МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО Н.О.Х.Д.№ 1895/2014г., СГС, НО, 12-ти състав

Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в съда обвинителен акт по обвинението на Г.Д.Ц. по чл.199, ал.1, т.4., вр.чл.198, ал.1,пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр.чл.20, ал.2, вр.­ал.1 от НК за това, че на 20.01.2007г., в гр.С., около 23.30ч., на спирка на ГТ на трамвай № 20 на бул.“С.“ и ул.“К.“, като извършител  в съучастие с М.В.М., отнел чужди движими вещи, както следва: служебна карта серия СТ №3757771, издадена от МВР на В.Г.А./без стойност/; нагръден знак МВР № 09050 издаден на В.Г.А./без стойност/;лична карта №********* издадена на 30.04.2004г. от СДВР, на В.Г.А., на стойност 14.00лв.; свидетелство за управление на МПС, ведно с контролния талон, издаден на В.Г.А., на стойност 31.00лв.; талон за технически преглед за лек автомобил „Ф.Т.“, с ДК№ ******, на стойност 25 лв.; дебитни и кредитни карти /неустановен брой/, без стойност; данъчна оценка на имот /без стойност/; боен пистолет „Макаров“, с № КО 242420, кал.9мм., зачислен на В.Г.А., на стойност 168 лв.; 16 бр.патрони - 9мм. / 0,55 лв. за 1бр./, на стойност 8,80лв.; 2бр. пълнители за пистолет „Макаров“, на стойност 12,80лв.; мобилен телефон „Сони Ериксон“, на стойност 224 лв.; СИМ карта на М-Тел -  такса възстановяване, на стойност 12лв.; сумата от два лева; рекламна брошура /без стойност/; 1бр.кутия цигари бяло „Виктори“, на стойност 1,80лв.; пластмасово черно портмоне на стойност 0,80лв.; лична карта № ********* издадена на О.А., на стойност 14 лв.;  дистанционно за СОД на стойност 20 лв.; 3бр.секретни ключове, на стойност 4,50лв., всичко на стойност 538,70лв. от владението на В.Г.А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - съборил В.А. на земята, нанесъл му множество удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, блъскал го и го притискал към земята, извил ръцете му, пребъркал джобовете на дрехите му, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 НК; и по чл.339, ал.1, пр.1, алт.2 и 6, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК за това, че 20.01.2007г., в гр.С., около 23.30ч., на спирка на ГТ на трамвай № 20 на бул.“С.“ и ул.“К.“, в съучастие като извършител с М.В.М. придобил /чрез извършено престъпление грабеж/ огнестрелно оръжие: боен пистолет “Макаров” с фабричен № КО242420, кал.9 мм., както и боеприпаси за огнестрелно оръжие /8бр. стоп-патрони/ и 8бр. бойни патрони, кал.9мм., предназначени за стрелба с посоченото огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия съгласно чл.50 от ЗОБВВПИ: чл.50/3/:“...Лицата по ал.1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДБОП на МВР или управомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУП на МВР по местонахождение на обекта или постоянния адрес на физическото лице…” и чл.76/1/:“… За получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, и юридически лица с нестопанска цел, подават заявление по образец до директора на ГДБОП на МВР, съответно до началника на РУП на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение…”.

В съдебно заседание представителя на СГП поддържа така повдигнатите обвинения, намира последните за доказани по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.  Посочва, че показанията на св.А. досежно авторството на деянието от страна на подсъдимия, са категорични и последователни. Намира, че те кореспондират напълно с отразеното в протокола за разпознаване на лица, което процесуално-следствено действие, видно от показанията на поемните лица, присъствали при извършването му, е протекло по реда и изискванията на НПК. Обръща внимание, че от показанията на св.М. не може да се направи категоричен извод дали подсъдимия или друго лице е заложило в заложната къща инкриминирания мобилен апарат. Прокурора моли съда да изключи от доказателствената маса показанията на св.П., с оглед близките и отношения с подс.Ц., които я правят заинтересована от изхода на делото. Навежда доводи, че предвид зададените и контролни въпроси, може да се направи извод, че тя е подготвена да отговаря на въпросите за ежедневието си, на дата 20 януари през последващите престъплението няколко години. Прокурора пледира, че след като обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, подс.Ц. следва да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” не по-малък от минималния на предвиденото в закона размер.

Подс.Г.Ц. дава обяснения, не се признава за виновен. Декларативно посочва ,че не е управлявал л.а.”Ф.Г.”, не е ходил в заложната къща в ж.к.”К.С.”, не е извършил престъплението, в което е обвинен. Настоява, че по време на извършване на инкриминираното деяние е бил в дома на св.П., откъдето не е излизал. Посочва, че макар да се твърди, че има белег на бузата, той всъщност  се намира на скулата, както и че съпроцесникът, който му е „сложен” е заявил пред съда, че не го познава и го вижда за първи път в съдебна зала. При последната си дума заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен.

Служебно назначения защитник на подсъдимия – адв.К. счита, че обвинението не се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Намира, че показанията на пострадалия, съгласно тезата на обвинението са непоследователни и неподкрепени от другите доказателства по делото. Обръща внимание на неговите  показанията в частта им, в които твърди, че в трамвайната мотриса видял непознати за него две лица от мъжки пол, със съмнително поведение /едно от които подс.Ц./. Впоследствие на спирката бил ударен в гръб и не ставало ясно дали е разпознал което и да било лице като неговия нападател. Сочи, че впоследствие в РУ”П.” св.А. свидетелствал, че видял подсъдимия и го разпознал като лицето, нанесло му побой и отнел инкриминираните вещи, което обстоятелство защитата обяснява с това, че подс.Ц. е криминално проявен и е възможно поради тази причина на св.А. да се е сторило, че именно той е автор на грабежа. Защитата настоява, че от показанията на пострадалия, съгласно тезата на обвинението не може да се направи извода, че е разпознал и е сигурен, че подсъдимия е извършител на престъплението, което му е вменено. Посочва, че от показанията на св.М. не може да се направи извод, че подзащитният и, е заложил инкриминирания мобилен апарат в заложната къща, тъй като давал различно описание на лицето, донесло телефона. Намира, че показанията на св.М. кореспондират с казаното от св.М., а именно, че последния е заложил мобилния апарат, с обяснението, че му бил даден от две непознати лица за него лица, срещу възнаграждение от 30 лева. Посочва, че подс.М. е сключил споразумение за прекратяване на наказателното производство с прокуратура за участие в настоящето престъпление, тъй като е криминално проявен и бил уплашен и заплашен, че ще бъде осъден на десет години „Лишаване от свобода”. Моли съда да вземе предвид изявлението на св.М., че не познава подс.Ц. и никога не се е срещал с него. Защитата намира, че показанията на св.П. следва да бъдат приети за достоверни, относно обстоятелството,  че по време на инкриминирания период подс.Ц. е живял в домът и, и по време на извършване на деянието се е намирал там. Намира, че показанията на поемните лица, участвали при провеждане на разпознаването са противоречиви. Моли протокола от проведеното разпознаване на лица, да бъде изключен от доказателствения материал, тъй като в него липсва подпис на разпознаващ и поради тази причина не съдържа всички изискуеми се реквизити за формална валидност. Защитата пледира, че не са събрани безспорни и категорични доказателства, сочещи подс.Ц. за автор на инкриминираните деяния, поради което и моли той да бъде оправдан.     

Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,приема за установено по делото следното:

Подс. Г.Д.Ц. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, ЕГН: **********, осъждан.

За периода 06.02.2004г. - 04.04.2008г. св.В.А. бил служител на 08 РУП-СДВР.

На 20.01.2007 год., около 23ч., св.В.А. се качил в трамвай № 20, посока кв.„Р.„, гр.С.. Същия бил облечен със служебна  униформа  на МВР, и с отличителни знаци. Носел в себе си зачисленото му огнестрелно оръжие -  пистолет, марка „Макаров”, с фабричен № КО - 242420, калибър 9 мм., боеприпаси към него - 8 бр.стоп-патрони и 8 бр.бойни патрони, кал.9 мм., предназначени за стрелба с цитирания пистолет. В мотрисата, поради късния час на денонощието нямало други пътници освен св.А., подс.Ц. и св.М.. Слизайки на спирката на  ул.”О.” и ул.”С.” св.А. чул бързи стъпки зад себе си, обърнал се и видял, че непосредствено зад него са  подс.Ц. е св.М.. Подс.Ц. го ударил в тила, вследствие на което св.А. паднал на земята. Чул  гласове”…гръмни го, гръмни го…” и „..недей…”. Били му нанесени множество удари в областта на главата и тялото. За известно време св.А. изгубил съзнание. Събуждайки се на трамвайната линия установил, че са му отнети следните вещи: служебна карта серия СТ №3757771, издадена от МВР на В.Г.А. /без стойност/; нагръден знак МВР № 09050 издаден на В.Г.А./без стойност/;лична карта №********* издадена на 30.04.2004г.от СДВР издадена на В.Г.А., на стойност 14.00лв.;свидетелство за управление на МПС, ведно с контролния талон, издаден на В.Г.А., на стойност 31.00лв.; талон за технически преглед за лек автомобил „Ф.Т.“, с ДК№ ******, на стойност 25 лв.; дебитни и кредитни карти /неустановен брой/, без стойност; данъчна оценка на имот/без стойност/; боен пистолет „Макаров“, с № КО 242420, кал.9мм., зачислен на В.Г.А., на стойност 168 лв.; 16 бр.патрони - 9мм., / 0,55 лв. за 1бр./, на стойност 8,80лв.; 2бр. пълнители за пистолет „Макаров“, на стойност 12,80лв.; мобилен телефон „Сони Ериксон“, на стойност 224 лв.; СИМ карта на М-Тел -  такса възстановяване, на стойност 12лв.; сумата от два лева; рекламна брошура/без стойност/; 1бр.кутия цигари бяло „Виктори“, на стойност 1,80лв.; пластмасово черно портмоне на стойност 0,80лв.; лична карта № ********* издадена на О.А., на стойност 14 лв.;  дистанционно за СОД на стойност 20 лв.; 3бр.секретни ключове, на стойност 4,50лв., всичко на стойност 538,70лв.

Веднага сигнализирал за случилото се органите на 01 РУП, а на 21.01.2007г., с нарочна молба поискал съдействие за разкриване на извършителите на нападението.

На 21.07.2007г. бил проведен оглед на местопроизшествие от 02,59 ч.до 03,47ч., находящо се на бул.”С.”, спирка на МГТ – ул.”О.”. Спирката се намерила в южната посока, определена от западната лента на бул.”С.”, посредством метален парапет-ограда. До нея се стигало посредством подлез. На входа  към подлеза  от спирката, на около 10см. от първото стъпало и на около 140см. източно от парапета, се намерило 1бр.черно пластмасово копче, с  кръгла форма, диаметър около 2см., с четири отвора, от два от които се подавал черно парче конец с дължина около 3см. На около 60см. източно от копчето, и на около 30см. от ръба на първото стъпало,  се намерила монета с номинал 50ст., бял метал. По копчето имало надпис ”Romatte”. Спирката била отделена от релсите посредством бордюр, с височина около 20см. На 8м. южно от кръстовището с ул.”О.” и на около 3см. от бордюра – източно / между него  и западната релса на трамвая/, се намерили рекламна брошура с надпис „Джани Родари” /смачкана/, в нея имало вносна бележка с печат на „Е.В.Б.”. На около 130см. източно от брошурата, в пространството между западната релса / между нейните два улея / се намерила химикалка – бяла на цвят, с червено, пластмасова. На около 2,8м.от подлеза, в южна посока и на около 2см. от бордюра на спирката, отделящ тротоара на спирката от западната релса на трамвая, се намерила кутия от цигари, с надпис „Victory White”-празна. На тротоара на спирката, на около 130 см. от парапета, отделящ я от западното платно на бул.”С.”, на тротоарна плочка, отстояща на 320см. от ръба на първото стъпало, се намерило петно течност с бледочервен цвят, с неправилна форма и размери около 3х3см.

При огледа били иззети като веществени доказателства 1бр.копче, монета от 50ст., рекламна брошура „Джани Родари”, вносна бележка от „Е.В.Б.”, 1бр. кутия от цигари „Victory White”, 1бр.пластмасова химикалка – бяло с червено, био-отривки от течността с бледо червен цвят.

При извършеното впоследствие изследване на намерените и иззети веществени доказателства, се установило, че по рекламната брошура е оставена  1бр.дактилоскопна следа от св.В.А.. Върху копчето, вносната бележка от банката, химикалката и кутията от цигари  не се проявили годни за сравнително изследване и идентификация дактилоскопни следи.

Отнетото служебно бойно оръжие било обявено за издирване с телеграми № 2788/21.01.2007г. и  №5669/08.02.2007г.

С протокол за доброволно предаване от 21.01.2007г. св.А. предал на органите по разследването 1бр. картонена кутия за инкриминирания мобилен телефон.

На 21.01.2007г. от 16.15 часа бил извършен медицински  преглед на св.В.А. ***, при който били установени: подкожен хематом и кръвонасядане  тилно на главата ляво; ивичести кръвонасядания в областта на долната челюст в дясно и дясната буза; кръвонасядане на гърдите в дясно, които увреждания се дължали на удари с или върху твърди, тъпи и тъпоръбести  предмети, с характерна контактуваща повърхност, наподобяващи позитивен релеф на грайфер на обувка и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваният. При проведеното рентгеново изследване не били визуализирани травматични промени по костите, образуващи мозъчния череп. Не били визуализирани травматични промени по засегнатите ребра.

В резултат на ударите на св.А. били причинени следните травматични увреждания: подкожен хематом и кръвонасядане  в тилно ляво на главата; ивически кръвонасядания в областта на долната челюст в дясно и дясната буза; кръвонасядане на гърдите в дясно; кръвонасядания в областта на челото, получени в резултат от действието на твърди, тъпи предмети и могат да се обяснят с нанесен побой. Те са причинили на св.А. болка и страдание.

На 21.01.2007г. мобилния апарат „Сони Ериксон” бил заложен в заложна къща „ Д.И С.”, находяща се в гр.С.,*** от св.М.М., за което  бил съставен договор за заем № 716к/21.01.2007 год. и декларация към него. Копията на „Заемател”, „Декларатор” и „Получател”, съдържащи се  в приложеното по делото заверено ксерокопие на договор за заем №716к/21.01.2007г. са копия на подписи, изпълнени в оригинал от св.М.М..

С протокол за доброволно предаване от 16.02.2007г. св.П.М. предал на органите по разследването 1бр. мобилен апарат „Сони Ериксон”, модел К520i, с фабричен № 35238201359258507.

С протокол за доброволно предаване от 12.02.2007г., лицето В. Н., предал на полицай при 08 РПУ служебна карта серия СТ №3757771, издадена от МВР на лейт.В.Г.А.; 1бр. служебен знак МВР № 09050 и 1бр. черен кожен калъф за служебна карта и знак, с отразяването, че  вещите е намерил до бл.83, ж.к.”Д.”, гр.С..

На 04.06.2007г. с постановление на СРП, на св.А. бил върнат инкриминирания мобилен апарат „Сони Ериксон”, модел К520i, с фабричен № 35238201359258507

На 31.10.2007г., изпълнявайки служебните си задължения по конвоиране на задържано лице от 08 РУП-СДВР до  в РУ”П.” св.А. видял, че това е едно от лицата, които са отнели посочените по-горе вещи на инкриминираната дата, място, час и начин.

Подс.Г.Ц. и св.М. не притежават надлежно разрешение по смисъла на чл.50/3/  и чл.76/1/ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, за притежание на бойно огнестрелно оръжие.

Св.В.А. е с нормален интелект, съответен на възрастта, придобитото образование и социален опит. Липсват данни за вродена или придобита инсуфициентност. Той не страда от душевно заболяване в смисъла на психоза. Липсват данни за понесено в миналото такова. Към момента на инцидента е бил повлиян от алкохол, в контекста на обикновено алкохолно опиване – средна степен, което не е довело до качествено разстройство на съзнанието, поради което и е със запазени базисни психични годности  да възприема и възпроизвежда събитията, имащи отношение към инцидента. Споделената от св.А. амнезия / липса на спомен/ касае момента, когато е получил травмата и тя покрива само периодът, свързан със самата травма.Този тип амнезия, наречен конградна, покрива по време само самия период на травмата, докато споменът преди и след травмата е запазен, хронологично подреден във времето и пълноценен. Краткотрайната конградна амнезия не нарушава свидетелската му годност.

Св.М.М.  е с нормален интелект, съответен на възрастта, придобитото образование и социален опит. Той не страда от душевно заболяване в смисъла на психоза, липсват данни за понесено в миналото такова. Личностовата му структура е дисхармонична, с преобладаване на диссоциални личностови характеристики. При него са налице достатъчно клинико-диагностични критерии за поставяне на диагноза ”Токсикомания. Зависимост към хероин. Личностова промяна в наркоманен стил. Ремисия”.  Към момента на инцидента от субективно споделените данни липсвали основания за обсъждането на някакъв тип качествено разстройство на съзнанието, което да го е лишавало тогава от базисните му психични годности. Св.М. е психично здрав, без разстройства във възприятно-представната, мисловно и интелектуално-мнестичната дейност. Той може да възприема правилно обстоятелствата, имащи отношение към делото и да дава достоверни обяснения, притежава свидетелска годност. Св.М. не страда от душевно заболяване в смисъла на психоза и е със запазена свидетелска годност.

Подсъдимият Г.Д.Ц. е осъждан, както следва: С присъда по НОХД №43/2002г. на Районен съд – гр.Р., влязла в законна сила на 13.06.2002г., му е наложено  наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, за  престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б”а” от НК; Със споразумение  по НОХД №1253/2002г., по описа на Районен съд  - гр.Дупница, влязло в законна сила на 27.11.2003г, му е наложено  наказание ”Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, за престъпление по чл.252, ал.1 от НК /отм./, вр.чл.195, ал.1, т.3 и чл.20 ал.2 от НК; С присъда по НОХД №81/2003г., 22.03.2004г., по описа на Районен съд – гр.Р., влязла в законна  сила на 15.04.2004г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

Горната фактическа обстановка съдът намери за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: от  обясненията на подс.Ц., дадени в открито съдебно заседание; показанията на свидетелите В.А./ и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, М.М., М.П., Наталия П., Й.Л., З.С., П.М. / и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/ дадени пред съда; от заключенията на вещите лица по назначените и приложени по делото съдебно-оценителна / л.27-30 том 1-ви от д./, съдебно-медицинска / л.22-24 том 1-ви от д./,психиатрични  /л.31-39 том 1-ви от д./ и съдебно-графическа / л.76-78 том 2-ри от д./ експертизи; от приложените по делото писмени доказателства,приети на основание чл.283 от НПК: молба до 01 РПУ / л.5, том 1-ви от д./, протокол за оглед на местопроизшествие /л.7-8, том 1-ви от д./, телеграми за обявяване за ОДИ / л.12-13, том 1-ви от  д./, СМУ и рентгеново изследване /л.25-26 том 1-ви от д./, експертна справка / л.41-43 том 1-ви от д./, протоколи за доброволно предаване / л.44,48,51 том 1-ви от д./, ксерокопие на декларация и договор  за заем № 716к/21.01.2007г. / л.59 том 1-ви от д./, криминално-статистически справки за св.М. / л.60-64 том 1-ви от д./, постановление на СРП, ведно с разписка / л.77-78 том 1-ви от д./, докладна записка / л.113 том 1-ви от д./, протоколи за очни ставки / л.35-36, 73-74 том 2-ри от д./, справка от ГД”ИН” за подс.Ц. / л.48-49 том 2-ри от д./, протокол за вземане на образци за сравнително изследване / л.79 том 2-ри от д./, справка от 08 РУП-СДВР и сл.бележка / л.94-95, том 2-ри от д./, разписка / закачена на последната корица на т.2-ри от д./, протокол за предявяване на разследване /л.153, том 2-ри от д./, свидетелство за съдимост на подсъдимия  и св.М./л.146-171 том 1-ви от д.л.132-152 том 2-ри от д./.

Съдът не кредитира обясненията на подс.Ц., доколкото те декларативно отричат участието му в извършване на инкриминираното деяние и се позовават на показанията на св.П. и св.М., които от своя страна не кореспондират с доказателствата по делото. На първо място видно от приложената по делото справка от АИС”БДС” подсъдимия никога не е бил с регистриран постоянен или настоящ адрес на този, обитаван от св.П., в гр.С.,***. От 14.03.2000г. единствения му известен адрес е в гр.Б.Д., ул.”Д.Б.” №**, ап.302. Нещо повече видно от отрязъка от призовка, адресирана до подс.Ц. на този адрес, самата св.П.  е съобщила на органа по призоваването, че той не живее на този адрес. На следващо място прави впечатление, че св.П. изключително подробно  и точно посочва датата, на която подсъдимия е бил освободен от Затвора – гр.С., поради изтърпяване на наложено му наказание „Лишаване от свобода”, като междувременно настоява, че той не е извършил престъплението, за което му е било наложено, изтърпяното от него наказание. Също така житейски нелогично и на практика непроверими са твърденията и, че на инкриминираната дата, впоследствие на същия ден в последващите две години – 2008 и 2009г., е в състояние с тази конкретика и точност, да твърди какво точно се е случило и какво точно е правила през тези дни.  Няма данни по делото за участието на друго лице при ремонта на избеното и помещение. Също така твърденията на св.П. напълно се покриват с обясненията на подсъдимия , и няма други доказателства изрично навеждащи на извода, че на инкриминираната дата и час подсъдимия е бил в нейния дом и не е излизал от него. Прави впечатление, че с показанията си св.П. не показва безпристрастно отношение към личността на подсъдимия, като всячески се опитва да го оневини за престъпленията, за които той е осъден с влезли в сила присъди, и  е изтърпял наложените му наказания „Лишаване от свобода” / последните обстоятелства са неоспорими фактически констатации, почиващи на депозираните по делото доказателства/.  Освен това прави впечатление, че св.П. бе поискана  и допусната до разпит  повече от седем години от датата на инкриминираното деяние, макар че няма процесуална пречка доказателства  да се събират и проверяват във всеки стадий на наказателния процес, който факт насочва съда на извода за нейната подготвеност за смисъла на показанията, които следва да изложи. Според настоящия съдебен състав св.П. е заинтересована от изхода на делото и поради друга причина - видно от казаното от  св.А., нейния син е известен като криминален контингент на 01 РУП-СДВР. По тази причина и повод,  двамата водят дела срещу полицейски служител за набеждаване, по което пострадалия е свидетел. Това обстоятелство навежда съда на извода, че с показанията на св.П., се прави опит за изграждане на повърхностна защитна версия, с цел единствено оневиняване на подсъдимия, с нарочно дискридитиране личността на пострадалия полицейски служител. С цялостното си поведение, възприето от настоящия съдебен състав, ръководейки се от принципа за непосредственост, визиран в разпоредбата на  чл.18 от НПК съдът възприе нейните показания като дадени едностранчиво, с единствена цел да опише подсъдимия като личност, която не е в състояние да извърши престъпление и без обективно отношение към процеса и силно изразено субективно такова към личността на подсъдимия, поради което не ги кредитира.

В контекста обясненията на подс.Ц. настоящия съдебен състав не дава вяра и на показанията на св.М., доколкото те не почиват на депозираните по делото доказателства. На първо място макар в бюлетините, приложени по делото да липсва вписване на обстоятелството, че спрямо св.М.е налице влязла в сила присъда, относно участието му в настоящето деяние, той в съдебно заседание не го оспорва. Твърди, че не познава подсъдимия, което е лишено от всякаква житейска логика. Също така безспорно е установено, посредством заключението на СГЕ, че именно той е лицето, заложило инкриминирания мобилен телефон, чрез полагане на собствените си подписи срещу „Залогодател” в приложената по делото бланка. На следващо място несъстоятелни са твърденията му, че под натиск е подписал споразумението за решаване на делото, доколкото в тази процедура задължително участва процесуален представител, с което се гарантира правото на защита на  което и да било обвиняемо лице. В тази връзка решаващия съд е длъжен да запита обвиняемия доброволно ли е подписал споразумението и ако получи отрицателен отговор, е налице основание за отказ от одобряването му.  След като не е извършил заедно с подс.Ц. деянието, предмет на настоящето дело, то житейски нелогични и практически неиздържани и лишени от смисъл  са предприетите от упълномощения му защитник – адв.Златков действия по предоставяне на пострадалия на паричната равностойност на отнетите му вещи. Следва да се посочи, че Република България  е ратифицирала  ЕКЗПЧОС, по силата на Конституцията на 07.09.1992г. и като правова държана, членка на Европейския съюз е длъжна да съблюдава правата на гражданите в духа на Конвенцията, поради което и изявленията на св.М., досежно нарушаване правата му са несъстоятелни и неподкрепени от доказателства. В случай, че не се е считал за виновен в извършване на престъплението и при ползване услугите на договорен защитник, изявленията му в тази насока са неоснователни. Предвид изложеното съдът намира показанията на св.М. за житейски неправдоподобни, правейки чрез тях опит да отрече собственото си участие и това на подс.Ц. в извършване на настоящето престъпление, поради което и не ги кредитира.

В обобщение съдът не кредитира обясненията на подс.Ц., като непочиващи на депозираната по делото доказателствена маса. А освен това в аспекта на показанията на св.П., която настоява, че той е бил в нейния дом на инкриминираната дата и не е излизал от там, следва да се отбележи, че това нейно твърдение, е диаметрално противоположно на вписаното в протокола за проведена очна ставка между св.А. и подс.Ц., и в който е отразено изявлението на последния, че не може да си спомни къде е бил и какво е правил на процесната дата и час. Протокола от проведеното процесуално-следствено действие  е бил прочетен и  подписан без възражения от двамата съпоставени на датата на провеждането на очната ставка -  04.01.2013г. / почти две години, преди св.П. да настоява, че подсъдимия е бил в домът и по време на престъпното деяние/. В обясненията си подс.Ц. търси опора в показанията на св.П. и М., които обаче са неправдоподобни, противоречащи на доказателствата по делото, поради което и настоящия съдебен състав не кредитира показанията на тези три лица. За пълнота на анализа на обясненията на подсъдимия следва да се посочи, че нито един от свидетелите, изложил показанията си  непосредствено пред съда, не твърди да е го  е виждал да управлява л.а.”Ф.Г.” или пък, че има белези на бузата или скулата, поради което и изявленията му в тази насока са несъстоятелни. 

Съдът кредитира изцяло показанията на св.В.А., като логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и от които може да се направи несъмнен извод относно изложената по-горе фактическа обстановка. Пред съда св.А. излага показанията си хронологично и последователно. Освен това те се подкрепят и приложения по делото като писмено доказателство протокол за очна ставка и от вписаното в посочената по-горе докладна записка, която макар и да не е вид доказателствено средство, предвидено в НПК, може да се използва като индиция за истинността на казаното от него в съдебно заседание, че няколко месеца след нападението, изпълнявайки служебните си задължения, по конвоиране на задържано лице е разпознал именно подс.Ц., като единия от нападналите го мъже. Следва да се отбележи, че св.А. не е страна в процеса, не е заинтересован от изхода на делото, а и съдът в съответствие с принципа за непосредственост, визиран в чл.18 от НПК възприе неговите показания, като дадени по един безпристрастен начин и описващи обективно случилото се на инкриминираната дата. Също така по делото няма данни пострадалия да се е  възползвал от служебното си положение, с цел непременното установяване или подвеждане под отговорност  на което и да било лице.  Освен това по делото няма представени каквито  и да било доказателства, от които да е видно ,че св.А. и  подс.Ц. са се познавали отпреди, да са имали предходни взаимоотношения, от които да може да се направи извод за някакво негово субективно негативно отношение към личността на последния. Прави впечатление, че в съдебно заседание св.А. неемоционално и предубедено, ясно разграничава двамата си нападатели. Единия описва като по-високия, посочвайки подс.Ц., а другия, като по-малкия - единственото лице от мъжки пол, което е било пред съдебна зала за изчакване провеждане на разпит – св.М.. Пострадалия безпристрастно отбелязва, че през изминалия немалък период от време от нападението до провеждане на съдопроизводствените действия, визията на подсъдимия и св.М. е променена, но категорично свидетелства, че именно те са автори на инкриминираното деяние. Това твърдение на св.А. кореспондира и с вписаното в протокола от проведената очна ставка между него и подсъдимия, в който  е вписано изричното изявление на пострадалия, че именно Ц., заедно с още едно лице го е нападнал, удрял и отнел вещите му.   В показанията на св.А. няма взаимноизключващи се положения, те са хронологични, последователни и обективни, намиращи опора и в депозираните по делото доказателства, поради което и съдът не намира основание да не им даде вяра.

Съдът намира, че  е безпредметно да анализира в детайли и да съпоставя с останалия доказателствен материал показанията на св.Л., доколкото той не е свидетел - очевидец на залагането на инкриминирания мобилен апарат, в притежаваната по него по онова време заложна къща. Посочва, а и по делото е налице  протокол за доброволно предаване от който е видно, че е предал на органите по разследването видозапис от охранителната камера, намираща се в заложната къща, но вещественото доказателство липсва по делото. В описа на том 1-ви е вписано, че от л.44 до 48 се намират протоколи за доброволно предаване и разписки, но без изричното отбелязване, че сред тях се намира и предадения от св.Л. компактдиск.  В тази връзка видно от показанията на св.М., същия е бил призоваван преди около година в 05 РУП, с цел изискване записите от охранителната камера, но доколкото те се съхраняват от три до шест месеца, такива не са били предоставени. Обобщено св.Л. преразказва съдържанието на писмени доказателства, приложени по делото и доколкото те не им противоречат, съдът ги кредитира изцяло.

Съдът кредитира напълно и показанията на св.М., макар и те в по-голямата си част да описват съдържанието на писмени доказателства, приложени по делото. Св.М. излага показания относно процедурата, по залагане на  инкриминирания мобилен апарат, като не е в състояние изрично да посочи кое е било лицето, което фактически го е предало. Няма спомен дали лицето Г.Ц. или вписаното като „Залогодател” – М.М. са действителните приносители на заложената вещ, като излага съмнение, че поради вписаното в призовката име, борави с това на подсъдимия. Обстоятелствата около неговото задържане от органите на 05 РУП, не са включени в предмета на доказване в настоящето производство, поради което и в тази им част не са относими към делото. С участието на св. М. не е провеждано разпознаване на лица и предмети, за да могат да бъдат проверени и закрепени показанията му, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК,  в съдебно заседание, а и пред разследващите той не борави с конкретни имена, а описва действията, предприети от него и неговия колега по  документалното оформяне на залога и доколкото показанията му са хронологично подредени и непротиворечиви, съдът ги кредитира изцяло.

Съдът кредитира и показанията на св.П. и С., доколкото последните двама са участвали както поемни лица при извършеното разпознаване и с оглед изминалия период от време излагат пред съда това, което е останало в съзнанието им към настоящия момент.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица по назначените и приложени по делото съдебно-оценителна, графическа, медицинска и психиатрични експертизи, като обосновани и компетентни, приети и неоспорени от страните.

Съдът не кредитира приложения по делото протокол за разпознаване на лица, тъй като той не съдържа един от изискуемите се реквизити за формална валидност на протокол от проведеното процесуално-следствено действие. В него не се намира положен подпис от разпознаващото лице - задължителен реквизит по смисъла на чл.129, ал.2 от НПК. Законоустановено положение е, че за всяко следствено действие  се съставя протокол и органът на досъдебното производство е длъжен  да предостави протокола на лицата, които са взели участие в извършване на следственото действие да се запознаят с него. На всяко лице се разяснява правото му да иска поправки, изменения и допълнения в протокола. След като се изяснят евентуалните спорове по съдържанието на протокола, органът по разследването и   лицата, взели участие при извършването на съответното следствено действие, подписват протокола. Когато някое от лицата, участвали при извършването на следствените действия откаже или няма възможност да подпише протокола, това трябва да се отбележи, като се посочат и причините за неподписването /цит.Наказателен процес на РБ, акад.С. П./, а явно настоящия случай не е такъв. След като липсва подпис на лице, участвало при провеждане на следственото действие разпознаване, в случая на разпознаващия,  е налице  процесуална пречка протокола за разпознаване да бъде използван и ценен като доказателствено средство по смисъла на чл.131 НПК, поради което и съдът го изключва от доказателствената маса.   

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че по делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият Г.Д.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4., вр.чл.198, ал.1,пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр.чл.20, ал.2, вр.­ал.1 от НК. От обективна страна - на 20.01.2007г., в гр.С., около 23.30ч., на спирка на ГТ на трамвай № 20 на бул.“С.“ и ул.“К.“, като извършител  в съучастие с М.В.М., отнел чужди движими вещи, както следва: служебна карта серия СТ №3757771, издадена от МВР на В.Г.А./без стойност/; нагръден знак МВР № 09050 издаден на В.Г.А./без стойност/;лична карта №********* издадена на 30.04.2004г.от СДВР издадена на В.Г.А., на стойност 14.00лв.;свидетелство за управление на МПС, ведно с контролния талон, издаден на В.Г.А., на стойност 31.00лв.; талон за технически преглед за лек автомобил „Ф.Т.“, с ДК№ ******, на стойност 25 лв.; дебитни и кредитни карти /неустановен брой/, без стойност; данъчна оценка на имот/без стойност/; боен пистолет „Макаров“, с № КО 242420, кал.9мм., зачислен на В.Г.А., на стойност 168 лв.; 16 бр.патрони - 9мм, / 0,55 лв. за 1бр./, на стойност 8,80лв.; 2бр. пълнители за пистолет „Макаров“, на стойност 12,80лв.; мобилен телефон „Сони Ериксон“, на стойност 224 лв.; СИМ карта на М-Тел -  такса възстановяване, на стойност 12лв.; сумата от два лева; рекламна брошура/без стойност/; 1бр.кутия цигари бяло „Виктори“, на стойност 1,80лв.; пластмасово черно портмоне на стойност 0,80лв.; лична карта № ********* издадена на О.А., на стойност 14 лв.;  Дистанционно за СОД на стойност 20 лв.; 3 бр.секретни ключове, на стойност 4,50лв., всичко на стойност 538,70лв., от владението на В.Г.А., като употребил за това сила - съборил В.А. на земята, нанесъл му множество удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, блъскал го и го притискал към земята, извил ръцете му, пребъркал джобовете на дрехите му, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 НК. От субективна страна престъплението  е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като е било налице специфичното намерение у подсъдимия за противозаконно присвояване на вещите-предмет на противозаконно посегателство.

Подсъдимия Г.Д.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.339, ал.1, пр.1, алт.2 и 6, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. От обективна страна: на 20.01.2007г., в гр.С., около 23.30ч., на спирка на ГТ на трамвай № 20 на бул.“С.“ и ул.“К.“, в съучастие като извършител с М.В.М. придобил /чрез извършено престъпление грабеж/ огнестрелно оръжие: боен пистолет “Макаров” с фабричен № КО-242420, кал.9 мм., както и боеприпаси за огнестрелно оръжие /8бр. стоп-патрони/ и 8бр. бойни патрони, кал.9мм., предназначени за стрелба с посоченото огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение по смисъла на закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия съгласно чл.50 от ЗОБВВПИ: чл.50/3/:“...Лицата по ал.1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДБОП на МВР или управомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУП на МВР по местонахождение на обекта или постоянния адрес на физическото лице и чл.76/1/:“… За получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, и юридически лица с нестопанска цел, подават заявление по образец до директора на ГДБОП на МВР, съответно до началника на РУП на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение. От субективна страна престъплението  е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, наведени в рамките на съдебните прения, поради следните съображения: На първо място св.А. излага в хронологичен ред, случилото се, като изтъква, че е възприел подсъдимия обръщайки се назад, за да види кой го следва и в този момент последния е започнал да го удря. Противно на интерпретацията на защитата пострадалия няма съмнение  в това, че именно подсъдимия го е нападнал, доколкото именно той се е намирал непосредствено зад него. Също така обстоятелството, че св.А. при изпълнение на служебните се задължения, е разпознал задържаното лице, като това, което го е нападнало и отнело вещите не хвърля сянка на съмнение върху това твърдение. По друг начин ли би стоял въпроса, ако св.А. беше видял подсъдимия на друго място – обществено или не. Освен това според настоящия съдебен състав макар и протокола от проведеното разпознаване да е опорочен, то от вписаното в протокола за очна ставка е видно, че св.А. не сменя твърдението си, че именно подсъдимия е автор на инкриминираното деяние, която позиция не променя и пред съда. В тази връзка практиката на ВКС е категорична в многобройни решения, като едно от тях е Р №222/2011г., НК, 3-то Н.О. на ВКС, чието становище се споделя напълно от  настоящия съдебен състав:”…Разпознаването на лица е извършено при игнориране разпоредбата на чл.171 НПК…Това предопределя негодност на писмения доказателствен източник и съответно липса  на процесуална стойност на удостоверените чрез него фактически данни. Последното обаче преценено на плоскостта на демонстрираната категоричност и безусловност от пострадалата при идентифициране на подсъдимия в съдебно заседание…не обуславя съмнения в авторството на осъщественото престъпно деяние и не мотивира постановяване на оправдателна присъда, при условията на чл.304 НПК…”, конкретно приложимо и в настоящия казус. Освен това деянието е извършено в тъмната част на денонощието, на обезлюдено място, като св.А. веднага е сигнализирал органите на МВР, които са предприели действия по оглед на местопроизшествието и където са намерени част от отнетите вещи / повечето от тях без стойност /. Св.А. във нито един стадий от наказателното производство не сменя принципното си и непоколебимо твърдение за авторството на деянието от страна на подсъдимия Ц.. Следва да се отбележи, че пострадалия е предупреден за наказателната отговорност, която носи по смисъла на чл.290 от НК, макар и да му бяха разяснени права по чл.74 и сл. и чл.84  и сл.от НПК, той не изяви желание да бъде конституиран като страна в процеса, което сочи на незаинтересованост от изхода на делото. По отношение показанията на св.М., доколкото те не уличават подс.Ц. нито в извършване на престъплението, нито като лицето заложило инкриминираната вещ, то и интерпретацията на защитата, че  св.М. е направил това, защото мобилния апарат му бил даден от неустановени по делото лица, не кореспондира с доказателствата по делото. Категорично е изяснено, че подписите върху декларацията и договора за залог за положени от св.М., посредством заключението на вещото лице, изготвило СГЕ. На следващо място видно от заключението на СПЕ св.М. е психично здрав, без разстройства във възприятно-представната сфера и интелектуално-мнестичната дейност, личностовата му структура е дисхармонична с преобладаване на диссоциални личностови характеристики. Тоест като пълнолетен и психично здрав гражданин е било въпрос на лична, субективна оценка на ситуацията, да заложи или не  от свое име вещ, която не е негова и не е придобита от него. По-горе съдът изложи съображенията си защо намира изявленията на св.М., че под натиск е подписал споразумение за прекратяване на наказателното производство за участието си в извършване на настоящето деяние, за несъстоятелни и несериозни, поради което и не намира за нужно да ги преповтаря. По същия начин стои въпроса и с показанията на св.П., която излага единствено емоционални такива, свързани с отричане на съдебното минало на подсъдимия, без да посочва точно и конкретно какво са правили на инкриминираната дата и час. Единствено декларира, че Ц. е бил в стаята си на втория и етаж и било невъзможно, ако излезел да не бъде усетен от кучето, което се намира там. Същевременно подсъдимия  не посочва такава подробност -  дали по това време в дома на П. е имало или не куче. По отношение довода, че прокурор е бил отказал да образува досъдебно производство за настоящето деяние, следва да се отбележи, че по делото липсва постановление в този смисъл. Налично е такова за отказ за приемане на делото по подсъдност от прокурор при СГС, но не и такова, посочено от защитата. Поради тези съображения съдът намира така наведените доводи от страна на защитата за неоснователни и поради тази причина следва да бъдат отхвърлени като такива.

Съдът при реализацията на наказателната отговорност на подс. Г.Д.Ц., досежно деянието по чл.199, ал.1, т.4., вр.чл.198, ал.1,пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК намира последното за извършено при баланс на смекчаващите и оттегчаващите  отговорността обстоятелства. Като единствено смекчаващо, но в достатъчна степен обосновано и сериозно обстоятелство съдът прецени почти осемгодишния срок от извършване на деянието, до постановяване на първоинстанционната присъда, който се явява неразумен по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС. От друга страна настоящия съдебен състав намира, че това обстоятелство следва да бъде отчетено при индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.54 от НК и не обуславя непременно приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, защото с поведението си подсъдимия е способствал за това. На първо място  при изпълнение наказание „Лишаване от свобода” на 22.02.2010г. той не се е завърнал от неговото прекъсване, и е бил обявен за ОДИ. На 04.01.2013г. при обход на маршрут в близост до метро станция ”Св.Св.К.О.” подсъдимия е бил задържан, тъй като се е издирвал отново с телеграма от 2012г., не е  имал  документ за самоличност и се е наложило извършването на идентификационна експертиза. Следва да се отбележи, че Ц. е привлечен в качеството му на обвиняем на датата, на която е бил установен и задържан – 04.01.2013г., като междувременно в процеса на разследване е бил многократно търсен на единствения заявен от него постоянен и настоящ адрес в гр.Б.Д., но безрезултатно, изисквани са всевъзможни справки за установяване местонахождението му, отново приключили с отрицателен резултат. С укриването си от ораните по разследването и тези, изпълняващи наказанието „Лишаване от свобода” подс.Ц. сам се е поставил в невъзможност делото да бъде разгледано и решено в разумен срок. Поради което неразумния срок за приключване на делото, настоящия съдебен състав отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и такова, обуславящо приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът възприема: нападението над униформен служител на МВР, носещ всички отличителни знаци на носената от него служба, демонстрирайки явно неуважение и респект към държавните институции в страната /макар и А. да не е бил на работа в този час/; обстоятелството, че деянието е извършено на безлюдно място в тъмната част на денонощието на спирка на МГТ; нападението над пострадалия без да има конкретна причина за това; нанасянето на  подробно описаните по-горе травматични увреждания, които са му причинили болка и страдание, а отделно от това и конградна амнезия; немалката сума на предмета на престъплението; многобройните осъждания на подсъдимия за деяния, извършени при опасен рецидив / невключени в квалификацията на настоящето/ отново за кражби и грабежи.

Поради тези съображения, предвид целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и най – вече  за да се поправи дееца и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, след като предходните наказания, налагани на подсъдимия явно не са изиграли своята превантивна роля, с оглед постигане ефекта на специалната и генералната превенция съдът определи на подс.Г.Д.Ц. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от СЕДЕМ  ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС определи първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяването му в „Затвор”, за извършеното от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4., вр.чл.198, ал.1,пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр.чл.20, ал.2, вр.­ал.1 от НК.

 Съдът при реализацията на наказателната отговорност на подс. Г.Д.Ц., по отношение на деянието по чл.339, ал.1, пр.1, алт.2 и 6, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, намира последното за извършено при      баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК и редакцията на Наказателния кодекс към датата на извършване на деянието, когато за това престъпление е било предвидено наказание „Лишаване от свобода” до шест години. Като  отегчаващи прецени: придобиването на служебно огнестрелно оръжие от униформен служител на МВР, чрез престъплението „Грабеж”, многобройните му предходни осъждания, а като смекчаващи прецени тежкото му социално-битово положение и обстоятелството, че няма данни огнестрелното оръжие да е използвано за извършването на друго престъпление.

Поради тези съображения и предвид целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, и най – вече  за да се поправи дееца и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави съдът определи на подс.Г.Д.Ц. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ  ГОДИНИ, като на основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС определи първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяването му в „Затвор”, за извършеното от него престъпление по чл.339, ал.1, пр.1, алт.2 и 6, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Съдът не намери основание за приложението на чл.55, ал.1, т.1 и т.2, б.”б” от НК / по отношение на второто обвинение, преди изменението  със ЗИД, ДВ, бр.26/2010г., /, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подс.Ц. обстоятелства, нито най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко с оглед на извършеното от дееца.

Съдът на основание чл.23, ал.1  от НК определи едно общо най-тежко измежду така наложените наказания на Г.Д.Ц. с настоящата присъда, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от СЕДЕМ  ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС определя първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяването му в „Затвор”, доколкото с едно деяние са извършени няколко престъпления.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди Г.Д.Ц.,  да заплати направените по делото разноски в размер на 180,00 лева по сметка на Софийски градски съд, както и на основание 190, ал.2 от НПК - 05,00 лева за служебно издаване на 1бр.изпълнителен лист.

Водим от горното,съдът постанови присъдата си.

                                             

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА :