Решение по КНАХД №272/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. С. от [населено място], чрез адв.М. А. от *, съдебен адрес [населено място], [улица], * за проверка на Решение № 67/19.05.2025 г. по анд № 20242330200910/2024 г. на Районен съд-Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0813-001313/08.10.2024 г. на Началник група в ОДМВР-Ямбол, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.175а, ал.1 ЗДвП на М. С. С. е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП и е осъден М. С. С. да заплати на ОДМВР-Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъбразно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се претендира за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление, ведно с присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

За ответника по касация се явява юрисконсулт П., която оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Според участващият в процеса прокурор решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 67/19.05.2025 г. по анд № 20242330200910/2024 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление № 24-0813-001313/8.10.2024 г. на Началник група в ОДМВР-Ямбол, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.175а, ал.1 ЗДвП на М. С. С. е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП и е осъдил М. С. С. да заплати на ОДМВР-Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

За да постанови решението си въззивната инстанция приема, че актът и наказателното постановление са съставени от компетентен орган в рамките на техните правомощия и при спазване на предвидената в закона процесуална форма и ред, като от цялостната служебна проверка не се установява допуснато съществено процесуално нарушение , което да води до отмяната им. Същевременно от събраните по делото гласни доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в наказателното постановление дата и място жалбоподателят чрез умишлено форсиране на двигателя и отклоняване на волана на два пъти съзнателно е довел автомобила до загуба на сцепление и неконтролируемото му движение, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Ямболският районен съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му.

В тази връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не е необходимо да се дублират и в настоящото решение.

В посочения смисъл районният съд подробно се е аргументирал както по въпроса за извършените от водача действия и за доказателствата в подкрепа на възприетата фактическа обстановка, така и по въпроса за тяхното кредитиране.

По отношение изложеното в жалба следва да се посочи, че касатора не ангажира каквито и да е доказателства, които да опровергаят възприетото от наказващия орган и от районния съд, а напротив всички данни са в подкрепа на посочените от тях разсъждения.

Що се касае до ангажираните от касатора гласни доказателства, то същите са били мотивирано обсъдени и преценени в съвкупност с всички данни по делото, поради което и правилно не им е била дадена вяра от страна на районния съд.

В тази насока и пред настоящата инстанция не се навеждат нови съображения или доводи, които да бъдат обект на коментар и да доведат до различни правни изводи.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

При този изход на делото следва да се отхвърли искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски, както и да се осъди същия да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67/19.05.2025 г. по анд № 20242330200910/2024 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ искането на М. С. С. от [населено място], чрез адв.М. А. от *, съдебен адрес [населено място], [улица], * за присъждане на направените по делото разноски.

ОСЪЖДА М. С. С. от [населено място], чрез адв.М. А. от *, съдебен адрес [населено място], [улица], * да заплати на ОДМВР-Ямбол направените пред тази инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.