Р
Е Ш Е Н И Е
№
............................................./..........................................................,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
Като разгледа в. гр. дело № 2289 по
описа на съда за 2018
г,
докладвано от съдия Светлана Цанкова
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
ХХХІХ-та ГПК.
Образувано е по жалба депозирана от А.Д.С.
чрез адв. З.С.
по изпълнително дело 1495/2015 год по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег
№ 808 с район на действие- районът на гр.Варна
, срещу отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство и извършване
на прихващане по отношение на извършените от страните разноски по
изпълнителното дело.
Твърди се в
депозираната жалба, че постановеният отказ е незаконосъобразен, поради което
моли отказа на ЧСИ да бъде отменен. Претендира направените по делото разноски.
ЧСИ изложил мотиви, в които изразява
становище относно постановения от него отказ да прекрати изпълнителното
производство и извърши
прихващане на дължими по изпълнителното дело разноски
Длъжникът по изпълнителното изразява становище по отношение депозираната жалба.
За да се произнесе, настоящият
въззивен състав взе предвид следното :
Изпълнително
дело № 20158080401495 е образувано по подадена писмена молба от Т.Б.Т., ЕГН: **********,
ведно с приложен изпълнителен лист № 10086/16.10.2015 г., с който се определя
режим на лични отношения на бащата Т.Б.Т., ЕГН: ********** с детето Божидар Т.Т., ЕГН: **********
Към молбата за образуване е приложена
Покана за доброволно изпълнение изпратена от Т.Т. по
месторабота на майката А.С., в която бащата е предложил да взема и връща детето
от ресторант „Макдоналдс" на адрес гр. Варна, бул „Княз Борис" 53, като срещите да се осъществяват
съгласно посоченото в съдебното решение. Представена е кореспонденция от телепоща изпратена от адвокат З.С., пълномощник на А.С., в
която се посочва, че майката не желае да води детето на обществени заведения, а
иска то да се взема и връща от дома му.
В молба постъпила на 27.11.2015 г., Т.Т., моли предаването и връщането на детето да става на
обществено място, а именно пред Централна поща - гр. Варна.
Покана
за доброволно изпълнение адресирана до А.С., изх. № 26198/01.12.2018 г. е
връчена на 04.12.2018 г., чрез адвокат З.С..
Във връзка с
насрочените действия за 12.10.2015 г. е отправено искане за съдействие от
Дирекция Социално подпомагане, с оглед осигуряване на представител, който да
присъства на предаването на детето.
На
07.12.2015 г. е постъпило становище от А.С., чрез адвокат Звзделина
С.. В него е посочено, че майката по никакъв начин не е дала повод за
иницииране на настоящото дело, както и че бащата не заплащал на детето
присъдената издръжка. Твърди, че никога не е ограничавала контактите на детето
с баща му, и че спазва съдебното решение. Посочва също, че бащата е този който
нарушава режима на лични отношения, като от месец септември 2015 г. нито веднъж
не е пожелал да се види или срещне с детето.
Указан
е актуален адрес за кореспонденция, различен от адреса по месторабота. Във
връзка с отправените въпроси в Покана за доброволно изпълнение изх. №
26198/01.12.2018 г. е уточнено, че А.С., не е съгласна да предаде детето на
бул. „Съборни" № 42, пред входа на Централна поща, тъй като такъв адрес не
е посочен в изпълнителния лист. Майката е изявила готовност да предаде детето
на бащата на 12.12.2015 г. в 10.00 часа, съгласно определения със съдебното
решение режим на лични отношения, като същият да го вземе от дома му на адрес,
гр. Варна, жк. Владислав Варненчик"
бл. 407, вх. 9, ет. 1, ап. 139, съответно да го върне на 13.12.2015 г. в 17.00
часа на същия адрес. Към становището са приложени Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2015 г., сключен
между адвокат З.С. и А.С., в качеството й на клиент, с който страните са
договорили възнаграждение в размер на 300 лева.
С Разпореждане от 08.12.2015 г. са
приети разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 300
лева, в полза на майката А.С. - длъжник по ИД 20158080401495.
На 08.12.2015 г. е представено
адвокатско пълномощно в полза на адвокат С.С. и
квитанция за платен хонорар от бащата Т.Т., в размер
на 500 лева.
С разпореждане от същата дата са
приети разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева в полза на Т.Т. - взискател по ИД
20158080401495.
На 12.12.2015 г., в дома на майката и
детето, а именно: гр. Варна, жк. Владислав Варненчик" бл. 407, вх. 9, ет. 1, ап. 139 е съставен
Протокол за предаване на дете, подробно описващ присъстващите лица и действията
на страните /лист 24/.
На 21.12.2015 г. е постъпило
възражение от адвокат З.С. по повод приетите разноски на отсрещната страна за
адвокатски хонорар в размер на 500 лева. Възражението, задно с приложени 2 броя
декларации от А.С., са изпратени за становище на Т.Т.,
чрез адв. С.С.. В същото
съобщение се съдържа и уведомление за приетите разноски за адв.
хонорар в размер на 300 лева.
С разпореждане от 23.02.2016 г.,
приетият адвокатски хонорар в полза на бащата Т.Т. е
редуциран на 200 лева.
По изпълнителното дело са депозирани
поредица от декларации с различни дати, подписани от А.С. - майка на детето
Божидар Т. и Витка С. - баба, в които е посочено, че бащата не спазва съдебното
решение.
С оглед разпоредбите на ГПК - чл.435 ,
депозираната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна,по
следните съображения:.
В чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК е
посочено, че длъжника може да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати принудителното
изпълнение.
Правилно и законосъобразно, ЧСИ е
отказал прекратяване на изпълнителното дело, като е приел,че се касае за за незаместимо действие по
предаване на дете.
Режимът на лични контакти между бащата
и детето е установен с влязло в сила решение, този режим е повтаряем
във времето, до настъпване на условия,които го препятстват, поради което и
прекратяване на изпълнителното поради неосъществяване на изпълнителни действия
в продължение на две години е неоснователно.
Ако длъжникът по изпълнителното дело
желае промяна на установи режим на лични контакти би могъл да реализира правата
си по друг ред,а не чрез прекратяване на изпълнителното дело.
Правилно и законосъобразно е
отхвърлено и искането за прихващане на
приетите суми за разноски за адвокатски хонорар до размера на по малкото.
Съдебният изпълнител като орган на принудително изпълнение, на когото държавата
е делегирала публична функция да извършва принудително събиране на частни притезания може да упражнява този прерогатив само чрез
изпълнителните способи, предвидени в ГПК. Законът не му е предоставил
компетентност да извършва или констатира осъществяването на прихващане. В
рамките на изпълнителния процес, органът по принудителното изпълнение, може да
предприема само изрично посочени в ГПК способи за удовледворяване
на парични вземания, като осребрява различните имуществени права на длъжника. Материалноправното прихващане по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД
не фигурира като изпълнителен способ в ГПК.
С оглед изложеното, депозираната жалба
е неоснователна
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от А.Д.С. чрез адв. З.С. по
изпълнително дело 1495/2015 год по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег
№ 808 с район на действие- районът на
гр.Варна , срещу отказ на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство и
извършване на прихващане по отношение на извършените от страните разноски по
изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване
Председател: Членове:1.