№ 181
гр. Ихтиман, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200342 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от
ЕТ „*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с*, представлявано от *, против
Наказателно постановление № ГБО-0084 от 04.06.2024 г., издадено от заместник-
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. С оспореното
наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
10000 лева на основание чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ.
В жалбата се сочи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и
неправилен, като се излагат съображения за това.
В проведеното последно открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично,
като за него се явява процесуалният му представител адвокат А., който поддържа жалбата и
настоява за отмяна на оспорения акт. Наказващият орган – заместник-председателят на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор също не се явява и не се
представлява в откритото съдебно заседание, като от него е постъпило становище преди
първото заседание, с което оспорва депозираната жалба и настоява да се остави без
уважение. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпраща
представител и не изразява становище.
Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е допустима - подадена
е в срок от лицето, спрямо което е издадено процесното наказателно постановление.
За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
1
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
Оспореното наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са
издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, като съдържат и
изискуемите от закона реквизити. От съдържанието на същите става ясно какво е
нарушението, констатирано от длъжностите лица, кога е извършено, от кого е извършено,
както и коя е законовата разпоредба, която не е била спазена и какъв е видът и размерът на
наложеното административно наказание. От данните по делото е видно и че актът за
установяване на административно нарушение е връчен на провереното лице, а впоследствие
наказателното постановление също му е връчено.
С оспореното наказателно постановление е възприета следната фактическа обстановка:
При извършена съвместна проверка, с длъжностни лица на Агенция „Митници“,
Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - София и Национална агенция за приходите, на
28.03.2024 г., на обект „Снек-бар“ находящ се в *, управляван от ЕТ „* - *“, е установено, че
ЕТ „* - *“, в качеството му на разпространител по смисъла на §1, т. 45 от допълнителните
разпоредби на ЗЧАВ, на 28.03.2024г. е разпространявал, чрез продажба, твърдо гориво за
битово отопление - въглища. В наказателното постановление е посочено още, че по време на
проверката е установено, че ЕТ „* - *“ не е вписан в „Регистъра на лицата, които
разпространяват твърди горива и обектите в които се разпространяват твърди горива“ по чл.
8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Наказващият орган е приел и че ЕТ „* - *“ напълно покрива дефинициите
за „разпространение на твърди горива“ и „разпространител на твърди горива“ т. 44 и т. 45 на
§ 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЧАВ, както и че в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Поради тези съображения на жалбоподателя е наложеня
имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ в размер на 10000
лева.
Подобна фактическа обстановка е отразена и в издадения акт за установяване на
административно нарушение.
Съдебният състав приема, че въз основа на събраните по настоящото дело
доказателства се потвърждава фактическата обстановка, описана в наказателното
постановление. Съображенията за това са следните:
В текста на чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ забранява се разпространението на твърди горива от
лица и/или в обекти, които не са вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1.
Според нормата на чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор създава и поддържа публичен регистър на лицата, които
разпространяват твърди горива, и обектите, в които се разпространяват твърди горива, а в
ал. 2 на същия член е уточнено, че дейностите по разпространение на твърди горива се
извършват от лицата и в обектите, които са вписани в регистъра по ал. 1.
Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ лице, което разпространява твърди горива за битово
отопление без регистрация, се наказва с глоба от 1000 до 10000 лв., съответно с
имуществена санкция от 10000 до 50000 лв.
Текстът на пар. 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби към ЗЧАВ регламентира, че
„Твърди горива, използвани за битово отопление“ са въглища и брикети от въглища,
предназначени за изгаряне в горивни инсталации с топлинна мощност, по-малка или равна
на 0,5 MW. В пар. 1, т. 44 от посочено, че „Разпространение на твърди горива“ е движението
на твърдите горива по веригата от производител, съответно от внос или въвеждане, до
разпространителя включително, а пар. 1, т. 45 посочва, че разпространител на твърди
горива" е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на
2
твърди горива за битово отопление.
От съдържанието на протокол за проверка и вземане на проби от горива за битово
отопление от 28.03.2024 г. /лист 16-18/ е видно, че на при извършване в помещението на
търговеца ЕТ „*“ са установени 1150 кг. твърдо гориво за битово отопление – въглища. В
протокола е отразено и бе провереното лице и обектът не е вписано в регистъра по чл. 8б, ал.
1 от ЗЧАВ.
Част от административната преписка е и препис от декларация издадена от едноличния
търговец /лист 20/, в която е посочено, че в обект „* има налични горива за битово
отопление – въглища в количество от 1150 в разфасовки от по 25 кг.
Като свидетели по делото са разпитани Г. Р. /актосъставител/, А. Р. /свидетел на
нарушението/, И. * и * /съпруг на едноличния търговец */.
Свидетелят А. Р. сочи, че знае за кой случай става въпрос и описва начина, по който е
била извършена проверката. Уточнява, че проверката е била съвместно със служители на
НАП, Агенция „Митници“ и ГДБОП и пояснява, че колегите от НАП са влезнали първи в
обекта и са направили контролна покупка на няколко чувала въглища. Според този свидетел
повод за иницииране на проверката е забелязан трансперант, на който пише, че се продават
въглища. Твърди, че контролната покупка е извършена от служителите на НАП, тъй като той
не може да прави контролни покупки. Допълва, че служителите на НАП също са отразили в
техен протокол продадените въглища и съответното количество. Заявява, че на място са били
управителката и съпругът й.
Свидетелят Г. Р. също описва начина на извършване на проверката и това, че е била
реализирана контролна покупка от служители на НАП на 6 или 8 чувала въглища. Допълва,
че при проверката било установено, че има въглища в обекта и че името на фирмата е ЕТ
„*“, като първо сочи, че се е намирала в Костинброд, а в края на показанията заявява, че е
била в Костенец. Твърди, че контролната покупка е станала в същия ден на проверката.
Свидетелят * сочи, че не е присъствал на проверката, но сутрин пие кафе в процесния
обект и знае, че на същия има изкарани дървени въглища. Този свидетел допълва, че не е
виждал да се продават дърва и въглища за отопление.
Свидетелят * заявява, че в края на зимата е влязло младо момче в обекта и е искало да
закупи дървени въглища. Разказва, че му е продал от въглищата и че са се разбрали същите
да бъдат доставени по късно, а след това заявява, че не е разбрал от кои точно въглища
момчето е искало да му се дадат, тъй като е говорило и за въглища за отопление. Уточнява,
че има както дървени въглища, така и такива за отопление, но свидетелят твърди, че
последните са лично негови. След това заявява, че купувачът на въглищата е искал от тези за
огрев и че за тях е оставил пари. Отново сочи, че тези въглища са били негови, но се е
съгласи да даде от тях, защото бил помолени и защото му останали. Сочи, че фирмата на
съпругата му не продава въглища за отопление, а само дървени такива. Посочва, че
съпругата му не е знаела, че той се договаря да продава от въглищата. Заявява, че за това, че
не е издал касов бон, е било наложено наказание от НАП, което не е било оспорено.
Като писмени доказателства по делото са представени и преписи от Националната
агенция по приходите на протокол за извършена проверка от 28.03.2024 г., акт за
установяване на административно нарушение № F762540 от 05.04.2024 г. и Наказателно
постановление № F769761 – F762540 от 14.05.2024 г. От същите е видно, че на 28.03.2024 г. е
извършена проверка от служители на НАП на ЕТ „*“, а така също и че е извършена
контролна покупка на 8 чувала от по 25 кг. въглища по 18 лева всеки чувал и 20 лева за
транспорт /общо 164 лева/, за която покупка не е издаден фискален бон. Във връзка с това е
било наложено административно наказание на едноличния търговец – имуществена санкция
в размер на 1200 лева по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В протокола за извършена проверка,
изготвен от служители на НАП, на втора страница от същия /лист 70-73/, е отразено и че
3
заето лице в проверявания обект е *, а срещу вида правоотношение е отразено – трудово.
Посочените и коментирани по-горе доказателства налагат извод, че санкционираното
лице е извършило продажба на твърдо гориво за битово отопление – въглища, без обаче то и
обектът му да са надлежно регистрирани по реда на чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Действително, не
лично физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, е реализирало продажбата,
но се установява, че тази сделка е договорена от негов служител в обекта, стопанисват от
търговеца. В този смисъл е събрания доказателствен материал, като и свидетелят *
признава, че е продал въглища. Относно твърдението на този свидетел, че продажбата е била
инцидентна и че всъщност въглищата са негови и не са били предназначени за продан съдът
намира, че в тази част показанията на * представляват защитна версия. Следва да се държи
сметка, че този свидетел е съпруг на лицето, регистрирано като едноличен търговеци поради
това може да се приеме, че е заинтересован от изхода на делото. Само за пълнота следва да
се посочи и че в показанията си свидетелят * не посочва с категоричност, че в обекта не се
продават въглища за отопление, а единствено сочи, че той не е виждал и не е чувал да се
продават подобни въглища.
Съдебният състав счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, според
което не става ясно защо е наложена имуществената санкция – заради продажба или заради
разпространение на въглища. Съгласно нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ лице, което
разпространява твърди горива за битово отопление без регистрация, се наказва с глоба от
1000 до 10000 лв., съответно с имуществена санкция от 10000 до 50000 лв. Съобразявайки
разпоредбите на пар. 1, т. 44 и т. 45, от същия закон, текстовете на които са цитирани по-
горе, съдът приема, че разпространение на гориво може да има и когато се извършват сделки
на продажба с такова. Настоящият случай е именно такъв – едноличният търговец е продал 8
чувала въглища. Това обстоятелство ясно е описано и в наказателното постановление,
където са използвани изразите „разпространявало, чрез продажба“ и „разпространявал, чрез
продажба“.
Съдебният състав не намира основание да се приложи и нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Това е така поради следните съображения: На първо място процесният казус не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни случай. Следва да се отчете, че
закупеното количество въглища е 200 кг. /8 чувала по 25 кг./, а така също и че у търговеца са
установени общо 1150 кг. въглища за отопление. На следващо място от значение е това, че
нарушението засяга съществени обществени отношения, свързани с контрола и опазването
на чистотата на атмосферния въздух, които обществени отношения се регулират от ЗЧАВ.
Обстоятелството, че стойността на закупените въглища не е висока също само по себе си не
може да обоснове наличие на маловажен случай. В подобен смисъл са и част от мотивите
към Решение № 960 от 6.10.2022 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 509/2022 г.
Всичко изложено дотук води до неоснователност на депозираната жалба, което налага
потвърждаване на оспореното наказателно постановление.
С оглед изхода на спора и предвид заявената претенция по чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от
ЗАНН в становището на наказващия орган /лист 41-45/, съдът счита, че на същия следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, като тази сума следва
да бъде заплатена от жалбоподателя.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № ГБО-0084 от 04.06.2024 г.,
издадено от заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор.
4
ОСЪЖДА ЕТ „*“, ЕИК * да заплати на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева /осемдесет лева/.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5