Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3230                                     30.07.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 7714 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно осн. чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“ твърди, че е заявител в производството по чл.410 ГПК, като в качеството му на кредитор в негова полза била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1385/2018г. относно сумата 6522,86 лева. Тя представлявала част от неплатената и дължима просрочена главница по договор за заем №***от 01.06.2015г. цялата от 10170,32 лв.  Солидарни длъжници по нея били ответниците П.М.П. – кредитополучател по договора за заем, С.Р.П. и М.П.П. - поръчители. Поддържа, се че П.П. бил член на кооперацията и по силата на сключен с него договор му била предоставена в заем сумата 10170,32 лв., която била изцяло усвоена от него, като му била предадена на 01.06.2015г. на касата на кооперацията. Дължимата по заема главница следвало да бъде върната на една вноска на падеж 20.05.2016г., което не било сторено. Заемополучателят бил заплатил само сумата 500 лева, като това било извършено на 27.02.2017г., с която се погасявали части от начислените във връзка с ползването на заема и забавата договорни лихви и неустойка върху неизплатените главница и договорни лихви. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на тримата длъжници по реда на чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането против тях.

В хода на производството ищецът е заявил отказ от исковете спрямо ответниците С.Р.П. и М.П.П., като производството в тази му част е прекратено, а издадената заповед за незабавно изпълнение – частично обезсилена.

Ответникът П.М.П. оспорва подписът положен под договора за заем и разходния касов ордер за получаване на сумата по заема. Освен това оспорва твърдението, че е бил член кооператор и има право да получава заем от ищеца. Поради последното обстоятелство  счита, че договорът е нищожен поради противоречие със закона. Поддържа също, че главницата е погасена изцяло.

Съдът намери за установено следното:

Със заявление по чл.410 ГПК от 26.01.2018г. кооперацията ищец предявила срещу солидарните длъжници: П.М.П., С.Р.П. и М.П.П. претенция за заплащане на сумите: 6522,86 лв. част от  главница по договор за заем № ***от 01.06.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.01.2018г. до окончателното изплащане. По заявлението било образувано приложеното дело №1385/2018г. и издадена заповед за изпълнение. Същата била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което било заведено настоящото дело.

В настоящото производство за безспорни между страните са обявени фактите, че П.М.П. е подписал представения по делото договор за заем № ***от 01.06.2015г., както и че е получил уговорената в него сума за което е подписал и касов разходен ордер  / лист 14 и 26/. Оспорването на двата документа е оттеглено от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 25.02.2019г. / лист 175/, поради което и производство по чл. 193 ГПК не е откривано.

 Установява се от представените молба вх. № ***/15.05.2015г. и решение по протокол № * от 21.05.2015г., че П.П. е бил приет за член на кооперацията ищец, както и че е подал заявление за отпускане на процесния кредит / лист 163 и 164/.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответникът П.П. е извършил две плащания към 25.01.2018г. – на сумата 84, 71 лв. – договорна лихва и сумата 500 лева – наказателна лихва. Към 20.05.2016г. размерът на задължението е бил 5200 евро – дължима главница и 763,61 евро – договорна лихва, като същият размер е дължим и към датата на изготвяне на експертизата – 21.01.2019г. Към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение П. е дължал следните суми: 5200 евро – главница; 763,61 евро договорна лихва за периода 20.07.2015г. – 20.05.2016г.;3063,67 евро -  наказателна лихва върху просрочена главница за времето от 21.05.2016г. до 25.01.2018г. и 305,89 евро – наказателна лихва върху просрочена редовна лихва за времето от 21.07.2015г. до 25.01.2018г. / лист 153/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Безспорно е установено, че ищецът е сключил с ответника П.П. договор за заем, като е изпълнил задължението си да предаде заетата сума. След като е получил заема, ответникът е следвало да го върне, както и да заплати уговорената възнаградителна лихва. Същият не е доказал, че е сторил това, извършвайки плащане на уговорения падеж. Видно е, от заключението на експертизата, че към датата на подаване на заповедта за изпълнение сумата за главница, част от която се претендира със заявлението по чл.410 ГПК е дължима.

Предвид това съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи.

            По разноските:

            Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе и отговорността за разноските, сторени в заповедното и настоящото производство. За заповедното се дължи сумата 970,46 лева, а за настоящото исково – 1940,46 лева, от които: 130,46 лв. държавна такса; 1020 лв. с ДДС адвокатски хонорар;  690 лв. възнаграждение за особен представител; 100 лв. депозит за вещо лице.

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Брезовска №8 против П.М.П.  ЕГН ********** с адрес *** за сумата 6522,86лв. /шест хиляди петстотин двадесет и два лева и 86 ст. /  представляваща част от дължима неизплатена главница по договор за заем № ***/01.06.2015г., общо в размер на 10 170,32 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2016г. до окончателното заплащане относно което вземане е издадена заповед за изпълнение № *** от 29.01.2018г. по ч.гр.д.№ 1385/2018г. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА П.М.П. да заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица“, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1940,46 лв./хиляда деветстотин и четиридесет лева и 46 ст./, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 970,46 лв./деветстотин и седемдесет лева и 46ст./ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1385/2018г. на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Живко Желев

 

Вярно с оригинала: Ц.В.