разпита си С. С. - с това решение
на УС от 03.03.19г. са нарушили и закона и устава, тъй като нямат право да
упълномощават председателя без решение на ОС/.
Неоснователно се явява и второто възражение за абсолютна симулативност на
предварителния договор от 13.12.18г., тъй като страните не са целели
пораждането на никакви правни последици. Следва да се отбележи, че е налице
презумпцията по чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, която по настоящото дело не беше
оборена от ответника. Действително след началото на преговорите между
представители на двете страни, се е стигнало до сключването на няколко договора
– договор за паричен заем на 09.12.18г., договор от 13.12.18г. за учредяване на
ипотека върху имотите на кооперацията за обезпечение на задължението за връщане
на паричния заем, договор за сътрудничество и съвместна дейност от 13.12.18г. и
процесния предварителен договор от 13.12.18г. Налице е съвпадане на уговорените
дати за връщане на заема от 50 000 лв. и за сключването на окончателния
договор – на 13.06.19г., както и начина на плащане на заеманата сума и на част
от продажната цена в размер на 50 000 лв. – чрез погасяване на
задълженията на кооперацията към трети лица. Налице е и нелогичната уговорка,
че за платената авансово част от 50 000 лв. от продажната цена, продавачът
е учредил договорна ипотека в полза на купувача. Всичко това може да обоснове
предположението, че чрез предварителния договор страните са целели да обезпечат
не по предвидения в закона начин вземането на заемодателя за връщането на
заемната цена. Такова възражение обаче ответната страна в настоящия процес не е
въвела /така изричното уточнение с молбата от 10.09.20г./, поради което и съдът
не трябва да изследва такава хипотеза /на настоящия съд е
известно образуваното т.д. № 1/20202г. на ОСГТК на ВКС, но застъпва становището,
че за да се произнесе съдът по въпроса за нищожността, той трябва да е въведен
като част от предмета на делото чрез съответно възражение, заявено в
преклузивните срокове, или по предявен инцидентен установителен иск/.
Същевременно обаче, следва да се отбележи, че на 17.12.18г. е сключен
анекса към предварителния договор, с който страните приели за установено, че
уговорената именно по предварителния договор част от покупната цена в размер на
50 000 лв. е заплатена чрез погасяване на задължения на продавача към негови
кредитори, а остатъкът от 30 000 лв. ще бъде заплатен отново по този начин
– чрез погасяване задължения на продавача към трети лица /а не при подписването
на окончателния договор - на купувача/. С този анекс всъщност страните ясно и
категорично са потвърдили, че целят постигането на правните последици на
сключения предварителен договор от 13.12.18г. Че е налице такава воля в
представляващия кооперацията и членовете на УС, личи и от опита им на
извънредното ОС на кооперацията на 15.12.18г. да бъде прието решение за
разпореждане с имоти на кооперацията, от взетото на 03.03.19г. тяхно решение за
овластяване на представителя на ищеца да се разпорежда с имотите на
кооперацията /при липсата на такова решение на ОС/, както и от фактическото
снабдяване на 04.04.19г. на представителя на ищцовото дружество с такова
генерално пълномощно.
Въпреки неоснователността на така направените от ответника възражения,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли по други
съображения.
Първото такова е, че липсват доказателства относно принадлежността на
правото на собственост в патримониума на продавача и относно процесните
поземлени имоти /представени са само нотариалните актове за стопанските
постройки/.
Но дори и да се приеме, че кооперацията е собственик на имотите, имайки
предвид изповяданата на 13.12.18г. сделка по учредяване на ипотека върху тях с
описание на представените пред нотариуса, удостоверяващи собствеността ѝ
документи, то предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен,
тъй като купувачът не е изплатил напълно покупната цена, което е договорено да
стане предварително - преди сключването на окончателния договор. Такава
договорка, както се посочи и по-горе е приета от страните с т. ІІІ на анекса от
17.12.18г. – че след изплащане на цялата
сума по договора за продажба на имотите, продавачът се задължава да
прехвърли с нотариален акт в 1-месечен срок недвижимите имоти.
В тази връзка настоящият съд споделя становището, че когато в сключения между
страните предварителен договор е уговорено, че правото да се иска прехвърляне
на имота ще се породи след като ищецът заплати цената му и това условие не е
изпълнено, същият не може да иска прехвърлянето да се извърши. В тази хипотеза
разпоредбата на чл. 362 от ГПК не е приложима. Същата е приложима, когато е
уговорена едновременност на престациите –тази на купувача за заплащане на
цената и тази на продавача за прехвърляне на правото на собственост /поради
наличието на противоречива съдебна практика и по този въпрос е налице
образуваното и висящо т.д. № 4/2020г. на ОСГТК на ВКС/.
Съдът не споделя застъпената пред
въззивната инстанция теза на процесуалния представител на въззивника, че е
налице изменение на уговорката на т. ІІІ от анекса, извършено по реда на чл.
292, ал. 1 от ТЗ
чрез изпратената от ищеца до ответника нотариална покана
на 11.07.19г., в която се съдържа изявлението, че остатъкът от дължимата цена в
размер на 15680.13лв. ще бъде изплатен по банков път в деня на подписване на
окончателния договор. Разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ е предназначена да
уреди взаимоотношения между търговци, които са в трайни търговски отношения и
помежду им не съществува спор относно съществените елементи на сделката, поради
което не е необходимо изрично приемане на офертата при всяка една от поредните
продължителни доставки. Не такъв е настоящия случай, защото от една страна
съконтрагентите по предварителния договор не са в такива трайни търговски
отношения, а се касае до конкретно сключвани между тях отделни и различни по
същността сделки и с различна цел. От друга страна, видно от уговореното в т.
5.1 от самия предварителен договор от 13.12.18г., че страните са се съгласили
същият да може да бъде изменян или допълван само по взаимно съгласие, което да е изразено в писмена форма
(така, както междувпрочем са постъпили и чрез подписването на анекса на
17.12.18г.).
Воден от горните съображения, съдът
намира, че предявеният конститутивен иск е неоснователен, поради което
първоинстанционното решение, инкорпориращо идентичен краен правен извод, следва
да се потвърди.
Въпреки отправеното от въззиваемата
страна искане за присъждане на разноски, доказателства за извършването на
такива пред настоящата инстанция не са представени, поради което и такива с
настоящото решение не следва да се присъждат.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/25.02.2020г., постановено по търговско
дело № 33 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Разград.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им
представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното
обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: