РЕШЕНИЕ
№ 260089
25.11.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 904 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация Д.” АД срещу
Решение № 260050 от 10.09.2020 г. по гр. дело № 1450/2020 г. на Районен съд Д..
Съдебният акт се атакува с доводи за
нищожност и неправилност.
Въззивникът счита, че решението е
нищожно, тъй като не е подписано от съдията, който го е постановил.
Във връзка с оплакванията за неправилност
сочи, че не е съгласен с тълкуването на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, което е дал съда. Не споделя становището, че това уволнително основание
предполага промяната в изискванията за образование и квалификация за длъжността
да е настъпила в момент, следващ този на възникване на трудовото
правоотношение.
Противопоставя се на правния извод на
съда за нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ. В тази връзка изтъква, че единствено
по своя преценка работодателят решава кой служител да уволни и какви изисквания
да постави за заемане на длъжността. Поради тази причина сравнението между
ищцата и другите служители, назначени на длъжността „технически организатор“, е
неправилно.
Въззивникът твърди, че съдът неправилно
е основал фактическите си изводи на свидетелските показания на Е.Н.. Счита, че
същите не са обективни и не следва да им се дава вяра, защото свидетелят е
страна по друго дело срещу „Водоснабдяване и канализация Д.” АД.
Изтъква също, че съдът е допуснал
процесуално нарушение като в решението си не е посочил по кое предложение на
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, признава уволнението за незаконно.
Иска първоинстанционното решение да бъде
отменено и да бъде постановено ново, с което претенциите на ищцата да бъдат
отхвърлени. Претендира и заплащане на разноски.
В съдебно заседание не се явява
представител на дружеството.
Въззиваемата страна е подала отговор, в
който се противопоставя на изложеното в жалбата. Не споделя възражението за
нищожност на съдебния акт. Заявява също, че работодателят може да прекрати
законосъобразно трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, когато
работникът не е притежавал необходимото образование още при сключване на
трудовия договор, но само ако такова изискване е предвидено в нормативен акт. В
настоящия казус изискването не е нормативно закрепено, от което заключава, че
уволнението е незаконосъобразно. Намира извода на съда за злоупотреба с правото
на уволнение от страна на работодателя за правилен. Във връзка с оплакванията
относно показанията на свидетеля Н. сочи, че наличието на дело между последния
и насрещната страна не е основание това доказателствено средство да не бъде
ценено от съда или изобщо да не бъде допуснато.
Прави искане решението на първата
инстанция да бъде потвърдено. Претендира и заплащане на разноски за въззивното
производство.
Пред въззивния съд се представлява от
адвокат М.Г.. В хода на устните състезания пълномощникът поддържа становището,
заявено с отговора на жалбата.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
От приложения трудов договор № 157 се
установява, че на 12.12.2011 г. между страните е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което С.М. е била назначена от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД да изпълнява длъжността „технически организатор“, организатор
инкасо в район Д.-*. В глава VI,
т. 1 от длъжностната характеристика е
предвидено образователно изискване за длъжността – висше-икономическо,
специалност „счетоводство и контрол“.
С покана ВИК № 495/05.02.2020 г.
изпълнителният директор на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД е поискал от
ищцата да му предостави документи, удостоверяващи завършено образование или
придобита квалификация.
Не е спорно, че ищцата няма завършено
висше образование. От представената диплома се установява, че К.И.има завършено
средно образование.
Със заповед ЛС-05-288/04.03.2020 г. трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
6, предл. 1 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта – 05.03.2020 г.
Видно от приложена справка, нито едно от
лицата, заемащи длъжността „технически организатор“, организатор инкасо, в
ответното дружество няма завършено висше икономическо образование, специалност
„счетоводство и контрол“. В друга справка е отразено, че за периода от
01.01.2020 г. – 01.07.2020 г. единствено трудовото правоотношение на С.М. е
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
По делото е разпитан свидетелят Е. Н. –
бивш служител на ответното дружество. В жалбата са релевирани оплаквания във
връзка с допустимостта на това
доказателствено средство. Твърди се, че същото е недопустимо, тъй като свидетелят
и ответното дружество са страни по друго дело. В протокола не са отразени
такива данни, а и няма доказателства в тази насока. Но и наличието на такива не
би повлияло на позицията на съда, защото липсата на спор между страна по делото
и свидетел, не е условие за допустимостта на доказателственото средство, а
обстоятелство, което се преценява от съда при оценката му.
Независимо от това, показанията на
свидетеля не могат да бъдат ползвани от съда при формиране на фактическите си
изводи. Доколкото същият изразява единствено мнение за работата на ищцата,
доказателствените средства се явяват неотносими. Това е така, защото качеството на изпълнение на служебните
задължения не е факт от предмета на доказване.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. В тази
връзка следва да бъде изтъкнато, че съдебният акт е подписан, като е спазено
изискването на чл. 236, ал. 3 от ГПК. Оттук се извежда, че възражението за
нищожност на решението, направено от въззивника, е неоснователно.
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
По главния иск в тежест на ответното
дружество е да докаже законността на уволнението посредством установяване на
следните релевантни факти: да е налице изменение на изискването за образование
за заемане на длъжността „технически организатор“, което изменение трябва да е
настъпило преди прекратяване на трудовото правоотношение; уволненият служител
да не е отговарял на новите изисквания; решението за въвеждане на нови
изисквания за заемане на длъжността да бъде взето по надлежния ред; заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношения трябва да бъде мотивирана.
Въззивният съд счита, че заповед
ЛС-05-288/04.03.2020 г., с която трудовото правоотношение между страните е било
прекратено, е мотивирана в достатъчна степен. Работодателят е посочил правното
основание за уволнението – чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ. В
обстоятелствената част е изложил и фактическите положения, наложили
прекратяването – липса на завършено висше икономическо образование по специалност „счетоводство и контрол“ от
ищцата. Не се спори, че С.М. не притежава необходимото образование за заемане
на длъжността.
На първо място следва да бъде посочено,
че това изискване за образование не е нормативно закрепено, а е въведено от
работодателя с длъжностната характеристика. В преобладаващата част от
практиката се поддържа становището, че когато работодателят е знаел, че
служителят не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, не
може да го уволни на това основание, ако изискването за образование не се
съдържа в нормативен акт. В тази насока е и Решение № 1627 от 26.11.2003 г. на
ВКС по гр. д. № 3072/2002 г., III г. о. Настоящият състав възприема именно тази
част от практиката.
На следващо място съдът счита, че не е
настъпила, изискуемата за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ, промяна в изискването за образование. От представените доказателства се
установи, че още към момента на назначаване на ищцата на длъжността „технически
организатор“, с длъжностната характеристика се е изисквало служителят да има
завършено висше икономическо образование, специалност „счетоводство и контрол“.
Установи се, че С.М. не е отговаряла на това изискване както към момента, в
който е била назначена за „технически организатор“, така и към момента на
уволнението. Ищцата е била назначена за „технически организатор“, въпреки че не
притежава необходимото висше икономическо образование, при знанието и без
противопоставяне от страна на работодателя. Следователно, за периода от
назначаването до уволнението, по отношение на изискването за образование е съществувало
едно трайно състояние, което е останало непроменено. При липса на промяна в изискването
за образование и неустановеност на това изискване в нормативен акт, уволнителното
основание по чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ не може да бъде
приложено.
Освен изложеното, въззивният състав
счита, че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото
правоотношение на ищцата. До този извод водят представените справки, от които е
видно, че нито един от останалите служители, изпълняващи длъжността „технически
организатор“ при ответното дружество, няма завършено висше икономическо
образование, специалност „счетоводство и контрол“. Независимо от това, липсват
доказателства някой от тях да е уволнен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ за
периода от 01.01.2020 г. – 01.07.2020 г. При наличие на осем служители, които
не отговарят на образователно изискване, уволнението само на един дава
основание на съда да приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение се
дължи на причини, несвързани с нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ.
Ето защо, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ следва да бъде уважен, като уволнението на С.М. бъде признато за
незаконно, а заповед ЛС-05-288/04.03.2020 г. отменена.
При такова произнасяне относно главния
иск, акцесорният за възстановяване на ищцата на предишната работа, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, също се явява основателен, тъй като е
обусловен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
Изложеното налага извода, че Решение №
260050 от 10.09.2020 г. по гр. дело № 1450/2020 г., с което Районен съд Д. е
уважил исковите претенции на С.М. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, е
правилно и законосъобразно. Поради тази причина съдебният акт следва да бъде
потвърден.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна – ответник се поражда правото да
ѝ бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемата своевременно е направила искане
за присъждане на разноски в размер на 720, 00 лева. Приложила е договор за
правна защита и съдействие и разписки, от които се установява, че е заплатила тази
сума на пълномощника си адвокат М.Г. за изготвянето на отговор на жалбата,
инициирала въззивната проверка, както и за процесуално представителство пред
Окръжен съд Д..
На тази основа въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на С.М. направените пред въззивната инстанция разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 720, 00 лева.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 260050 от 10.09.2020 г. по гр. дело № 1450/2020 г. на Районен съд Д..
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация
Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „Т.М.“ №**, да
заплати на С.С.М., с ЕГН **********,***, сумата от 720,
00 лева, представляваща направени разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от обявяването
му – 25.11.2020 г.
Председател: Членове: 1.
2.