Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 401 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени искове с правна квалификация, както следва:
главен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и евентуално съединен с него иск с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът - „М.т.” ООД, твърди, че след открити на 11.06.2014 г. процедури за възлагане на обществени поръчки от ответника С.О.е избран за изпълнител на транспортна услуга по маршрут София – Сливница и по маршрут София – Своге. Заявява, че поради техническо забавяне от страна на ответника, в качеството му на възложител, договори за извършване на обществен превоз на пътници по посочените маршрути са сключени едва на 09.06.2015 г. Ищецът посочва, че по постигнато съгласие с ответника е извършвал транспортни услуги по обществен превоз на пътници по маршрутните линии София – Сливница и София – Своге и преди сключване на двата писмени договора, за месеците март, април и май 2015 г. Твърди, че на основание Наредба № 2 от 31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, издадена от Министъра на финансите и споразумение от 05.04.2013 г. С.О.е поела задължение да му заплаща ежемесечно във връзка с извършения обществен превоз суми за компенсации за стойността на издадените абонаментни карти на ветераните от войните. Дължимата сума за компенсация за извършен превоз на ветерани от войните с издадени абонаментни карти по маршрутната линия София – Сливница за месеците март, април и май 2015 г. възлиза на 17 700 лв., от които сумата от 5 900 лв. – дължима компенсация за месец март 2015 г., сумата от 5 900 лв. – дължима компенсация за месец април 2015 г. и сумата от 5 900 лв. – дължима компенсация за месец май 2015 г. Дължимата сума за компенсация за извършен превоз на ветерани от войните с издадени абонаментни карти по маршрутната линия София – Своге за месеците март, април и май 2015 г. възлиза на 13 800 лв., от които сумата от 4 600 лв. – дължима компенсация за месец март 2015 г., сумата от 4 600 лв. – дължима компенсация за месец април 2015 г. и сумата от 4 600 лв. – дължима компенсация за месец май 2015 г. Поради изложеното ищецът моли С.О.да бъде осъдена да му заплати сумата от 17 700 лв., представляваща компенсация за стойността на издадените абонаментни карти на ветераните от войните за извършен обществен превоз на пътници по маршрутната линия София – Сливница за месеците март, април и май 2015 г., дължима съгласно сключен между страните договор, както и сумата от 13 800 лв., представляваща компенсация за стойността на издадените абонаментни карти на ветераните от войните за извършен обществен превоз на пътници по маршрутната линия София – Своге за месеците март, април и май 2015 г., дължима съгласно сключен между страните договор. Ищецът моли съдът, ако отхвърли главните искове, да осъди ответника да му заплати сумата от общо 31 500 лв. като такава, представляваща разноски за водене без пълномощие на чужда работа, изразяваща се в обществен превоз на ветераните от войните, с издадени абонаментни карти, по маршрутната линия София – Сливница и по маршрутната линия София – Своге, за месеците март, април и май 2015 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът
– С.О., оспорва предявените искове. Твърди, че в периода от 25.02.2015 г. и
09.06.2015 г. между страните не е имало сключени договори, въз основа на които
на ищеца да е възложено да извършва обществен превоз на пътници по маршрутните
линии София – Сливница и София – Своге, които да са подписани след изпълнение
на предвидените в Закона за концесиите или в Закона за обшествените
поръчки задължителни процедури за това. Посочва, че за С.О.не може да настъпи
обогатяване в резултат на извършените от ищеца действия по превоз на ветераните
от войните, на които са издадени абонаментни карти, тъй като средствата за
компенсация на обществени услуги се предоставят целево от държавния бюджет и
неусвоените такива в края на всяка година трябва да бъдат прехвърлени по
бюджетна сметка на общината и се разходват за същата цел в срок до 31.01. на
следващата година.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 25.02.2013
г. между С.О., като възложител, и „М.т.” ООД, като
изпълнител, е сключен договор, с който на
основание чл. 5, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007
от 23.10.2007 г. и чл. 16д, ал. 6 от Наредба № 2 на МТИТС на изпълнителя е възложено да извърши
обществен превоз на пътници по
маршрутни разписания от утвърдената републиканска транспортна схема съгласно Приложение
№ 1 и с автобуси, посочени в Приложение № 2 към договора, до
избор на превозвач след провеждане на процедура за максимален срок не по-дълъг
от две години. В приложение № 1 към договора е посочено, че общественият превоз
се извършва по две автобусни линии София – Сливница и София – Своге, по
маршрути разписания от 20.02.2007 г.
По делото е представено споразумение, което е съставено на 05.04.2013 г. и е подписано от представители на шест дружества- транспортни оператори, сред които и „М.т.” ООД. В него е посочено, че то се съставя на основание чл. 27, ал. 3 от Наредба № 2 от 31.03.2006 г. на Министерство на финансите за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници във връзка с чл. 11 и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за ветераните от войните и подписаните със С.О.договори за извършване на обществен превоз до населени места в софийска област по автобусни линии от Републиканската транспортна схема, квота С.О.. Със споразумението транспортните оператори са постигнали съгласие, че средствата за компенсиране между превозвачите съгласно Приложение № 1 и чл. 23, ал. 2 на Наредба № 2 от 31.03.2006 г. на Министерство на финансите, се разпределят в зависимост от броя маршрутни разписания и броя издадени от „Център за градска мобилност” ЕООД карти за ветерани от войните към датата на подписване на настоящото споразумение. В чл. 2 от съдържанието на споразумението е предвидено, че на основание чл. 23, ал. 4 от Наредбата за целите на опис-сметката се определя цената от 3, 20 лв. на „М.т.” ООД, като дружество с най-голям относителен дял по тези дестинации.
На 09.06.2015 г. между С.О., като възложител, и „М.т.” ООД, като изпълнител, е сключен договор, с който на изпълнителя е възложено да извърши обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдената републиканска транспортна схема от квотата на С.О.за обособена позиция № 17 – автобусна линия София – Сливница съгласно Приложение А, с автобуси, описани в техническата оферта на изпълнителя, неразделна част от договора.
На 09.06.2015 г. между С.О., като възложител, и „М.т.” ООД, като изпълнител, е сключен и втори договор, с който на изпълнителя е възложено да извърши обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдената републиканска транспортна схема от квотата на С.О.за обособена позиция № 18 – автобусна линия София – Своге съгласно Приложение А, с автобуси, описани в техническата оферта на изпълнителя, неразделна част от договора.
По делото са приети заключения на изготвените основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, което съдът ще обсъди при формиране на правните изводи по основателността на предявения главен иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По главните искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съгласно твърденията, въведени от
ищеца в настоящия процес, съдът намира, че като правопораждащ факт на вземанията, които са
предмет на предявените главни искове, се сочи наличието на сключен между
страните договор, който има за предмет възлагане извършването на услуга по
осъществяване на обществен автобусен превоз на пътници, по силата на който в
тежест на ответника, в качеството му на възложител, е възникнало задължение да
заплати на изпълнителя определена парична сума, представляваща дължима
компенсация за извършените безплатни превози на ветераните от войните, в полза на
които са издадени абонаментни карти. Това означава, че основанието на предявените
главни искове е съществуването на договор, който предвид характера на основната
престация по него, а именно постигане на определен
трудов резултат, трябва да се приеме, че има характер на такъв за изработка по
чл. 266 ЗЗД. Ето защо съдът трябва първо да отговори на въпроса дали от
представените по делото доказателства се установява такъв договор да е сключен
между страните по спора, както и дали той ги обвързва за спорния период, който
е от три месеца – месеците март, април и май 2015 г.
Дейността по извършване
от превозвачи на обществените вътрешни превози на пътници с автомобили е
обществено значима, поради което и тя е регулирана с императивни правни норми, които
се съдържат в Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и в издадената въз основа
на него Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси,
издадена от Министъра на транспорта и съобщенията /Наредбата/.
При тълкуване на
правилата, въведени с императивните норми на чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 ЗАвтП,
в редакцията им, която е действаща през периода, за който се претендира
присъждане на процесните суми за компенсации, се
налага изводът, че общественият превоз на пътници по автобусни линии се
извършват само от лицензирани превозвачи, които са сключили договор с
възложителя, който се предхожда или от проведен конкурс, което е общо правило,
регламентирано в чл. 19, ал. 1 ЗАвтП, или след проведена процедура по Закона за
концесиите или Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и в съответствие с
Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври
2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и
автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) №
1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември 2007 г.), който ред е специален и
съгласно чл. 19, ал. 2 ЗАвтП е приложим само в случаите, когато възложителят
предвижда компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или им предоставя
изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга. Тези
правила относно сключването на договора за обществен превоз на пътници по
вътрешни автобусни линии са специални и те дерогират
приложението на общите такива, предвидени в ЗЗД и ТЗ, включително чл. 9, чл.
20а ЗЗД и т.н. Това означава, че облигационните отношения по такъв договор не
могат да възникнат само въз основа на постигнато съгласие между възложителя и
изпълнителя по отношение на всички съществени елементи на този вид сделка, а възникват
единствено ако то се предхожда от проведен конкурс или от проведена процедура
по Закона за концесиите или по Закона за обществените поръчки. Изключение от
това правило се допуска само по изрично разпореждане на закона. Такова е регламентирано
в чл. 5, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените
услуги за пътнически превоз, както и в подзаконовата норма на чл. 29 от Наредбата.
В чл. 5, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 е
предвидено, че в случай на прекъсване на услугите или на непосредствен риск от
такова прекъсване компетентният орган, който съгласно чл. 16д, ал. 6 от
Наредбата е областният управител, може
да предприеме спешна мярка, която е във вид на пряко възлагане или формално
съгласие за удължаване на обществена поръчка за услуги, като срокът на такова възлагане
или удължаване не може да надвишава две години. В чл. 29 от Наредбата е
посочено, че при необходимост от спешно осигуряване на превозвач по
съществуващи линии по изключение и в изрично изброените в четири точки случаи съответният
областен управител може да разреши за срок не повече от шест месеца обществените
превози по автобусни линии да се възлагат без конкурс от кмета на съответната община
до провеждането на такъв.
От представените по делото доказателства
се установява, че между С.О., като възложител, и „М.т.” ООД, като изпълнител,
са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен 25.02.2013
г. договор за възлагане
извършването на обществен превоз на пътници по две автобусни линии София –
Сливница и София – Своге.
Това е видно от приетия
в производството
писмен договор от 25.02.2013 г., който е подписан от двете
страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в
полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите,
такова каквото е отразено в неговите клаузи. От съдържанието на този договор се
установява, че той е сключен без конкурс в хипотезата, предвидена в чл. 5, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007, което означава, че е
спазен предвидения в закона ред за това. Както беше посочено срокът на действие
на сключения в тази хипотеза договор не може да бъде повече от две години от
датата на подписването му, в която насока е ограничението, установено с
цитираната норма от Регламента. То е съобразено от страните по сделката за обществен
превоз по автобусни линии от 25.02.2013 г. и в чл. 1 от нейното съдържание е
постигнато съгласие, че тя се сключва за определен срок – до избор на превозвач
след провеждане на процедура и за максимален срок не по-дълъг от две години. С
оглед на това и предвид липсата на доказателства за проведена процедура в
период от две години, трябва да се приеме, че срокът на действие на договора,
сключен на 25.02.2013 г., между ищеца и ответника, изтича на 25.02.2015 г. и
считано от 26.02.2015 г. той е прекратен и не обвързва страните по него като не
създава задължения за нито една от тях. Доколкото периодът, за който в
настоящия процес се претендира присъждане на суми за компенсации за извършени безплатни
превози на ветерани от войната, ползващи абонаментни карти, е след датата на
която този договор е прекратен, то трябва да се приеме, че по него за времето
от месец март 2015 г. до месец май 2015 г. в тежест на С.О.не е възникнало
договорно задължение да заплати каквато и да било сума на „М.т.” ООД
Не се установява
за периода от месец март 2015 г. до месец май 2015 г. между С.О., като
възложител, и „М.т.” ООД, като изпълнител, да е сключен нов договор за
възлагане на обществен превоз с автобус при спазване на предвидените в
описаните нормативни разпоредби императивни изисквания за това. В случая
доколкото възложителят на превоза предвижда заплащане на компенсация за
извършени разходи на превозвача по автобусните линии от републиканската
транспортна схема от квотата на С.О., то редът, по който трябва да се сключи
договор за възлагане извършването на този превоз е предвидения в чл. 19, ал. 2
ЗАвтП ред, а именно след изпълнение на процедурата по Закона за концесиите или
по ЗОП. По делото няма представени доказателства за времето от месец март 2015
г. до месец май 2015 г. между страните по спора да е сключен договор след
процедура по ЗОП, която не е спорно, че се е провела. Такъв има сключен след процесния период – от ищеца и ответника, на 09.06.2015 г.
са сключени два договора за възлагане. От ищеца се твърди, че между него и С.О.е
постигнато устно съгласие за това, че му се възлага извършването на превоз на
пътници по автобусните линии София – Сливница и София – Своге за всеки един от
трите спорни месеца от 2015 г. Дори и да се счете, че този факт е доказан по
делото, то от него не може да се направи извод, че между страните по спора за
този период е сключен договор за възлагане на обществен превоз на пътници по
посочените две линии, тъй като той не е достатъчен, за да бъде осъществен
сложният фактически състав, при който този вид договор се счита за сключен
съгласно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 2 и ал. 5 ЗАвтП, който включва
освен насрещни волеизявление на страните за съгласие и наличие на приключила
процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП.
Предвид
изложеното, следва да се заключи, че по делото не е доказано, че за процесния период страните по спора са били обвързани от
сключен и действащ договор за обществен превоз на пътници по автобусните линии
София – Сливница и София – Своге и следователно не се установява, че за С.О.е
възникнало задължение да заплати на ищеца претендираните
суми за компенсиране на разходите за извършване на безплатен превоз на ветерани
от войната на заявеното договорно основание.
Доколкото в
исковата молба ищецът се позовава на това, че в тежест на С.О.е възникнало
задължение да заплати процесните суми за компенсации
по силата на подзаконова норма от Наредба № 2 от 31.03.2006 г. за условията и
реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативни актове за определени категории пътници, издадена от Министъра на
финансите, то съдът следва да се произнесе и дали е налице такава разпоредба,
която да води до възникване на такова задължение за ответника при липсата на
сключен договор за възлагане между него и ищеца-превозвач.
В чл. 4 от
Закона за ветераните от войните на Република България и в чл. 4 от Наредба № 2
от 31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории
пътници, издадена от Министъра на финансите, която е отменена, но е действаща
към процесния период, е предвидено правото на лицата,
които са ветерани от войните, да използват безплатно пътуване по градския
трамваен и тролейбусен транспорт, метрото и по автомобилния транспорт по
утвърдените транспортни схеми в страната. За да бъде гарантирано това правото
на посочената категория лица, за всички превозвачи, извършващи автомобилни
превози на пътници по утвърдените транспортни схеми в страната възниква насрещно
задължение да превозват безплатно ветераните от войните. При осъществяване на
този превоз превозвачите правят разходи, които е регламентирано да бъдат
компенсирани със средства от централния бюджет, предоставяни чрез общините, по
ред, регламентиран в Наредба № 2 от 31.03.2006 г.
В чл. 27, ал. 1
от Наредба № 2 от 31.03.2006 г. е предвидено, че общините разпределят на
превозвачите, осъществяващи транспортното обслужване в общината, включително на
тези, с които нямат сключен договор, предоставените от централния бюджет
средства при спазване на определени изисквания, които са посочени в тази норма.
В чл. 3 от Наредба № 2 от 31.03.2006 г. е регламентирано едно задължително
условие, което трябва да е налице, за да бъдат разпределяни на превозвачите средства и то е превозвачът да спазва нормативно установения
ред за извършване
на обществен превоз на пътници
със специални ценови облекчения и Наредба № 2 от 2002 г. за условията и реда за утвърждаване
на транспортни схеми и за осъществяване
на обществени превози на пътници
с автобуси.
При тълкуване на посочените две подзаконови норми във връзката им една с друга
се налага изводът, че в тежест на С.О.възниква задължение да заплаща ежемесечно
компенсации на превозвачите, осъществяващи безплатен автомобилен превоз на
ветерани от войната по утвърдените транспортни схеми на територията на
конкретната община, без значение дали те имат сключен договор за възлагане
извършване на превоза точно с тази община, но само при условие, че при
извършване на превоза тези превозвачи са спазвали всички изисквания за това,
предвидени Наредба № 2 от 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси. Едно от изискванията, които са регламентирани в Наредба № 2 от 2002
г., което трябва да бъде спазено при осъществяване на обществен автомобилен
превоз на пътниците, е той да бъде извършван само от лицензирани превозвачи,
които имат сключен договор, с който им е възложено да извършват превоз по
конкретно посочена автобусна линия / чл. 4 от Наредба № 2 от 2002 г./. Ето защо
и ако превозвачът е извършвал безплатен автомобилен превоз на ветерани от
войните, без да е имал сключен договор за възлагане на превоза със съответния
компетентен орган за това по реда на ЗАвтП и издадената въз основа на него Наредба
№ 2 от 2002 г., то трябва да се приеме, че той не е спазвал изискванията,
предвидени в този подзаконов нормативен акт и в негова полза не могат да се
разпределят средства за компенсации на направените разходи за осъществените
безплатни превози, защото това би противоречало на чл. 3 от Наредба № 2 от
31.03.2006 г. Този извод не се разколебава от това, че в чл. 27, ал. 1 от Наредба
№ 2 от 31.03.2006 г. е предвидено, че средствата за компенсация се изплащат от
общината и на превозвачи, с които тя няма сключен договор. Това е така, тъй
като смисълът на правилото, уредено в тази норма, е да се предвиди, че
задължението за разпределяне на компенсациите между всички превозвачи възниква
в тежест на общината, на територията на която те извършват обществен превоз и
да се подчертае, че то не е обвързано от това дали превозвачът е сключил
договор за възлагане на превоза с тази община, защото в нормативните актове е
уредена възможност за това той да извършва превоз, който да му е възложен от
друг орган, напр. от областния управител в случаите по чл. 5, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 вр.
чл. 16д, ал. 6 от Наредба № 2 от 2002 г., или от друга община, ако крайните
пунктове на съответната линия са разположени на територията на различни общини.
С оглед на
изложените мотиви и доколкото по делото се установи, че превозвачът „М.т.” ООД за
времето от месец март 2015 г. до месец май 2015 г. е извършвал превоз по
автобусните линии София – Сливница и София – Своге, без да е имал сключен
договор за възлагане по реда, предвиден в ЗАвтП и издадената въз основа на него
Наредба № 2 от 2002 г., с което поведение той е нарушил предвидените в
нормативните актове изисквания за осъществяване на тази дейност, то за С.О.не е
възникнало задължение да му заплати компенсации за безплатно превозваните в
този период ветерани от войната съгласно чл. 27 от Наредба № 2 от 31.03.2006 г.
за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените
приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт,
предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, издадена от
Министъра на финансите.
След като в
тежест на ответника не е възникнало задължение за заплащане на процесните суми на предявеното договорно основание, нито
пък по силата на предвидена в нормативните актове разпоредба, то това означава,
че главните осъдителни искове са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
По евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗЗД:
След като главният иск е неоснователен, това
означава, че в процеса се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на евентуално предявения осъдителен иск. При съобразяване на твърденията, направени от ищеца, се налага изводът,
че той сочи като правопораждащ факт на вземането,
което е предмет на този иск, извъндоговорен такъв.
Той основава паричната си претенция на следните обстоятелства: 1) че ищецът е
извършил превоз на пътници по автобусни линии София – Сливница и София – Своге,
2) че този превоз е извършен без възлагане от ответника, но с неговото знанието
и без противопоставянето му. Това означава, че ищецът твърди, че отношенията
между страните следва да се уредят съобразно правилата за водене на чуждa работа без пълномощие. Ето защо и доколкото предприетите
действия по извършване на обществен автомобилен превоз са в интерес и на двете
страни, то правната квалификация на предявения иск е чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
За да е налице фактическият
състав на водене на чужда работа без пълномощие, трябва да се установи наличието
на следните елементи: 1) да е предприета чужда работа /правни или материални
действия в чужд интерес/; 2) да съществува намерение да се управлява чужда
работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон.
От приетите по
делото доказателства се установява, че ищецът „М.т.” ООД е извършвало в периода
от месец март 2015 г. до месец май 2015 г. обществен превоз на пътници по автобусните
линии София – Сливница и София – Своге. Това се доказва от показанията на разпитаната
в производството свидетелка Д.Д., която сочи, че през
всички месеци от януари до юни през 2015 г. това дружество е извършвало превоз
на пътници с автобуси по посочените автобусни линии. Тази свидетелка има преки
впечатления за фактите, които изнася пред съда, поради което и предвид това, че
показанията и са последователни и логични и липсват събрани доказателства,
които да ги оборват, то съдът ги кредитира изцяло.
По делото се
установява, че превозът на пътници за периода от месец март 2015 г. до месец
май 2015 г. е извършван без да е бил възложен на превозвача по предвидения в
нормативните актове ред за това, за което мотиви са изложени в решението при
произнасяне по основателността на предявения главен иск.
При анализ на
разпоредбите, с които се регулират обществените отношения, които възникват по
повод извършване на обеществен превоз на пътници, които
се съдържат в ЗАвтП и издадените въз основа на него наредби, се налага изводът,
че задължение на Държавата чрез съответните компетентни държавни органи е да
организира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в
Република България, като провеждането на конкурси и процедури по Закона за
концесиите и Закона за обществените поръчки и сключването въз основа на тях на договори
за възлагане извършването на обществени превози на лицензирани превозвачи е в
правомощията на общините. Ето защо и „М.т.” ООД като е извършил действия по
осигуряване обществения автомобилен превоз на пътници, включително на ветерани
от войните, по автобусните линии София – Сливница и София – Своге за периода от
месец март 2015 г. до месец май 2015 г., е предприел работа, която е чужда – тя
е в тежест на Държавата и конкретно на С.О., тъй като посочените маршрутни
линии са от квотата на С.О.от републиканската транспортна схема.
В чл. 61, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че в случаите, в които чуждата работа е била предприета и в чужд интерес и в
собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера
на обогатяването му. Това означава, че за да възникне отговорността
по чл. 61, ал. 2 ЗЗД лицето, което е заинтересовано от свършената от друг
работа, трябва да се е обогатило в резултат от нейното осъществяване. Обогатяване
ще е налице тогава, когато в резултат на нейното извършване лицето, което е
било длъжно да я предприеме, е увеличило своето имущество като е придобило
активи или е избегнало намаляване на своето имущество като е спестило разходи
за осъществяване на действия, които са в негова тежест.
В случая не се твърди и не се представят доказателства
за това, че С.О.е увеличила имуществото си като е придобила някакви активи в
резултат на извършения от „М.т.” ООД обществен автобусен превоз за периода от
месец март 2015 г. до месец май 2015 г. Следователно обогатяване чрез увеличаване
на имуществото на ответника не е настъпило.
Съдът счита, че не може да се приеме, че С.О.е
спестила някакви разходи в резултат от извършения от ищцовото
дружество за времето от месец март 2015 г. до месец май 2015 г. превоз на
пътници, включително и от извършен за този период безплатен превоз на ветерани
от войните, които имат нормативно установено право да ползват такъв. Това е
така на първо място, защото средствата за компенсация на разходите на
превозвачите се предоставят не от бюджета на С.О., а от централния държавен
бюджет, като задължението на общината е само да извърши разпределение на
предоставените суми. След като тези разходи не са в тежест на бюджета на С.О.,
то тяхното неизплащане на превозвача „М.т.” ООД не би могло да доведе до това
да се избегне намаляване на имуществото на този правен субект и за него не би
могло да настъпи обогатяване. То евентуално би могло да настъпи за друг правен
субект, различен от ответника. Освен това, трябва да се посочи и това, че от
заключението на изготвената в производството допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че общият размер на постъпилата в С.О.целева субсидия
за 2015 г. за изплащане на компенсации за превоз на пътници, ползващи абонаментни
карти на ветерани от войните, военноинвалиди и военно пострадали възлиза на
сумата от 617 098 лв., като от тях на превозвачите, имащи право на това, са
разпределени средства в общ размер от 617 093, 51 лв., като са останали
неразпределени средства в минимален размер от 4, 49 лв. Това означава, че за
цялата 2015 г. изобщо не са спестени разходи за заплащане на компенсации на
превозвачи, извършващи транспортно обслужване на територията на С.О., в
твърдения от ищеца размер, а сумата, която е спестена от 4, 49 лв. е
възстановена в бюджета на Министерство на финансите и не е останала в бюджета
на ответната община, поради което и последната не се е обогатила с нея.
Наред с горното, трябва да се отбележи и това, че
съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 2 от 31.03.2006 г. за условията и реда
за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативни актове за определени категории пътници, издадена от Министъра на
финансите, за С.О.изобщо не може да възникне задължение да заплаща определените
в този подзаконов акт компенсации за безплатен превоз на ветерани от войната, когато
той е извършен от превозвач, на който тази дейност не е възложена с договор,
какъвто е „М.т.” ООД. След като за ответника не може да възникне задължение за
изплащане на компенсации на ищцовото дружество, то
няма как този субект да се е обогатил със спестяване на разходи за изпълнение
на такова парично задължение.
С оглед
изложеното съдът приема, че за С.О.не е настъпило твърдяното в исковата молба
обогатяване със стойността на спестените разходи за изплащане на компенсации за
извършения от ищеца безплатен обществен превоз на ветерани от войните за
времето от месец март 2015 г. до месец май 2015 г., по автобусните линии София
– Сливница и София – Своге. Това означава, че в тежест на ответника не възниква
отговорност по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, което прави предявеният евентуален иск
неоснователен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото разноски се следват на отвтеника. От страна на С.О.обаче не е направено искане за присъждане на направените в производството разноски до края на устните състезания, поради което и съдът не може да присъжда такива в полза на тази страна. Заявеното от ответника едва с писмената защита искане за присъждане на възнаграждение за осъществена от юрисконсулт защита е несвоевременно – направено е след крайния момент, до който може да бъде отправено до съда, който е до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, които са проведени в съдебно заседание на 08.05.2019 г.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.т.” ООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление:*** община, с адрес: гр. София, ул. „*********, главни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сума
в размер на 17 700 лв. /седемнадесет хиляди и седемстотин лева/,
представляваща компенсация за извършени разходи за осъществен безплатен обществен
превоз на ветераните от войните, в полза на които има издадени абонаментни
карти, по маршрутната линия София – Сливница за месеците март, април и май 2015
г., дължима съгласно сключен между страните договор за възлагане извършването
на обществен автобусен превоз на пътници, както и сумата от 13 800 лв. /тринадесет
хиляди и осемстотин лева/, представляваща компенсация за извършени разходи
за осъществен безплатен обществен превоз на ветераните от войните, в полза на
които има издадени абонаментни карти, по маршрутната линия София – Своге за
месеците март, април и май 2015 г., дължима съгласно сключен между страните
договор за възлагане извършването на обществен автобусен превоз на пътници.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност от
„М.т.” ООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:*** община, с адрес: гр. София, ул. „*********, иск с правно основание чл. 61,
ал. 2 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 31 500 лв. /тридесет и
една хиляди и петстотин лева/, представляваща стойността, с която С.О.се е
обогатила като е спестила разходи за изплащане на компенсация на „М.т.” ООД за направени
разходи за осъществен безплатен обществен превоз на ветераните от войните, в
полза на които има издадени абонаментни карти, по маршрутната линия София –
Сливница и по маршрутната линия София – Своге, за месеците март, април и май
2015 г., който превоз е извършен от „М.т.” ООД без да му е възложен по
предвидения ред от С.О..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: