Р Е Ш Е Н И Е
№260066
гр.Ботевград, 21.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №11 по описа за 2021година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д.М.Г. с ЕГН**********
*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***г., издадено от
Началник отдел към ОДМВР – София, отдел „Охранителна полиция“ ОДМВР - София,
упълномощен със заповед № ***г. на МВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева и
наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец. В жалбата се излага
съображения за незаконосъобразност на НП, и се иска същото да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява, но в писмена
молба и писмени бележки по същество от упълномощения от него адв.К.Н.К. *** с
които се иска отмяна на НП и присъждане на направените разноски от
жалбоподателя в размер на 110лева.
Въззивната страна – ОДМВР - София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, но писмено
се изразява становище по жалбата, като се иска процесното НП да бъде потвърдено и се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: НП №***.; картон на НП №***.; АУАН №***.; ЗППАМ № ***.; справка от КАТ за промяна на регистрация и
собственици на ПС; заповед № ***заповед № ***.; заповед № ***. на АПИ заповед №
***г.; справка за нарушител/водач, писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление-София, с приложени към него: заповед
за ***., заповед за ***., заповед ***., схема ВОБД от км 30+060 до км 35+450,
схема ВОБД пътен възел „Ботевград“ на км 47+060, схема ВОБД ПИК (Писта за
излитане и кацане) и път І-1 и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите Г.И.В. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” ОДМВР-
София, Сектор „ПП” и Е.А.К., се установява следната фактическа обстановка:
На 18.09.2020г.
около 22.40ч. свидетелите Г.И.В. и Е.А.К.
– полицейски служители при ОДМВР - София били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала
„Хемус”, като в участъка на 40-ти км.
в пътното платно, в посока гр.Варна,
спрели за проверка движещия се по същото платно
товарен автомобил м.“Мерцедес Спринтер“ с рег.№***, управляван от
жалбоподателя Д.М.Г., и теглещ прикачено
ремарке за товарен автомобил м.“Бокман” с с рег.№***, с обща дължина 13м. Тъй
като двамата полицейски служители знаели, че преди тунел „Витиня“ на АМ Хему е
поставен знак В-17 с оглед въведена
временна организация за движение на МПС с дължина над 8метра със заповед на АПИ №***., а
управляваното ППС от жалбоподателя я
надвишавала, св. Г.И.В. съставил АУАН №***. на
жалбоподателя в присъствието на св. К..
Съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя за запознаване със
съдържанието и същият го подписал.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление №***г., издадено от Началник
отдел към ОДМВР – София, отдел „Охранителна полиция“ ОДМВР - София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите В. и К., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и
помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът намира, че събраните по делото
доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Видно
от показанията на свидетелите и съставения АУАН, е че те са спрели ППС,
управлявано от Г. в района на 40-ти км. на АМ „Хемус”, в посока
гр.Варна, като тогава те не са имали видимост до участъка преди тунел „Витиня“, където е
следвало да се намира горецитирания пътен знак, въвеждащ забрана за преминаване
в посока гр.Варна с дължина над 8м. Свидетелите В. и К. не са видели
навлизането на процесния автомобил в
района преди тунел Витиня“ на АМ „Хемус”, не са установили по това време /на
навлизането в забранения за ППС над 8м. участък/ кой е водач на товарния автомобил , както и дали в действителност знака В-17 не
е бил временно отстранен, или същият да е в такова състояние, че да не е видим
за водачите на МПС. Съдът
счита, че по делото липсват, а и от АНО не са
ангажирани доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че Г.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението
по чл.6, т.1 от ЗДвП.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид
изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. /
на Д.М.Г. с ЕГН**********
*** се дължат и
следва да се заплатят разноски в производството по делото. С жалбата се претендира
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 110,00
лв. Писмено от ОДМВР – София е направено възражение за прекомерност на размера
на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна
и доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 110, 00
лв. в полза на адв. К.К. ***, като е удостоверено, че същото е заплатено в
брой. В случая, платеното от Д.М.Г. с ЕГН********** *** адвокатско възнаграждение е под минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и
чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид
гореизложеното, ОДМВР- София следва
да заплати на Д.М.Г. с ЕГН**********
*** разноски в размер на 110,00 лв. /сто и десет
лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело
№ 11/2021г. пред Районен съд Ботевград.
При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер
на 13.55лв. следва да останат за сметка
на държавата / БРС.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63
ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г., издадено от Началник
отдел към ОДМВР – София, отдел „Охранителна полиция“ ОДМВР - София, упълномощен
със заповед № ***г. на МВР против Д.М.Г.
с ЕГН********** *** , като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-София да
заплати на Д.М.Г. с ЕГН********** *** разноски в размер на 110,00 лв. /сто и десет
лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело
№ 11/2021г. пред Районен съд Ботевград.
Постановява на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото
разноски в размер на 13.55лв. да останат
за сметка на държавата / БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: