П Р О Т О К О Л
Година 2019 Град ***
Провадийският районен съд І състав
На
седемнадесети април Година две
хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
Секретар:
Т.Т.
Прокурор:
Татяна Борисова
Сложи
за разглеждане докладваното от председателя
ЧНД № 114 по описа за 2019 година
На именното повикване в
15.00 часа се явиха:
ПРОВАДИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА редовно призовани, се представляват от прокурор
Татяна Борисова.
ЛИЦЕ ПО ПРИНУДИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ А. А.А., нередовно призована, няма
върната призовка по делото, не се явява. Лицето
се намира в Трета психиатрична клиника – геронто женско отделение на УМБАЛ
“Света Марина“ ЕАД Варна.
Съдът е придобил представа
за състоянието на А. А.А. на 16.04.2019 година.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.И.С., редовно призован, се явява лично.
ПСИХИАТЪРЪТ Д-Р К.Д.К., редовно призована, се явява лично.
В
залата се явява адв. Б.В.,***, редовно призован, определен за служебен защитник
на лицето по принудително действие с писмо с изх. № 1452/12.04.2019 г. на АК
Варна.
Съдът
намира, че с оглед разпоредбата на чл. 158, ал. 4 от ЗЗ на лицето по
принудително действие следва да бъде назначен служебен защитник, като такъв по
реда на ЗПП от АС при АК Варна е определен адв. Б.В. ***, поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на
лицето по принудително действие А. А.А.,***.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните намира, че не са налице процесуални пречки по хода
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да допуснете до разпит Е. А. А.,
която е сестра на лицето, чието
настаняване се иска.
АДВ. В.: Не се противопоставям, да се допусне
до разпит.
Съдът, като взе предвид становището на страните
О П Р Е
Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ и вписва в списъка на лицата
за призоваване в качеството на свидетел Е. А. А..
Съдът пристъпи към снемане самоличността на явилите се
лица:
СВИДЕТЕЛЯТ Р.И.С., с ЕГН: **********,
циганин, български гражданин, женен, със средно образование, работи като
дърводелец в „***“ ООД – гр. ***, син на лицето по принудително действие.
СВИДЕТЕЛЯТ Е. А. А., с ЕГН: **********,
туркиня, българска гражданка, вдовица, с начално образование, пенсионер, сестра
на лицето по принудително действие.
ПСИХИАТЪРЪТ Д-р К.Д.К. – 66 г., българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, без родство с лицето по принудително действие;
На основание
чл. 272, ал. 4 от НПК, вр. чл. 254 и чл. 255 от НПК председателят на състава
провери срока на връчване на съдебните книжа и съобщения на страните и
констатира, че същият не е спазен.
ПРОКУРОРЪТ: Не правим възражения по неспазването на срока за
връчване на съдебните книжа.
АДВ. В.: Не правим възражения по неспазването на срока.
Нови искания по
чл. 275 от НПК не бяха направени.
На
основание чл. 273 от НПК съдът отстрани свидетелите от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ. В.: Да се даде ход на съдебното следствие.
Съдът намира,
че няма процесуални пречки за даване ход на съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът докладва
постъпило искане от Районна прокуратура – *** на основание чл. 157 от ЗЗ с
предложение за задължително настаняване и лечение в специализирано заведение на
лицето А. А. ***, на основание чл. 155 от ЗЗ.
Съдът, пристъпи към разпит на свидетелите:
СВИДЕТЕЛЯТ Р.И.С., със снета
по делото самоличност. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обеща да
говори истината и разпитан по реда на чл. 280 от НПК, заяви: Запознат съм с
правото си да не давам свидетелски показания, но желая да дам такива. От 06-07
на този месец. Баща ми е с деменция и тя е много изнервена от това и на тази
дата чух, че някой вика и слязох долу и тя каза, че той я хванал за гърлото и
се опитал да я души. Викаше много силно и крещеше. Аз като влязох вътре баща ми
беше взел възглавницата и удряше с нея по дивана и казваше: „Ти искаш да ме
биеш“. Говореше на дивана. Майка ми крещеше много силно. Аз й казах да не
крещи. Тя тогава се ядоса още повече и започна да казва, че аз само на нея се
карам, на баща ми нищо не казвам и че ще се самоубие, защото й е писнало. Аз се
изплаших и реших вечерта да я чакам. Цяла нощ я чаках на терасата, но съм
заспал. Сутринта полицаите ми чукаха на прозореца и като излязох видях, че тя е
с тях. Попитаха ме дали я познавам, казах че е майка ми. Те ми казаха, че
отишла на гарата и искала да се хвърля на влака. Когато я попитах защо прави
така тя каза: „Сега ме спасихте, ама пак ще видиш“. На другия ден баща ми беше
вдигнал килима и тя пак крещеше. Слязох долу и попитах защо крещи, а тя ми
каза: „Виж какво направи баща ти. Не мога да издържам. Дайте го в дом за
отглеждане“. Аз казах, че няма да го дам в дом. Тя започна да крещи още повече,
че ще се самоубия, защото не искам да дам баща ми в дом. Тръгна да излиза от
вкъщи. Тогава реших да я спра. Тя започна да крещи много силно и да вика. Реших
да извикат линейка, за да й бият инжекция, но ме свързаха с полицията и когато
говорих с полицая, тя взе ножа и се удари в областта на стомаха и вика: „Как ще
ме спреш сега“. Аз й хванах ръката и й взех ножа. Тя продължи да крещи и вика:
„Ще видите вие, ще ви оставя“. Вечерта реших да седна на стола и да я пазя.
Стоях в коридора на стола. Тя започна да вика да изляза. Аз й казах, че няма да
говоря с нея и че нищо не й правя и да си ляга. Тя каза аз да изляза, че иначе
тя ще излезе. Тръгна да излиза, аз я спрях. Тя отиде взе чиния и искаше да се
удари с нея, аз я взех. После отиде до мивката и взе порцеланова чаша и започна
да се удря по главата и крещеше: „Излизай от тук, няма да ме пазиш“. Казах й че
ще изляза ако остави чашата. Взех чашата и я вкарах вътре. След половин час
реших да видя какво прави. Тя не спеше. Каза ми: „Ако още веднъж влезеш, не
знаеш какво има под мивката, ще го изпия“. На сутринта исках да говоря с нея,
за да отиде в болница и да си лекува нервите. Тя продължаваше да крещи и да ме
заплашва и да казва, че щяла да отиде горе. После отиде в къщата на брат ми, но
после я видяхме да върви към центъра пеша. Аз с колата тръгнах зад нея и я
видях на автогарата. Като я питах къде отива, тя ми отговори, че за някакви
документи, а предния ден ми беше казаха, че ще се хвърли в морето, за да не
можем да я намерим. Казах й да се качи в колата и че ще я закарам, а тя започна
да крещи, че няма да се качва и че ако
продължавам така ще се хвърли под кола. Леля ми беше с мен и аз казах на майка
ми, леля да се качи с нея, за да не е сама, а тя отново отказа. Стояхме доста
време. Тя се отказа, реши да се прибира. Каза: „Сега ще се върна, ама довечера
как ще ме опазиш?“. Тогава реших да отида при прокурора и да пусна молба.
На въпроси на вещото: Зная, че преди
доста години се беше опитвала да се трови. Беше пила кислол. Ама лекаря каза,
че не е кислол. Тя каза, че е пила кислол.
СВИДЕТЕЛЯТ Е. А. А., със снета
по делото самоличност. Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обеща да
говори истината и разпитана по реда на чл. 280 от НПК, заяви: Запозната съм с
правото си да не давам свидетелски показания, но желая да дам такива. А. ми е
сестра. Живеем на близо една от друга. От известно време въобще не иска да ме
вижда, защото от два месеца не съм се интересувала от нея. Тя иска да се
самоубие. Казва ми го. Ходихме на автогарата, прибрах я. Не казва защо иска да
се убива.
На въпроси на прокурора: Тя по
характер обича да командва. Ако не стане на нейното, спира да приказва, сърди
се. Сега в болницата говори с мен. Леко ми говори.
На въпроси на вещото лице: Чувала съм,
че е казвала, че се е тровила със сода.
На основание чл. 159, ал. 1 от ЗЗ
съдът пристъпи към изслушване на психиатърът д-р К. относно вероятността за
наличие на психично разстройство на лицето по принудително действие.
ПСИХИАТЪРЪТ: Моля да не
назначавате съдебно-психиатрична експертиза. След стационарното наблюдение от
постъпването на лицето в гиронто отделение, до настоящия момент не е
диагностицирана психотична продукция, която да попада в рамките на чл. 146 ЗЗ.
Поведението на лицето е манипулативно, с цел да поставя близките си „на
колене“, като извлича за себе си ползи, без да се съобразява с околните.
Декларираното в нея суицидално поведение
е в рамките на една невротична същност с хистерични черти. Всеки момент една
хистерия може да направи нещо, но никой не може да каже какво. Към настоящия
момент няма психотично разстройство, което да налага лечение в психиатричен
стационар. Лицето ще остане на доброволно лечение до края на месец април, след
което ще бъде изписано с терапия, която да продължи и в домашни условия.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид
становището на психиатъра, моля да не назначавате съдебно-психиатрична
експертиза и да прекратите делото.
АДВ. В.: Моля да вземете предвид
казаното от д-р К. и да уважите нейното искане.
Съдът, като взе предвид, че не са налице обстоятелствата
по чл. 155 от ЗЗ, и не се налага назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза, както и с оглед становището на прокурора, с което не поддържа
направеното искане за принудително настаняване и лечение на А. А.А. и на
основание чл. 159, ал. 4 от ЗЗ,
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от Районна
Прокуратура *** за задължително настаняване и лечение на А. А.А..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото
лице д-р К.К. за явяване в съдебно заседание и пътни разноски в размер на 50.00
лева (петдесет лева), платими от бюджета на съда (издаден касов ордер).
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 114/2019 г. по
описа на РС ***.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, или протест в 7-
дневен срок от днес.
Протоколът е изготвен в с.з., приключило в 15.36 ч.
Районен
съдия:
Секретар: