О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 398

 

28.02.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                

                ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ 

                                ХРИСТО ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Иванов в.ч.гр.дело № 434  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е във връзка с повдигнат с определение № 2243/18.02.2020г. на ПдРС, 9 гр. състав, спор за подсъдност между Районен съд – Пловдив и Районен съд – Русе, за определяне на местно компетентен съд, който да се произнесе по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от  „Масив Къмпъни“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –гр.Русе, срещу „Топ Транс 95“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –с.Белозем, община Раковски, ул.“Синчец“№16 за издаване на заповед за изпълнение по договор за продажба от 18.06.2019г.

В определението на ПдРС е посочено, че страните са постигнали съгласие всички спорове между тях по повод изпълнението на горепосочения договор да се решават от съдилищата в гр.Русе. По тази причина ПдРС е приел, че  не е компетентен да разгледа делото и е повдигнал спор за подсъдност.

Това налага Окръжен съд – Пловдив, като горестоящ на РС – Пловдив, да изпълни процедурата на чл. 122 от ГПК и да се определи компетентния съд за разглеждане на цитираното искане.

Окръжен съд – Пловдив, след като съобрази обстоятелствата по делото, намира следното:

На 17.12.2019г. в РС – Русе  е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от  „Масив Къмпъни“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –гр.Русе, срещу „Топ Транс 95“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –с.Белозем, община Раковски, ул.“Синчец“№16 за издаване на заповед за изпълнение по договор за продажба от 18.06.2019г.

       При извършване на проверка относно подсъдността, съставът на РС –Русе е установил, че седалището и адреса на управление на „Топ Транс 95“ЕООД е в с.Белозем, община Раковски, ул.“Синчец“№16,  поради което е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност в РС - гр. Пловдив.

        Във връзка с горното, пред ПдРС е образувано  гр.д. № 2540/2019 г. по описа на съда. С Определение от 18.02.2020г. е прието, че доколкото в сключения договор за продажба от 18.06.2019 страните са постигнали съгласие всички спорове между тях по повод изпълнението на горепосочения договор да се решават от съответния функционално компетентен съд в Русе, то компетентния съд в заповедното производство следва да е РС-Русе и по тези съображения е повдигнал препирня за подсъдност пред Окръжен съд – Пловдив. 

      Според т. 3 а от ТР № 4/2014 г., съдът, след като направи служебна проверка на адреса на длъжника, може да приеме, че е или не е местно компетентен да се произнесе в заповедното производство. Съгласно императивната разпоредба на чл. 411, ал. 1 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбите касаещи подсъдността в исковото производство и в частност на нормата на чл. 117 от ГПК, която урежда вид процесуален договор. Тази разпоредба не може да  намери приложение в заповедното производство, тъй като за него e предвиден нарочен ред за разглеждане и императивна норма, установяваща компетентността на заповедния съд, което означава, че не може по аналогия да се прилагат правилата на общия исков процес.        

       Целта на заповедното производство е да се създаде съдебно изпълнително основание, когато вземането не се изпълнява, макар че не се оспорва. Производство  се води не за да се  установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. В случая е безспорно  е , че има такава договорна клауза и че заявиятелят се е позовал на нея, но императивната норма на чл.411 ал.1 ГПК е в полза на ответната страна, а не на заявителя, което създава баланс между насрещните им интереси, тъй като заповедното производство осигурява един облекчен за кредитора ред за снабдяване с изпълнително основание, чрез което чрез средствата на държавното принудително изпълнение да се достигне до удовлетворяване на носителя на паричното притезание. Следователно кредиторът е ограничен от императивните правила, предвидени в Глава 37 ГПК. Кредиторът може по правилата на договорната подсъдност може да предяви исковата си претенция за съдебно установяване на вземането си, но не и в  заповедното производство.

        С оглед на горното делото следва да се върне на  РС – Пловдив, за продължаване на производствените действия .

         По изложените съображения Окръжен съд - Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л И :

      КОМПЕТЕНТЕН ДА РАЗГЛЕДА депозираното от „Масив Къмпъни“ ООД , ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 51171/17.12.2019 г. е Пловдивски районен съд.

       ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

       За постановеното определение да се уведоми Районен съд- Русе.

       Определението не подлежи на обжалване. 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                    

 

           ЧЛЕНОВЕ:   1.                           

                                                                  

                        

 

                                                              2.