Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осемнадесети юли
през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА
гр.дело № 2679 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Три обективно кумулативно съединени иска с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, с цена на иска 600,00 лв. – главница,
чл.422, ал.1, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 276,04 лв. –
възнаградителна лихва чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 67,28 лв. –лихва за забава.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** 4, *** срещу М.П.П., ЕГН **********,***, в
която се твърди, че с Договор за потребителски заем с номер ***от 05.02.2014, Б.П.П.Ф.
ЕАД е отпуснало паричен кредит в размер на 600.00 лв. Твърди, че сумата,
предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в
чл.1 от договора, с което Б.П.П.Ф. ЕАД е изпълнил задължението си по него.
Твърди, че усвояването на посочената сума М.П.П. е удостоверил с полагането на
подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Твърди, че въз
основа на чл.3 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на
18 седмични вноски- всяка по 50.00 лв., които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и съгласно годишния процент на
разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора.
Твърди, че длъжникът М.П.П. е преустановил/а плащането на вноските по кредит
номер ***на 18.02.2014г., като към тази дата не е погасил нито една седмична
вноска. Твърди, че на основание чл.4 от договора вземането на Б.П.П.Ф. ЕАД
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи четири или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни
/а вноска. Твърди, че по този начин
ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 876.04 лв.,
представляващи оставащите 18 броя погасителни вноски към 11.03.2014г., към
която дата е станал изискуем в целия му размер. Твърди, че въпреки настъпилия
падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си. Твърди, че кредитора е изпратил покана за доброволно
изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил
да го погаси. Твърди, че поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в
договора, а съгласно чл.10 от същия, всички изявления на кредитора се считат за
узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
Твърди, че въпреки това към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата. Счита, че М.П.П. дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 67.28 лв. за
периода от настъпване на изискумостта на кредита-11.03.2014 до 11.04.2015г.
Твърди, че към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми:
1. Главница- 600.00лв., 2.
Вьзнаградителна лихва - 276.04лв.,
и 3. Законна лихва за забава - 67.28 лв. Твърди, че Б.П.П.Ф. ЕАД е
подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл,410 от ГПК към
Районен съд – гр.Плевен и по гражданско дело № 1871/2015 г..8 с-в е издадена
Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от М.П.П. срещу
издадената заповед. Моли да бъде признато за установено, че е налице вземане от
страна на Б.П.П.Ф. ЕАД от М.П.П. в размер на: 600.00 лв. главница по кредита,
276.04 лв. възнаградителна лихва по договора за периода от 18.02.2014г. до
17.06.2014г. и 67.28 лв. законна лихва за забава за периода от 11.03.2014 до
11,04.2015г., Претендира направените
деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
В
законовия срок по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника, поради което е загубил
възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи
възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства. Ответника е
редовно призован за съдебно заседание, като не
се е явил в първото по делото заседание - на 18.07.2017 г.,като при това
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
На
страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника от неподаването
на писмени отговор, а така също и това ,че може да бъде постановено
неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на
ответника.
В
този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Налице
е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът
като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че предявените
искови претенции са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства
и като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 325,00 лв. за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски
в настоящото производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 225,00 лв./125,00лв. +100лв./
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на
ответника М.П.П.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Б.П.П.Ф.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата 600,00 лева, представляващи задължение
за главница по Договор за потребителски заем с номер ***от 05.02.2014 в едно
със законната лихва от 23.04.2015г. до изплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 991/24.04.2015 по ч.гр.д.1871/2015 по описа на
РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на ответника М.П.П.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, сумата 276,04 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 18.02.2014г.
до 17.06.2014г. по Договор за потребителски заем с номер ***от 05.02.2014г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 991/24.04.2015 по ч.гр.д.1871/2015
по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86, по
отношение на ответника М.П.П., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Б.П.П.Ф.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата
67,28 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 11.03.2014г. до
11.04.2015г. по Договор
за потребителски заем с номер ***от 05.02.2014г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 991/24.04.2015 по ч.гр.д.1871/2015 по описа на
РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК М.П.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата от 325,00 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.1871/2015
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК М.П.П.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.П.П.Ф.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата от 225,00 лв. направени по делото разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4
ГПК и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: