Р
Е Ш Е Н И Е
№ 259/12.11.2019г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На шестнадесети октомври
2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 264 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/ във връзка с чл.18 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 10 "Агроекология и климат" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., наричана
за краткост Наредба № 7 от 24.02.2015 г.
Образувано
по жалба на „**“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.*“ № 68,
представлявано от управителя И.Д.И., чрез адв. В. К. *** против
Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСС за периода 2014-2020г., направление „Поддържане на
местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично значение“, за кампания 2018г. с изх.№
01-2600/2962 от 22.05.2019г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“.
В жалбата се
твърди, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, при
съществено нарушение на административно-производствените правила, при неспазване
на установената форма и в противоречие с материалноправни
разпоредби и целта на закона. Основния довод на оспорващия е, че неизпълнението
на поетия ангажимент се дължи на форсмажорни и изключителни обстоятелства.
Прави се искане оспорвания акт да бъде отменен като незаконосъобразен с присъждане
на направените в производството разноски.
В съдебно заседание оспорващия редовно призован изпраща процесуалния си представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и направеното искане. Допълнително
представя писмени бележки.
Ответната страна – Зам. изпълнителният
директор на Държавен фонд “Земеделие”-Разплащателна агенция, редовно
призована изпраща процесуален представител
– ст. юрисконсулт Д. Б., която счита
жалбата за неоснователна и пледира, че оспорения административен акт отговаря
на всички изисквания за законосъобразност – издаден е от компетентен орган,
съдържа всички необходими реквизити, което го прави мотивиран, посочени са
фактическите и правни основания, обосновали тезата на административния орган за
прекратяване на ангажимента. Твърди, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила и моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
По делото не се спори,
че оспорващото дружество на 10.06.2015г.
е подало заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за
кампания 2015 с УИН */*/* като е заявило
участие и по мярка 10 „Агроекология и климат“
от ПРСС за периода 2014-2020г., направление „Поддържане на местообитанията на
Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично
значение“/ ВПС-4.2/. На стр.11 от заявлението,
в раздела "Декларации, задължителни при участие по направление
ВПС-4.2", управителя на дружеството е декларирал с подписа си, че е
запознат със задължението да извършва агроекологичните дейности върху едни и същи земеделски
площи в продължение на 5 последователни
години от първата година на поемане на агроекологичния
ангажимент, както и че е запознат с всички специфични изисквания по процесното направление.
С Уведомително писмо с изх.№ 02-280-2600/942 от 19.05.2016г. оспорващия е уведомен, че е одобрен за
участие по направление „Поддържане на местообитанията на Царски орел и
Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично
значение“ от мярка 10 „Агроекология и климат“, като
одобрената площ е посочена в таблица 1 към писмото – БЗС *-*-*-* с площ 7,72 ха
в землището на с. *, област Ямбол. С процесното
писмо на оспорващия са разяснени
изискванията които следва да изпълнява с поемане на 5 годишния ангажимент за
извършване на дейностите по процесното направление, сред които е и това
да подава заявление за подпомагане/плащане всяка година до изтичане на ангажимента.
Не е спорно също така, че поетия
ангажимент се е изпълнявал от страна на оспорващия за 2015г., 2016г. и 2017г.,
без от страна на ДФЗ да е оторизирана и съответно изплащана субсидия.
На 25.05.2017г. управителят на
дружеството констатирал, че процесния парцел *-*-*-*
засят с тревна смеска е разоран от неизвестно лице, за което обстоятелство е
сезирал компетентните органи, включително и ДФЗ –ОД гр.Ямбол с жалба с вх. №
02-281-2600/132 от 26.05.2017г. Била
извършена проверка от назначена комисия, приключила с протокол изх. №
ЮО-01-1583/09.06.2017г., от който е видно, че площта на процесния парцел с
култура тревна смеска е дискована с прикачна техника/дискова брана/ и на 90% е унищожена.
По жалба на „**“ ООД до Районна прокуратура
гр.Елхово е образувано досъдебно производство №360/2017г. по описа на РУ-Елхово,
срещу неизвестен извършител, за това, че в периода от началото на м. май до
25.05. 2017г. в БЗС *-*-*-* находящ се в землището на
с. *, област Ямбол противозаконно унищожил
чужди движими вещи- тревна смеска с площ около 70 декара, собственост на
дружеството- престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Видно от Постановление от
19.12.2017г. на РП-Елхово, поради неразкриване на извършителя на деянието,
производството по ДП №360/2017г. по описа на РУ-Елхово е спряно и същото е
изпратено на органите на полицията за продължаване на издирването му.
На 19.04.2018г. управителят на „**“
ООД е депозирал молба до изп. директор на ДФЗ с вх. №
02-281-2600/162 за прекратяване на ангажимента на дружеството по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Поддържане на
местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично значение“. По делото липсват данни
компетентния адм. орган да се е произнесъл по така
направеното искане.
На 20.11.2018 г. заместник -изпълнителният директор на ДФЗ е
изпратил до дружеството писмо с изх. № 01-2600/5968, получено от управителя на
05.12.2018г., с което го уведомява на осн. чл. 26, ал.1 от АПК, за откриване на
административно производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишния ангажимент във връзка с неизпълнение на
задължение по чл.18, ал.3, т.1 от Наредба
№ 7 от 24.02.2015г.- неподаване на заявка за плащане
за кампания 2018г. Оспорващия не се е възползвал от предоставената му
възможност да представи доказателства оборващи
направените в процесното писмо констатации.
На 22.05.2019 г. е последвало издаването
на оспорения в настоящото съдебно производство Акт за прекратяване на ангажимент
по мярка
10 „Агроекология и климат“ от ПРСС за периода
2014-2020г., направление „Поддържане на местообитанията на Царски орел и
Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично
значение“, за кампания 2018г. с изх.№ 01-2600/2962 на Зам. изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“.
Актът е връчен на оспорващия с
известие за доставяне на 07.06.2019г., а жалбата му е подадена
чрез адм. орган до Административен съд
–Ямбол с вх.№ 01-2600/2962 от 21.06.2017г.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Проверката
за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт
съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на
всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези посочени от оспорващия в
жалбата му.
Съгласно чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, Държавен
фонд “Земеделие” е акредитиран за единствената разплащателна агенция за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на
Европейския съюз. По силата на чл.20а от ЗПЗП изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. В това
си качество той организира и ръководи дейността на разплащателната агенция и я
представлява. В нормата на чл. 10, ал.1, т.7 от Устройствения
правилник на ДФ”Земеделие” е предвидено правомощие по отношение на
изпълнителния директор да одобрява, намалява или
отказва директни плащания по подадени заявления за подпомагане от земеделски
производители по схемите и мерките, финансирани от ЕС. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления
за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. Видно от приетата по делото
Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., на основание чл. 20, т. 2
и т. 3 и чл. 20а, ал. 1,
2 и 4 от ЗПЗП и
чл. 10, т. 1 и 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ (л.149), Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ правомощия да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до
кандидатите за подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а в т. 5 е
делегирал правомощия да издава и подписва писма за откриване на производство по
издаване на акт за прекратяване на агроекологичния
ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания",
мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11
"Биологично земеделие". Съгласно т. 7 от същата на
заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е делегирано и правомощието да издава и
подписва актове за прекратяване на агроекологичния
ангажимент по цитираните мерки. Изложеното
налага извода, че оспорения административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и довода в жалбата в обратната насока е изцяло неоснователен.
Оспореният
административен акт отговаря на разписаното в разпоредбата на чл. 59 от АПК
изискване за форма и съдържание. Изрично
са посочени правните и фактически основания за постановеното
прекратяване на многогодишен ангажимент,
поради което и другия наведен довод в жалбата, че „ административния акт не е мотивиран в достатъчна степен“ също е
неоснователен.
При издаване на административния
акт не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила и същият не е в противоречие с
материално правни разпоредби. Както бе посочено оспорващия е уведомен писмено
по реда на чл. 26 от АПК за престоящото издаване на
акта и съответно му е дадена възможност да представи доказателства и
възражения, от която възможност същия не се възползвал.
Оспореният административен акт е
издаден в производството по чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., (доп. ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от
27.02.2018 г., ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019г., съгласно която
разпоредба „Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно
условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди
изтичане на срока по чл. 8, ал. 1 или
не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за
одобрени площи и/или животни….“.
Видно от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 7 от 24.02.2015г. агроекологичните дейности
по направленията по чл. 3, измежду които е и поддържане на местообитанията на
Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично
значение - чл. 3, т. 3, се прилагат за период от пет последователни години,
като в ал. 2 изрично е посочено, че този срок започва да тече от началото на
годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане",
което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за
плащане", а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния срок
кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Съгласно
чл. 20, ал. 1 от Наредбата посочените агроекологични
дейности се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на
земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния
ангажимент.
По делото не се спори също така, че
управителя на дружеството не е подал заявление за плащане за кампания 2018г.,
която се явява четвърта година по поетия ангажимент по мярката. Спорно е дали
това неподаване на заявление за плащане
се дължи на форсмажорни и изключителни обстоятелства, какъвто е и основния
довод в жалбата.
Видно от §1 т.8 от ДР от Наредба № 7 от
24.02.2015г. "форсмажорни
или извънредни обстоятелства" са: смърт на бенефициента; дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициента; тежко природно бедствие, което
е засегнало сериозно стопанството; случайно унищожение на постройките за
животни на стопанството; епизоотия или болест по растенията, която е засегнала
съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на
бенефициента. Съгласно чл.18 , ал.6 от Наредба № 7 от 24.02.2015г случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства
заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен
административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ – РА, от земеделския
стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници
в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или
упълномощеното от него лице, или неговите правоприемници, са в състояние да
направят това. В случая действително
оспорващият е уведомил ДФЗ – РА за констатираното разораване на
одобрения за подпомагане по процесната мярка парцел *-*-*-* с площ 7,72 ха в землището на с. *,
област Ямбол. Самото разораване на този парцел, което в случая осъществява
състава на престъпление по смисъла на чл.
216, ал.1 от НК, видно от текста на §1
т.8 от ДР от Наредба № 7 от 24.02.2015г. не
представлява форсмажорно или изключително
обстоятелство. Обратно в чл. 35, ал.2 от Наредба
№ 7 от 24.02.2015г. е предвидено, че ако е констатирано разораване на затревените
площи, земеделските стопани са задължени да ги възстановят най-късно до
последния ден за подаване на заявлението за плащане на следващата година
съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания в случая от
01.03.2018г. до 15.05.2018г. Вместо да
изпълни това свое задължение
управителят на „**“ ООД е депозирал молба до изп.
директор на ДФЗ с вх. № 02-281-2600/162 от 19.04.2018г. за прекратяване на
ангажимента на дружеството по мярка 10 „Агроекология
и климат“. В тази връзка неоснователен е довода на проц.
представител на оспорващия изложени в
писмените бележки по делото, че последния не е бил в състояние отново да засее процесния парцел с тревна
смеска, поради извършваните процесуално следствени действия по образуваното
ДП №360/2017г. по описа на РУ-Елхово и тяхната продължителност. Видно от
Постановление от 19.12.2017г. на РП-Елхово, производството по ДП №360/2017г. по
описа на РУ-Елхово е било спряно, т.е. след 19.12.2017г. процесуално следствени
действия по същото не са извършвани. Досъдебното производство е било изпратено
на органите на полицията за продължаване на оперативно издирвателните
мероприятия по установяване на извършителя на престъплението, които по никакъв
начин не са пречки за оспорващия да изпълни задължението си по чл. 35, ал.2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав счита, че Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСС за периода 2014-2020г., направление „Поддържане на местообитанията на
Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично
значение“, за кампания 2018г. с изх.№ 01-2600/2962 от 22.05.2019г. на Зам.
изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ е законосъобразен административен акт –
издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби
при издаването му и съобразяване с целта
на закона, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото, с оглед правилото
на чл. 143, ал.4 от АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. с чл.144 от АПК, фактическата и правна сложност на делото и
броя на проведените съдебни заседания.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС,
трети административен състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „**“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул.“*“ № 68, представлявано от управителя И.Д.И., чрез адв. В. К. ***
против Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСС за периода 2014-2020г., направление „Поддържане на местообитанията на
Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично
значение“, за кампания 2018г. с изх.№ 01-2600/2962 от 22.05.2019г. на Зам.
изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, като неоснователна.
ОСЪЖДА „**“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Ямбол, ул.“*“ № 68, представлявано от управителя И.Д.И., да заплати на Държавен фонд”Земеделие”
– Разплащателна агенция, гр.София сумата
от 200/двеста/ лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на
РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете