№ 13729
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110170769 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК ......, представлявано
от ..........., заедно против Д. К. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, и А. Р. П. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Л
Ищецът твърди, че на 10.03.2021 година е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23018386 срещу ответниците за сумата в размер на
10 464,45 лева, от които 9109,45 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.04.2012г. за реално потребена енергия,
ведно със законната лихва от 10.03.2021г. до изплащане на вземането, 1286,93 лева-
мораторна лихва от 15.09.2018г.. до 02.03.2021г, както и суми за дялово разпределение 57,06
лева - главница за периода от м.02.2018 г. до м 04.2020г., ведно със законната лихва от
10.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 10,66 лева - лихва от 31.03.2018г.
до 02.03.2021г., като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК от 18.03.2021 г. по ч.гр.д. 4113/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 143-ти състав, както следва:
1.Д. К. Д. с ЕГН ********** - дължи сума в размер на 5 232.05 лева, от които 4554.72
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 10.03.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, 643.47 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
02.03.2021г., сума представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.02.2018г. до м.04.2020г. в размер на 28.53 лева, ведно със законната лихва от
10.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
31.03.2018г. до 02.03.2021г. в размер на 5.33 лева.
2.А. Р. П. с ЕГН: ********** - сума в размер на 5232.05 лева, от които 4554.72 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 10.03.2021г, до окончателното
1
изплащане на вземането, 643.47 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г, до
02.03.2021г., сума представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.02.2018г. до м.04.2020г. в размер на 28.53 лева, ведно със законната лихва от
10.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
31.03.2018г. до 02.03.2021г. в размер на 5.33 лева.
Твърди се, че ответниците са собственици на процесния имот и клиенти на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Посочва се, че за процесния период в сила са били
ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “ТС” ЕАД на потребители в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от
10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл,
31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а в чл.33 от ОУ, е регламентирано, че клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, както и следва да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ищецът поддържа, че ответниците не са заплатили претендираните суми за процесния
период и към настоящия момент.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/
сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответниците, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т" ЕООД.
Сочи се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период -
м.05.2017г. до м.04.2020 г. за процесния имот са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „Т“
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г, за топлоснабдяването/издадена от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. Твърди
се, че за имота на ответниците са издавани изравнителни сметки /индивидуални справки/.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК ......, представлявано от ....... и Д. К. Д. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. С и А. Р. П. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр. Л, че Д. К. Д. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. С и А. Р. П. с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр. Л дължат на „ТС“ ЕАД, ЕИК ...... в условията на разделна отговорност
при равни квоти общата сума в размер на 10 464.10 лева, от които 9 109.45 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г.
до м.04.2020г,, ведно със законната лихва от 10.03.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, 1286.93 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 02.03.2021г., сума
представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2018г.
до м.04.2020г. в размер на 57.06 лева, ведно със законната лихва от 10.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.03.2018г. до
02.03.2021г. в размер на 10.66 лева, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК от 18.03.2021 г. по ч.гр.д. 4113/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 143-ти състав, както следва:
1. Д. К. Д. с ЕГН ********** - дължи сума в размер на 5 232.05 лева, от които 4554.72
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2017г. до м.04,2020г., ведно със законната лихва от 10.03.2021г. до окончателното
2
изплащане на вземането, 643.47 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
02.03,2021г., сума представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.02.2018г. до м.04.2020г. в размер на 28.53 лева, ведно със законната лихва от
10.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
31.03.2018г. до 02.03.2021г. в размер на 5.33 лева.
2. А. Р. П. с ЕГН: ********** - сума в размер на 5232.05 лева, от които 4554.72 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 10.03.2021г, до окончателното
изплащане на вземането, 643.47 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г, до
02.03.2021г., сума представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.02.2018г. до м.04.2020г. в размер на 28.53 лева, ведно със законната лихва от
10.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
31.03.2018г. до 02.03.2021г. в размер на 5.33 лева.
Прави се искане за присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
С отговора на искова молба от Д. К. Д., претенциите се оспорват по основание и по
размер. Ответникът не оспорва обстоятелството, че притежава 1/2/една втора/ идеални части
от апартамента. Прави възражение за настъпила погасителна давност на вземанията, считано
от 18.03.2021 г. Сочи, че липсвали данни за публикуване на месечните суми на интернет
страницата на „ТС” ЕАД, поради което и не се дължали претендираните лихви за забава.
Оспорва представеният договор от 26.09.2002 г., сключен между етажната собственост и
дружеството топлинен счетоводител „Т” ЕООД за срок от 2 години и твърди, че същият е
изтекъл.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски, за което е представен списък на
разноските по чл.80 ГПК.
Ответникът Д. К. Д., който също е редовно призован, не се явява лично, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа заявените
възражения.
Ответникът А. Р. П., който също е редовно призован, не се явява лично, не се
представлява.
Третото лице – помагач на ищеца не изпраща представител в съдебно заседание, като
изразява становище, че претенцията на ищеца е допустима и основателна и сочи
доказателства.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснато и прието е
заключението по съдебно – счетоводна експертиза, и след анализ на доказателствата
поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
По делото няма безспорни обстоятелства и факти освен, че ответникът Д. К. Д.
признава, че е собственик на ½/една втора/ идеални части от процесния имот.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответниците А. Р. П. и
Д. К. Д. са придобили собствеността на процесния имот в качеството си на наследници по
закон на починалата Елза Ангелова П., която е тяхна майка, съответно я наследяват при
равни квоти в собствеността, видно от Удостоверение за наследници с изх. № РИЛ19-УГ01-
2183/24.04.2019 г., издадено от Столична община р-н Илинден. За починалата Елза Ангелова
П. става ясно, че е била собственик на процесния имот от Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №73, том X, дело №17199/1992 г. Няма доказателства след придобиване
на собствеността ответниците да са се разпоредили с нея или да са я отчуждили, което
3
мотивира съда да приеме, че за процесния период същите са били собственици на имота в
условията на съсобственост при равни квоти от по 1/2/една втора/.
Установява се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на клиенти за битови нужди в
гр. София, които са изготвени от „ТС“ ЕАД и са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.
Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на
дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане
на 45-дневния срок.
За собствения на ответниците имот, който последните са придобили в условията на
наследствено правоприемство, същите имат качеството на наследник на потребител на
топлинна енергия и за процесния период е било изготвено - извлечение от сметки за аб. №
191056 за периода – м.05.2017 година до м.04.2020 година, като ищецът е начислил за
плащане като доставена топлинна енергия за отопление, подгряване на битова гореща вода,
отдадена от сградна инсталация процесните суми.
Установява се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот
е сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма „Т“ ЕООД, която и към
момента извършва монтаж на измервателни уреди - топлинни разпределители и термостатни
вентили, както и извършва дялово разпределение на доставената топлинна енергия и
извършване на услуга „топлинно счетоводство“.
От приетия като писмено доказателство договор между Етажната собственост и
третото лице – помагач на ищеца се установява, че разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно този договор – сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са
начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – „Т“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Доказва се, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което на основание чл.
202 ГПК съдът кредитира, се установява, че по партидата за процесния абонатен номер са
изготвени изравнителни сметки за топлинна енергия за процесния период въз основа на
което и са били издавани следните общи фактури: № **********, за сумата от 2431, 70 лева
– за периода от 05.2017 година до 04.2018 година, Обща фактура № ********** – за сумата
от 3119,26 лева, за периода от 05.2018 година до 04.2019 година, Обща фактура №
********** – за сумата от 3179, 03 лева, за периода 05.2019 година до 04.2020 година, които
са осчетоводени и въведени в информационната система на ищеца. Вещото лице сочи, че по
процесната партида няма извършени плащания. В заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че общо дължимото за процесния период към „ТС“ ЕАД е в общ
размер на 8996, 51 лв.
Съгласно заключението за процесния период за имота е начислена и сума за дялово
разпределение в размер на 57,06 лева.
Доказва се от анализа на съдебно – счетоводната експертиза, че в периода 1.5.2017
година до 30.4.2018 година ищецът е начислил по прогнозни месечни вноски суми за
топлинна енергия в размер на 2431,70 лева и за дялово разпределение в размер на 4,18 лева.
Установява се, че ищецът, като заявител е депозирал заявление за издаване на заповед
4
за изпълнение на парично задължение на 10.03.2021 година, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело № 14113/2021 година по описа на Софийски районен съд. Заповедният
съд е уважил заявлението и за процесните суми и срещу ответниците е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 18.03.2021 година. С разпореждане
№20208691 от 08.11.2021 г., съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Установено е, че длъжникът не живее
на регистрираните в ГРАО адреси и видно от справка длъжникът няма работодател или
осигурител. С оглед на гореизложеното, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си. Заявителят – ищец е депозирал настоящата молба на 10.12.2021 г., в
указания от съда срок.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови
претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода – чл.422 във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка
с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявеното от ответника Д. Д. възражение за погасителна давност е с правна
квалификация чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд. Същите са заявени в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК, като е налице идентитет между страните и сумите в заповедното и
исковото производство.
По същество.
По иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за процесния периода с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския
закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Съдът приема заявената искова претенция за частично основателна, като съобразява от
една страна доказаното в хода на съдебното дирене, че в имота е доставяна топлинна
енергия, както и съобразява заявеното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност – такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите - за
част от претендираните суми и периоди.
За да се търси ангажиране на отговорността на ответниците за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
5
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответниците имат качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.
Съдът приема за доказано, че ответниците са титуляри на правото на собственост на
процесния имот, като са го наследили от починалата си майка, за който имот е открита
партида за абонатен № 191056. Следователно между ищцовото дружество и ответниците,
като собственици на имота е налице възникнало валидно облигационно правоотношение,
въз основа на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда -
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29).
Със същото решение е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Прието е, че чл.13, параграф 2
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
С оглед на гореизложеното съдът приема от правна страна, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за подгряване на битова гореща вода, както за топлинна
енергия за отопление и отдадена от сградна инсталация, като всеки от тях дължи заплащане
на цената съобразно квотата си в съсобствеността – от по 1/2/една втора/.
Ответниците имат качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и са задължени да заплащат
доставяната топлинна енергия – за битова гореща вода.
От събраните по делото доказателства, в това число и от изготвените заключения на
6
вещото лице и приетото за доказано от фактическа страна, че в имота на ответниците е
доставяна и съответно ползвана топлинна енергия, се установява безспорно, че общото
потребление на топлинна енергия за имота е на стойност 8996,51 лева и сума за такси за
извършваната услуга дялово разпределение за целия процесен имот в размер на 57,06 лева.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление и подгряване на топла вода.
В казуса се доказа, че ищецът е изпълнил задължението си относно доставката на
топлинна енергия. В този смисъл ищецът е изпълнил договора за доставка при общи
условия в цялост, заради и което исковата му претенция следва да се уважи.
Ответникът Д. Д. в срок е релевирал възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което съдът намира за частично основателно.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите
за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в
общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и
ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „ТС” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на „ТС” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно общите условия на „ТС“ ЕАД, действащи за процесния период, купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след
публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството, за който се дължат, а
съгласно общите условия на „ТС“ ЕАД, в сила от 10.07.2016г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача.
Следователно, срокът за изпълнение на задължението за заплащане на доставената
топлинна услуга е уговорен в договора, като ответникът Д. К. Д. прави възражение, че
изпадането в забава не е обусловено от изпращане на покана до длъжника, а до срока за
изпълнение посочен в договора. Ответникът твърди, че ищецът не е представил
доказателства за датата на публикуване на сметките за процесните задължения. Съдът
приема, че сметките публикувани в уеб сайта на ищеца са достъпни за всеки потребител на
топлинна енергия. От гореизложеното следва, че срокът за плащане на всички задължения е
изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е изискуемо. Следва да се посочи, че
съгласно приложимите Общи условия за процесния период в разпоредбата на чл.33, ал. от
същите – срокът за плащане е 45-дневен от изтичане на срока, за който се отнасят сумите. В
този смисъл не е било необходимо да са публикувани процесните фактури за да е изпаднал в
забава ответника.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
депозирано на 10.03.2021 година, от която дата по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК искът се
счита предявен, то следва да се приеме, че всички вземания на ищеца с падеж преди
30.04.2018 г. – три години преди подаване на заявлението и предвидените 45 дни в Общите
7
условия са погасени по давност. При това погасени по давност са вземанията на ищеца за
начислени суми за периода от 1.5.2017 година до 25.4.2018 година в размер на общо 1215,18
лева – за топлинна енергия и 2,09 лева за дялово разпределение.
Ищецът претендира, че в чл. 33, ал. 1 и 2 от общите му условия от 2016 г. е уговорен
падеж за задълженията. В клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 цитираните общи условия е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
и че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД и давностният срок за
всяко задължение тече от датата, в която последното е станало изискуемо, а именно след
изтичането на 45 дневния срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В конкретния
казус всички задължения, начислени от ищеца за период до 25.4.2018 година са погасени по
давност.
С оглед така разпределената доказателствена тежест, до приключване на съдебното
дирене пред настоящата съдебна инстанция, ищецът не установи по безспорен начин
настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността, поради
което исковата претенция на ищеца за посочения период следва да се отхвърли.
По иска за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация е
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Тази искова претенция е неоснователна в частта по възразената давност.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ищеца и и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. С оглед гореизложените изводи на съда за
доказаната фактическа обстановка при наличието на сградна инсталация в имота на
ответниците, сумата за дялово разпределение, претендирана от ищеца в размер на 57,06 лева
– главница е дължима в размер на 54,97 лева, доколкото за периода от 1.02.2018 година до
25.04.2018 година за сумата от 2,09 лева това задължение е погасено по давност само за
ответника Д. Д..
В казуса ищецът доказа, че е доставил на ответниците топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация, поради което има право да претендира от тях изпълнение на насрещно
задължение – заплащане на цената, за стойността, която не е погасена по давност.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия и
по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите
Във връзка с изложеното и прието от съда от фактическа и правна страна, че се дължи
различен от претендирания размер на главното вземане на ищеца, съдът следва да прецени
дали върху установеното задължение за главница за топлинна енергия и главница за дялово
разпределение се е дължала законна лихва за забава.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг – главница за топлинна
енергия за подгряване на битова гореща вода, отопление и отдадена от сградна инсталация.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница, с
8
оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна, както и не се
дължи лихва при липса на главен дълг.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г., а с това и в
рамките на процесния период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2016 г. длъжникът изпада в забава при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 45-дневен срок
от изтичане на срока, за който се отнасят.
Предвид изложеното, за задълженията за потребена топлинна енергия за отопление и
сумата за дялово разпределение за процесния период, ответниците дължат обезщетение за
забава върху задълженията по фактури. Съгласно чл.33, ал.5 от Общите условия, в сила от
2016 година е настъпил падежът с изтичането на срока, т.е. след изтичане на 45-тия ден, след
изтичане на срока, за който фактурите са отнасят, като в казуса ответниците са изпаднали в
забава, доколкото срокът ги кани – така по аргумент от разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна.
При горното ответниците дължат лихва за забава само върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер, определен от съда по реда на чл.162 от ГПК върху признатия за
дължим размер за ответника Д. Д. – 3338,87 лева, дължима главница за доставена топлинна
енергия за периода от 1.5.2018 година до 30.4.2020 година - дължимата се лихва за забава за
периода от 15.9.2018 година до 02.03.2021 година е в размер на 834,72 лева, в този смисъл
претендираната лихва за забава от 643,47 лева следва да се признае от съда, че се дължи в
този размер.
Лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение за длъжника Д. Д. – при
доказан размер на дължимата се главница за дялово разпределение, след като се отчете
погасяването по давност е в размер на 26,44 лева, при което за периода от 31.3.2018 година
до 2.3.2021 година – дължимата се лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
е в размер на 7,85, от които ищецът претендира 5,33 лева и за този претендиран размер
съдът следва да го уважи.
За ответника А. П., доколкото възражението на ответника Д. Д. не е приложимо за нея,
съдът приема, че същата доказано дължи претендирания размер на главници и лихви, така
както са заявени пред заповедния и исковия съд в пълен размер.
По разноските:
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски в исковото и заповедното производство. При този изход на спора
на ищеца, съобразно уважената част от исковете се дължат разноски за заплатена държавна
такса, депозит за вещи лица, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
реда на чл.78, ал.8 ГПК – според съда дължимото такова е в размер на 100,00 лева за
исковото производство, съобразно правната и фактическа сложност на делото и
обстоятелството. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноски в общ размер за исковото и заповедното производство на стойност общо 1005,10
лева, а за ответника Д. Д. и сторените разноски за възнаграждение на назначения особен
9
представител на разноски на ищеца – 823,21 лева.
При горното ответникът Д. Д. следва да плати, съобразно уважения размер на исковите
претенции сумата от 1016,56 лева, а ответникът А. П. – 502,55 лева.
На ответниците разноски не се дължат, като няма доказани такива по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и
чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание
чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и
чл.78, ал.1, ал.2 и ал.8 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК ......,
представлявано от ....... и ......, заедно, със седалище и адрес на управление – град С и
ответникът Д. К. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С, че Д. К. Д. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ......, представлявано от .......
и ......, заедно, със седалище и адрес на управление – град С, част от сумите, за които е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на
18.03.2021 година по ч.гр.дело № 14113/2021 година по описа на Софийски районен съд,
а именно: сума в размер 3338,87 лева, представляваща главница на доставена
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.5.2018 година до 30.4.2020 година,
ведно със законната лихва от 10.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като
над този размер до първоначално претендирания размер на главницата от 4554,72 лева, т.е.
за разликата от 1215,85 лева – топлинна енергия, доставена в периода от 1.5.2017 година до
30.4.2018 година – отхвърля иска като неоснователен, поради погасяване на разликата
по давност, както и дължи 643.47 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за
доставена неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 02.03.2021г., и дължи
сума представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.04.2018г. до м.04.2020г. в размер на 26,44 лева, като над този размер до първоначално
претендирания от 27.49 лева, т.е. за разликата от 2,09 лева, отхвърля претенцията като
неоснователна, като дължи законната лихва от 10.03.2021г. до окончателното изплащане на
вземането върху главницата за дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.03.2018г. до 02.03.2021г. в размер на 5.33 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК ......,
представлявано от ....... и ......, заедно, със седалище и адрес на управление – град С и
ответникът А. Р. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Л, че А. Р. П. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Л, дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ......, представлявано от
....... и ......, заедно, със седалище и адрес на управление – град С, сумите, за които е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на
18.03.2021 година по ч.гр.дело № 14113/2021 година по описа на Софийски районен съд,
а именно: сума в размер на 5232.05 лева, от които 3560,55 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 10.03.2021г, до окончателното изплащане на вземането, 643.47
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г, до 02.03.2021г., сума представляваща цена
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2018г. до м.04.2020г. в
размер на 27.49 лева, ведно със законната лихва от 10.03.2021г. до окончателното изплащане
на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.03.2018г. до 02.03.2021г. в размер на 5.33
лева.
10
ОСЪЖДА Д. К. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С да заплати на „ТС”
ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление - гр. С сторените пред заповедния съд
по ч.гр.дело № 14113/2021 година по описа на Софийски районен съд и пред исковия съд по
гр.дело № 70769/2021 година по описа на Софийски районен съд - разноски в общ размер на
общо 1016,56 лева, съобразно уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА А. Р. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Л. да заплати на „ТС”
ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление - гр. С сторените пред заповедния съд
по ч.гр.дело № 14113/2021 година по описа на Софийски районен съд и пред исковия съд по
гр.дело № 70769/2021 година по описа на Софийски районен съд - разноски в размер на
общо 505,55лева, съобразно уважения размер на исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11